Превратите са особено занимание за Близкия изток. През 60-те и

Превратите са изключително занятие за Близкия изток. През 60-те и 70-те години съвсем всяка една страна може да се похвали с опит и предпочитание за внезапна смяна, постлана с положителни планове и най-малко един харизматичен водач, който да поведе народа си към бездната. Историята до този миг мъчно ще успее да излъчи най-малко един първокласен деспот, чийто промени и хрумвания са съумели да доведат до нещо позитивно.

Едва ли съществува терминът „ добър душманин “, само че за издигането на един водач са нужни някои особености. Революцията не може да се случи без нужните предпоставки, само че пък условията постоянно са едни и същи, най-малко значително. Ето за какво насочваме вниманието си към 14 юли 1958 година и преврата в Багдад. Именно този миг ще бъде преломен за нацията, отваряйки вратите за нова форма на зло и загатваща един доста остарял и безконечен въпрос: за какво би трябвало да сменяме едно зло с друго?

Ирак през 1958 година се радва на самостоятелното ръководство на кралския жанр Бану Хашим. Водеща политическа фигура в този миг е Нури Саид. Неговата съществена поддръжка идва благодарение на английските политици, които съумяват да го закрепят на работа цели осем мандата. Този министър-председател дава зелена светлина на Англия да се намесва директно в политиката и сътоветно постоянно да се отзове на помощ, когато това е належащо. Колкото повече стои един човек на власт, толкоз по-сигурно е, че ще се трансформира в изверг за безусловно всичко. В този случай можем да видим, че Нури въобще не е изключение.

Президентът Сариф

Снимка: By Unknown author – http://www.alabasianews.com/news.aspx?id=2562&group_key=persons_with_a_history&lang=ar, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=26460798

Националистическите групи стартират лека бавно да прокрадват своите нови идеологии в района. Подкрепата на външни сили въобще не ги интересувала, а в Египет към този момент се налбюдава придвижването на арабския националист Гамал Абдел Насер към този момент е размътил водата за всички останали. Големият проблем е желанието на Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики да повлияят директно на политиката и да дават опция за прибавянето на още един спътник в района на въздействие. През 1955 година Съединени американски щати подпсива „ Багдатския пакт “, който изисква гаранция, че Ирак ще се трансформира в анти-комунистическа страна и ще се бори против въздействието на Съюз на съветските социалистически републики. Общественото мнение не стопира да упреква монархията в корупция, неефективност и постоянно я дефинира като задграничен инструмент за осъществяване на най-различни задания.

Повтаряните мантри съумяват да назреят и да стимулират група военни водачи да основат по този начин наречената формация „ Свободните офицери “. Именно от тях потегля и началото на края за Ирак като монархия. Голямата смяна стартира от двама души: Абд Ал-Карим Касим и Абдул Салам Ариф. Планирането на преврата стартира скоро след революцията в Ливан против западният режим. Планът на Ариф е да вкара 19-та бригада в Багдад и да окупира значими точки от града, Касим би трябвало да стои в запас и да оказва помощ при потребност с подкрепления. На 14 юли 1958 година Ариф навлиза в сърцето на града с танкова дивизия и обкръжава редица парламентарни здания.

Войници влизат в радио станцията на града и други информационни центрове и стопират „ неверното “ подаване на информация на жителите. Ариф взема решение да заяви за своите планове с добре готова тирада и не не помни да спомене, че през днешния ден Багдад ще постави завършек на империализма и корупцията. Ирак ще направи карачка напред към обществото си и ще даде късмет на всеки за развиване. Към обещанията добава и правото на почтени избори за нов президент. Междувременно бойците му напредват към кралския замък и резиденцията на Нури Саид. Все още не е ясно каква е била първичната команда.

