Как европейските технологични компании посрещат предстоящата криза?
През 2001 година, по време на така наречен "дот ком балон ", доста европейски софтуерни компании приключват активността си вечно.
Историята се повтаря и през 2008 година вследствие на международната финансова рецесия, когато европейският софтуерен бранш пострада по-тежко от американския.
Страховете, че задаващата се нова криза и внезапната амортизация на акциите на софтуерните компании още веднъж ще ударят Европа по-силно, бяха подхранени на 1 юли, когато The Wall Street Journal заяви, че шведската платформа за електронни разплащания от вида „ купи в този момент, заплати по-късно “ Klarna се пробва да набере капитал при нива, еквивалентни на по-малко от една пета от пиковата ѝ оценка от 46 милиарда $.
Но макар тези вести, както започващите компании в Европа, по този начин и рисковите капиталисти на Стария континент наподобяват доста по-стабилни, в сравнение с в предишното. И в това време, те все по-рядко разчитат на задгранично ноу-хау и капитали. Може би този път те даже имат капацитет да устоят на бурята по-добре от Америка, написа The Economist.
Едно от обясненията за това е обвързвано с феноменалния "бум ", който претърпя европейската софтуерна сцена през последните няколко години. През 2021 година за първи път вложенията в рисков капитал на Стария континент надвишиха 100 милиарда евро.
Оценките на стартъпите внезапно се покачиха, изтласквайки броя на европейските „ еднорози “ (компании с пазарна оценка от над 1 милиард долара) до съвсем 150, или към 13% от общия им брой в международен мащаб. Въпреки че европейската софтуерна екосистема към момента е единствено към една трета от размера на американската във връзка с рисковите вложения, тя се е удвоила от 2020 година насам.
Част от този растеж е механична последица от големия прилив на свободен капитал в Европа, където оценките на стартъпите дълго време изоставаха от тези в Америка и Азия. През 2021 година американските компании за рисков капитал са вложили в Европа 83 милиарда $, което е трикратно нарастване по отношение на миналата година.
Хедж фондовете и рискови подразделения на огромните финансови компании също "откриха " Европа, участвайки в покупко-продажби на стойност близо 100 милиарда $ за последната година, което съставлява нарастване от 150% по отношение на 2020 година
Случаят с Klarna е сигнал, че този "излишък " от капитали евентуално ще завърши тази година в Европа, както и на всички места другаде по света, на фона на последователното повишение на лихвените проценти и стягането на паричната политика от страна на централните банки.
За благополучие на европейските софтуерни компании обаче, това не е цялата история. Според Сара Гемури от лондонската компания за рисков капитал Atomico, триумфът на софтуерните компании има свойството да се възпроизвежда - растежът на потребителите води до предложение на по-добри услуги, те притеглят още повече консуматори и така нататък Този развой може да вдигне оборотите на цялата промишленост.
Европейският софтуерна екосистема в действителност наподобява способна да се "самозахранва ", като един от значимите запаси за това е геният. Миналата година доставчикът на данни Dealroom проучва кариерите на 38 000 ръководители на започващи компании. Почти 40% от тях към този момент са работили както за дребни започващи компании, по този начин и за одобрени компании, сигнализирайки за възходящия групов опит.
По същия метод, когато европейският фонд за рисков капитал Mosaic Ventures неотдавна прегледа близо 200 създатели на компании еднорози, откри, че двама от всеки трима от тях са от групата на така наречен "серийни " бизнесмени с над два или три плана зад тила си.
С натрупването на опит европейските бизнесмени стават освен по-амбициозни, само че и по-добри в разказването на безапелационна история за това, което желаят да реализират. Надин Хачач-Харам, създател на здравния стартъп Proximie, която употребява добавена действителност, с цел да разреши на лекарите да следят интервенции отдалечено, има задача да сътвори „ операционна зала без граници “.
Ави Меир, който ръководи TravelPerk - уебсайт за ръководство на бизнес пътувания, основан в Барселона, желае той да се трансформира в място за улеснение на връзките сред отдалечени служащи, да вземем за пример посредством предложение на принадлежности за образуване на екипни срещи в действителния живот.
Никола Брюсон, шефът на BlaBlaCar, която започва като парижка услуга за образуване на споделени пътувания с коли сред градовете, има за цел да я трансформира в „ мултимодална платформа “, която да включва пътувания с рейсове и даже влакове в международен мащаб.
