Свитъка в амулет
През 1979 година израелският археолог Габриел Баркей, работещ с група студенти от Института за проучвания на светата земя (сега Университетски лицей на Йерусалим), разкопават няколко гробници в Йерусалим, намиращи се на " Рамото на Хеном ", югозападният скат на Хеномовата котловина в непосредствена непосредственост до шотландската презвитерианска черква „ Св. Андрю ”.
В една погребална пещера е намерено вместилище за погребални предмети, съдържащо към 700 продукта, в това число и погребални блага като керамични съдове, над 100 броя сребърни бижута, върхове на стрели, предмети от слонова кост, съдове от алабастър, 150 колиета и рядка, антична монета. Сред сребърните предмети е и навит на руло талисман, съдържащ четирибуквена дума, която съставлява името на Бог.
Откритата гробница датира от края на Давидовата династия, към 7 век прочие Хр., от което следва, че сребърният талисман датира от края на 7-и или началото на 6-ти век прочие Хр. Подобният на молитва надпис, съдържащ божието име обезпечава най-старото, отвън рамките на Библията доказателство за името на Бог, археологически възобновено в Йерусалим.
Установено е, че надписът на амулета е от Аарониковата или свещеническа благословия, намираща се в Пасаж 6:24-25. Собственикът най-вероятно е носил надписаният, навит на руло сребърен талисман по време на своя живот и хората са счели, че е уместно този предмет да съпровожда своя притежател и в гибелта му, по този начин както и в живота.
От второстепенен интерес е фактът, че доказателството от гробницата на „ Рамото на Хеном ” показва популацията от региона на Йерусалим в превъзмогване на последствията от Вавилонското разрушение на града. Откритието също по този начин демонстрира и несъмнено равнище на благосъстояние на тези, заровени в гробниците.
