Достойнство по време на социализъм
Премиерата на „ Мълчание с достолепие ”, новият филм на майстора на писмено кино Адела Пеева е на 19 март в кино „ Люмиер ”.
В богатата стратегия на 24-ото издание на София филм фест има предстоящи с неспокойствие български заглавия (като “Бащата ” на Кристина Грозева и Петър Вълчанов), има и доста нашумели документални филми (достатъчно е да споменем двукратно номинирания за „ Оскар ” „ Медена земя ”). Но най-очакваният български документален филм е „ Мълчание с достолепие “ на Адела Пеева. Кинолюбителите, които познават работата на режисьорката, знаят за какво.
„ Мълчание с достолепие “ е роман за тежкия креативен път на един от най-успешните режисьорски (и семейни) тандеми в българското кино от близкото минало - Ирина Акташева и Христо Писков. Някои от филмите им са забранявани от цензурата, какъвто е казусът с шедьовъра „ Понеделник заран “, сниман през 1966-а и показан на огромен екран едвам 22 години по-късно.
„ В основата на този пръв взор „ исторически ” документален филм, изпълнен със мемоари и атмосфера от отминали години, е залегнал въпросът за интелектуалната честност и креативната съвест и безкомпромисност, без значение от политическото безчинство на властимащите “, споделя Адела Пеева.
В „ Мълчание с достолепие “ режисьорката търси критериите, съгласно които по времето на комунизма един филм е бил определян като „ прекомерно рисков “, споделя за механизмите на цензурата, само че и за упоритостта, креативното оцеляване и за мълчанието, заредено с достолепие. Филмът разкрива и незнайни елементи от историята на българското кино - и взаимоотношенията сред политическия хайлайф и интелигенцията по това време.
Самата Адела Пеева е била обект на социалистическата цензура със своите филми " Майки " и " В името на спорта ".
Във работата си през последните 20 години документалистката набляга на две съществени тематики. С филми като „ Чия е тази ария? ” (2003), „ В търсене на Списаревски ” (2013) и „ Да живее България “ (2017) тя демонстрира актуалния български шовинизъм и средата, в която той вирее и процъфтява. В „ Развод по албански ” (2007), „ Кметът “ (2010), и „ Мълчание с достолепие ” споделя за закононарушенията на комунизма чрез орисите на разнообразни хора - запазили достолепието си въпреки всичко.
В богатата стратегия на 24-ото издание на София филм фест има предстоящи с неспокойствие български заглавия (като “Бащата ” на Кристина Грозева и Петър Вълчанов), има и доста нашумели документални филми (достатъчно е да споменем двукратно номинирания за „ Оскар ” „ Медена земя ”). Но най-очакваният български документален филм е „ Мълчание с достолепие “ на Адела Пеева. Кинолюбителите, които познават работата на режисьорката, знаят за какво.
„ Мълчание с достолепие “ е роман за тежкия креативен път на един от най-успешните режисьорски (и семейни) тандеми в българското кино от близкото минало - Ирина Акташева и Христо Писков. Някои от филмите им са забранявани от цензурата, какъвто е казусът с шедьовъра „ Понеделник заран “, сниман през 1966-а и показан на огромен екран едвам 22 години по-късно.
„ В основата на този пръв взор „ исторически ” документален филм, изпълнен със мемоари и атмосфера от отминали години, е залегнал въпросът за интелектуалната честност и креативната съвест и безкомпромисност, без значение от политическото безчинство на властимащите “, споделя Адела Пеева.
В „ Мълчание с достолепие “ режисьорката търси критериите, съгласно които по времето на комунизма един филм е бил определян като „ прекомерно рисков “, споделя за механизмите на цензурата, само че и за упоритостта, креативното оцеляване и за мълчанието, заредено с достолепие. Филмът разкрива и незнайни елементи от историята на българското кино - и взаимоотношенията сред политическия хайлайф и интелигенцията по това време.
Самата Адела Пеева е била обект на социалистическата цензура със своите филми " Майки " и " В името на спорта ".
Във работата си през последните 20 години документалистката набляга на две съществени тематики. С филми като „ Чия е тази ария? ” (2003), „ В търсене на Списаревски ” (2013) и „ Да живее България “ (2017) тя демонстрира актуалния български шовинизъм и средата, в която той вирее и процъфтява. В „ Развод по албански ” (2007), „ Кметът “ (2010), и „ Мълчание с достолепие ” споделя за закононарушенията на комунизма чрез орисите на разнообразни хора - запазили достолепието си въпреки всичко.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