По образеца на други революции можем да видим изпращането на досегашните водачи в заточение. Войниците прекрачват умерено територията и на двете здания, като не срещат никаква опозиция от кралската защита. Всеки един от тях е получил команда да не оказва никаква опозиция. Изисква се особена нравственос от един лидер да се откаже от трона си, а точно за това решение можем да видим, че кралят се е надявал на почитание. Очакванията не се сбъднали, бойците извлекли кралската фамилия и се постарали да я елеминират в двора на двореца. И до през днешния ден можем да видим, че политиката в Ирак не се слави с особена галантност.

Писмените искания постоянно ухаят на барут и се подпечатват с кървави печати. Армията не съумява да се разправи толкоз елементарно с Нури Саид. Той съумява да избяга от преследвачите си и потегля към границата. Дегизира се като жена и прави една единствена неточност – да мине през магазин в Багдад, преди да продължи напред към задачата си. Някой го разпознава и на 15 юли той също е арестуван и обществено разстрелян. Наблюдавайки сполучливото осъществяване на задачата, Касим също потегля напред с войската си.

Двамата революционери не могат да се похвалят с поддръжката на цялата войска, прочее във всеки един миг тя може да се призове и за малко време да обезврежда политическите съперници, само че откакто по този начин и не получават заповед от краля, те остават на изчакване. Междувременно един от най-силните съдружници в лицето на Йордания също не знае какво решение да вземе и коя страна да поддържа. Внезапната парализа единствено оказва помощ на свободните офицери. Нека не забравяме и думите на Едмън Бърк:

„ За триумфа на злото е належащо единствено едно – положителните хора да не вършат нищо. “

Без особена опозиция, скоро Ариф стартира да покачва напрежението и да стимулира жителите да преследват предателите и шпионите. Демокрацията излетява през прозореца, човешката еволюция е зачеркната и остава единствено гневната навалица, която да стартира едно велико гонене. В тази завладяваща борба, всеки е зложелател на другия. Министрите, които се крият в хотели в Багдад, са извадени на улицата и линчувани. Тялото на Нури е изровено от чакали и раздрано, само че това не пречи на тълпата да употребява частите му за развяване на един по-кървъв байрак. Регентът на краля – Абд ал-Илах е погубен и също теглен по улиците.

Тялото му е оставено да виси пред портите на Министерството на защитата. След груповото развлечение на тълпата, армията още веднъж слага вечерен час и съумява да успокои пристрастеностите. Касим бързо заема поста на министър-председател и незабавно скапва Багдатския пакт. Обещанието за независимост и народна власт се оказва една далечна мистичност, тъй като в този момент на сцената ще се появят иракските нациналисти и феновете на комунизма, които постоянно ще влизат в директна борба. В следствие двамата свободни офицера ще се трансфорат в смъртни врагове и през 1963 година Касим ще бъде свален от власт и ще разбере по какъв начин тъкмо се е чувствал Нури Саид.

Карим след следващия прелом.

Снимка: By Unknown author – http://www.imshiaa.com/vb/showthread.php?t=170297, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=26455929

Разбира се, Централно разузнавателно управление на САЩ не остава безучастно в тази завладяваща игра. Косвената им интервенция разрешава на националистите да получат сериозен лист с хора за ликвидиране в идващия прелом. И за една вечер редица комунистически водачи, както и представители на левицата са унищожени и изкоренени. Какво обаче би трябвало да знаем и запомним, откакто страната най-сетне е разтресена от лудостта на двама души, Ирак слага началото на цялостен сезон с преврати. Очевидно постоянно има кой и защо да се елеминира.

Крехкият мир и непрекъснатите крясъци за корупция могат да възпламенят безусловно всяка рогозка. Големият проблем на свободните офицери е, че в никакъв случай не съумяват да наложат необикновен надзор. За основаването на същински прелом е нужен и същински водач, а подобен ще пристигна едвам 10 години по-късно. Управлението му ще промени доста страната и ще докара до още по-жесток срив, само че дано не забравяме, че преди този момент ще има задоволително обещания. Разбира се, приказваме за Саддам Хюсеин.

Заглавна фотография: By Unknown author – https://web.archive.org/web/20081215181805/http://weekly.ahram.org.eg/2008/878/_sc1.htm, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=26455669