През 1989 година комунизма у нас пада и Маринчо разбира,

През 1989 година комунизма у нас пада и Маринчо схваща, че повода за неговия извънредно безмислен и изпълнен с неудачия живот е предходният строй, написа в настоящия си коментар Венци Мицов, известен блогър и политик. Ето цялостния текст:

Днешната ми история е за Маринчо!

Маринчо е роден някъде в края на 60-те години на 20 век в центъра на София.
Учил е в техникума " Вилхелм Пик ", а след това е служил в поделението в " Горна баня " като лидер на Т55.

Маринчо има един несполучлив брак и дете, което вижда веднъж месечно и за което заплаща прехрана.

През 1989 година комунизма у нас пада и Маринчо схваща, че повода за неговия извънредно безмислен и изпълнен с неудачия живот е предходният строй.

Тогава той пуска брада, поставя значка с лъвче и излиза на улицата.

Маринчо участва на митинга с танковата имитация на Младенов.

После е и на обсадата на някогашния партиен дом.

Маринчо е и на Орлов мост, когато сините са събрали хора, запълнили пространството чак до хотел " Плиска ".

После, през 1997 година Маринчо е на обсадата на Народното събрание, взе участие във всички барикади и най-после ликува с новината за оставката на Виденов и държавното управление на Иван Костов.

След това живота на Маринчо още веднъж зацикля.

Опитва се да прави бизнес, само че се проваля.
Опитва да учи, само че не му се получава.

Опитва да направи семейство за повторно, само че жена му го напуща, наричайки го " загубеняк ", а детето от втория му брак вижда още веднъж един път месечно.

Маринчо упреква за всичко комунистите.

И за бизнеса си, и за проваленото си учене и за прецаканото си второ семейство.

Маринчо гледа хората към себе си и стартира да развива класическото мислене на прецакания десен маргинал.

Когато някой негов другар си купи кола, той незабавно изяснява покупката с Комитет за Държавна сигурност (на СССР).

Когато негов някогашен съученик отбрани доцентура, Маринчо незабавно намира връзка сред научната степен и ЩАЗИ.

Днес нещата са напълно страшни, тъй като Маринчо е достигнал до висшата параноя.

Когато види двама млади влюбени, той декларира, че любовта е измислена от Путин, с цел да отклони вниманието на западните посолства от проблемите у нас.

Когато български създател получи интернационална премия, Маринчо пуска дълъг пост, в който споделя, че това е фалшив на пропутинската агитация, целящ да отклони вниманието от румънският модел в правосъдната система.

Един ден Маринчо ще откри инцидентно една остаряла брошура, издадена 1952 година в социалистическа България.

В книжката ще прочете за Станко, който има неприятен живот и упреква за това американците.

Ще прочете, че Станко е бил изоставен от жена си и е обвинил за това Централно разузнавателно управление на САЩ.

Ще прочете, че когато Станко види двама влюбени да се натискат на скамейка, звъни на Държавна сигурност, с цел да приберат тези двама проводници на разюздания буржоазен морал.

Маринчо ще прочете тая брошура, само че няма да се познае.

И знаете ли за какво?

Защото Маринчо ще упрекна комунистите за отпечатването на книжката.

И ще е прав.

А огромният въпрос към вас, скъпи другари е дали можем да изградим гражданско общество с Маринчовци?

Прочее, считам, че с цел да победи, софийската демократична общественост би трябвало да направи пърформанс, в който да посади теменужки, папрат и чушки Халапеньо във фугите на паветата на Дондуков...

Но това е друга, дълга и комплицирана тематика...