През 1834 г. Афонг Мой ще е първата официална китайка,

През 1834 година Афонг Мой ще е първата публична китайка, която стига до Америка. Най-вероятно не е подозирала, че в идващите години ще е на турне и ще бъде причина за националното различаване на родината си. Нейната популярност ще е къса, само че пък ще постави основите на едно забавно другарство сред американци и китайци, изключително откакто се е трансформирала в дипломат на положителното. Афонг прекарва близо 17 години в Америка и по това време отношението към нея варира. С идването си, хората генерално имат положително мнение за дамата.

По това време Китай се преглежда като някаква странна фантазия и постоянно се разказва като традиционен ориентал, в себе си крие детайли като екзотика, хубост, достолепие и има задоволително сериозна история. Качена на борда на Бенджамин Обеар, Афонг се оказва една доста добра реклама, която ще разреши продължителна търговия с Китай и внасянето на най-различни екзотични артикули.

Китайката ще бъде една доста добра стока, тъй като капитанът и неговите моряци ще я продават с обичайното ѝ облекло и ще изискват да демонстрира другите си артикули. Афонг ще бъде в нещо приблизително сред пазар и спектакъл. За няколко месеца ще се трансформира в атракция, развлечение, дипломат на Китай и даже билборд. Нейният управител постоянно я кара да театралничи зад разнообразни панорамни платна с ориенталски претекстове, с цел да може умерено да продава фрагментите и да натрупа спомагателен капитал.

Има и позитивна страна, Афонг идва във времето, в което Съединени американски щати върви към доста сериозен културен и стопански интервал, мнозина ще желаят да схванат повече за страната, само че още толкоз ще се интересуват и от концепцията за закупуването на плебеи. С премахването на индианците, придвижването на моралната промяна ще обърне по-сериозно внимание към дамите. В интервала от 1834 до 1837 година жителите на междинните щати, Нова Англия, югът и Куба ще се интересуват от отношението към дамите в Китай.

В края на 40-те и 50-те години на XIX век ще открием, че още веднъж ще се върне на сцената. Неин управител ще е господин Барнум, който от дълго време знае по какъв начин да продава морска сол на риболовците. Неговият огромен триумф е, че съумява да я вземе със себе си по турнета във време, в което тя самата към този момент е научила британски и не се дават такси за преводачи. На сцената, когато се събират хора, с цел да видят азиатския ориент, Афонг демонстрира по какъв начин се употребяват клечките за ястие и показва най-различни ритуали от своята татковина.

Странно или не, тъкмо тази жена ще е в основата за основаването на четири нови пристанища особено за кораби от Китай в края на 40-те години на XIX век. Проблемът е, че рано или късно, множеството хора се изморяват от едни и същи истории, затова стартират рецензиите и хапливите мнения в пресата. Вместо да се показа величието на Китай, феновете към този момент виждат страната като доста едва развита, посредствена в културно отношение, лимитирана от народна власт и от време на време жестока.

Подобни изказвания доста постоянно се допълват и от най-различни „ учени “ и „ философи “, които постоянно имат какво да кажат по тематиката, само че в никакъв случай не могат да дават някакви доказателства за насъбраните познания. Скоро всички промоутъри ще затворят порти за Афонг, изключително откакто нейното показване се дефинира като едно от най-слабите.

Поради обстоятелството, че има голяма пропаст сред изтока и запада, публиката също стартира да показва своето неодобрение, изключително откакто отговорът не им хареса. Странното е, че въпреки Мой да се счита за мост сред два свята, действително е архитект на още един – този, който презира Китай. Да не забравяме, че американските дами освен се отдалечават от концепцията за ориента, само че и стартират намерено да го ненавиждат.

Въпреки негативите, множеството християнски организации стартират да се сплотяват, наблюдавайки идеологията на първата китайка в Америка. Една от огромните основани нерви е, че китайският император имал безспорната власт и може да дефинира ориста на всеки един гражданин, а неговите дейности доста напомняли на тези на американските републиканци. Забелязва се концепцията за корист с власт, самоуправление, надзор на образованието и цялостен надзор над страната. Презентацията за Китай кара множеството хора да се замислят дали и този режим няма да се трансферира с малко изпитание в Америка.

Афонг Мой печели вниманието на американците и по още една доста значима причина, през 30-те години е единствената китайка в страната, въпреки и да ма малко на брой мъже от Китай, които работят от няколко години. Нейният пол я слага в неповторимата позиция да приказва и да споделя, а също така няма брачен партньор и семейство и зависи напълно от своите мениджъри, с цел да оцелява. Мнозина акцентират в своите разкази, че постоянно е била с окови на краката, освен, с цел да не избяга, само че и с цел да показва ориента по един малко по-различен и другоземен метод. От хилядите хора, които при започване на нейната кариера ще дойдат, едвам 11 индивида записват нейните разкази, съумяват да изградят мнения от нейните дневници, поеми, писма и рисунки. Повечето гости постоянно са били от междинната или висшата класа, само че измежду тях има доста малко представители на американския автентичен хайлайф.

В началото на кариерата си, Мой може да посещава даже дребни зали и някои забравени подиуми, точно тогава американците желаят да опознават света, а въпреки всичко живеят в ера, която е прекомерно далечна, само че във второто си турне е канена в доста по-престижни местоположения и с по-добра аудитория.

Мой се трансформира в един от мечтаните артикули на пазара, изключително откакто идва в вярното време за капитан Обеар. През 1834 година се организира и по този начин наречената експозиция на китайските изложения и артикули, а какво по-хубаво от това да се съберат хора и да схванат за някои от предлаганите артикули – тук Мой е в своя разцвет. През 1834 година тъкмо тя оказва помощ за превода на азбучник „ Китайска дама “, който включва малко история от Китай на две страници, както и информация за огледалата, разнообразни железни чашки и други забавни артефакти.

През 1838 година ще открием, че китайския търговец Нейтън Дън ще разгласява азбучник с името „ Хиляда китайски дрънкулки “, а с негова помощ е допустимо да се обикаля свободно китайският музе във Филаделфия. През 1845 година Джон Р. Питърс разгласява различен подобен азбучник в музея в Бостън. Капитаните, докарали Афонг, са измежду първите с тази концепция да разгласяват най-различни издания и информация за културното завещание, само че най-много и за продукцията, която идва от ориента. Кой би подозирал, че една жена може да сътвори толкоз мощни връзки сред две страни?

Странното е, че историята е не запомнила нейните достижения, от една страна ще видим, че тя е била на турнета, само че никой няма доста знания по отношение на живота отвън сцената. Поради обстоятелството, че самата тя не приказва доста за себе си, мнозина вярвали, че даже облеклата ѝ са с антична стойност. Очевидно е имало рецензии, само че има и някои съществени детайли за наблягане.

Афонг Мой прави възторг в Съединени американски щати, представяйки страната си по добър и рационален метод, което от една страна се гледа като позитив. Мнозина я дефинират като прозорецът, в който американците да надникнат, до момента в който тя самата има още по-добра опция – да огледа в цяла Америка и да я познае като просвета. Никой не знае какво се случва с нея и по какъв начин продължава живота ѝ по-късно. Мнозина считат, че е напуснала Съединени американски щати и е отпътувала за Европа, няма никаква информация по кое време е умряла и какво се случва с нея.