Препечатваме текста от Когато преди около почти две хилядолетия Плутарх

Препечатваме текста от

Когато преди към съвсем две хилядолетия Плутарх търси мотив в сравнението при биографиите на Тезей и Ромул той написа: „ …и двамата имат подозрителен и неразбираем произход… “ След това роденият в Херонея грък деликатно ще сортира тези места в живота на своите герои, които знаково дефинират случилото се по-късно с тях… А другояче концепцията, че всеки човек е отпечатък на детството, младостта и претърпяното на територията на тази „ непозната страна “ (по едно от определенията за предишното време) е в основата на написаното по-долу.

През 1977 година в центъра на живописна котловина до плевенското село Тодорово кипи интензивен труд. Насред нищото, на поляна до селото, което локалните настойчиво назовават със остарялото и заменено през 1950 име Учин дол, строители подвигат двуетажна красива бяла къща с чардак и стълба. Идеята е по нея да се качи… съветският император Александър II. Това ще се случи седмици по-късно по време на фотосите на филмовата суперпродукция „ Княгиня Юлия Вревская “. Тя е отдадена на миналото столетие от Освобождението на България, а постоянно пустата и обширна селска поляна в този момент наподобява на ритнат по нехайство мравуняк – актьори, статисти, механически лица, оператори, уредници на продукция и каквото се сетите още, се щурат в разнообразни направления. Вълнуващата блъсканица е привлякла децата от всички околни села, налягали по близките поляни в съзерцаване на киномагията, протичаща се онлайн пред очите им. Тук те могат даже да зърнат от близко към този момент именития Стефан Данаилов, а измежду осенените с този необичаен житейски късмет малчугани е и единадесетгодишният Слави Трифонов. През този прелестно топъл август Учин дол е центърът на света, а новопостроената къща, появила се от нищото, е съсредоточила в себе си хиляди погледи от близките възвишения…

Снимките завършват съвсем по времето, когато на 10 километра от Учин дол вратите на Народната школа за запасни офицери (НШЗО) в Плевен се отварят за следващия набор бъдещи бранители на националната татковина. Сред взводовете на мотострелковаците от Втори регион на НШЗО са и бъдещите ученици на Школата на Министерство на вътрешните работи, с филиали „ Милиционерски курсове “ и „ Пожарна защита “ в Симеоново. Един от тях е школникът Борисов (Бойко), на който е зачислена лека картечница. В пехотното поделение от осем индивида има шест автоматчици (АК 7.62), един с РПГ (ръчен противотанков гранатомет) и един с лека картечница (РПК). Леката картечница по никакъв начин не е лека – тежи към пет кг без боеприпасите. Леката картечница, в действителност, е тежка…отговорност.

Сигурно и това е повода по време на едно от паметните учения на тичешком, за които школниците пеят: „ Ти помниш ли Бала хълм и Гривица… “, да се случи следният прелюбопитен епизод. Останал без мирис и дух след изтощителния бяг в цялостно бойно снаряжение, школникът Борисов ненадейно стопира и без да се замисли… хвърля леката тежка картечница в прилежащия дол. Всички гледат като втрещени. Командирът на взвод – млад старши лейтенант – крещи: „ Школник Борисов, какво правиш, бе! Това е за боен съд! “. Разбира се, съд няма, картечницата е съответно вдигната от земята, прилежно почистена и прибрана в оръжейната „ пирамида “ във Втори регион на НШЗО…

Ако през днешния ден пътувате по пътя Плевен – Беглеж, очите ви на вятъра ще търсят в покрайнините на село Учин дол (Тодорово) красивата сграда на два етажа. Поляната е пуста тъкмо както в ранното лято на 1977 година Филмовите декори, също като политическите Къщи от карти (House of Cards), са мимолетни в своята краткотрайна полезност…

Младият старши лейтенант от учението от дълго време не е сред живите, само че несъмнено и до последно се е чудел (спомняйки си своя вик от оня миг) можеш ли в мир и пердах да се довериш на школник, който хвърля леката картечница в прилежащия дол…

P.S. По стичане на събитията пишещият тези редове (за разлика от Плутарх) бе тъкмо като героят Форест Гъмп (от едноименния филм на Робърт Земекис) напълно наоколо – и във времето и на мястото, когато разказаното нагоре се случваше…