Д-р Пламен Димитров: Как нападението срещу Украйна сложи край на руско-германския енергиен романс
През 1966 година на полуостров Ямал в Съветския съюз е намерено гигантско находище на природен газ – Уренгой. И до през днешния ден то остава едно от трите най-големи в света. Тогавашното управление на Съюз на съветските социалистически републики взема решение да провежда износа на газ в Западна Европа и предлага договорка първо на Италия, а по-късно на Германия. Студената война е в разгара си. Италианците отхвърлят руското предложение, политиците в Бон също гледат на него със песимизъм.
Германските индустриалци обаче оказват напън върху своето държавно управление и в последна сметка така наречен договорка на века става факт през 1969 година Тя планува доставки на руски газ в Западна Германия за период от 20 години. Тръбите за газопровода са немски, а „ Дойче банк “ отваря кредитна линия за неговото строителство, което е приключено през 1972 година В секретна докладна бележка на руското външно министерство от това време се споделя, че газовите доставки „ ще слагат според от Съюз на съветските социалистически републики такава значима сфера на националното стопанство на Федерална Република Германия, каквато е енергетиката “. Освен това се чака, че „ натъпканите с на ниска цена руски газ “ немски бизнесмени ще оказват напън върху своето държавно управление да не подхваща внезапни стъпки, изострящи връзките с Москва. Тази прогноза се оказва безусловно вярна.
Газът е в сърцевината на руско-германските стопански връзки и след разпадането на Съветския съюз. От 1989 година на сцената излиза следената от Кремъл компания „ Газпром “, която получава монополно право да изнася съветския газ в чужбина. През 90-те години стартират спорове сред Москва и Киев във връзка потреблението на украинската газотранспортна мрежа от Русия и „ Газпром “ обмисля различни трасета. Първият огромен газопровод, заобикалящ Украйна, е Ямал-Европа, приключен през 1999 година Той минава през Беларус и Полша, с цел да стигне до Германия. След така наречен „ Оранжева гражданска война “ в Киев от началото на 2005 година руснаците дефинитивно вземат решение да се избавят от зависимостта от украинския пренос. За задачата те стартират да развиват два нови маршрута, които заобикалят Украйна от север през Балтийско море и от юг през Черно море. На 8 ноември 2011 година публично влиза в употреба най-големият подводен газопровод в Европа – „ Северен поток “. Той може да доставя 55 милиарда куб. м газ на година непосредствено от Русия до Германия.
За да извади дефинитивно Украйна от газовата игра и с цел да циментира руско-германските стопански връзки, „ Газпром “ стартира строителството на още един газопровод близнак на „ Северен поток “ със същия маршрут – от Русия непосредствено до Германия. Той е наименуван „ Северен поток-2 “ и след голям брой геополитически премеждия и мощни обструкции от страна на Съединени американски щати, строителството му е приключено в самия завършек на 2021 година На него обаче не му е съдено да проработи.
През ХХI век зависимостта на Германия от съветските енергийни доставки се ускорява. За предходната година делът на Русия в немския импорт на природен газ е 55%, на въглища – 50%, а на петрол – 35%. „ Газпром “ последователно придобива газови складове и тръбопроводи на немска територия. През 2015 година съветската компания купува хранилището в Реден, провинция Саксония, което има потенциал от 4 милиарда куб. м и е най-голямото в Германия. Освен това „ Газпром “ управлява огромния газопровод ОПАЛ, който е сухопътно продължение на „ Северен поток “ на немска територия и стига до Чехия.
Добра илюстрация за преплитането сред немските и съветските бизнес ползи е компанията Uniper. Тя има активи за 128 милиарда евро и има въглищни, газови, водноелектрически, вятърни и слънчеви централи в няколко европейски страни, а в Швеция – и атомни реактори. За нея работят 11 500 души.
Uniper има огромна дъщерна компания в Русия – Unipro, която има активи за $1,73 млрд евро, измежду тях са пет огромни въглищни и газови централи. Unipro има 5300 чиновници и през предходната година образува една пета от оперативната облага на своята немска компания-майка. Uniper бе един от най-големите купувачи на съветски газ в Европа. Затова тя реши да взе участие в плана за газопровода „ Северен поток-2 “ като обезпечи 10% от парите за построяването му (1 милиарда евро). След съветското нахлуване против Украйна дефинитивно стана ясно, че този газопровод няма да го бъде и Uniper се принуди да отпише от активите си 695 млн. евро от този заем плюс още 292 млн. лихви по него. Иначе казано – тези пари са окончателно изгубени.
