Първо емоционално решаваме в какво да вярваме, а после го обвиваме в рационална форма
През 2013 професорът от Йейл, Дан Кахан (Dan Kahan) прави проучване, което се дефинира от научните медии като “най-депресиращото изобретение за мозъка на индивида ”.
Той организира няколко гениални опити за въздействието на политическата пристрастеност на способността на хората да мислят ясно.
Неговото умозаключение е, че партизанщината “ може да подкопае нашите най-елементарни умения да разсъждаваме …. [Хора], които другояче са доста положителни в математиката, може да се окажат изцяло неспособни да решат проблем, който при други условия биха решили с лекост, просто тъй като верният отговор е в прорез с техните политически убеждения “.
С други думи, да кажем “сбогом ” на фантазията, че образованието, публицистиката, научните доказателства, медийната просветеност или някакви доводи могат да дават принадлежности и информация, от които хората се нуждаят, с цел да вземат положителни решения.
Оказва се, че в общественото пространство, липса на информация, не е същинският проблем. Препятствието е в метода, по който нашите мозъци работят, без значение какъв брой умни мислим, че сме.
Ние първо прочувствено решаваме в какво желаеме да имаме вяра, а след това това решение обгръщаме в рационална форма.
Научният екип се е опитал с опитите си да отговори на ужасяващия въпрос за американските гласоподаватели (и за нашите!): Фактите имат ли значение?
Отговорът, общо взето, е не.
Когато хората са неинформирани и им дадат обстоятелства за поправяне на възгледите им, това единствено ги кара да се придържат към своите убеждения още по-упорито.
Примери има в публикацията, която употребих като източник:
The Most Depressing Discovery About the Brain, Ever, само че мисля, че вие самите може да си дадете многочислени образци от личен опит.
Инфо: http://nauka.offnews.bg
