Как преди 30 г. падна Стената
През 1989 година историята се движи с невиждано бързо движение. Кои са събитията, довели до обединяването на Източна и Западна Германия?
Точно преди 30 години, през октомври 1989 година, студена и смъртоносна, стената, която дели Берлин на две половини, изненадващо рухва. Неочаквано събитие, което сварва неподготвени всички, в това число и най-големите разследващи централи.
През годините на своето битие стената е знак на разделянето не просто на един град, на една страна или народ, само че и на целия свят. В началото на 1989 година режимът на Изток, въпреки и ненавиждан на доста жители, наподобява постоянен. Твърде малко хора смеят да се вдигнат на открита битка за независимост и промени. Никой не подозира, че това ще е последната година на Германската демократична република (ГДР) и че доста скоро освен разграничените берлинчани още веднъж ще се прегърнат, само че и германците ще заживеят още веднъж в една страна. Целият свят ще се промени.
1989-а е годината, в която историята се движи с невиждано бързо движение. В Москва не е ясно дали перестройката на генералния секретар на руската компартия Михаил Горбачов цели да погребе остарелия строй, или да сътвори функционираща нова система. Вероятно по тази причина и в останалите социалистически страни хората стартират да се радват на непознати до тогава свободи. Съюз на съветските социалистически републики няма задоволително пари, с цел да продължи да ги подкрепя, по тази причина всяка страна получава правото да тръгне по собствен път.
Източният блок е разлъчен. В началото на 1989 година в Унгария пораждат самостоятелни партии, в Полша държавното управление договаря на кръгла маса със свободния синдикат “Солидарност ”. В България обаче никой не желае да чуе за промени. Така е и в Източна Германия. 76-годишният партиен водач Ерих Хонекер дефинира спокойствието в Германска демократична република като знак за превъзходството на социализма.
През това време 280 000 сътрудници на Щази, печално известната загадка работа, оповестяват за нормални прояви на неодобрение, само че не означават смяна в публичното въодушевление. В целия соцлагер тайните служби не регистрират никаква възможност за иден прелом. В Германска демократична република се гласят да честват уместно през октомври 40-годишнината от основаването на страната.
След Горбачовата перестройка държавното управление към този момент не работи със същата увереност както преди. Генсекът на Германската социалистическа партия (ГЕСП) Ерих Хонекер държи страната му да е спокойна. Тревоги му основават не толкоз вътрешното неодобрение и рецензиите от Запад, колкото протичащото се в братските страни от Източния блок. Зад желязната завеса, разделила Европа след Втората международна война, зейват от ден на ден дупки. През август на срещата с партийните и държавните ръководители на страните - членки на Варшавския контракт, Хонекер застава твърдо на страната на Николае Чаушеску в Румъния и Тодор Живков в България и се опълчва на реформаторите, които желаят право на самоопределяне. В последна сметка е открита формула, близка до визиите на Горбачов и поддръжниците му: “Никоя страна няма право да диктува събитията в друга страна. Никой няма право да си присвоява роля на арбитър. ” Всяка страна може да се откаже от социализма без боязън, че през границите й ще минат танкове. Социализмът е едно недоносче, афишира обществено Тодор Живков малко преди да бъде отхвърлен от власт в България.
Междувременно Унгария се стреми да преодолее изолацията от Запада и зависимостта от Съветския съюз. Подобно на съвсем всички социалистически страни, страната е на ръба на финансовия колапс. Унгарците не могат и не желаят да носят големите разноски за граничните уреди.
През май маджарски бойци демонстративно прерязват пред западни публицисти телените заграждения, които разделят страната им от Австрия. Вечерта хиляди жители на Германска демократична република чуват новината по западните малките екрани. Границата към момента не е отворена, само че концепцията за сходна стъпка набира сили.
800 жители на Германска демократична република употребяват една друга дупка, този път в системата: на 19 август Унгария е отворила границата си край селцето Шопрон. Никой не знае какъв брой още хора са подготвени да избягат. Щази обаче знае какви са тези хора и се бои от тях – нормално са под 40 години, добре образовани. И изобщо не са отпускари, тъй като след края на ваканцията остават в Унгария, надявайки се да заминат на Запад. В резултат в доста селища на Германска демократична република стартират да липсват лекари, учители, механици... Буквално всеки си задава въпроса: да потегли ли, или да остана?