Капиталът се натрупва и се връща назад в промишлеността. Според платформата PitchBook, близо 100 милиарда евро под формата на виртуален капитал са събрани от европейските фондове през последните пет години.
Почти половината от тях към момента не са разгърнати, което значи, че европейските вложители в рисков капитал имат капацитета да се оправят, даже в случай че идната рецесия се проточи повече от предстоящото.
Европейските вложители са склонни да влагат доста пари в започващи компании на ранен стадий. През 2021 година европейските започващи компании са привлекли една трета от всички вложения във финансови кръгове до 5 милиона $ в международен мащаб, пресмята Dealroom — съвсем толкоз, колкото и американските им сътрудници.
Броят на „ бизнес ангелите “ - сполучливи бизнесмени, които насочват част от софтуерното си благосъстояние назад в други започващи компании, също нараства. Някои основават свои лични компании за рисково финансиране.
На 28 юни Таавет Хинрикус, съосновател на услугата за интернационалните разплащания Wise, дружно с трима други европейски бизнесмени, стартираха фонда Plural с капитал от 250 милиона евро.
Ръководителите на по-ниско равнище също стартират да влагат, тъй като от ден на ден и повече европейски софтуерни чиновници получават частична отплата с акциите на своите работодатели. Преди няколко години единствено към 10% от акциите бяха разпределени на чиновниците, споделя Доминик Жаксон от Index Ventures.
Благодарение на правните промени и възходящото разпространяване на вариантите за акции, през днешния ден този дял е към 17% - съвсем колкото и в Съединени американски щати.
Структурата на софтуерната екосистема към този момент е по-стабилна и не е разнородна сбирка от малко евентуални истории за триумф, каквито преди години бяха Skype и Spotify.
В допълнение към прилива на локален опит и капитал, както и по-здрава конструкция, европейските компании могат да се похвалят с избрани сравнителни преимущества, които биха им били потребни в спешни времена. Едно от тях е относителната им спестовност.
Въпреки че частните компании не са задължени да разкриват финансовите си доклади, индикациите са, че скоростта, с която харчат събраните пари от вложителите, или така наречен "степен на изгаряне " е по-ниска, в сравнение с от другата страна на Атлантическия океан. А цената на наемането на разработчици на програмен продукт в Барселона или Берлин е на половина на тази в Сан Франциско или Сиатъл.
Междувременно, зрелите започващи компании в Европа са по-малко географски съсредоточени от сътрудниците си в Америка както във връзка с пазарите, по този начин и във връзка с тяхната финансова поддръжка. Тъй като европейските вътрешни пазари и наборът от гении са лимитирани, компаниите бързо се уголемяват в чужбина.
Естонската платформа за онлайн идентификация Veriff, да вземем за пример, неотдавна отвори собствен офис в Барселона, защото не можа да наеме задоволително инженери в Талин. В резултат на това към 80% от европейските софтуерни компании имат интернационално наличие, спрямо едвам 61% от компаниите, основани в Силиконовата котловина, съгласно Atomico.
Само една на всеки пет европейски компании има офис единствено на своята територия и малко над половината участват допълнително от три страни. В Силициевата котловина съотношението е противоположното. По време на рецесия сходна диверсификация може да се смята за берекет, написа още The Economist.
Тематичният микс от еднорози в Европа също може да помогне. Според класификацията, употребена от Credit Suisse, предразположените към криза бизнеси, като потребителските услуги, са по-малко публикувани на Стария континент, в сравнение с в Америка.
Една трета от европейските еднорози работят в областта на финансовите технологии, като постоянно дават платежни услуги на други компании, с помощта на по-отворените финансови разпореждания на Европейски Съюз.
Всичко това оказва помощ да се изясни за какво броят на фирмите еднорози се е нараснал в Европа тази година. За първите шест месеца на тази година те са 42, спрямо 37, основани през същия интервал на 2021 година, съгласно PitchBook.
Предстоящите тримесечия сигурно ще бъдат по-трудни, само че надали ще доведат до повсеместни банкрути както през 2001 година и 2008 година Нещо повече - може да се окаже, че европейският софтуерен бранш има капацитет да употребява идната рецесия, с цел да "скъси " още повече преднината на неговите американски и азиатски съперници.
