Щраусовото забавление на Долна баня
През 2000 година Елмира Димитрова напуща София и купува мелница в град Долна баня. Пет години по-късно стартира да търси нов метод да се устоя и влага в 11 бебета щрауси, с което се ражда фермата " Щраусово развлечение ". Днес бизнесът печели от няколко канала - визити, продажби на пера, кожа и яйца дружно с ресторант.
На към 70 км от столицата и няма и 5 минути с кола от Долна баня се намира място, което като че ли остава непроменено от инфлацията. Срещу тъкмо 12 лева семейство с две деца може да посети плантация за щрауси, да се снима с животните и да допре перата им. А в случай че има шанс, могат даже да станат очевидци на " танца на любовта ", в който мъжкият щраус ухажва своята женска.
Мястото е " Щраусово развлечение ", а повода да е към момента толкоз налично е желанието на притежателите всеки човек да може да се допре до животните им. " Няма да забогатеем от този бизнес, само че и не това търсим ", споделя Елмира Димитрова, която през 2000 година напуща София. Заедно със столицата напуща и работата си като учител по музика, с цел да се откри в тихата Долна Малина.
Танцът на щрауса, с който ухажва своята женска Фотограф: Надежда Чипева (Не)възможният бизнес в провинцията
По това време фантазия на Димитрова е да създава пълнозърнест самун, който към момента не е известен на българския пазар. " С мъжа ми взехме решение да си създадем мелница в Долна баня, купихме я, само че оттова започнаха проблемите, споделя тя. Предназначението на обекта на беше променено, документите лиши близо пет години и даже по-късно нямахме късмет да проработим, тъй като бяхме мигновено смачкани от конкуренцията. "
Реклама
Двамата затъват финансово, като в това време търсят способи да спасят бизнеса си. " Искахме да намерим място, където да складираме жито, с цел да купуваме по-евтино на беритба и да спестяваме разноски. Отидохме да гледаме земя наоколо и чух един от служащите да споделя: " Боже, тук е единствено за щрауси! "
Същата вечер стартира да търси в интернет и по този начин през 2005 година непринудено купува 11 бебета щрауси от Чокманово, които са измежду първите излюпени щрауси " българчета ". А два от тях към момента могат да бъдат видени в " Щраусово развлечение " 18 години по-късно, въпреки Димитрова да твърди, че към момента е съвсем невероятно да имаш лична плантация в България. Почти.
15 години санкции и забавяния
" Мечтата ми е да работя с съответни държавни институции, които оказват помощ на фермерите в сложната им работа. Когато дойдат на инспекция, да не ни карат да се усещаме като най-големите нарушители. " Така в резюме обобщава опита си като български фермер Димитрова. Най-трудно е да стъпят на крайници първоначално - купуват 17 декара земя, само че се постанова да прокарат ток и сондаж, което с изключение на времеемко е и доста над бюджета им.
С изкарването на разрешителни и строителна работа разноските им доближават над 60 хиляди лева, с които в оня миг не разполагат. " Благодарна съм на синовете ни, без чиято финансова помощ не бихме могли да се оправим ", споделя тя. " Две зими нямахме пари даже за храна за животните - ходехме по полето да събираме каквото можем ", разказва интервала тя. Излиза, че инвестицията в щраусите е най-незначителна - едно бебе по това време коства под 400 лева
Реклама
През 2010 година, когато бизнесът към този момент се самоиздържа, стартират работа по построяването на фотоволтаици. " Разчитахме на европейски средства, само че макар тях инвестицията излезе доста над предстоящото. Дадохме към 100 хиляди евро, а планът и документите се проточиха над две години ", споделя още Димитрова.
Почти всички спомагателни уреди, а включително и постройката на ресторанта до фермата, са дело на нейния сътрудник. И даже да съумяват да избегнат потребността от строителни служащи, въпреки всичко срещат компликации - регистрацията на ресторанта лишава над пет години, тъй като никой в способените институции не знае по какъв начин да впише щраусите, по какъв начин да записва фермата и какви би следвало да са разпоредбите там.
" Заради това, че българските управляващи вписват щрауса като добитък и няма правила за тяхното развъждане, се затормозява работата ни ", прибавя тя. Все отново фермата се развива и до през днешния ден и с изключение на с щрауси посетителите могат да се срещнат и с други птици и дребния амулет на институцията - понито Наоми.
Във фермата на Димитрова се отглеждат черни африкански щрауси, които, както подсказва името, произлизат от Южна Африка. Щраусът е най-едрата съществуваща птица, само че пък не може да лети. Обикновено тежат до 170 кг и живеят до към 70 години. Разкрачът им доближава 3 м, а скоростта, с която могат да тичат, е 70 км/ч. Ядат доста малко количество храна (около 400 г на ден) поради дългите си вътрешности, които разрешават бавната обработка на веществата. В летните жеги пият до 20 л вода дневно.