В края на лятото разнообразни немски опозиционери стартират да се сплотяват. Положено е началото на “Нов конгрес ”, учредени са “Обединена левица ”, “Демокрация в този момент ”, “Социалдемократическа партия в Германска демократична република ”, “Демократичен пробив ” и така нататък Новите партии желаят да са опция на режима, само че и да задържат в родината хората, които не виждат различен излаз, с изключение на да избягат.
В началото на септември, на 37-ия конгрес на ръководещата в Западна Германия консервативна партия ХДС Хелмут Кол би трябвало да бъде свален – по този начин са се уговорили няколко бунтари. Причините са неприятни изборни резултати и нетактични изявления. След съвсем седем години канцлерство Кол е станал непоносим. Някои го назовават Хонекер на Федералната република. Кол обаче се е подготвил. В ръкава си
има прикрит коз:
сключил е скришен
пакт с унгарското
държавно управление
Германия ще подкрепя Унгария стопански, а Будапеща дефинитивно ще отвори границата – единствено няколко часа преди партийния конгрес. Патриотичното тържествуване запушва устата на бунтарите. Отвори ли се унгарската граница, Германска демократична република ще се обезлюди единствено за няколко дни. И в действителност, през идващите три дни през границата минават 15 хиляди източногерманци.
Политбюро на ГЕСП реагира с фрапантно ограничение на броя на пътуванията за Унгария. Тогава потокът се насочва към Полша и изключително към Чехословакия. До края на септември повече от 4000 души търсят леговище в западногерманското посолство в Прага, хиляди лагеруват по близките улици.
Остава седмица до 40-ия рожден ден на Германска демократична република. Хонекер желае страната да се успокои непременно. Разрешава на потърсилите леговище в посолството да заминат, само че единствено с изключителни влакове през територията на Германска демократична република. Последен обезверен акт на суверенитет - бягството би трябвало да наподобява като демонстрация на състрадание от страна на ГЕСП. Но потокът от бегълци не секва. Нови 6000 души влизат в западногерманското посолство в Прага, 2000 седят пред вратите, 4000 пътуват натам.
Въпреки всичко републиката ще чества 40-годишнината от основаването си. Ще има тържества, връчване на ордени... Вечерта преди огромния ден младежите нанасят следващото оскърбление на властта: под светлината на безчет факли пред трибуната на “Александерплац ” маршируват грижливо подбрани членове на Свободната немска юноша. Вместо формалните лозунги обаче някои от тях скандират “Перестройка! ” и “Горбачов, помогни! ”. Стоящият на трибуната руски водач моли някогашния полски министър-председател Мечислав Раковски да преведе какво желаят младите.
“Това е краят ” – прибавя полякът. Щом даже партийният актив желае системата да падне, към този момент няма какво да се избави. Горбачов не възразява.
Хонекер, който стои отдясно, нервно пристъпва от крайник на крайник, само че Горбачов от дълго време знае, че най-високопоставеният функционер на Германска демократична република живее в собствен личен свят.
И на други места са планувани митинги. В саксонския град Плауен, в най-южния завършек на Германска демократична република, Щази чака единствено няколко смутители на реда, вместо това обаче пред кметството се събират повече от 10 000 души. “Щази вън! ”, “Горби, Горби! ” - крещи множеството – и по този начин, девиз след девиз, хората се трансформират в народ, усетил силата си. Масовите митинги плашат ръководещите. На идната заран хиляди стачкуващи в Дрезден упорстват за диалог с кмета. Народът получава глас, Хонекер е гневен. Егон Кренц, който дава отговор за сигурността, подрежда на окръжните партийни комитети да “потушават протестите в зародиш ”. Но не споделя по какъв начин. Ерих Милке, министър на държавната сигурност, заповядва “пълна бойна подготвеност ”. От този миг нататък чиновниците на Щази не трябва да излизат на улицата без оръжие и са длъжни да предотвратяват всяко “терористично и принудително деяние ”. Това не е заповед за пукотевица, само че не я изключва. В казармите също е неспокойно. Войниците желаят разговор с опозицията, съвсем една трета от членовете на паравоенните “бойни групи на работническата класа ” отхвърлят да се включат в потушаването на протестите. Полицаи напущат службата, с цел да не се наложи да стрелят против съседите си.
