Авалон и легендата за завръщането на крал Артур (част втора)
През 1827 година крал Едуард I заповядва костите на Артур да бъдат извадени и изложени на обществено място като удостоверение за безвъзвратната кончина на именития воин.
Резултатите от разкопките надвишават упованията на всички тези, които се пробват да свържат легендата с действителността. Работата протича без непотребна публичност, до момента в който най-сетне на дълбочина 2 метра монасите откриват това, което по този начин настървено търсят - каменна плоча и оловен кръст с надпис на латински, гласящ: “Hie jacet sepultus inclitus rex Arturius in insula Avalonia ” ( “Тук, на остров Авалон, почива прославеният крал Артур ”).
Още по-надълбоко монасите намират дървен ковчег и два скелета - огромен, със следи от удари по черепа, и втори скелет, много по-малък от първия. Край тях монасите откриват два светли кичура коса. Очевидно телата принадлежали на крал Артур и жена му Гуинивър.
През 1827 година крал Едуард I заповядва костите на Артур да бъдат извадени и изложени на обществено място като удостоверение за безвъзвратната кончина на именития воин. По-късно останките били заровени гробница пред манастира Гластънбъри, където останали до закриването на светия храм през 1539 година
Разбира се, прекомерно евентуално е самите абати да са измислили и популяризирали историята за откриването на мощите на крал Артур, с цел да съберат средства за просъществуването на манастира Гластънбъри.
През 1934 година на мястото на Гластънбъри бял свят виждат останките от гробница, открита от откриватели, която обаче е празна. Днес тя стои там като мемориален очевидец на отминалите дни. При други разкопки, извършени под управлението на археолога Рал Редфорд през 1962 година, е открит гроб, който обаче още веднъж се оказва празен, макар вярата на изследователитe, че са открити останките на крал Артур. Разкритието става на към 15 км. от църквата “Пресвета Дева ”.
