България е решена да приеме еврото през 2024 г.
Премиерът Кирил Петков даде обстойно изявление пред кореспондента на Bloomberg LP в София Слав Оков, в което изясни визията за ръководството на страната, като една от тематиките е декларираното влизане на България в еврозоната през 2024 година
Един от целите на предходното държавно управление беше присъединението към еврозоната през януари 2024 година Ще спазите ли този период? Нямам поради осъществяването на техническите условия, а по-скоро съществуването на политическа воля да се одобри еврото през 2024 година Питам ви, тъй като финансовият министър съобщи, че политическото решение в последна сметка зависи от осведомителната акция, която той възнамерява.
Аз съм бизнес човек, произлизам от бизнес средите и изцяло разбирам изгодите от еврозоната. Знам, че няма преводни такси, което е значимо, в случай че бизнесът ви е експортен. Знам, че рисковата награда за страната ще се намали. Така че - да, ние сме решени да спазим тази дата. Това, което би трябвало да се направи и за което ясно приказва финансовият министър e, че това не може да стане внезапно. Трябва да подготвим и създадем огромна осведомителна акция, тъй че да избегнем проблеми, сходни на тези, които през днешния ден виждаме с имунизациите. При слаба връзка и опит за наложително налагане постоянно се появява риск от политически брожения, които не биха намерили почва при добра осведоменост. Така че, да, ние безспорно сме ангажирани с датата 1 януари 2024 година Разбираме икономическите изгоди от това и се стремим да е неразделна част от финансовата ни политика, само че би трябвало деликатно да подходим към връзката и по тази причина би трябвало да стартираме овреме. Това е част от нашия проект – да не сервира изненади и да беседваме с всички заинтригувани страни за практичната страна на нещата. Например за какъв интервал ще би трябвало да има отчетност и в евро, и в лв. в кварталното магазинче.
Какъв е подобаващият интервал? Доколко ще има счетоводни проблеми за дребния бизнес?
Да, това е част от проекта, признат по-рано тази година.
Да, това би трябвало да се комуникира уместно и може би да се преработи и да се включат забележките на засегнатите, тъй че когато реализираме прехода, той да е допустимо най-гладък. Част от икономическите ми разработки в " Харвард " бяха да се ревизира какъв ще е икономическият резултат върху повишението на цените, когато се одобри еврото. Данните, с които работех, ясно демонстрираха, че това не основава действителна инфлация. Единствената разлика беше от 0,3% и тя идваше главно от закръглянето на цените. Разбираме икономическата основа, желая това да стане поради изгодите и единственото нещо, което би трябвало да създадем, е всички да схванат неговата стойност.
Виждате ли някакъв риск в приемането на еврото, изключително в този момент при инфлацията в еврозоната?
Инфлацията в еврозоната е естествен резултат от провежданите политики. Когато налице е цялото финансиране поради Ковид-19, всички тези нови проекти за подкрепяне на възобновяване и устойчивостта, когато увеличиш паричното предложение без безусловно да се усилва действителният Брутният вътрешен продукт, е обикновено да се сътвори инфлация. Това е елементарна стопанска система.
Това се случи във всички европейски страни, това се случи в България като при нас има един спомагателен фактор, който е изцяло логически - нашата обществена политика нито един пенсионер да не остане под линията на бедността. Затова увеличихме най-ниските пенсии, което породи директен резултат върху разноските.
Тук няма детайл на икономисване и каквото и нарастване да беше обещано, то беше изхарчено в стопанската система, а това ни донесе в допълнение повишаване на инфлацията, само че считам, че тя е естествена – 1-1,5% над европейската инфлация. Трябва деликатно да следим тези последствия, само че съм уверен, че няма систематичен проблем, който да основава риск за България. От доста години валутният курс е закрепен, няма прекалено надвишаване или остатъци по комерсиалния недостиг, които да не са овладени. Така че за нас преходът би трябвало да е относително елементарен. Левът към този момент е закрепен към еврото, а ще можем да се възползваме и от по-ниската рискова награда и нулевите разноски при транзакциите.
Да поясним - вие запазвате закрепения курс лев-евро на настоящето равнище от 1,955?