На 17 октомври в Източен Берлин както всеки вторник политбюро на ГЕСП заседава. Присъстват 21 членове и 5 кандидат-членове. Средна възраст – 67 години. Партийните приятели ще смъкват Хонекер. Той не знае, че лишаването му от власт е почнало още след визитата на Горбачов по случай 40-ия празник.
Кренц и Шабовски
са постигнали
съглашение да
смъкват генсека
(точно както Петър Младенов и Андрей Луканов в България). През идващите дни обработват другарите си. Не е напълно ясно кой от политбюро ще ги поддържа, кой е за Хонекер и кой се колебае.
На съвещанието е импортирано предложение Ерих Хонекер да бъде освободен от функционалностите си по здравословни аргументи. Измислен мотив, който обаче отприщва вълна от рецензии против партийния началник. Никой не го поддържа. Хонекер е надълбоко афектиран. На идващия ден той подава оставка. Егон Кренц поема поста му и вечерта произнася първото си телевизионно послание като началник на ГЕСП. Чуват ли се нови думи? Не. Кренц държи същата тирада като пред политбюро. Още приветствието със “скъпи другарки и приятели ” демонстрира на народа, че нищо не се е трансформирало.
В началото на ноември Кренц взема решение да отвори границата с Чехословакия. Почти 5000 души отиват в западногерманското посолство. Принудени са да живеят в палатки на студа, с часове чакат в калта, с цел да влязат в тоалетната.
Правителството в Прага губи самообладание. Чехословакия не желае да извършва ролята на лагер за “политически бежанци от Германска демократична република ”. ГЕСП получава ултиматум: или да затвори границата, или да разреши на искащите да изоставен страната да отпътуват непосредствено за Федерална Република Германия, без да обикалят през Чехословакия. Останали без сили, изцяло съкрушени, водачите на ГЕСП позволяват да се пътува на Запад. Границата с Чехословакия остава отворена, което де факто значи, че стената е паднала. Още същия уикенд 23 хиляди жители на Германска демократична република се възползват от опцията да посетят Федерална Република Германия.
На 4 ноември на “Александерплац ” в Източен Берлин се събират стотици хиляди хора. Сред тях има както известни интелектуалци, по този начин и покаяли се функционери на ГЕСП: Гюнтер Шабовски, някогашният началник на шпионажа Маркус Волф, юристът Грегор Гизи. Това е първата проява, излъчена онлайн по малкия екран. Сътрудници на държавната телевизия са взели решението без координиране с министерството. Мирната проява е успех, който изумява партийната върхушка. Свалянето на Хонекер е отворило и последните шлюзове и в този момент страната ври и кипи. Валят оставки на партийни функционери, провеждат се нови и нови демонстрации, стотици хора излизат от партията. Навсякъде неразбория. Режимът отстъпва, народът желае още и още. Революцията, непланирана, само че мощно мечтана, към този момент не може да бъде спряна.
“Необикновеното време изисква невероятни ограничения ” – с това изречение Егон Кренц открива небрежно свиканото десето съвещание на Централен комитет на ГЕСП на 8 ноември. След конгреса това е най-висшият партиен орган. Централният комитет избира и политбюро. В продължение на три дни
165 членове и 57
кандидат-членове
ще се занимават
с “обновяване
на обществото ”
На втория ден от съвещанията на Централен комитет Кренц отваря тематиката за пътуването: “Другари и другарки! Известно ви е, че има един проблем, който тежи на всички ни – емиграцията на популацията. Каквото и да създадем в тази обстановка, стъпката ще е неправилна. ”
От седмици се работи върху нов закон за излизане от страната. Първият план е посрещнат с недовоство от хората, тъй като съгласно него режимът може да отхвърля молби за пътешестване.
Сега Кренц показва нова наредба, която планува всеки жител да може да изиска напълно естествени “частни пътувания в чужбина, без да показва основателни аргументи ”. За всяко пътешестване обаче се изисква виза. Отказ се получава единствено в изключителни случаи. Идеята е: независимост на пътешестване – да, само че с бюрократична уместност. Наредбата ще се вкара на 10 ноември.
