Как герб обедини парламента преди 25 г. Инициативата бе на Доган
През 1997 година причините господстваха над обидите, ерудицията над страстта Управляващите не внесоха собствен план, концепциите бяха на опозицията
Не, няма неточност в заглавието. Защото става дума не за партията на Борисов, а за герба на България. И по-точно за закона, с който държавният знак бе признат от депутатите тъкмо преди четвърт век.
Вярно е, че 1997 година остана в историята с хиперинфлацията, Жан-Виденовата зима, валутният ръб и мощната вълна на Иван Костов. Но до момента в който страната тънеше в беднотия, ненавист и синьо-червена мъгла, едно събитие в бурния парламент даде вяра, че когато става дума за националното достолепие и самочувствие даже най-враждуващите политици могат да си протегнат ръце.
7 години след началото на прехода, България по този начин и не съумя да се снабди с най-знаковия си знак. Социалистите
прежалиха премахването на петолъчката
само че не даваха и дума да се издума за повече от един лъв, още по-малко за монархични знаци по герба. След яростни кавги по време на Великото Народно заседание, те въпреки всичко съумяха да се наложат и да запишат в нея, че " Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит. ".
А всички следващи опити на Съюз на демократичните сили да прокарат герб, напомнящ за времената преди социализма, срещаха мощния отпор на Българска социалистическа партия, която по това време се наричаше Демократична левица. Наложи се Конституционния съд да излезе с преднамерено тълкувание, в което да разясни, че в Конституцията са залегнали единствено главните детайли, които могат да бъдат разширявани със специфичен закон. Но даже година и след неговото решение, нямаше никакви изгледи гербът да сплоти враждуващите партии. Кабинетът на Жан Виденов направи план, който възмути скулптори, художници и историци и остана в историята на " пежото на Жан ", тъй като гологлавият лъвът в него бе копие на френската автомобилна емблема. Нещо повече - инфарктно съвещание на 25 юли 1996 година, вкара Закона за герба в следващата задънена улица на политическите борби и идеологическите щампи.
Когато всички отписаха закона, настъпи непредвиден поврат. Това се случи дни след сформирането на 38-мото национално заседание, в което Съюз на демократичните сили разполагаха с болшинство от 137 депутати, а социалистите бяха втора политическа мощ - с 58 народни представители. Докато новите ръководещи пълнеха деловодството на Народното събрание с стопански закони, а социалистите се бяха вторачили в поправките за някогашната Държавна сигурност,
Ахмед Доган изненадващо внесе собствен законопроект за герба
на 30 май 1997 година дружно с група депутати от Общински народен съвет - коалиция, отпред с Движение за права и свободи, която разполагаше с 19 законодатели.
Последваха два месеца, в които политическите пристрастености бушуваха, а в потушаването им заслуга имаха и водачът на Движение за права и свободи, и президентът Петър Стоянов, и министър председателят Иван Костов. В пиковия час се намеси и бащата на Конституцията - Гиньо Ганев, който часове преди разискването в пленарната зала вкара леко преобразен план, както направи и Евролевицата. След бурни диспути, на 25 юли 1997 година и трите законопроекта бяха признати на първо четене, а тогавашният ръководител на Народното събрание Йордан Соколов даде 5 дни на комисиите да съберат разликите и да внесат за второ четене общо предложение. То беше признато с голямо болшинство на 31 юли, последвано от бурни овации отляво и отдясно, прочувствена тирада на Стоянов, концерт на хор " Бодра промяна " от балкона на пленарната зала и коктейл на Костов в градината на Министерски съвет.
Днес споменът за тези размирни времена носи скъпи уроци, само че и огромна мъка. Защото за 25 години демокрацията освен не е научила политиците ни на парламентаризъм, само че фрапантно е принизила равнището. И в края на 20-тия век, и в третото десетилетие на 21-вия, родните депутатите
не се изслушват, а се надвикват
приказват политически, а не експертно. Но има една голяма разлика - по това време, в юлските дни на 1997-ма година, причините господстваха над обидите, ерудицията над страстта. Защото престижите преобладаваха над посредствеността. Не че в тези години нямаше бурни пристрастености. Парламентите през 90-те помнят и по какъв начин Венцислав Димитров счупи очилата на Филип Димитров, и по какъв начин Асен Мичковски направи кълбо обратно поради изгубен бас. Знаят какво е ръкопашен пердах в барчето и хули, които бяха изчервили и най-устатите през днешния ден. Но духът на парламентаризма бе жив. А възприятието за дълг пред утрешния ден - същинско.
Показателен е фактът, че след бурните разправии в 37-ото Народно събрание, ръководещите от ОДС, които имаха внушително болшинство в 38-ото Народно събрание и можеха да наложат каквото желаят в зала, не внесоха собствен законопроект.
" На нас се падна отговорността да решим този въпрос. Ние можем да го наложим. Обединените демократични сили имат задоволително болшинство в българския парламент, с цел да одобряват герб, без да попитат безусловно никого. Но ние не искахме по този метод да бъде признат българският герб ", сподели в залата председателката на ПГ на ОДС Екатерина Михайлова. И съобщи: " Затова до този миг нито от името на нашата парламентарна група, нито от името на депутат от нашата парламентарна група не сме внесли законопроект. Защото внасянето на подобен законопроект щеше да предреши дебата. На процедура нямаше да има върху какво да приказваме.
Нямаше да има защо да спорим
Нямаше да има база, към която да се обединим. ".
Така на процедура гербът на България бе признат по хрумвания на опозицията, първата от които бе на Доган. Разбира се, още от 37-ото Народно събрание огромният спор бе короната. През 1997 година обаче по пътя на единодушието тя се трансформира от " признак на Кобургите " - " знак на най-славните ни царе ". Българска социалистическа партия, която единствено година по-рано виждаше в Симеон Сакскобургготски злото от предишното, освен отстъпи няколко крачки обратно, само че 2005 година влезе в най-успешната коалиция в новата ни история - Тройната на царя, Движение за права и свободи и социалистите.
В името на компромиса Гиньо Ганев даже предложи в пленарната зала страната ни да има формален и церемониален герб - единият с корона, другия не. Но Георги Първанов, Иван Костов, Гиньо Ганев, Димитър Люджев убедиха депутатите залата, че короната би трябвало да препраща към най-голямата национална горделивост - Второ българско царство и славните царе на страната ни. Средновековният знак на властта не разделя, а сплотява. Така в хода на дебатите и кръстовете, в които едни виждаха вяра, а други - стилизирани бурбонски лилии, също откриха своето място. Включително с аргумента на Жорж Ганчев: " Аз, като православен християнин, в действителност ви апелирам. Бъдете по този начин положителни, помогнете да изберем народен герб, не партиен герб. Толкова ли е мъчно вие да се съгласите с един сплотяващ знак на България и българщината?
Ако това извършите, вие ще израснете в очите
на нашия народ. ".
Така със 177 гласа " за " се ражда текстът: " Чл. 2. (1) Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има огромна корона, прототип на която са корони на български владетели от Втората българска страна с пет кръста и настрана кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клончета с плодове. Под щита върху трансферирана през краищата на дъбовите клончета бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви " Съединението прави силата ".
Простете ми вълнението, само че считам, че всеки един от нас, без значение от това по какъв начин е дал своя вот в пленарна зала, се вълнува в този миг. Приемаме герб, в който има и традицията, и историята, и сегашното, а и бъдещето на България, сподели Екатерина Михайлова. Честит ни народен държавен герб и за доста години! За първи път от 7 години насам казусът за герба не беше проблем на борбата за предишното. Надделя здравият разсъдък, надви националната отговорност, добави Георги Първанов. Поздравявам ви с едно единодушие, което чакаше 7 години, включи се Жорж Ганчев. Стенограмите на Народното събрание от това време пазят цялата церемониалност и страст на момента. Всички стават прави, в залата звучи химнът на Република България. Следват бурни ръкопляскания.
С аплодисменти в залата влиза създателят на герба
- скулпторът Георги Чапкънов.По същинските, по националните въпроси на България българското Народно заседание има и сили, и геройство да стига до същинско съгласие, декларира президентът Петър Стоянов, благодарейки на депутатите. Това е един превъзходен образец, че всяко национално съгласие, всяка национална концепция може да бъде до дъно отстояна и предпазена в Народното събрание освен тогава, когато съществуват първичните учредения за нейното осъществяване, а и тогава, когато всички политически сили, всички политици, българските държавници не престават да се трудят старателно за това осъществяване и не жалят и сили, и време, с цел да доближат до нейната последна фаза, споделя Стоянов. И акцентира, че тази първа сесия на 30-ото Народно събрание ще остане паметна, тъй като в нея са признати няколко неща: Декларацията за национално единодушие, Закона за герба на Република България и сполучливото въвеждане на валутния ръб посредством гласуването на нужните закони. Днес новите парламентаристи могат единствено да се учат...