На към 70 км от столицата и няма и 5 минути с кола от Долна баня се намира място, което като че ли остава непроменено от инфлацията. Срещу тъкмо 12 лева семейство с две деца може да посети плантация за щрауси, да се снима с животните и да допре перата им. А в случай че има шанс, могат даже да станат очевидци на " танца на любовта ", в който мъжкият щраус ухажва своята женска.
Мястото е " Щраусово развлечение ", а повода да е към момента толкоз налично е желанието на притежателите всеки човек да може да се допре до животните им. " Няма да забогатеем от този бизнес, само че и не това търсим ", споделя Елмира Димитрова, която през 2000 година напуща София. Заедно със столицата напуща и работата си като учител по музика, с цел да се откри в тихата Долна Малина.
Танцът на щрауса, с който ухажва своята женска Фотограф: Надежда Чипева (Не)възможният бизнес в провинцията
По това време фантазия на Димитрова е да създава пълнозърнест самун, който към момента не е известен на българския пазар. " С мъжа ми взехме решение да си създадем мелница в Долна баня, купихме я, само че оттова започнаха проблемите, споделя тя. Предназначението на обекта на беше променено, документите лиши близо пет години и даже по-късно нямахме късмет да проработим, тъй като бяхме мигновено смачкани от конкуренцията. "
Реклама
Двамата затъват финансово, като в това време търсят способи да спасят бизнеса си. " Искахме да намерим място, където да складираме жито, с цел да купуваме по-евтино на беритба и да спестяваме разноски. Отидохме да гледаме земя наоколо и чух един от служащите да споделя: " Боже, тук е единствено за щрауси! "
Същата вечер стартира да търси в интернет и по този начин през 2005 година непринудено купува 11 бебета щрауси от Чокманово, които са измежду първите излюпени щрауси " българчета ". А два от тях към момента могат да бъдат видени в " Щраусово развлечение " 18 години по-късно, въпреки Димитрова да твърди, че към момента е съвсем невероятно да имаш лична плантация в България. Почти.
15 години санкции и забавяния
" Мечтата ми е да работя с съответни държавни институции, които оказват помощ на фермерите в сложната им работа. Когато дойдат на инспекция, да не ни карат да се усещаме като най-големите нарушители. " Така в резюме обобщава опита си като български фермер Димитрова. Най-трудно е да стъпят на крайници първоначално - купуват 17 декара земя, само че се постанова да прокарат ток и сондаж, което с изключение на времеемко е и доста над бюджета им.
С изкарването на разрешителни и строителна работа разноските им доближават над 60 хиляди лева, с които в оня миг не разполагат. " Благодарна съм на синовете ни, без чиято финансова помощ не бихме могли да се оправим ", споделя тя. " Две зими нямахме пари даже за храна за животните - ходехме по полето да събираме каквото можем ", разказва интервала тя. Излиза, че инвестицията в щраусите е най-незначителна - едно бебе по това време коства под 400 лева
Реклама
През 2010 година, когато бизнесът към този момент се самоиздържа, стартират работа по построяването на фотоволтаици. " Разчитахме на европейски средства, само че макар тях инвестицията излезе доста над предстоящото. Дадохме към 100 хиляди евро, а планът и документите се проточиха над две години ", споделя още Димитрова.
Почти всички спомагателни уреди, а включително и постройката на ресторанта до фермата, са дело на нейния сътрудник. И даже да съумяват да избегнат потребността от строителни служащи, въпреки всичко срещат компликации - регистрацията на ресторанта лишава над пет години, тъй като никой в способените институции не знае по какъв начин да впише щраусите, по какъв начин да записва фермата и какви би следвало да са разпоредбите там.
" Заради това, че българските управляващи вписват щрауса като добитък и няма правила за тяхното развъждане, се затормозява работата ни ", прибавя тя. Все отново фермата се развива и до през днешния ден и с изключение на с щрауси посетителите могат да се срещнат и с други птици и дребния амулет на институцията - понито Наоми.
Във фермата на Димитрова се отглеждат черни африкански щрауси, които, както подсказва името, произлизат от Южна Африка. Щраусът е най-едрата съществуваща птица, само че пък не може да лети. Обикновено тежат до 170 кг и живеят до към 70 години. Разкрачът им доближава 3 м, а скоростта, с която могат да тичат, е 70 км/ч. Ядат доста малко количество храна (около 400 г на ден) поради дългите си вътрешности, които разрешават бавната обработка на веществата. В летните жеги пият до 20 л вода дневно.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