Точно по този начин. Това е доста значимо за хората, с цел да гледат на тази смяна като на нещо, което не е доста друго от сегашната обстановка. Но чисто стопански, ние отговаряме на всички критерии при подобен закрепен курс. За дребна, отворена стопанска система като тази на България, това значи, че точно това е равнището, на което влизаме в еврозоната.
Смятате ли, че са вероятни други проблеми поради критериите от Маастрихт до 2024 година, поради нарасналите държавни разноски, да вземем за пример?
Много бях удовлетворен, когато финансовият министър заяви, че даже и през тази година на Ковид-19, при големите надвишени разноски по целия свят, ние към момента съумяваме да реализираме 3% недостиг. А това е добре. Това значи добре свършена работа макар събитията. Първите ни промени бяха в Агенцията по приходите. В момента никой не може да укрива налози с помощта на политическите си връзки. Когато приказваме за нулева корупция, това е обвързвано и с Национална агенция за приходите. Успяхме да съберем обилни доходи, много над упованията, което сътвори спомагателна опция за разходване през декември, само че въпреки всичко спазихме критерия за 3% недостиг.
Трябва ли дефицитът да се свие през идващите години?
Не, не считам. През идната година би трябвало да се опитаме да имаме 3-4% недостиг, какъвто апропо, ще имат множеството страни в Европа. Според мен по-важното е по какъв начин ще се харчи този недостиг. Ако той бъде вложен ефикасно във всички неща, които желаеме да създадем, в случай че се влага в нулевата приемливост към корупцията, то това е интелигентна тактика, която да се приложи в интервала на възобновяване от Ковид-19, а също вероятно и през идната зима, когато е допустимо към момента да има последващи талази. Така че, към сегашния момент…
Но 4% към този момент е над критериите от Маастрихт…
Да, само че през идната година можем да си позволим недостиг до 4%, а идната година несъмнено ще се вместим в критериите от Маастрихт. Мисля, че това е и задачата на множеството европейски финансови министри. Така ще бъдем в синхрон с Европа. Мисълта ми е, че при възходяща инфлация, в случай че би трябвало да осъществявате огромни инфраструктурни планове, то би било мъдро това да стане допустимо най-бързо. Същевременно, стига те да се извършват ефикасно и с механизъм за отбягване на един не толкоз транспарантен развой на търгове, това ще е една добра стъпка.
Един от целите на предходното държавно управление беше присъединението към еврозоната през януари 2024 година Ще спазите ли този период? Нямам поради осъществяването на техническите условия, а по-скоро съществуването на политическа воля да се одобри еврото през 2024 година Питам ви, тъй като финансовият министър съобщи, че политическото решение в последна сметка зависи от осведомителната акция, която той възнамерява.
Аз съм бизнес човек, произлизам от бизнес средите и изцяло разбирам изгодите от еврозоната. Знам, че няма преводни такси, което е значимо, в случай че бизнесът ви е експортен. Знам, че рисковата награда за страната ще се намали. Така че - да, ние сме решени да спазим тази дата. Това, което би трябвало да се направи и за което ясно приказва финансовият министър e, че това не може да стане внезапно. Трябва да подготвим и създадем огромна осведомителна акция, тъй че да избегнем проблеми, сходни на тези, които през днешния ден виждаме с имунизациите. При слаба връзка и опит за наложително налагане постоянно се появява риск от политически брожения, които не биха намерили почва при добра осведоменост. Така че, да, ние безспорно сме ангажирани с датата 1 януари 2024 година Разбираме икономическите изгоди от това и се стремим да е неразделна част от финансовата ни политика, само че би трябвало деликатно да подходим към връзката и по тази причина би трябвало да стартираме овреме. Това е част от нашия проект – да не сервира изненади и да беседваме с всички заинтригувани страни за практичната страна на нещата. Например за какъв интервал ще би трябвало да има отчетност и в евро, и в лв. в кварталното магазинче.
Какъв е подобаващият интервал? Доколко ще има счетоводни проблеми за дребния бизнес?
Да, това е част от проекта, признат по-рано тази година.
