През 1961 г. Уилям и Лусил Салатин решават да се

През 1961 година Уилям и Лусил Салатин вземат решение да се реалокират в долината Шенандоа, Вирджиния. Там си купуват най-занемарената и изстрадала плантация в региона и я преустройват, като употребяват напълно обичайни фермерски похвати. Такива, с които хората от много време отглеждат в стопанствата си животни и растения. Това се случва в страната, от която потегля терминът боклучава храна (junk food) и където основаването на ГМО е нещо всекидневно. Това е и повода на семейство Салатин дълго време да се гледа като на доста странни хора. Днес фермата на Салатин, в която е заето цялото семейство, им се счита за оазис на неиндустриализираното стопанство, а нейните артикули могат да се намерят на разстояние не повече от няколко часа. Списание " Тайм " афишира Салатин за фермер на годината. Той отговори на няколко въпроса на " Дневник " месец преди да дойде в България, с цел да опише за опита си с неиндустриалното земеделие.

В страна, известна с необятното потребление на ГМО култури, кое Ви подтикна да се занимавате със земеделие по метод, който в 21 век ненапълно наподобява старомоден?

- Като всяка страна и в Съединени американски щати има правоверни и еретици. Въпреки, че Съединени американски щати са известни с индустриалното си земеделие и боклучава храна, доста от нас не се кланят на този господ и не са съгласни с този метод към храната. Моят дядо е бил клиент на две издания за органично земеделие от началото на тяхното издаване през 1949 година Моят татко на собствен ред е наследил този метод. Така че ползата към чистото земеделие, което се прави по натурален метод, е във вените ми. Това правеше фамилията ми да наподобява необичайно на другите за много дълго време.

Ние считаме, че природата е основала модел, който съществува от много по-рано за разлика от химикалите, фабриките и ГМО. А ето какви са моделите на естествения метод да се прави земеделие: животните се движат свободно, а не са затворени в особено построени пространства. Природата харесва разнообразието, а не монокултурите. Друго естествено предписание е, че преобладават целогодишните типове. Въглеродът не " пътува " прекомерно надалеч, той се рециклира на място, а плодородието идва най-вече от наличието му в почвата. Устойчивите системи за произвеждане на храна и главните артикули са от локален източник. И най-после - ние всички участваме в екологията - за положително или за неприятно, само че изборът е наш.

Как да се схваща изказването ви, че отглеждате животни по способ, който е оттатък органичното?

- Терминът органично не е обстоен. Точно в този момент в Съединени американски щати имаме органични пилета, отгледани в индустриални ферми, органични артикули, отгледани без почва, органично говеждо от затворени животни и т. н. И това е единствено къс лист. Тоест, терминът органически артикул оставя отвън обхвана си ред значими неща. Но тъй като този термин е общопризнат за обозначение в границите на нашата праведност, той лишава пазара от значима информация. Хората заключават, че всичко органично е означено с този надпис, а истината е, че не е. Защото животните в нашата плантация са на пасището всеки ден, премествани са съвсем всеки ден на разнообразни площи, хранят се с локални артикули, които не съдържат ГМО(добитъкът въобще не се храни изкуствено), а пък хората, заети в това земеделие правят най-разнообразна работа денем, а не като във фабрика - единствено едно и също нещо. И като споделяме, че произвеждаме оттатък органичното, имаме поради този вид неща. Това води до образоване на обществото вместо до занемаряване на всички тези неща. А пазарът има незабавна потребност от информиране - да разбере какви са процедурите и практиките при производството на храни, а не да следва стандарти и етикети, без да знае какво се крие за тях.

При какви условия този тип земеделие е печелившо за съответния собственик?

Първо, инфраструктурата е в огромната си част мобилна. Това значи, че фермерът не се постанова да е притежател на земята, а единствено да има достъп до нея. Когато фермата е мобилна, тя може да се мести на всички места. Фермерът има опция да не заплаща високата цена на това да има земя, което е голям разход. Освен това той е еластичен - в случай че нещата не се развиват добре с даден притежател на земя, може да избере различен. Той не разполага и с огромна база на място, която да се нуждае от доставки.

Второто значимо нещо е, че инфраструктурата, която употребява, се състои от модули, а не от големи постройки и съоръжение в тях. Например, в случай че искаш да отглеждаш пилета индустриално, първо би трябвало да направиш постройка, което ще ти коства 500 хиляди $. Ако го правиш както е в нашата плантация, единственото, което ти би трябвало, е да направиш някакъв подслон с места за мътене.Този метод доста ни хареса и към този момент сме създали 150 такива подслона за пилета. Имаме мобилни сенници за говедата, мобилни корита за поенето им, мобилни подслони за зайци и т. н. Всичко това пести доста пари на фермера.

