Един век след преврата на болшевиките той може да се повтори, смятат почти 30% от руснаците
Превратът, който болшевиките правят в Русия тъкмо преди 100 години и по-късно назовават " гражданска война ", е вероятен и през днешния ден съгласно близо 30% от руснаците. За тях юбилеят от събитието, определило в огромна степен ХХ век и доста от събитията до през днешния ден, не е нещо изключително. Но самата така наречен Октомврийска гражданска война те правят оценка като велико събитие в историята на човечеството.
В същото време анализът на това какво помнят от историята и по какъв начин схващат механизма зад случилото се демонстрира че популацията има единствено повърхностни и разпокъсани знания, а сред академичното проучване на историята и всеобщото обучение зее бездна.
Това сочат данни от социологически изследвания през последните месеци, включващи и отношение към съответни персони от събитията от 1917г.
Запитани дали в днешна Русия могат да се повтори случилото се преди век, 7% дават отговор с " несъмнено да, 21% с " по-скоро да ", само че въпреки всичко преобладаващото болшинство избира " по-скоро не " (38%) и " несъмнено не " (21%).
Руското общество по този начин и не е изработило единна или преобладаваща позиция към революцията - отношението е спорно и включва както устойчиви структури от руската агитация, по този начин и сериозни детайли от годините на перестройката, описа Алексей Левинсон, началник на социално-културните проучвания на " Левада център ". Това са вътрешно спорни и мъчно обясними с официална логичност, само че съществуващи паралелно, позиции.
От една страна, руснаците не престават да считат събитията от края на октомври 1917г. за най-великото събитие на ХХ век, а от друга се съгласяват, че то е нанесло големи вреди и крах на главните национални ползи на страната. От трета страна те не престават да считат, че превратът е бил неминуем и по този начин болшевиките се възприемат като по-малкото зло, тъй като в случай че не са били те, други - и евентуално още по-зловещи - сили са щели да завземат властта.
Допитването на " Левада център " от март 2017г. демонстрира, че за 44% " би трябвало да се знае повече за този интервал, с цел да не се повтарят грешките на предишното ". Но за 34% " би трябвало да се продължава напред и да не се рови какво е станало през 1917г. ", а за още 20% " проучването на предишното не вреди, само че в сегашната обстановка това не дава отговор на потребностите на времето ".
За 48% превратът на болшевиките е бил неминуем, до момента в който за 32% случилото се е можело да бъде избегне. За по-малко от година делът на първата група понижава (53% през април 2016г.) и мощно се усилва (от 15% на 21%) този на отговирилите с " не мога да преценява ".
През последните 20 години допитването на " Левада център " демонстрира, че непроменяемо към 48-50% споделят, че революцията е изиграла позитивна роля в историята на Русия. Променя се единствено категоричността в тази позиция - групата, отговаряща с " доста позитивна роля " понижава от 19% на 10%, а тази на " по-скоро позитивна " пораства от 28% до 38%. Същото е в противоположния лагер - " по-скоро негативна роля " са посовали 21% през 1996г. и 25% в този момент, а несъмнено осъждащите преврата и последвалите събития са намалели от 12% на 6%.
Въпреки голямото разтърсване, което провокира превратът за стопанската система и обществото, в това число и последвалата Гражданска война, руснаците през днешния ден му дават позитивна оценка. За 25% той е " разкрил нова ера в историята на народите на Русия ", а за 36% е " дал подтик за социално-икономическото им развиване ". Според 21% революцията е " забавила тяхното развиване ", а за 6% (най-ниският индикатор досега) тя е била " злополука ".
Левинсон изяснява, че на процедура сходно отношение е бягство от заемането на позиция. Хората знаят, че в случай че искрено поддържат Октомврийската гражданска война, това ги слага в спор с президента Владимир Путин, защото неговият режим изрично не обича каквито и да е митинги, протести и апели за смяна или събаряне на властта. От друта страна, не се утвърждава и цялостното отказване на събитието, от което се е родил Съюз на съветските социалистически републики, знаците и структурите на който не престават да се експлоатират от същата власт. Съвременната история на Русия се уважава като едно цяло, като че ли всичко в нея е положително, даже явно отрицателните събития, разяснява социологът.
Това е обяснението и за отговорите на въпроса " Смятате ли, че след 1917г. Русия е траяла да се развива, следвайки своите обичаи и национални особености, или е направила завой по непознат за нея път? ". Днес 50% от участниците в анкетата считат, че нищо не се е трансформирало, макар съпроводеното със гибелта на милиони хора очистване на частната благосъстоятелност, унищожаването на религиозните институции, всеобщи репресии и преследвания на популацията. (За съпоставяне - през 1998г. по този начин са считали 27%). Отговорилите, че Русия е поела по необикновен за нея път са 35% (46% през 1998г.). Групата " мъчно ми е да отговоря " се е свила на половина - от 28% на 15%.