Не, няма неточност в заглавието. Защото става дума не за партията на Борисов, а за герба на България. И по-точно за закона, с който държавният знак бе признат от депутатите тъкмо преди четвърт век.
Вярно е, че 1997 година остана в историята с хиперинфлацията, Жан-Виденовата зима, валутният ръб и мощната вълна на Иван Костов. Но до момента в който страната тънеше в беднотия, ненавист и синьо-червена мъгла, едно събитие в бурния парламент даде вяра, че когато става дума за националното достолепие и самочувствие даже най-враждуващите политици могат да си протегнат ръце.
7 години след началото на прехода, България по този начин и не съумя да се снабди с най-знаковия си знак. Социалистите
прежалиха премахването на петолъчката
само че не даваха и дума да се издума за повече от един лъв, още по-малко за монархични знаци по герба. След яростни кавги по време на Великото Народно заседание, те въпреки всичко съумяха да се наложат и да запишат в нея, че " Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит. ".
А всички следващи опити на Съюз на демократичните сили да прокарат герб, напомнящ за времената преди социализма, срещаха мощния отпор на Българска социалистическа партия, която по това време се наричаше Демократична левица. Наложи се Конституционния съд да излезе с преднамерено тълкувание, в което да разясни, че в Конституцията са залегнали единствено главните детайли, които могат да бъдат разширявани със специфичен закон. Но даже година и след неговото решение, нямаше никакви изгледи гербът да сплоти враждуващите партии. Кабинетът на Жан Виденов направи план, който възмути скулптори, художници и историци и остана в историята на " пежото на Жан ", тъй като гологлавият лъвът в него бе копие на френската автомобилна емблема. Нещо повече - инфарктно съвещание на 25 юли 1996 година, вкара Закона за герба в следващата задънена улица на политическите борби и идеологическите щампи.
Когато всички отписаха закона, настъпи непредвиден поврат. Това се случи дни след сформирането на 38-мото национално заседание, в което Съюз на демократичните сили разполагаха с болшинство от 137 депутати, а социалистите бяха втора политическа мощ - с 58 народни представители. Докато новите ръководещи пълнеха деловодството на Народното събрание с стопански закони, а социалистите се бяха вторачили в поправките за някогашната Държавна сигурност,
Ахмед Доган изненадващо внесе собствен законопроект за герба
на 30 май 1997 година дружно с група депутати от Общински народен съвет - коалиция, отпред с Движение за права и свободи, която разполагаше с 19 законодатели.
Последваха два месеца, в които политическите пристрастености бушуваха, а в потушаването им заслуга имаха и водачът на Движение за права и свободи, и президентът Петър Стоянов, и министър председателят Иван Костов. В пиковия час се намеси и бащата на Конституцията - Гиньо Ганев, който часове преди разискването в пленарната зала вкара леко преобразен план, както направи и Евролевицата. След бурни диспути, на 25 юли 1997 година и трите законопроекта бяха признати на първо четене, а тогавашният ръководител на Народното събрание Йордан Соколов даде 5 дни на комисиите да съберат разликите и да внесат за второ четене общо предложение. То беше признато с голямо болшинство на 31 юли, последвано от бурни овации отляво и отдясно, прочувствена тирада на Стоянов, концерт на хор " Бодра промяна " от балкона на пленарната зала и коктейл на Костов в градината на Министерски съвет. Днес споменът за тези размирни времена носи скъпи уроци, само че и огромна мъка. Защото за 25 години демокрацията освен не е научила политиците ни на парламентаризъм, само че фрапантно е принизила равнището. И в края на 20-тия век, и в третото десетилетие на 21-вия, родните депутатите
не се изслушват, а се надвикват
приказват политически, а не експертно. Но има една голяма разлика - по това време, в юлските дни на 1997-ма година, причините господстваха над обидите, ерудицията над страстта. Защото престижите преобладаваха над посредствеността. Не че в тези години нямаше бурни пристрастености. Парламентите през 90-те помнят и по какъв начин Венцислав Димитров счупи очилата на Филип Димитров, и по какъв начин Асен Мичковски направи кълбо обратно поради изгубен бас. Знаят какво е ръкопашен пердах в барчето и хули, които бяха изчервили и най-устатите през днешния ден. Но духът на парламентаризма бе жив. А възприятието за дълг пред утрешния ден - същинско.
