През 1989 г., когато комунистическият блок започна да се срива,

...
През 1989 г., когато комунистическият блок започна да се срива,
Коментари Харесай

Защо Северна Корея не пое по пътя на Китай?

През 1989 година, когато комунистическият блок стартира да се срутва, севернокорейците бяха над два пъти по-богати от другарите им в Китай. И след това пристигна китайското икономическо знамение, което предложи най-успешната формула за преход от беднотия към разцвет. От другата страна на границата обаче, ръководещата династия Ким реши, че няма да следва този образец, споделя Bloomberg.

Защо севернокорейските водачи - освен Ким Чен-ун, само че и татко му, както и дядо му - толкоз доста се дърпаха да одобряват смяната, е замайващ пъзел. Моделът на Пекин въпреки всичко съумя да направи нещо, невиждано до момента - сътвори напредък, задвижавн от пазарите, интеграция със международната стопанска система и все пак резервира властта на комунистическата партия.

През 2016 година в тирада пред партийния конгрес Ким към момента хвалеше метода на своята страна. Но по-скорошните му мнения подсказват смяна в позицията му. Той съумя да убеди Южна Корея и да стартира договаряния за отваряне на страната към вложения, най-малко в някои лимитирани стопански области. И стартира да приказва за смяна на фокуса от разработка на нуклеарен боеприпас към сходна на Китай " социалистическо-икономическа структура ".

Дали това съставлява искренна смяна в позицията му или единствено тактическо оттегляне, изправен пред глобите, които понижиха търговията с Китай с над 60% през първото тримесечие, няма по какъв начин да знаем сигурно. Знаем обаче, че Ким и фамилията му от дълго време виждат отварянето на страната като важен риск пред властта им. И съгласно Андрей Ланков, чест клиент на Северна Корея, който е учил в Пхенян, истината е брутално простма: " Ако държавното управление на Северна Корея бе въвело същите промени и отвореност по сходство на Китай, партийната върхушка щеше да е мърта или в пандиза ".

Това е орис, която към момента може да чака Ким - както Джон Болтън, консултант на президента Доналд Тръмп по национална сигурност неотдавна му напомни, когато изиска Северна Корея да одобри нуклеарна договорка по сходство на тази, подписана с Либия и Муамар Кадафи през 2003 година Самият Кадафи бе погубен грубо по улиците на град Сирте осем години по-късно. Когато Пхенян заплаши да анулира срещата, Тръмп предизвести Ким, че може да свърши като Кадафи.

И това разказва пефектно обстановката, в която Ким се намира - Параграф 22.

Точно култът към личността, който обгръща династията, прави най-очевидното решение на прехода на страната не изключително привлекателно, споделя Ланков, който в този момент преподава история в южнокорейския университет Kookmin. В Китай, споделя той, Политбюро може да разгласи, че Мао Дзе дун е бъркал за 70% от концепциите си и да прегърне частната благосъстоятелност.

Но всяко намекване, че Ким Ир Сен - " Великият лидер ", за който севернокорейските деца учат в учебно заведение, че съвсем самичък е победил японците по време на Втората международна война, остава безусловно невероятно. Ким не може да сложи под подозрение мъдростта на татко си или дядо си в страната, която е по-скоро монархия, в сравнение с комунистическа.

Южна Корея е два пъти по-населена и има равно право да ръководи полуострова при положение на обединяване. Това прави триумфа на Юга, реализиран без благословията на Ким, фактор за допустима дестабилизация на Севера и рисков за династията. Разликата сред Брутният вътрешен продукт на глава от популацията сред двете е най-големият сред две прилежащи страни на земята - 22 пъти.

Отварянето на границите освен ще разкрие, че митологията към режима на Ким е съшита с бели конци, само че и ще сътвори всеобща миграция и икономическа колонизация. " Новият капитализъм в Северна Корея няма да бъде издигнат от служителите, а от мениджърите на Samsung и Hyundai ", споделя Ланков. /money.bg
Източник: dnesplus.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР