Творецът, най-богата жена и най-големият скандал във Франция
През 2013 година любопитна връзка сред Лилиан Бетанкур — 94-годишната наследничка на козметичната компания L’Oreal и най-богатата жена в света, съгласно списание Forbes, и Франсоа Мари Бание, доста по-млад създател с хомосексуални пристрастености, сътвори най-големия скандал във Франция в последните години.
Бетанкур обсипва със стотици милони долари, както и с парцели и други дарове, своя деятелен другар. В последна сметка, нейната щерка Франсоаз провокира следствие, което докара до обвинявания в политическа корупция и постави завършек на кариерата на тогавашния президент на Франция Никола Саркози.
В нова книга някогашният сътрудник на сп. Time в Париж Том Санктън разказва романтчните, политическите и финансовите събития, които раздрусват Париж. В изявление за Vanity Fair Санктън споделя това, което го е очаровало от тази сага, в която участнциите са представители на най-различни генерации.
Санктън се среща с Франсоа-Мари Бание — романист, артист и драматург в италианската вила на създателя, заобиколена от стотици акри земя, изпълнена със скулптури, фонтани и подтичващи коне.
Благодарение на Лилиан, “той живее като цар,” споделя Санктън, само че с цел да показва странното държание на Бание, той споделя следната история: “Група публицисти вечеряли с юристите на Бание в ресторант в Бордо. В същото време Бание се промъкнал неусетно, лазейки от входната врата до масата, с цел да изненада присъстващите. Внезапно неговата глава се появила на ръба на масата, а той лаел като куче и се смеел.”
Има няколко безапелационни пояснения за това по какъв начин сходен човек съумява да се сближи с Бетанкур, най-успялата бизнес дама на Франция. “Не мисля, че човек може да изключи изцяло майчиния аспект в този случай,” споделя Санктън. “Той е бил измъчван от татко си и пренебрегнат от майка си, тъй че до някаква степен Бетанкур е била като негова майка.”
От по-голямо значение обаче е фактът, че романистът Бание “наблюдавал държанието на хората, той следил логиката на психиката и видял в Лилиан нещо, което привлякло неговото състрадание. Тя била доста богата и доста нещастна. Бание видял в нея жена, която копнеела за нещо по-голямо, макар че разполагала с 40 милиарда $. Той се заел с това да отвори нови порти пред нея.”
Бание бил непосредствен другар със светила, като Салвадор Дали, Ив Сен Лоран и Самюъл Бекет, и въвел Лилиан в неговите артистични кръгове.
Санктън цитира кореспонденцията сред Бание и Бетанкур (използвана като доказателствен материал по време на правосъдното дело). “Тя била взискателна в някои връзки — упорствала за неговото внимание, упорствала да я посещава,” споделя Санктън.
“И двамата играят прочувствена игра на обезчестяване. Тя му казвала какво да прави с парите, които му давала. Той не е просто бенефициент. Тя дърпа конците.”
Дъщерята на Лилиан - Франсоаз Бетанкур Майерс, постоянно е чувствала, че не е обичана от своята майка и следвала личните си ползи: тя е потайна натура, свири на пиано в жилището си по 4-5 часа дневно, написа мнения на библията и работи по укрепването на връзките сред евреите и християните.
Във връзка с парите, с които Лилиан обсипва Бание, Майерс завежда дело, с цел да придобие надзор над империята L’Oreal.
В последна сметка, следствието на хипотетичното нелегално финансиране на акцията на Саркози от страна на Бетанкур бе прекъснато поради неналичието на доказателства.
Санктън разказва Саркози като “президент, обичащ лъскавите неща,” само че все пак “той не бил в действителност богата персона при започване на кариерата си. Той се издига с помощта на безскрупулната си упоритост. След като бе определен, той влезе в светлината на прожекторите и стана ясно, че има уязвимост към часовници Rolex и златни вериги.”
Във Франция имиджът на сходно показно блаженство работеше против президента. Това обаче, по което си наподобява със Съединени американски щати на Тръмп, е по “една избрана циничност, която той имаше: вулгарността на неговата упоритост, неговата безсъвестност. Тя доста скоро стартира да обръща френското публично мнение.”
Това е по този начин, тъй като французите, съгласно Санктън, имат тотално друга настройка към парите. “Това е католическа традиция. Има нещо съмнително във връзка с парите. Богатите хора не се хвалят с тях, за разлика от Доналд Тръмп.”
“Скандалите и следствията в действителност унищожиха президентството на Саркози,” споделя Санктън, който счита, че траекторията, по която мина Саркози, може да предвещае сходна поредност от събития и за Тръмп.