Историята се повтаря и през 2008 година вследствие на международната финансова рецесия, когато европейският софтуерен бранш пострада по-тежко от американския.
Страховете, че задаващата се нова криза и внезапната амортизация на акциите на софтуерните компании още веднъж ще ударят Европа по-силно, бяха подхранени на 1 юли, когато The Wall Street Journal заяви, че шведската платформа за електронни разплащания от вида „ купи в този момент, заплати по-късно “ Klarna се пробва да набере капитал при нива, еквивалентни на по-малко от една пета от пиковата ѝ оценка от 46 милиарда $.
Но макар тези вести, както започващите компании в Европа, по този начин и рисковите капиталисти на Стария континент наподобяват доста по-стабилни, в сравнение с в предишното. И в това време, те все по-рядко разчитат на задгранично ноу-хау и капитали. Може би този път те даже имат капацитет да устоят на бурята по-добре от Америка, написа The Economist.
Едно от обясненията за това е обвързвано с феноменалния "бум ", който претърпя европейската софтуерна сцена през последните няколко години. През 2021 година за първи път вложенията в рисков капитал на Стария континент надвишиха 100 милиарда евро.
Оценките на стартъпите внезапно се покачиха, изтласквайки броя на европейските „ еднорози “ (компании с пазарна оценка от над 1 милиард долара) до съвсем 150, или към 13% от общия им брой в международен мащаб. Въпреки че европейската софтуерна екосистема към момента е единствено към една трета от размера на американската във връзка с рисковите вложения, тя се е удвоила от 2020 година насам.
Част от този растеж е механична последица от големия прилив на свободен капитал в Европа, където оценките на стартъпите дълго време изоставаха от тези в Америка и Азия. През 2021 година американските компании за рисков капитал са вложили в Европа 83 милиарда $, което е трикратно нарастване по отношение на миналата година.
Хедж фондовете и рискови подразделения на огромните финансови компании също "откриха " Европа, участвайки в покупко-продажби на стойност близо 100 милиарда $ за последната година, което съставлява нарастване от 150% по отношение на 2020 година
Случаят с Klarna е сигнал, че този "излишък " от капитали евентуално ще завърши тази година в Европа, както и на всички места другаде по света, на фона на последователното повишение на лихвените проценти и стягането на паричната политика от страна на централните банки.
За благополучие на европейските софтуерни компании обаче, това не е цялата история. Според Сара Гемури от лондонската компания за рисков капитал Atomico, триумфът на софтуерните компании има свойството да се възпроизвежда - растежът на потребителите води до предложение на по-добри услуги, те притеглят още повече консуматори и така нататък Този развой може да вдигне оборотите на цялата промишленост.
Европейският софтуерна екосистема в действителност наподобява способна да се "самозахранва ", като един от значимите запаси за това е геният. Миналата година доставчикът на данни Dealroom проучва кариерите на 38 000 ръководители на започващи компании. Почти 40% от тях към този момент са работили както за дребни започващи компании, по този начин и за одобрени компании, сигнализирайки за възходящия групов опит.
По същия метод, когато европейският фонд за рисков капитал Mosaic Ventures неотдавна прегледа близо 200 създатели на компании еднорози, откри, че двама от всеки трима от тях са от групата на така наречен "серийни " бизнесмени с над два или три плана зад тила си.
С натрупването на опит европейските бизнесмени стават освен по-амбициозни, само че и по-добри в разказването на безапелационна история за това, което желаят да реализират. Надин Хачач-Харам, създател на здравния стартъп Proximie, която употребява добавена действителност, с цел да разреши на лекарите да следят интервенции отдалечено, има задача да сътвори „ операционна зала без граници “.
Ави Меир, който ръководи TravelPerk - уебсайт за ръководство на бизнес пътувания, основан в Барселона, желае той да се трансформира в място за улеснение на връзките сред отдалечени служащи, да вземем за пример посредством предложение на принадлежности за образуване на екипни срещи в действителния живот.
Никола Брюсон, шефът на BlaBlaCar, която започва като парижка услуга за образуване на споделени пътувания с коли сред градовете, има за цел да я трансформира в „ мултимодална платформа “, която да включва пътувания с рейсове и даже влакове в международен мащаб.