© Poliface

Трето, ръководството на такава плантация е много интензивно. Като количество работата е много повече в сравнение с при индустриалното произвеждане за основаването на 1 кг месо, да вземем за пример, само че това е чиста облага. Ние сме заменили имунизациите, медикаметните, употребяващото доста сила съоръжение с човешки мениджмънт. Това придвижва нашите активи от материалните неща към човешките умения и знания. Няма банка на света, която може да ви отнеме уменията или да разгласи просрочие на знанието ви. Структурирането на плантация към човешките умения защищава фермерите от земетресения в стопанската система и заплаха от конфискация.

Този тип мениджмънт разрешава още да се уголемяват сезоните. В нашата плантация практикуваме извънредно паша като използваме мобилни електрически огради, което ни разрешава да произвеждаме пет пъти повече от междинното за страната при паша. Когато се ползва този натоварен мениджмънт вместо да се употребява физическа инфраструктура, фермерът получава доходи без да има разноски за капиталовложения. В Съединени американски щати съотношението сред вложен в произвеждане капитал и годишните доходи от продажби е 4:1. Тоест, в случай че имаш 100 хиляди $ годишни доходи, значи, че си вложил 400 хиляди $ в здания и съоръжение. В " Полифейс " това съответствие е 0.5:1, т.е. разликата е осем пъти.

В годините откогато Вие се занимавате с това, промени ли се очевидно броят на фермерите в Съединени американски щати, които възприемат Вашите способи на произвеждане или срещате повече схващане в други елементи на света?

- Да, считам, че е по този начин, най-много тъй като фермерите са по-стресирани финансово и тъй като от ден на ден от тях осъзнават, че произвеждане, основано на промишленост, подкрепена с лекарства и химикали, е просто неистина.

Средният фермер в Съединени американски щати е на 60 година Това е по този начин, тъй като на младите им е мъчно да влязат в бизнеса, а на възрастните - да излязат. Идеите, които към този момент изложих, дават опция на младежи да се захванат със земеделие, да бъдат независими бизнесмени, а не да бъдат закрепостени към огромни корпоративни ползи.

Все отново тези самостоятелни фермери сигурно би трябвало да се сдружават, с цел да могат да имат по-голям пазарен дял. Да работиш взаимно с други такива фермери е много друго от това да преговаряш с огромни контрактори, които се стремят да изравнят цените на продукцията със земята и да трансфорат производителите в селяци.

Освен това питателните и екологичните дефицити, присъщи за индустриалното произвеждане, към този момент са толкоз явни, че от ден на ден хора търсят други възможности.

В последните 50 година, когато индустриалното произвеждане се разви доста, станахме очевидци на проблеми в световен мащаб със болести и замърсяване на околната среда - Ешерихия коли, салмонела, луда крава и какво ли още не, което преди десетилетия не съществуваше. Към това могат да се прибавят към този момент мощно публикуваните алергии измежду хората и други здравословни проблеми. Така че технологията може да бъде подобаваща или несъответствуваща и ние би трябвало да избираме. Само, тъй като можем да произвеждаме протеин в съд, не значи, че би трябвало да го вършим или че нашите тела са програмирани да оценят подобен подправен протеин. Хората още веднъж осъзнават, че естествената верига е почва-храна-здраве. Така се покачва осъзнаването на това какво е същинска храна и естествено фермерство.

© Poliface

Във време, в което цената на храната има голямо значение поради следващата рецесия, артикули, създадени по вашия метод, налични ли са за всички хора?

- Първо, дано си признаем, че множеството неща, които купуваме, не са ни нужни. Дали някой има потребност от тютюн, алкохол, кафе, залагане, дизайнерски облекла? Много малко хора, които се оплакват, че заплащат прекомерно висока цена за качествена храна, се интересуват задоволително, с цел да осъзнаят, че вършат ненужни покупки. Това е въпрос на полезности и разпределение на парите, с които всеки разполага. Какво е значимо за теб? В " Полифейс " ние съблюдаваме правилото да " лекуваме " земята малко по малко. Идеята е да свържем земята, която нашите деца ще наследят, с това, което е в нашите чинии през днешния ден. Когато разберем тази връзка, и връзката с нашето здраве посредством хубава храна, ние ще променим навиците си за харчене. Задайте си въпроса дали пък не купувате неща, които не са ви нужни.

Второ, най-хубавият метод да се понижи цената на храната, е да се купува единствено сурова от фермер и да е на едро. Вие не се нуждаете от обезкостено и с махната кожа пилешко. Вместо това си купете цяло пиле и го обработете сами. Удобството е скъпо. Използвайте личната си кухня, с цел да разфасовате, пакетирате и т. н. Така по едно и също време фермерът покрай вас, от който купувате, може да ви продаде по-евтино от супермаркета, а вие да изпитате наслаждение от това, че имате връзка с храната си.

Подготвените за директна приложимост храни са улеснение, само че те са скъпи и постоянно от тях са отнети съществени хранителни субстанции. Развиването на домашна кулинария е най-сигурният метод човек да си подсигурява качествена и налична храна.

Трето, би трябвало да се осъзнае, че в случай че повече хора ценят положителната храна, нейната цена би спаднала, защото повече производители ще стартират да я оферират. Това е в природата на бизнеса и висококачествената храна не прави изключение. Проблемът е, че свикнахме с храната с ниско качество.

Четвърто, най-голямата причина нашата храна да е по-скъпа от тази в супермаркета, е държавната регулация. От определянето на минимално възнаграждение през зонирането на земята до лицензите за сигурност на храните. Ненужната и доста тежка регулаторна среда е голяма. Освен това лицензите зависят от колчиството последна продукция, в случай че то е огромно - лицензът е относително на ниска цена взет като съответствие с приходите от осъществената продукция. Обаче той е същият и за дребните производители, което оскъпява всеки брой от това, което те оферират. Това слага в тежки условия иноваторите и дребните бизнесмени.

Нуждаем се от изцяло свободен и отворен пазар, при който не се нарушава правото на избор посредством несъразмерна администрация.

© Poliface

Методите, които прилагате, изцяло използвани ли са във всяка точка на света? Не става дума единствено за земеделската страна на въпроса, само че и за маркетинга, ценообразуването и други

- Да, въпреки че тези правила могат постоянно да бъдат приспособени към локалната среда. Хората на всички места ядат. Това, което ядат, пораства в почва. Почвата се нуждае от въглерод и вода. Наистина е толкоз просто. Почвите и преваляванията са разнообразни в обособени елементи на света, само че главните неща са идентични на всички места. Много от тези системи в действителност работят по-добре в среда, която не е толкоз богата и софтуерно развита, тъй като не са толкоз капиталоемки, а повече са свързани с човешки труд. В допълнение, хората отвън Съединени американски щати са много по-близо до храната си, до изконните домашни умения, а не са залепени непрестанно за тв приемника.

Каква е повода да имате толкоз критици, които оспорват съществени Ваши правила и изказвания?

- Различни са аргументите според от източника на рецензиите. Ортодоксалните производители на храни споделят, че ние произвеждаме скъпо. Нашата просвета е издигнала в фетиш правилото, че храната би трябвало да е евтина. Ние на това отговаряме, че произвеждаме най-евтината храна, тъй като всички разноски са включени в цената й. Ние не произвеждаме тонове боклуци, не провокираме ерозия на почвата и т. н.

Индустриалните земеделци ни назовават Тифозната Мери или биотерористи, тъй като нашите неимунизирани и нетретирани с други лекарства животни би трябвало да са заболели, защото здравето идвало от върха на спринцовката. Добавяйки засегнатост към раната, те споделят, че оставяме тези заболели животни да се разхождат свободно, вместо да са затворени в следена среда, и по този метод те поддържат връзка с дивите животни и по-конкретно птици, които разнасят болестта. Която пък по този метод стига до индустриалните здания. Фермерите били на път да изгубят стопанствата си и ние ще гладуваме до гибел, с помощта на безразличието ни и антинаучната разкол.

Фермерите поначало считат, че нашият метод на работа изисква прекалено много старания. Идеята да местиш кравите всеки ден им се коства ужасна. За тях, несъмнено, такова преместване би означавало 2 АТВ-та, 2 опаковки тютюн, два пикапа, три кучета, всички другари и братовчеди, доста храчене и цялостен един ден. И евентуално отново няма да са съумели да съберат всички крави. Това е тяхната концепция за преместване на крави. За нас, е да излезем на открито, да извикаме, и те идват тичайки към новото пасбище и даже не се постанова да ги подканяме. Ами местенето на пилета? Забравете! Но те не вземат поради напъните и времето, което влагат в ремонта на сондите за хранене, в торенето и спомагателната работа в града, която се постанова да поемат, с цел да могат да си платят заемите.

