Проектът „Хабакук“ - най-лудото, гениално и тайно супероръжие срещу Хитлер
През 1941 година Англия е на колене. Германските бомбардировачи методично изравняват Лондон със земята. А министър председателят Уинстън Чърчил се готви да посрещне нацистки десант. Англия става все по-зависима от доставките на първични материали от колониите и на техника и оръжия от Съединени американски щати. Немските подводници обаче безмилостно унищожават комерсиалните кораби на съдружниците, в Атлантическия океан.
В тази конюнктура се ражда планът „ Хабакук “ - за великански непотопяем самолетоносач, изработен от лед. Идеята в действителност датира от десетилетие по-рано и даже е тествана на езеро край Цюрих.
В нейната основа е откритият от английския откривател Джофри Пайк материал пикрит. Оказва се, че разбъркан с дървени стърготини, ледът става доста по-здрав и се топи доста по-бавно. След много опити е открито и идеалното съответствие – 14% стърготини, 86% замръзнала вода.
През 1940 година концепцията циркулира измежду състава на английското адмиралтейство, само че се възприема по-скоро като смешка. Всичко се трансформира, когато Чърчил дава своето утвърждение за нея.
„ Хабакук “ трябвало да реши по едно и също време няколко казуса – дефицита на стомана и алуминий, скоростта на създаване на нови самолетоносачи и отбраната против немските торпеда.
Пикритът изглеждал като идеалното средство за тази цел. Той е изненадващо здрав. По-лек от стоманата. Евтин е и може да се реже и сглобява като дърво.
През 1942 година планът е предоставен на австралийския академик Макс Пертуз, молекулярен биолог и по-късно притежател на Нобелова премия, който обаче бил прочут на Чърчил с проучванията си на структурата на полярния лед.
В Канада е основана секретна военна база, където да бъде построен първообраз с по-малки размери. Такъв, с водоизместимост 1000 тона, в действителност е изработен. Първоначалните проекти са първият мразовит самолетоносач да бъде пуснат на вода в Атлантика през 1944 година Необходимите материали – 300 хиляди тона стърготини, 25 хиляди тона шперплатови плоскости за уединяване на пикрита от океанската вода, 10 хиляди тона стомана. Прогнозираната цена била към 700 хиляди паунда.
С развиването на плана обаче инженерните провокации нарастват. Оказва се, че с цел да остане цялостен бъдещият самолетоносач би трябвало бъде охладен до минус 16 градуса по Целзий. Това постанова построяването на голяма охладителна система във вътрешността му. Необходимата за нея стомана би стигнала за изработката на елементарен самолетоносач. Цената също се повишава, до 2,5 млн. паунда, а срокът за стартирането на вода се отсрочва до 1945 година
През лятото на 1943 година инженерите не престават да работят над плана в Канада. А условията на английското адмиралтейство се усилват. Корабът трябвало да е кадърен да пътува до 11 хиляди километра без презареждане. Ледените му стени трябвало да са изцяло устойчиви на торпеда – т.е. с дебелина от най-малко 12 метра. От палубата му трябвало да изхвърчат тежки бомбардировачи, което налагало дължина на пистата от най-малко 610 метра.
Най-важният проблем – ръководството и прикачването на моторите към голямата ледена конструкция, по този начин и не бил решен.
В последна сметка, откакто Португалия се съгласява да даде пистите на Азорските острови на съдружниците за битка с немските подводници в Северния Атлантик, планът „ Хабакук “ е преустановен.
За прекъсването му способства и фактът, че цената на самолетоносача става съизмерима с тази на цялостен флот, както и стоманата, нужна за построяването му. Функциониращият модел, издигнат в Канада се разтапя за три лета. А „ Хабакук “ остава в историята като едно от най-лудите инициативи в търсенето на супероръжие във Втората международна война.
Източник: vesti.bg
В тази конюнктура се ражда планът „ Хабакук “ - за великански непотопяем самолетоносач, изработен от лед. Идеята в действителност датира от десетилетие по-рано и даже е тествана на езеро край Цюрих.
В нейната основа е откритият от английския откривател Джофри Пайк материал пикрит. Оказва се, че разбъркан с дървени стърготини, ледът става доста по-здрав и се топи доста по-бавно. След много опити е открито и идеалното съответствие – 14% стърготини, 86% замръзнала вода.
През 1940 година концепцията циркулира измежду състава на английското адмиралтейство, само че се възприема по-скоро като смешка. Всичко се трансформира, когато Чърчил дава своето утвърждение за нея.
„ Хабакук “ трябвало да реши по едно и също време няколко казуса – дефицита на стомана и алуминий, скоростта на създаване на нови самолетоносачи и отбраната против немските торпеда.
Пикритът изглеждал като идеалното средство за тази цел. Той е изненадващо здрав. По-лек от стоманата. Евтин е и може да се реже и сглобява като дърво.
През 1942 година планът е предоставен на австралийския академик Макс Пертуз, молекулярен биолог и по-късно притежател на Нобелова премия, който обаче бил прочут на Чърчил с проучванията си на структурата на полярния лед.
В Канада е основана секретна военна база, където да бъде построен първообраз с по-малки размери. Такъв, с водоизместимост 1000 тона, в действителност е изработен. Първоначалните проекти са първият мразовит самолетоносач да бъде пуснат на вода в Атлантика през 1944 година Необходимите материали – 300 хиляди тона стърготини, 25 хиляди тона шперплатови плоскости за уединяване на пикрита от океанската вода, 10 хиляди тона стомана. Прогнозираната цена била към 700 хиляди паунда.
С развиването на плана обаче инженерните провокации нарастват. Оказва се, че с цел да остане цялостен бъдещият самолетоносач би трябвало бъде охладен до минус 16 градуса по Целзий. Това постанова построяването на голяма охладителна система във вътрешността му. Необходимата за нея стомана би стигнала за изработката на елементарен самолетоносач. Цената също се повишава, до 2,5 млн. паунда, а срокът за стартирането на вода се отсрочва до 1945 година
През лятото на 1943 година инженерите не престават да работят над плана в Канада. А условията на английското адмиралтейство се усилват. Корабът трябвало да е кадърен да пътува до 11 хиляди километра без презареждане. Ледените му стени трябвало да са изцяло устойчиви на торпеда – т.е. с дебелина от най-малко 12 метра. От палубата му трябвало да изхвърчат тежки бомбардировачи, което налагало дължина на пистата от най-малко 610 метра.
Най-важният проблем – ръководството и прикачването на моторите към голямата ледена конструкция, по този начин и не бил решен.
В последна сметка, откакто Португалия се съгласява да даде пистите на Азорските острови на съдружниците за битка с немските подводници в Северния Атлантик, планът „ Хабакук “ е преустановен.
За прекъсването му способства и фактът, че цената на самолетоносача става съизмерима с тази на цялостен флот, както и стоманата, нужна за построяването му. Функциониращият модел, издигнат в Канада се разтапя за три лета. А „ Хабакук “ остава в историята като едно от най-лудите инициативи в търсенето на супероръжие във Втората международна война.
Източник: vesti.bg
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