Капиталът се натрупва и се връща назад в промишлеността. Според платформата PitchBook, близо 100 милиарда евро под формата на виртуален капитал са събрани от европейските фондове през последните пет години.
Почти половината от тях към момента не са разгърнати, което значи, че европейските вложители в рисков капитал имат капацитета да се оправят, даже в случай че идната рецесия се проточи повече от предстоящото.
Европейските вложители са склонни да влагат доста пари в започващи компании на ранен стадий. През 2021 година европейските започващи компании са привлекли една трета от всички вложения във финансови кръгове до 5 милиона $ в международен мащаб, пресмята Dealroom — съвсем толкоз, колкото и американските им сътрудници.
Броят на „ бизнес ангелите “ - сполучливи бизнесмени, които насочват част от софтуерното си благосъстояние назад в други започващи компании, също нараства. Някои основават свои лични компании за рисково финансиране.
На 28 юни Таавет Хинрикус, съосновател на услугата за интернационалните разплащания Wise, дружно с трима други европейски бизнесмени, стартираха фонда Plural с капитал от 250 милиона евро.
Ръководителите на по-ниско равнище също стартират да влагат, тъй като от ден на ден и повече европейски софтуерни чиновници получават частична отплата с акциите на своите работодатели. Преди няколко години единствено към 10% от акциите бяха разпределени на чиновниците, споделя Доминик Жаксон от Index Ventures.
Благодарение на правните промени и възходящото разпространяване на вариантите за акции, през днешния ден този дял е към 17% - съвсем колкото и в Съединени американски щати.
Структурата на софтуерната екосистема към този момент е по-стабилна и не е разнородна сбирка от малко евентуални истории за триумф, каквито преди години бяха Skype и Spotify.
В допълнение към прилива на локален опит и капитал, както и по-здрава конструкция, европейските компании могат да се похвалят с избрани сравнителни преимущества, които биха им били потребни в спешни времена. Едно от тях е относителната им спестовност.
Въпреки че частните компании не са задължени да разкриват финансовите си доклади, индикациите са, че скоростта, с която харчат събраните пари от вложителите, или така наречен "степен на изгаряне " е по-ниска, в сравнение с от другата страна на Атлантическия океан. А цената на наемането на разработчици на програмен продукт в Барселона или Берлин е на половина на тази в Сан Франциско или Сиатъл.
Междувременно, зрелите започващи компании в Европа са по-малко географски съсредоточени от сътрудниците си в Америка както във връзка с пазарите, по този начин и във връзка с тяхната финансова поддръжка. Тъй като европейските вътрешни пазари и наборът от гении са лимитирани, компаниите бързо се уголемяват в чужбина.
Естонската платформа за онлайн идентификация Veriff, да вземем за пример, неотдавна отвори собствен офис в Барселона, защото не можа да наеме задоволително инженери в Талин. В резултат на това към 80% от европейските софтуерни компании имат интернационално наличие, спрямо едвам 61% от компаниите, основани в Силиконовата котловина, съгласно Atomico.
Само една на всеки пет европейски компании има офис единствено на своята територия и малко над половината участват допълнително от три страни. В Силициевата котловина съотношението е противоположното. По време на рецесия сходна диверсификация може да се смята за берекет, написа още The Economist.
Тематичният микс от еднорози в Европа също може да помогне. Според класификацията, употребена от Credit Suisse, предразположените към криза бизнеси, като потребителските услуги, са по-малко публикувани на Стария континент, в сравнение с в Америка.
Една трета от европейските еднорози работят в областта на финансовите технологии, като постоянно дават платежни услуги на други компании, с помощта на по-отворените финансови разпореждания на Европейски Съюз.
Всичко това оказва помощ да се изясни за какво броят на фирмите еднорози се е нараснал в Европа тази година. За първите шест месеца на тази година те са 42, спрямо 37, основани през същия интервал на 2021 година, съгласно PitchBook.
Предстоящите тримесечия сигурно ще бъдат по-трудни, само че надали ще доведат до повсеместни банкрути както през 2001 година и 2008 година Нещо повече - може да се окаже, че европейският софтуерен бранш има капацитет да употребява идната рецесия, с цел да "скъси " още повече преднината на неговите американски и азиатски съперници.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