Да, това би трябвало да се комуникира уместно и може би да се преработи и да се включат забележките на засегнатите, тъй че когато реализираме прехода, той да е допустимо най-гладък. Част от икономическите ми разработки в " Харвард " бяха да се ревизира какъв ще е икономическият резултат върху повишението на цените, когато се одобри еврото. Данните, с които работех, ясно демонстрираха, че това не основава действителна инфлация. Единствената разлика беше от 0,3% и тя идваше главно от закръглянето на цените. Разбираме икономическата основа, желая това да стане поради изгодите и единственото нещо, което би трябвало да създадем, е всички да схванат неговата стойност.
Виждате ли някакъв риск в приемането на еврото, изключително в този момент при инфлацията в еврозоната?
Инфлацията в еврозоната е естествен резултат от провежданите политики. Когато налице е цялото финансиране поради Ковид-19, всички тези нови проекти за подкрепяне на възобновяване и устойчивостта, когато увеличиш паричното предложение без безусловно да се усилва действителният Брутният вътрешен продукт, е обикновено да се сътвори инфлация. Това е елементарна стопанска система.
Това се случи във всички европейски страни, това се случи в България като при нас има един спомагателен фактор, който е изцяло логически - нашата обществена политика нито един пенсионер да не остане под линията на бедността. Затова увеличихме най-ниските пенсии, което породи директен резултат върху разноските.
Тук няма детайл на икономисване и каквото и нарастване да беше обещано, то беше изхарчено в стопанската система, а това ни донесе в допълнение повишаване на инфлацията, само че считам, че тя е естествена – 1-1,5% над европейската инфлация. Трябва деликатно да следим тези последствия, само че съм уверен, че няма систематичен проблем, който да основава риск за България. От доста години валутният курс е закрепен, няма прекалено надвишаване или остатъци по комерсиалния недостиг, които да не са овладени. Така че за нас преходът би трябвало да е относително елементарен. Левът към този момент е закрепен към еврото, а ще можем да се възползваме и от по-ниската рискова награда и нулевите разноски при транзакциите.
Да поясним - вие запазвате закрепения курс лев-евро на настоящето равнище от 1,955?
Точно по този начин. Това е доста значимо за хората, с цел да гледат на тази смяна като на нещо, което не е доста друго от сегашната обстановка. Но чисто стопански, ние отговаряме на всички критерии при подобен закрепен курс. За дребна, отворена стопанска система като тази на България, това значи, че точно това е равнището, на което влизаме в еврозоната.
Смятате ли, че са вероятни други проблеми поради критериите от Маастрихт до 2024 година, поради нарасналите държавни разноски, да вземем за пример?
Много бях удовлетворен, когато финансовият министър заяви, че даже и през тази година на Ковид-19, при големите надвишени разноски по целия свят, ние към момента съумяваме да реализираме 3% недостиг. А това е добре. Това значи добре свършена работа макар събитията. Първите ни промени бяха в Агенцията по приходите. В момента никой не може да укрива налози с помощта на политическите си връзки. Когато приказваме за нулева корупция, това е обвързвано и с Национална агенция за приходите. Успяхме да съберем обилни доходи, много над упованията, което сътвори спомагателна опция за разходване през декември, само че въпреки всичко спазихме критерия за 3% недостиг.
Трябва ли дефицитът да се свие през идващите години?
Не, не считам. През идната година би трябвало да се опитаме да имаме 3-4% недостиг, какъвто апропо, ще имат множеството страни в Европа. Според мен по-важното е по какъв начин ще се харчи този недостиг. Ако той бъде вложен ефикасно във всички неща, които желаеме да създадем, в случай че се влага в нулевата приемливост към корупцията, то това е интелигентна тактика, която да се приложи в интервала на възобновяване от Ковид-19, а също вероятно и през идната зима, когато е допустимо към момента да има последващи талази. Така че, към сегашния момент…
Но 4% към този момент е над критериите от Маастрихт…
Да, само че през идната година можем да си позволим недостиг до 4%, а идната година несъмнено ще се вместим в критериите от Маастрихт. Мисля, че това е и задачата на множеството европейски финансови министри. Така ще бъдем в синхрон с Европа. Мисълта ми е, че при възходяща инфлация, в случай че би трябвало да осъществявате огромни инфраструктурни планове, то би било мъдро това да стане допустимо най-бързо. Същевременно, стига те да се извършват ефикасно и с механизъм за отбягване на един не толкоз транспарантен развой на търгове, това ще е една добра стъпка.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