Показателен е фактът, че след бурните разправии в 37-ото Народно събрание, ръководещите от ОДС, които имаха внушително болшинство в 38-ото Народно събрание и можеха да наложат каквото желаят в зала, не внесоха собствен законопроект.
" На нас се падна отговорността да решим този въпрос. Ние можем да го наложим. Обединените демократични сили имат задоволително болшинство в българския парламент, с цел да одобряват герб, без да попитат безусловно никого. Но ние не искахме по този метод да бъде признат българският герб ", сподели в залата председателката на ПГ на ОДС Екатерина Михайлова. И съобщи: " Затова до този миг нито от името на нашата парламентарна група, нито от името на депутат от нашата парламентарна група не сме внесли законопроект. Защото внасянето на подобен законопроект щеше да предреши дебата. На процедура нямаше да има върху какво да приказваме.
Нямаше да има защо да спорим
Нямаше да има база, към която да се обединим. ".
Така на процедура гербът на България бе признат по хрумвания на опозицията, първата от които бе на Доган. Разбира се, още от 37-ото Народно събрание огромният спор бе короната. През 1997 година обаче по пътя на единодушието тя се трансформира от " признак на Кобургите " - " знак на най-славните ни царе ". Българска социалистическа партия, която единствено година по-рано виждаше в Симеон Сакскобургготски злото от предишното, освен отстъпи няколко крачки обратно, само че 2005 година влезе в най-успешната коалиция в новата ни история - Тройната на царя, Движение за права и свободи и социалистите.
В името на компромиса Гиньо Ганев даже предложи в пленарната зала страната ни да има формален и церемониален герб - единият с корона, другия не. Но Георги Първанов, Иван Костов, Гиньо Ганев, Димитър Люджев убедиха депутатите залата, че короната би трябвало да препраща към най-голямата национална горделивост - Второ българско царство и славните царе на страната ни. Средновековният знак на властта не разделя, а сплотява. Така в хода на дебатите и кръстовете, в които едни виждаха вяра, а други - стилизирани бурбонски лилии, също откриха своето място. Включително с аргумента на Жорж Ганчев: " Аз, като православен християнин, в действителност ви апелирам. Бъдете по този начин положителни, помогнете да изберем народен герб, не партиен герб. Толкова ли е мъчно вие да се съгласите с един сплотяващ знак на България и българщината?
Ако това извършите, вие ще израснете в очите
на нашия народ. ".
Така със 177 гласа " за " се ражда текстът: " Чл. 2. (1) Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има огромна корона, прототип на която са корони на български владетели от Втората българска страна с пет кръста и настрана кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клончета с плодове. Под щита върху трансферирана през краищата на дъбовите клончета бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви " Съединението прави силата ".
Простете ми вълнението, само че считам, че всеки един от нас, без значение от това по какъв начин е дал своя вот в пленарна зала, се вълнува в този миг. Приемаме герб, в който има и традицията, и историята, и сегашното, а и бъдещето на България, сподели Екатерина Михайлова. Честит ни народен държавен герб и за доста години! За първи път от 7 години насам казусът за герба не беше проблем на борбата за предишното. Надделя здравият разсъдък, надви националната отговорност, добави Георги Първанов. Поздравявам ви с едно единодушие, което чакаше 7 години, включи се Жорж Ганчев. Стенограмите на Народното събрание от това време пазят цялата церемониалност и страст на момента. Всички стават прави, в залата звучи химнът на Република България. Следват бурни ръкопляскания.
С аплодисменти в залата влиза създателят на герба
- скулпторът Георги Чапкънов.По същинските, по националните въпроси на България българското Народно заседание има и сили, и геройство да стига до същинско съгласие, декларира президентът Петър Стоянов, благодарейки на депутатите. Това е един превъзходен образец, че всяко национално съгласие, всяка национална концепция може да бъде до дъно отстояна и предпазена в Народното събрание освен тогава, когато съществуват първичните учредения за нейното осъществяване, а и тогава, когато всички политически сили, всички политици, българските държавници не престават да се трудят старателно за това осъществяване и не жалят и сили, и време, с цел да доближат до нейната последна фаза, споделя Стоянов. И акцентира, че тази първа сесия на 30-ото Народно събрание ще остане паметна, тъй като в нея са признати няколко неща: Декларацията за национално единодушие, Закона за герба на Република България и сполучливото въвеждане на валутния ръб посредством гласуването на нужните закони. Днес новите парламентаристи могат единствено да се учат...
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