“Неговата персона просто действаше неприятно на хората. Той бе нахален, раздразним и високомерен. Към края на мандата му през 2012 година той към този момент бе доста неизвестен и му предстоеше огромна борба, с цел да бъде избран отново, като той не можа да я завоюва.”
Източник: profit.bg.
Бетанкур обсипва със стотици милони долари, както и с парцели и други дарове, своя деятелен другар. В последна сметка, нейната щерка Франсоаз провокира следствие, което докара до обвинявания в политическа корупция и постави завършек на кариерата на тогавашния президент на Франция Никола Саркози.
В нова книга някогашният сътрудник на сп. Time в Париж Том Санктън разказва романтчните, политическите и финансовите събития, които раздрусват Париж. В изявление за Vanity Fair Санктън споделя това, което го е очаровало от тази сага, в която участнциите са представители на най-различни генерации.
Санктън се среща с Франсоа-Мари Бание — романист, артист и драматург в италианската вила на създателя, заобиколена от стотици акри земя, изпълнена със скулптури, фонтани и подтичващи коне.
Благодарение на Лилиан, “той живее като цар,” споделя Санктън, само че с цел да показва странното държание на Бание, той споделя следната история: “Група публицисти вечеряли с юристите на Бание в ресторант в Бордо. В същото време Бание се промъкнал неусетно, лазейки от входната врата до масата, с цел да изненада присъстващите. Внезапно неговата глава се появила на ръба на масата, а той лаел като куче и се смеел.”
Има няколко безапелационни пояснения за това по какъв начин сходен човек съумява да се сближи с Бетанкур, най-успялата бизнес дама на Франция. “Не мисля, че човек може да изключи изцяло майчиния аспект в този случай,” споделя Санктън. “Той е бил измъчван от татко си и пренебрегнат от майка си, тъй че до някаква степен Бетанкур е била като негова майка.”
От по-голямо значение обаче е фактът, че романистът Бание “наблюдавал държанието на хората, той следил логиката на психиката и видял в Лилиан нещо, което привлякло неговото състрадание. Тя била доста богата и доста нещастна. Бание видял в нея жена, която копнеела за нещо по-голямо, макар че разполагала с 40 милиарда $. Той се заел с това да отвори нови порти пред нея.”
Бание бил непосредствен другар със светила, като Салвадор Дали, Ив Сен Лоран и Самюъл Бекет, и въвел Лилиан в неговите артистични кръгове.
Санктън цитира кореспонденцията сред Бание и Бетанкур (използвана като доказателствен материал по време на правосъдното дело). “Тя била взискателна в някои връзки — упорствала за неговото внимание, упорствала да я посещава,” споделя Санктън.
“И двамата играят прочувствена игра на обезчестяване. Тя му казвала какво да прави с парите, които му давала. Той не е просто бенефициент. Тя дърпа конците.”
Дъщерята на Лилиан - Франсоаз Бетанкур Майерс, постоянно е чувствала, че не е обичана от своята майка и следвала личните си ползи: тя е потайна натура, свири на пиано в жилището си по 4-5 часа дневно, написа мнения на библията и работи по укрепването на връзките сред евреите и християните.
Във връзка с парите, с които Лилиан обсипва Бание, Майерс завежда дело, с цел да придобие надзор над империята L’Oreal.
В последна сметка, следствието на хипотетичното нелегално финансиране на акцията на Саркози от страна на Бетанкур бе прекъснато поради неналичието на доказателства.
Санктън разказва Саркози като “президент, обичащ лъскавите неща,” само че все пак “той не бил в действителност богата персона при започване на кариерата си. Той се издига с помощта на безскрупулната си упоритост. След като бе определен, той влезе в светлината на прожекторите и стана ясно, че има уязвимост към часовници Rolex и златни вериги.”
Във Франция имиджът на сходно показно блаженство работеше против президента. Това обаче, по което си наподобява със Съединени американски щати на Тръмп, е по “една избрана циничност, която той имаше: вулгарността на неговата упоритост, неговата безсъвестност. Тя доста скоро стартира да обръща френското публично мнение.”
Това е по този начин, тъй като французите, съгласно Санктън, имат тотално друга настройка към парите. “Това е католическа традиция. Има нещо съмнително във връзка с парите. Богатите хора не се хвалят с тях, за разлика от Доналд Тръмп.”
“Скандалите и следствията в действителност унищожиха президентството на Саркози,” споделя Санктън, който счита, че траекторията, по която мина Саркози, може да предвещае сходна поредност от събития и за Тръмп.
“Неговата персона просто действаше неприятно на хората. Той бе нахален, раздразним и високомерен. Към края на мандата му през 2012 година той към този момент бе доста неизвестен и му предстоеше огромна борба, с цел да бъде избран отново, като той не можа да я завоюва.”
Източник: profit.bg.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