Централен комитет на ГЕСП се занимава с тази тематика по-скоро незадълбочено. Партийната върхушка си има по-спешни проблеми: едвам избрал новите членове на политбюро, Централен комитет е заставен да отзове някои от тях поради бурното отвращение на към този момент неуправляемия партиен уред. Никой не знае дали той няма да е идващият, който ще си иде.
Дискусията за новата разпоредба е къса. Приемат я с незначителни ремонти.
Кренц разпорежда на Гюнтер Шабовски, който дава отговор за медиите, да свика за 18.00 ч. конференция, на която да приказва за съвещанието на Централен комитет. Но Шабовски не е участвал на гласуването и не знае, че наредбата ще влезе в действие едвам на 10 ноември. Би могъл, несъмнено, да види датата в предлагането на министерския съвет. Обаче в бъркотията Кренц му дава единствено известието за пресата, в което липсва дата.
Затова на конференцията Шабовски позволява неточност, която ще промени историята. Той преди малко е оповестил, че наредбата влиза в действие незабавно. Само няколко минути по-късно първите поданици на Източен Берлин отиват на граничния пункт “Борнхолмер Щрасе ”, който разделя Пренцлауер Берг и Вединг. Към 20,30 ч там има към този момент хиляди. Половин час по-късно опашката се е проточила на километър.
Граничарите стоят слисани. Никога не са виждали такава тълпа. Член на политбюро преди малко е оповестил по малкия екран, че има независимост на пътешестване. Напразно чакат инструкции.
В сходно състояние са и другите гранични пунктове. Работещите в железниците не знаят какво да вършат – пред гишетата на гарите се редят дълги опашки, хората желаят билети за федералната република.
Граничарите от “Борнхолмер щрасе ” звънят в министерството на държавната сигурност, с цел да желаят заповеди. В 21,20 ч е отворена една врата. Първите искащи да пътуват получават печати в паспортите си. Това значи, че завръщането им става невероятно. Но това към този момент няма значение, защото опитът да прекарат всеки обособен човек през една-единствена врата не съумява. Към 23,30 ч граничарите се предават и без заповед подвигат бариерите. Хиляди се втурват към Западен Берлин без щемпел в паспортите, плачат и ликуват.
28 години след разделянето на града хората от Запада и Изтока още веднъж се прегръщат. Натискът на улицата и безсилието на управниците са разрушили бариерата. Без нито един изстрел. /24chasa.bg
Точно преди 30 години, през октомври 1989 година, студена и смъртоносна, стената, която дели Берлин на две половини, изненадващо рухва. Неочаквано събитие, което сварва неподготвени всички, в това число и най-големите разследващи централи.
През годините на своето битие стената е знак на разделянето не просто на един град, на една страна или народ, само че и на целия свят. В началото на 1989 година режимът на Изток, въпреки и ненавиждан на доста жители, наподобява постоянен. Твърде малко хора смеят да се вдигнат на открита битка за независимост и промени. Никой не подозира, че това ще е последната година на Германската демократична република (ГДР) и че доста скоро освен разграничените берлинчани още веднъж ще се прегърнат, само че и германците ще заживеят още веднъж в една страна. Целият свят ще се промени.
1989-а е годината, в която историята се движи с невиждано бързо движение. В Москва не е ясно дали перестройката на генералния секретар на руската компартия Михаил Горбачов цели да погребе остарелия строй, или да сътвори функционираща нова система. Вероятно по тази причина и в останалите социалистически страни хората стартират да се радват на непознати до тогава свободи. Съюз на съветските социалистически републики няма задоволително пари, с цел да продължи да ги подкрепя, по тази причина всяка страна получава правото да тръгне по собствен път.
Източният блок е разлъчен. В началото на 1989 година в Унгария пораждат самостоятелни партии, в Полша държавното управление договаря на кръгла маса със свободния синдикат “Солидарност ”. В България обаче никой не желае да чуе за промени. Така е и в Източна Германия. 76-годишният партиен водач Ерих Хонекер дефинира спокойствието в Германска демократична република като знак за превъзходството на социализма.
През това време 280 000 сътрудници на Щази, печално известната загадка работа, оповестяват за нормални прояви на неодобрение, само че не означават смяна в публичното въодушевление. В целия соцлагер тайните служби не регистрират никаква възможност за иден прелом. В Германска демократична република се гласят да честват уместно през октомври 40-годишнината от основаването на страната.
