Салемските вещици - реална история с трагичен край
През 1692 са обесени 19 почтени мъже и дами по обвиняване в упражняване на вещерство, един възрастен човек е сплескан до гибел с тежки каменни блокове, отказвайки да се изправи пред съда, до момента в който други четири почтени жертви умират в пандиза, очаквайки присъдите си. Как едно нормално малко селце съумява да бъде въвлечено в тази безумна полуда?
Съдебните процеси против салемските вещици завършват на 29 октомври 1692 с обесването на 19 хипотетични вещици, една хипотетична магьосница е била смачкана до гибел, а към 13 почтени индивида са умрели в пандиза. Оттогава съществуват безбройни истории за този ужасяващ интервал, които са база и за доста книги, пиеси и филми. А най-ужасното може би е обстоятелството, че тогава са починали доста почтени хора, предадени от съмненията и лъжите на личните си другари-съселяни.
Всички те са били същински хора и са имали същински живот. Много от тях са имали фамилии, за които са се грижели; били са хора, ходещи постоянно на черква и са живяли по изключително честен метод. Днес в памет на починалите от тази полуда хора има повдигнат монумент, намиращ се наоколо до улицата, където са били заровени.
Краят е началото на края
Първите семена на нервността, обхванала дребното селце Салем са посяти, когато през януари 1692 дребна група млади девойки стартират да се държат по метод, който през днешния ден бихме нарекли ексцентрично държание. Тясно скроеното пуританско общество не било способно да си изясни неприличните крясъци, конвулсивните пристъпи и сходните на транс положения, в които изпадали младите девойки. След проучвания на физици, които не разкрили никакво обикновено пояснение за това обезпокоително държание, общността заключила, че това е работа на сатаната. Станало ясно, че в Салем са нахлули вещици.
През февруари цялото село преплело ръце да се моли и пости, с цел да може да се освободи от въздействието на сатаната. Момичетата били принудени да признаят кой управлява тяхното държание. Три от тях по-късно били разпознати и разпитани. Едно от девойките, робинята Титуба, признава, че вижда самия демон, явяващ се под облика на свиня или куче и че някак си вещици са завладели селото.
През март същата година измъчваните девойки приканват Марта Кори, която за разлика от останалите, които били от бедните пластове на обществото, била бележит член на пуританската общественост. От обвиняването й че е магьосница станало ясно, че сатанинското въздействие е проникнало във всеки ъгъл на общността.
След този случай с лавинообразна мощ се развили и останалите случаи. До есента доста хора били разпитвани, упрекнати за отговорни и осъждани на гибел. През октомври съдът се закрива и с това обвиняванията във вещерство завършват. Резултатът са 19 жертви, един човек затиснат с каменни блокове и най-малко четирима, които са умрели в пандиза, очаквайки присъдите си.
Съдебните процеси на салемските вещици: Процесът на Марта Кори
На 11 март 1692, формален ден за молитва и постене, почитаемият духовник Самюъл Парис приканва упрекнатите девойки да оповестят коя е основната магьосница. Голяма е изненадата, когато се оказва, че става въпрос за Марта (добра съпруга) Кори, значим член на пуританската общественост. До дома й се изпраща делегация с вярата, че става въпрос за неразбирателство, само че извънредно саркастичната реакция на упрекнатата способства за нейното арестуване.
Съдебният й развой е сцена на доста приказки и пропаганда. В залата, където протекъл процесът, нейните обвинителки очевидно изпаднали в мъка, обяснявайки че някаква невидима мощ ги кара да повтарят всяко нейно придвижване. Когато Марта Кори поместела крайници си, девойките също го местели; когато прехапвала устни, девойките също прехапвали своите, викайки от болежка. Подсъдимата била призована да даде някакво пояснение, само че тя просто отрекла всичко и споделила, че няма от кое място да знае кое кара девойките да работят по този начин.
По това време броят на забърканите хора бил към 10 (четири омъжени дами, три девойки и три деца). Всички те участвали на процеса на Марта, обвинявайки я че ги изтезава като ги кара да се хапят, щипят и задушават. Всички те твърдели, че по време на своите пристъпи я виждали носеща книга, а тя отговаряла, че не знае за съществуването на сходно четиво. Обвинявали я че на пръстите й имало застанала жълта птица, която сучела от тях, само че Марта още веднъж отричала, потвърждавайки че няма такова нещо и че е божия жена. Затова измъчваните дами я нарекли божията магьосница.
Накрая Марта Кори е приета за отговорна и е затворена в салемския затвор, след което дамите стартират да настояват, че тя не ги посещава към този момент и не ги изтезава както преди този момент.
Никой от тези хора не се е признал за отговорен в съучастничество във вещерство. А най-после, съвсем по същия бърз метод както почнали тези ужасни обесвания, по този начин и престанали.