Паралелно с проникването в немския енергиен бранш Русия гради и политическо лоби в Берлин. Често се приказва за въздействието на Кремъл в страни като Унгария, Кипър или България, само че това са единствено периферни посоки в европейската политика на Москва. За руснаците постоянно е било най-важно да имат една благосклонно настроена към тях Германия. Първо, тъй като тя е значима експортна дестинация за съветските енергийни първични материали и второ, тъй като Берлин има най-голямо въздействие върху геополитическия курс на Европейския съюз. Почти напълно в кремълската орбита се въртят крайната десница и крайната левица в немската политика – „ Алтернатива за Германия “ и „ Левицата “. Те обаче са маргинални сили, които в никакъв случай не са взели участие в ръководството на федерално равнище. Затова основната политическа инвестиция на Русия в Германия е в топлите връзки със социалдемократите. Именно от тази партия е някогашният немски канцлер Герхард Шрьодер, чието име става нарицателно за прекосяването на авторитетни западни политици на работа при руснаците. Броени месеци след отдръпването си от властта в Берлин той оглавява плана за газопровода „ Северен поток “, а по-късно става и ръководител на Съвета на шефовете на „ Роснефт “.
До началото на тази година енергийното обвързване с Русия не предизвикваше особени паники в Германия. Анексията на Крим от 2014 година бе предупредителна камбана, само че това въпреки всичко бе безкръвна експанзия, никой в Берлин не е предполагал, че един ден Путин ще се реши да нападне Украйна и да стартира пълномащабна война. Затова 24 февруари бе ужасяващ потрес за немското общество и за немските политици. В Берлин внезапно осъзнаха, че главният им снабдител на петрол и газ е една нападателна и непредсказуема страна, която има благосъстоятелност върху стратегически енергийни активи в Германия.
Първата реакция бе по отношение на газопровода „ Северен поток-2 “ - канцлерът Олаф Шолц разгласи, че процедурата по неговото узаконяване се приключва. След това германците се сетиха, че нямат нито един терминал за банкет на полутечен газ и на бърза ръка поръчаха четири. Първите два от тях ще проработят още в средата на тази зима. На 4 април бе национализирана дъщерната на „ Газпром “ компания „ Газпром – Германия “, която притежаваше хранилището в Реден и го бе оставила изцяло празно. Днес то към този момент запълнено на повече от 70%. Германският министър на стопанската система Роберт Хабек се втурна в Катар и други арабски монархии от Персийския залив да договоря доставки на полутечен газ.
През лятото Русия мина в енергийна контраофанзива и стартира последователно да стяга кранчето на „ Северен поток “, който доставяше Германия с газ. В началото на септември то бе затворено изцяло. Без газ остана и Uniper, която се изправи на ръба на банкрута и се наложи държавното управление да я избавя посредством отпущането на 15 милиарда евро – това е най-голямата сума, с която е подпомагана закъсала компания в цялата икономическа история на Германия.
Не по-малко обезпокоително бе и ситуацията с доставките на петрол и нефтопреработката. Руската компания „ Роснефт “ има 12% от потенциала на немските петролни рафинерии, в това число мажоритарен дял в завода в източногерманския град Шведт и миноритарни – в две от най-модерните рафинерии в Бавария. Солидаризирайки се със глобите на Европейски Съюз, Германия непринудено пое ангажимент до края на годината да прекрати вноса на съветски петрол освен с танкери, само че и по тръбопровода „ Дружба “. В средата на този месец управляващите в Берлин оповестиха, че поемат контрола над активите на „ Роснефт – Германия “. Това се постанова, с цел да може да се провеждат различни доставки на петрол по море за рафинерията в Шведт, която до в този момент бе завързана за тръбопровода „ Дружба “.
Енергийното разкачване на Германия от Русия евентуално ще завърши към края на годината. То е мъчително и поучително. Германските консуматори ще би трябвало да бъркат все по-дълбоко в джоба си, с цел да заплащат растящите сметки за ток и газ. Някои индустриални предприятия ще банкрутират, други ще затворят краткотрайно. Десетилетният руско-германски енергиен романс завършва със скандал. Москва към момента съхранява някакви останки от предходното си политическо въздействие в Берлин, само че без икономическия пиедестал съветските клиентелистки мрежи в Германия са обречени на разпад. /БГНЕС
---------------
Д-р Пламен Димитров, Информационен център на Министерство на защитата.
