Препечатваме текста от с тяхно разрешение. В написаното по-долу следваме неповторимия

Препечатваме текста от с тяхно позволение.

В написаното по-долу следваме неповторимия жанр на „ Редута “, в който постоянно сериозните до рев протяжни житейски начала намират своите краткосмешни иносказателни пояснения. Като остарелия като света род на басните, например…

Коалиционното държавно управление (По Славейков)

В една от най-познатите и до през днешния ден басни Дядо Петко Славейков стартира по този начин: „ Орел и рак и щука, не зная по каква удача, такваз им работа пристигнала да теглят вкупом кола “. Следва пояснение за удивителната устойчива инатливост на каруцата, при която: „ …а пустите заколвам не мръдват отново “. Тук си спомняме остарял учебник по занимателна физика. В него, през прилежно изчертаните вектори на силите, научно се доказваше, че: „ Ако на свободно безусловно твърдо тяло работят две сили, то тялото се намира в равновесие тогава и единствено тогава, когато тези сили са равни по модул, имат обща директриса и са с противоположни направления “.

Какъв по-добър образец за прогноза по отношение на бъдещето на настоящето българско държавно управление. Резултат от управническа коалиция на политически сили с противоположни в същността си направления на придвижване, държавното управление се обрисува като едно от устойчивите. И да знаем, колкото повече старания и напъни виждаме в придвижванията на Орела (примерно премиера Петков), щуката (с опрощение, вицепремиера Нинова) и рака (с алюзия за „ вицепремиера “ в сянка Трифонов), толкоз по неподвижна, устойчива и постоянна ще бъде каруцата на държавното управление.

Друг е въпросът, че в баснята каруцата е затънала в калта и би трябвало да бъде извлечена оттам…

А по отношение на четвъртия силов вектор в държавната коалиция единственото, което ни идва мислено (сещайки се за военачалник Атанасов), е усмивката на Чеширския котарак…

Опозиционното „ Възраждане “ (по Софроний)

Първото, което ни идва мислено, несъмнено, е поговорката „ Езикът кости няма, само че кости троши “. Щото езикът на Костя (с псевдовалутния прякор) в действителност е не толкоз „ алегория во язицех “, ами баш „ сопа в уста “. Но пък тук, щом ще иде тирада за партия с гордото име „ Възраждане “, по какъв начин да не се сетим за онази легенда, написана от един от бащите на българското Възраждане. В речената легенда Софроний Врачански споделя за гладна котка, влезнала измежду нощ в месарски дюкян. Замаяна от миризмата на прясно месо (прилежно прикрито от прозорливия стопанин), котката видяла една груба пила, с която той остъргвал кокалите. Близнала я. М-м-м-м, кръвчица, вкусно! Гладната котка траяла с озлобление да ближе пилата, без да усеща, че кръвта в устата и е нейната лична. Така, приключва Софроний, котката изцяло „ покварила език собствен “ – в смисъл, развалила си езика и изцяло онемяла.

С тази легенда преди години се опитвахме да разбираем политическото бъдеще на „ Атака “ и нейния водач, които през днешния ден са изцяло онемели, все едно нямат език в устата…

Новата политическа групировка на Янев (по Ботев)

Навремето огромният български литературовед и ерудит професор Никола Георгиев беше споделил, че преобладаващата и голяма част от креативната сила на Христо Ботев е трансформирана в журналистика и публицистика. Днес, закрепени в (наистина гениалните) 20 негови стихотворения, забравяме другите повече от хиляда страници. Много от тях са отдадени на прохождащата тогава българска политическа процедура и български протополитици. Някъде из тези страници ще открием и онази къса поетическа легенда, написана като че ли за всички бързи модерни политически планове у нас. В единствено шест реда – цялостно и тъкмо изложение на политическа визия, електорат, водачи. Ето я:

Майстория кози пасе,

Пет закара, три докара;

А наш Ненчо хора пасе;

Сто събира, три избира;

А от тия трима души

Неча, Велча и себе си

Колко му е да замениш Ненчо със Стефчо…