След Горбачовата перестройка държавното управление към този момент не работи със същата увереност както преди. Генсекът на Германската социалистическа партия (ГЕСП) Ерих Хонекер държи страната му да е спокойна. Тревоги му основават не толкоз вътрешното неодобрение и рецензиите от Запад, колкото протичащото се в братските страни от Източния блок. Зад желязната завеса, разделила Европа след Втората международна война, зейват от ден на ден дупки. През август на срещата с партийните и държавните ръководители на страните - членки на Варшавския контракт, Хонекер застава твърдо на страната на Николае Чаушеску в Румъния и Тодор Живков в България и се опълчва на реформаторите, които желаят право на самоопределяне. В последна сметка е открита формула, близка до визиите на Горбачов и поддръжниците му: “Никоя страна няма право да диктува събитията в друга страна. Никой няма право да си присвоява роля на арбитър. ” Всяка страна може да се откаже от социализма без боязън, че през границите й ще минат танкове. Социализмът е едно недоносче, афишира обществено Тодор Живков малко преди да бъде отхвърлен от власт в България.
Междувременно Унгария се стреми да преодолее изолацията от Запада и зависимостта от Съветския съюз. Подобно на съвсем всички социалистически страни, страната е на ръба на финансовия колапс. Унгарците не могат и не желаят да носят големите разноски за граничните уреди.
През май маджарски бойци демонстративно прерязват пред западни публицисти телените заграждения, които разделят страната им от Австрия. Вечерта хиляди жители на Германска демократична република чуват новината по западните малките екрани. Границата към момента не е отворена, само че концепцията за сходна стъпка набира сили.
800 жители на Германска демократична република употребяват една друга дупка, този път в системата: на 19 август Унгария е отворила границата си край селцето Шопрон. Никой не знае какъв брой още хора са подготвени да избягат. Щази обаче знае какви са тези хора и се бои от тях – нормално са под 40 години, добре образовани. И изобщо не са отпускари, тъй като след края на ваканцията остават в Унгария, надявайки се да заминат на Запад. В резултат в доста селища на Германска демократична република стартират да липсват лекари, учители, механици... Буквално всеки си задава въпроса: да потегли ли, или да остана?
В края на лятото разнообразни немски опозиционери стартират да се сплотяват. Положено е началото на “Нов конгрес ”, учредени са “Обединена левица ”, “Демокрация в този момент ”, “Социалдемократическа партия в Германска демократична република ”, “Демократичен пробив ” и така нататък Новите партии желаят да са опция на режима, само че и да задържат в родината хората, които не виждат различен излаз, с изключение на да избягат.
В началото на септември, на 37-ия конгрес на ръководещата в Западна Германия консервативна партия ХДС Хелмут Кол би трябвало да бъде свален – по този начин са се уговорили няколко бунтари. Причините са неприятни изборни резултати и нетактични изявления. След съвсем седем години канцлерство Кол е станал непоносим. Някои го назовават Хонекер на Федералната република. Кол обаче се е подготвил. В ръкава си
има прикрит коз:
сключил е скришен
пакт с унгарското
държавно управление
Германия ще подкрепя Унгария стопански, а Будапеща дефинитивно ще отвори границата – единствено няколко часа преди партийния конгрес. Патриотичното тържествуване запушва устата на бунтарите. Отвори ли се унгарската граница, Германска демократична република ще се обезлюди единствено за няколко дни. И в действителност, през идващите три дни през границата минават 15 хиляди източногерманци.
Политбюро на ГЕСП реагира с фрапантно ограничение на броя на пътуванията за Унгария. Тогава потокът се насочва към Полша и изключително към Чехословакия. До края на септември повече от 4000 души търсят леговище в западногерманското посолство в Прага, хиляди лагеруват по близките улици.
Остава седмица до 40-ия рожден ден на Германска демократична република. Хонекер желае страната да се успокои непременно. Разрешава на потърсилите леговище в посолството да заминат, само че единствено с изключителни влакове през територията на Германска демократична република. Последен обезверен акт на суверенитет - бягството би трябвало да наподобява като демонстрация на състрадание от страна на ГЕСП. Но потокът от бегълци не секва. Нови 6000 души влизат в западногерманското посолство в Прага, 2000 седят пред вратите, 4000 пътуват натам.