Германските индустриалци обаче оказват напън върху своето държавно управление и в последна сметка така наречен договорка на века става факт през 1969 година Тя планува доставки на руски газ в Западна Германия за период от 20 години. Тръбите за газопровода са немски, а „ Дойче банк “ отваря кредитна линия за неговото строителство, което е приключено през 1972 година В секретна докладна бележка на руското външно министерство от това време се споделя, че газовите доставки „ ще слагат според от Съюз на съветските социалистически републики такава значима сфера на националното стопанство на Федерална Република Германия, каквато е енергетиката “. Освен това се чака, че „ натъпканите с на ниска цена руски газ “ немски бизнесмени ще оказват напън върху своето държавно управление да не подхваща внезапни стъпки, изострящи връзките с Москва. Тази прогноза се оказва безусловно вярна.
Газът е в сърцевината на руско-германските стопански връзки и след разпадането на Съветския съюз. От 1989 година на сцената излиза следената от Кремъл компания „ Газпром “, която получава монополно право да изнася съветския газ в чужбина. През 90-те години стартират спорове сред Москва и Киев във връзка потреблението на украинската газотранспортна мрежа от Русия и „ Газпром “ обмисля различни трасета. Първият огромен газопровод, заобикалящ Украйна, е Ямал-Европа, приключен през 1999 година Той минава през Беларус и Полша, с цел да стигне до Германия. След така наречен „ Оранжева гражданска война “ в Киев от началото на 2005 година руснаците дефинитивно вземат решение да се избавят от зависимостта от украинския пренос. За задачата те стартират да развиват два нови маршрута, които заобикалят Украйна от север през Балтийско море и от юг през Черно море. На 8 ноември 2011 година публично влиза в употреба най-големият подводен газопровод в Европа – „ Северен поток “. Той може да доставя 55 милиарда куб. м газ на година непосредствено от Русия до Германия.
За да извади дефинитивно Украйна от газовата игра и с цел да циментира руско-германските стопански връзки, „ Газпром “ стартира строителството на още един газопровод близнак на „ Северен поток “ със същия маршрут – от Русия непосредствено до Германия. Той е наименуван „ Северен поток-2 “ и след голям брой геополитически премеждия и мощни обструкции от страна на Съединени американски щати, строителството му е приключено в самия завършек на 2021 година На него обаче не му е съдено да проработи.
През ХХI век зависимостта на Германия от съветските енергийни доставки се ускорява. За предходната година делът на Русия в немския импорт на природен газ е 55%, на въглища – 50%, а на петрол – 35%. „ Газпром “ последователно придобива газови складове и тръбопроводи на немска територия. През 2015 година съветската компания купува хранилището в Реден, провинция Саксония, което има потенциал от 4 милиарда куб. м и е най-голямото в Германия. Освен това „ Газпром “ управлява огромния газопровод ОПАЛ, който е сухопътно продължение на „ Северен поток “ на немска територия и стига до Чехия.
Добра илюстрация за преплитането сред немските и съветските бизнес ползи е компанията Uniper. Тя има активи за 128 милиарда евро и има въглищни, газови, водноелектрически, вятърни и слънчеви централи в няколко европейски страни, а в Швеция – и атомни реактори. За нея работят 11 500 души.
Uniper има огромна дъщерна компания в Русия – Unipro, която има активи за $1,73 млрд евро, измежду тях са пет огромни въглищни и газови централи. Unipro има 5300 чиновници и през предходната година образува една пета от оперативната облага на своята немска компания-майка. Uniper бе един от най-големите купувачи на съветски газ в Европа. Затова тя реши да взе участие в плана за газопровода „ Северен поток-2 “ като обезпечи 10% от парите за построяването му (1 милиарда евро). След съветското нахлуване против Украйна дефинитивно стана ясно, че този газопровод няма да го бъде и Uniper се принуди да отпише от активите си 695 млн. евро от този заем плюс още 292 млн. лихви по него. Иначе казано – тези пари са окончателно изгубени.