Посвещавате много време на лекции пред други сегашни или бъдещи фермери. Оставате ли с усещане от срещите си, че държавните управления по света подтикват подобен тип стабилно произвеждане или най-малко не му пречат?

- Не ми е известно да има държавно управление някъде по света, което да поддържа устойчивото земеделие. В по-малка или в по-голяма степен всяко е опиянено от индустриалното произвеждане. Със сигурност фондовете за подкрепяне на земеделието не отиват при стопани, които отглеждат животни по пасищата и употребяват мобилно съоръжение. Те отиват при индустриалните производители, които работят с химикали и ГМО и имат индустриални ферми. Това не значи, че в тези държавни управления и огромни организации няма обособени персони, които поддържат естественото фермерство, само че те са дребни светлинки измежду голямата тъма. Знам какво могат да създадат авторитетни хора - да накарат хората да мислят друго и съм сигурен, че ще видя такива и в България - в допълнение на тези, които към този момент развиват това фермерство.

© Poliface

Един от евентуално огромните проблеми за дребни фермери, които желаят непосредствено да доставят храни на стопаните, са санитарните условия. Ако те не бъдат прилагани по метода, по който това важи за индустриалните производства, по какъв начин се подсигурява на потребителите, че няма да пострадат като употребяват такава храна?

Първо, би трябвало да се каже, че надзорът от страна на управляващите не дава гаранции за сигурност и отбрана. В Съединени американски щати всеки може да дава на децата си колкото си желае " Кока кола ", само че чаша сурово мляко е считана за евентуално рискова течност. Със сигурност не бихте си я купили в магазина. Правителството, което на процедура поддържа индустриалното произвеждане, мощните ползи, взема решение кое е рисково и кое - не. То е цялостно с тъкмо толкоз предубеждения колкото всеки човек, то не съставлява справедлива позиция. Да приемете, че утвърдената от държавното управление храна е безвредна, е еднакво на това да се доверите на субект с много закононарушения в биографията си.

Тук в Съединени американски щати, държавното управление ни споделя, че би трябвало да спрем да консумираме масло и свинска мехлем и вместо това да изразходване хидрогенерирани растителни мазнини. Правителството ни споделя да използваме ДДТ у дома, да използваме пестициди и инсектициди върху нашите плодове и зеленчуци.

Правителството поддържа и субсидира индустриалните ферми и изполването на антибиотици при животните, което докара до устойчивост към антибиотици. Правителството ни учеше да храним кравите с мъртви крави като теоретичен и напредничав метод да произведем по-евтино говеждо, което в последна сметка докара до заболяването луда крава.

Той ни учеше да консумираме Twinkies (вид кейк) и Cocoa-Puffs (вид зърнена закуска), като сложи този вид храни на върха на хранителната пирамида през 1979 година, което докара непосредствено до зараза от затлъстяване и диабет вид 2. Правителството ни сподели, че суровото мляко е рисково под всякаква форма. Правителството през днешния ден ни споделя да ядем храна с ГМО, че чиповете в храната ни са безвредни и че тези отглеждани изкуствено протеини са същите като тези в месото на животните. Скъпи хора, ние ще бъдем надалеч по-здрави, в случай че държавното управление в никакъв случай не бе заемало с контрола върху сигурността на храните.

Как осигурявате сигурност? Като накарате хората да носят отговорност за техните решения. Когато държавното управление взима решенията, нашите мускули, с които би трябвало да вършим това, атрофират. Ако ние сме рационални, ще питаме, ще се интересуваме, ще се осведомяваме. Това укрепва мускулите ни.

Днес всяка компания за храна, която се снабди с някакъв проблем, привиква незабавно конференция и се пази, казвайки, че е изпълнила всички условия на управляващите. Хранителната промишленост се крие зад регулаторите като метод да избегне отговорността.

Реално проблемите, които сме имали с храни, са в индустриалното произвеждане, а не в сегмента на доставките от фермерите непосредствено до потребителите. Колкото по-кратък е пътят до потребителите, толкоз по-прозрачен е той.

Може би не знаете, само че в щата Мейн преди месец бе признат закон, който позволява на хората да се занимават с търговия с храни без надзор от страна на управляващите. Около 20 общини са възприели това и се чака такава процедура да се популяризира бързо. Този закон разрешава на хората сами да избират от кого да купуват храна. Със сигурност това е една от главните свободи на хората - да избират с какво да се хранят.

Салатин, притежател на Polyface farm, ще посети България в края на септември. Той идва по покана на Филип Харманджиев, чиято плантация " Чифлик Ливади ", е основана на същите правила. Пълна информация за събитието можете да получите тук.