Въпреки прогонването от страната на хиляди от най-талантливите създатели на културата, налагането на напълно друга хармония от страна на болшевиките и продаването в чужбина на извънредно количество артефакти в последвалите години, през днешния ден за 41% революцията не е нанесла съществени вреди на съветската просвета. Със " склонен съм ", че превратът е бил тежък удар за културата дават отговор 49%. Интересно е, че преди 27 години първата група е била 17% и се е нараснала съвсем два пъти и половина, а втората е била 69% и се е свила с близо една трета.
Любопитно е и кои аргументи за преврата показват интервюираните. От октомври 1990г. насам непроменяемо водещият отговор е " сложното състояние на трудещите се " (50% - най-ниският сходен индикатор досега), следван от " слабостта на държавното управление " (45% - най-високият индикатор досега).
Показателен е разрастването на групата интервюирани, избиращи отговора " Заговор на враговете на съветския народ " - през 1990г. те са били 6%, през 2011г. - 11%, само че през 2017г. са към този момент 20% и това става третата по значимост причина за Октомврийската гражданска война.
Другите по-отчетливи отговори са " Екстремизмът на политически авантюристи " (19% - най-високият индикатор досега) и " Стихийната настъпателност на тълпата " (15%).
Един от най-интересните въпроси, задаван на интервюираните, е по какъв начин биха постъпили, в случай че превратът се случваше пред очите им. Неголяма част дават отговор, че биха заели страната на болшевиките; примерно два пъти повече - че биха си сътрудничели с тях по някои въпроси; два пъти по-малко биха се противопоставили, а най-голямата група са тези, които биха се " снишили " - без да вземат участие в събитиято да изчакат те да преминат.
© Associated Press
Що се отнася до основните фигури от тези времена, преди всичко непоклатимо стои Владимир Улянов - Ленин. Но с годините делът на хората, които показват съответни имена понижава, т.е. има резистентен развой на давност. С едно само изключение - Йосиф Сталин.
Когато през 90-те години интервюираните са питани кои най-известни имена от революцията помнят, Сталин е някъде на шесто място. Днес той се е изкачил на второ място, измествайки надалеч по-значими за действителните събития персони като Лев Троцки, Феликс Джерзински и император Николай II.
Троцки, който има съществена заслуга за командването на въоръжените отряди и дълги години е уважаван по света като същинският бунтовник, свалил царската власт, е съвсем пропуснат. Анкетираните руснаци си спомнят за него, едвам когато им покажат образцов лист с имена на исторически персони от 1917г.
Подробности очаквайте по-късно на www.dnevnik.bg.
В същото време анализът на това какво помнят от историята и по какъв начин схващат механизма зад случилото се демонстрира че популацията има единствено повърхностни и разпокъсани знания, а сред академичното проучване на историята и всеобщото обучение зее бездна.
Това сочат данни от социологически изследвания през последните месеци, включващи и отношение към съответни персони от събитията от 1917г.
Запитани дали в днешна Русия могат да се повтори случилото се преди век, 7% дават отговор с " несъмнено да, 21% с " по-скоро да ", само че въпреки всичко преобладаващото болшинство избира " по-скоро не " (38%) и " несъмнено не " (21%).
Руското общество по този начин и не е изработило единна или преобладаваща позиция към революцията - отношението е спорно и включва както устойчиви структури от руската агитация, по този начин и сериозни детайли от годините на перестройката, описа Алексей Левинсон, началник на социално-културните проучвания на " Левада център ". Това са вътрешно спорни и мъчно обясними с официална логичност, само че съществуващи паралелно, позиции.
От една страна, руснаците не престават да считат събитията от края на октомври 1917г. за най-великото събитие на ХХ век, а от друга се съгласяват, че то е нанесло големи вреди и крах на главните национални ползи на страната. От трета страна те не престават да считат, че превратът е бил неминуем и по този начин болшевиките се възприемат като по-малкото зло, тъй като в случай че не са били те, други - и евентуално още по-зловещи - сили са щели да завземат властта.
Допитването на " Левада център " от март 2017г. демонстрира, че за 44% " би трябвало да се знае повече за този интервал, с цел да не се повтарят грешките на предишното ". Но за 34% " би трябвало да се продължава напред и да не се рови какво е станало през 1917г. ", а за още 20% " проучването на предишното не вреди, само че в сегашната обстановка това не дава отговор на потребностите на времето ".
За 48% превратът на болшевиките е бил неминуем, до момента в който за 32% случилото се е можело да бъде избегне. За по-малко от година делът на първата група понижава (53% през април 2016г.) и мощно се усилва (от 15% на 21%) този на отговирилите с " не мога да преценява ".