Паралелно с проникването в немския енергиен бранш Русия гради и политическо лоби в Берлин. Често се приказва за въздействието на Кремъл в страни като Унгария, Кипър или България, само че това са единствено периферни посоки в европейската политика на Москва. За руснаците постоянно е било най-важно да имат една благосклонно настроена към тях Германия. Първо, тъй като тя е значима експортна дестинация за съветските енергийни първични материали и второ, тъй като Берлин има най-голямо въздействие върху геополитическия курс на Европейския съюз. Почти напълно в кремълската орбита се въртят крайната десница и крайната левица в немската политика – „ Алтернатива за Германия “ и „ Левицата “. Те обаче са маргинални сили, които в никакъв случай не са взели участие в ръководството на федерално равнище. Затова основната политическа инвестиция на Русия в Германия е в топлите връзки със социалдемократите. Именно от тази партия е някогашният немски канцлер Герхард Шрьодер, чието име става нарицателно за прекосяването на авторитетни западни политици на работа при руснаците. Броени месеци след отдръпването си от властта в Берлин той оглавява плана за газопровода „ Северен поток “, а по-късно става и ръководител на Съвета на шефовете на „ Роснефт “.
До началото на тази година енергийното обвързване с Русия не предизвикваше особени паники в Германия. Анексията на Крим от 2014 година бе предупредителна камбана, само че това въпреки всичко бе безкръвна експанзия, никой в Берлин не е предполагал, че един ден Путин ще се реши да нападне Украйна и да стартира пълномащабна война. Затова 24 февруари бе ужасяващ потрес за немското общество и за немските политици. В Берлин внезапно осъзнаха, че главният им снабдител на петрол и газ е една нападателна и непредсказуема страна, която има благосъстоятелност върху стратегически енергийни активи в Германия.
Първата реакция бе по отношение на газопровода „ Северен поток-2 “ - канцлерът Олаф Шолц разгласи, че процедурата по неговото узаконяване се приключва. След това германците се сетиха, че нямат нито един терминал за банкет на полутечен газ и на бърза ръка поръчаха четири. Първите два от тях ще проработят още в средата на тази зима. На 4 април бе национализирана дъщерната на „ Газпром “ компания „ Газпром – Германия “, която притежаваше хранилището в Реден и го бе оставила изцяло празно. Днес то към този момент запълнено на повече от 70%. Германският министър на стопанската система Роберт Хабек се втурна в Катар и други арабски монархии от Персийския залив да договоря доставки на полутечен газ.
През лятото Русия мина в енергийна контраофанзива и стартира последователно да стяга кранчето на „ Северен поток “, който доставяше Германия с газ. В началото на септември то бе затворено изцяло. Без газ остана и Uniper, която се изправи на ръба на банкрута и се наложи държавното управление да я избавя посредством отпущането на 15 милиарда евро – това е най-голямата сума, с която е подпомагана закъсала компания в цялата икономическа история на Германия.
Не по-малко обезпокоително бе и ситуацията с доставките на петрол и нефтопреработката. Руската компания „ Роснефт “ има 12% от потенциала на немските петролни рафинерии, в това число мажоритарен дял в завода в източногерманския град Шведт и миноритарни – в две от най-модерните рафинерии в Бавария. Солидаризирайки се със глобите на Европейски Съюз, Германия непринудено пое ангажимент до края на годината да прекрати вноса на съветски петрол освен с танкери, само че и по тръбопровода „ Дружба “. В средата на този месец управляващите в Берлин оповестиха, че поемат контрола над активите на „ Роснефт – Германия “. Това се постанова, с цел да може да се провеждат различни доставки на петрол по море за рафинерията в Шведт, която до в този момент бе завързана за тръбопровода „ Дружба “.
Енергийното разкачване на Германия от Русия евентуално ще завърши към края на годината. То е мъчително и поучително. Германските консуматори ще би трябвало да бъркат все по-дълбоко в джоба си, с цел да заплащат растящите сметки за ток и газ. Някои индустриални предприятия ще банкрутират, други ще затворят краткотрайно. Десетилетният руско-германски енергиен романс завършва със скандал. Москва към момента съхранява някакви останки от предходното си политическо въздействие в Берлин, само че без икономическия пиедестал съветските клиентелистки мрежи в Германия са обречени на разпад. /БГНЕС
---------------
Д-р Пламен Димитров, Информационен център на Министерство на защитата.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