Въпреки всичко републиката ще чества 40-годишнината от основаването си. Ще има тържества, връчване на ордени... Вечерта преди огромния ден младежите нанасят следващото оскърбление на властта: под светлината на безчет факли пред трибуната на “Александерплац ” маршируват грижливо подбрани членове на Свободната немска юноша. Вместо формалните лозунги обаче някои от тях скандират “Перестройка! ” и “Горбачов, помогни! ”. Стоящият на трибуната руски водач моли някогашния полски министър-председател Мечислав Раковски да преведе какво желаят младите.
“Това е краят ” – прибавя полякът. Щом даже партийният актив желае системата да падне, към този момент няма какво да се избави. Горбачов не възразява.
Хонекер, който стои отдясно, нервно пристъпва от крайник на крайник, само че Горбачов от дълго време знае, че най-високопоставеният функционер на Германска демократична република живее в собствен личен свят.
И на други места са планувани митинги. В саксонския град Плауен, в най-южния завършек на Германска демократична република, Щази чака единствено няколко смутители на реда, вместо това обаче пред кметството се събират повече от 10 000 души. “Щази вън! ”, “Горби, Горби! ” - крещи множеството – и по този начин, девиз след девиз, хората се трансформират в народ, усетил силата си. Масовите митинги плашат ръководещите. На идната заран хиляди стачкуващи в Дрезден упорстват за диалог с кмета. Народът получава глас, Хонекер е гневен. Егон Кренц, който дава отговор за сигурността, подрежда на окръжните партийни комитети да “потушават протестите в зародиш ”. Но не споделя по какъв начин. Ерих Милке, министър на държавната сигурност, заповядва “пълна бойна подготвеност ”. От този миг нататък чиновниците на Щази не трябва да излизат на улицата без оръжие и са длъжни да предотвратяват всяко “терористично и принудително деяние ”. Това не е заповед за пукотевица, само че не я изключва. В казармите също е неспокойно. Войниците желаят разговор с опозицията, съвсем една трета от членовете на паравоенните “бойни групи на работническата класа ” отхвърлят да се включат в потушаването на протестите. Полицаи напущат службата, с цел да не се наложи да стрелят против съседите си.
На 17 октомври в Източен Берлин както всеки вторник политбюро на ГЕСП заседава. Присъстват 21 членове и 5 кандидат-членове. Средна възраст – 67 години. Партийните приятели ще смъкват Хонекер. Той не знае, че лишаването му от власт е почнало още след визитата на Горбачов по случай 40-ия празник.
Кренц и Шабовски
са постигнали
съглашение да
смъкват генсека
(точно както Петър Младенов и Андрей Луканов в България). През идващите дни обработват другарите си. Не е напълно ясно кой от политбюро ще ги поддържа, кой е за Хонекер и кой се колебае.
На съвещанието е импортирано предложение Ерих Хонекер да бъде освободен от функционалностите си по здравословни аргументи. Измислен мотив, който обаче отприщва вълна от рецензии против партийния началник. Никой не го поддържа. Хонекер е надълбоко афектиран. На идващия ден той подава оставка. Егон Кренц поема поста му и вечерта произнася първото си телевизионно послание като началник на ГЕСП. Чуват ли се нови думи? Не. Кренц държи същата тирада като пред политбюро. Още приветствието със “скъпи другарки и приятели ” демонстрира на народа, че нищо не се е трансформирало.
В началото на ноември Кренц взема решение да отвори границата с Чехословакия. Почти 5000 души отиват в западногерманското посолство. Принудени са да живеят в палатки на студа, с часове чакат в калта, с цел да влязат в тоалетната.
Правителството в Прага губи самообладание. Чехословакия не желае да извършва ролята на лагер за “политически бежанци от Германска демократична република ”. ГЕСП получава ултиматум: или да затвори границата, или да разреши на искащите да изоставен страната да отпътуват непосредствено за Федерална Република Германия, без да обикалят през Чехословакия. Останали без сили, изцяло съкрушени, водачите на ГЕСП позволяват да се пътува на Запад. Границата с Чехословакия остава отворена, което де факто значи, че стената е паднала. Още същия уикенд 23 хиляди жители на Германска демократична република се възползват от опцията да посетят Федерална Република Германия.
На 4 ноември на “Александерплац ” в Източен Берлин се събират стотици хиляди хора. Сред тях има както известни интелектуалци, по този начин и покаяли се функционери на ГЕСП: Гюнтер Шабовски, някогашният началник на шпионажа Маркус Волф, юристът Грегор Гизи. Това е първата проява, излъчена онлайн по малкия екран. Сътрудници на държавната телевизия са взели решението без координиране с министерството. Мирната проява е успех, който изумява партийната върхушка. Свалянето на Хонекер е отворило и последните шлюзове и в този момент страната ври и кипи. Валят оставки на партийни функционери, провеждат се нови и нови демонстрации, стотици хора излизат от партията. Навсякъде неразбория. Режимът отстъпва, народът желае още и още. Революцията, непланирана, само че мощно мечтана, към този момент не може да бъде спряна.
“Необикновеното време изисква невероятни ограничения ” – с това изречение Егон Кренц открива небрежно свиканото десето съвещание на Централен комитет на ГЕСП на 8 ноември. След конгреса това е най-висшият партиен орган. Централният комитет избира и политбюро. В продължение на три дни
165 членове и 57
кандидат-членове
ще се занимават
с “обновяване
на обществото ”
На втория ден от съвещанията на Централен комитет Кренц отваря тематиката за пътуването: “Другари и другарки! Известно ви е, че има един проблем, който тежи на всички ни – емиграцията на популацията. Каквото и да създадем в тази обстановка, стъпката ще е неправилна. ”
От седмици се работи върху нов закон за излизане от страната. Първият план е посрещнат с недовоство от хората, тъй като съгласно него режимът може да отхвърля молби за пътешестване.
Сега Кренц показва нова наредба, която планува всеки жител да може да изиска напълно естествени “частни пътувания в чужбина, без да показва основателни аргументи ”. За всяко пътешестване обаче се изисква виза. Отказ се получава единствено в изключителни случаи. Идеята е: независимост на пътешестване – да, само че с бюрократична уместност. Наредбата ще се вкара на 10 ноември.
Централен комитет на ГЕСП се занимава с тази тематика по-скоро незадълбочено. Партийната върхушка си има по-спешни проблеми: едвам избрал новите членове на политбюро, Централен комитет е заставен да отзове някои от тях поради бурното отвращение на към този момент неуправляемия партиен уред. Никой не знае дали той няма да е идващият, който ще си иде.
Дискусията за новата разпоредба е къса. Приемат я с незначителни ремонти.
Кренц разпорежда на Гюнтер Шабовски, който дава отговор за медиите, да свика за 18.00 ч. конференция, на която да приказва за съвещанието на Централен комитет. Но Шабовски не е участвал на гласуването и не знае, че наредбата ще влезе в действие едвам на 10 ноември. Би могъл, несъмнено, да види датата в предлагането на министерския съвет. Обаче в бъркотията Кренц му дава единствено известието за пресата, в което липсва дата.
Затова на конференцията Шабовски позволява неточност, която ще промени историята. Той преди малко е оповестил, че наредбата влиза в действие незабавно. Само няколко минути по-късно първите поданици на Източен Берлин отиват на граничния пункт “Борнхолмер Щрасе ”, който разделя Пренцлауер Берг и Вединг. Към 20,30 ч там има към този момент хиляди. Половин час по-късно опашката се е проточила на километър.
Граничарите стоят слисани. Никога не са виждали такава тълпа. Член на политбюро преди малко е оповестил по малкия екран, че има независимост на пътешестване. Напразно чакат инструкции.
В сходно състояние са и другите гранични пунктове. Работещите в железниците не знаят какво да вършат – пред гишетата на гарите се редят дълги опашки, хората желаят билети за федералната република.
Граничарите от “Борнхолмер щрасе ” звънят в министерството на държавната сигурност, с цел да желаят заповеди. В 21,20 ч е отворена една врата. Първите искащи да пътуват получават печати в паспортите си. Това значи, че завръщането им става невероятно. Но това към този момент няма значение, защото опитът да прекарат всеки обособен човек през една-единствена врата не съумява. Към 23,30 ч граничарите се предават и без заповед подвигат бариерите. Хиляди се втурват към Западен Берлин без щемпел в паспортите, плачат и ликуват.
28 години след разделянето на града хората от Запада и Изтока още веднъж се прегръщат. Натискът на улицата и безсилието на управниците са разрушили бариерата. Без нито един изстрел. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