През последните 20 години допитването на " Левада център " демонстрира, че непроменяемо към 48-50% споделят, че революцията е изиграла позитивна роля в историята на Русия. Променя се единствено категоричността в тази позиция - групата, отговаряща с " доста позитивна роля " понижава от 19% на 10%, а тази на " по-скоро позитивна " пораства от 28% до 38%. Същото е в противоположния лагер - " по-скоро негативна роля " са посовали 21% през 1996г. и 25% в този момент, а несъмнено осъждащите преврата и последвалите събития са намалели от 12% на 6%.
Въпреки голямото разтърсване, което провокира превратът за стопанската система и обществото, в това число и последвалата Гражданска война, руснаците през днешния ден му дават позитивна оценка. За 25% той е " разкрил нова ера в историята на народите на Русия ", а за 36% е " дал подтик за социално-икономическото им развиване ". Според 21% революцията е " забавила тяхното развиване ", а за 6% (най-ниският индикатор досега) тя е била " злополука ".
Левинсон изяснява, че на процедура сходно отношение е бягство от заемането на позиция. Хората знаят, че в случай че искрено поддържат Октомврийската гражданска война, това ги слага в спор с президента Владимир Путин, защото неговият режим изрично не обича каквито и да е митинги, протести и апели за смяна или събаряне на властта. От друта страна, не се утвърждава и цялостното отказване на събитието, от което се е родил Съюз на съветските социалистически републики, знаците и структурите на който не престават да се експлоатират от същата власт. Съвременната история на Русия се уважава като едно цяло, като че ли всичко в нея е положително, даже явно отрицателните събития, разяснява социологът.
Това е обяснението и за отговорите на въпроса " Смятате ли, че след 1917г. Русия е траяла да се развива, следвайки своите обичаи и национални особености, или е направила завой по непознат за нея път? ". Днес 50% от участниците в анкетата считат, че нищо не се е трансформирало, макар съпроводеното със гибелта на милиони хора очистване на частната благосъстоятелност, унищожаването на религиозните институции, всеобщи репресии и преследвания на популацията. (За съпоставяне - през 1998г. по този начин са считали 27%). Отговорилите, че Русия е поела по необикновен за нея път са 35% (46% през 1998г.). Групата " мъчно ми е да отговоря " се е свила на половина - от 28% на 15%.
Въпреки прогонването от страната на хиляди от най-талантливите създатели на културата, налагането на напълно друга хармония от страна на болшевиките и продаването в чужбина на извънредно количество артефакти в последвалите години, през днешния ден за 41% революцията не е нанесла съществени вреди на съветската просвета. Със " склонен съм ", че превратът е бил тежък удар за културата дават отговор 49%. Интересно е, че преди 27 години първата група е била 17% и се е нараснала съвсем два пъти и половина, а втората е била 69% и се е свила с близо една трета.
Любопитно е и кои аргументи за преврата показват интервюираните. От октомври 1990г. насам непроменяемо водещият отговор е " сложното състояние на трудещите се " (50% - най-ниският сходен индикатор досега), следван от " слабостта на държавното управление " (45% - най-високият индикатор досега).
Показателен е разрастването на групата интервюирани, избиращи отговора " Заговор на враговете на съветския народ " - през 1990г. те са били 6%, през 2011г. - 11%, само че през 2017г. са към този момент 20% и това става третата по значимост причина за Октомврийската гражданска война.
Другите по-отчетливи отговори са " Екстремизмът на политически авантюристи " (19% - най-високият индикатор досега) и " Стихийната настъпателност на тълпата " (15%).
Един от най-интересните въпроси, задаван на интервюираните, е по какъв начин биха постъпили, в случай че превратът се случваше пред очите им. Неголяма част дават отговор, че биха заели страната на болшевиките; примерно два пъти повече - че биха си сътрудничели с тях по някои въпроси; два пъти по-малко биха се противопоставили, а най-голямата група са тези, които биха се " снишили " - без да вземат участие в събитиято да изчакат те да преминат.
© Associated Press
Що се отнася до основните фигури от тези времена, преди всичко непоклатимо стои Владимир Улянов - Ленин. Но с годините делът на хората, които показват съответни имена понижава, т.е. има резистентен развой на давност. С едно само изключение - Йосиф Сталин.
Когато през 90-те години интервюираните са питани кои най-известни имена от революцията помнят, Сталин е някъде на шесто място. Днес той се е изкачил на второ място, измествайки надалеч по-значими за действителните събития персони като Лев Троцки, Феликс Джерзински и император Николай II.
Троцки, който има съществена заслуга за командването на въоръжените отряди и дълги години е уважаван по света като същинският бунтовник, свалил царската власт, е съвсем пропуснат. Анкетираните руснаци си спомнят за него, едвам когато им покажат образцов лист с имена на исторически персони от 1917г.
Подробности очаквайте по-късно на www.dnevnik.bg.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