Премиерът Борисов заминава на посещение в Северна Македония
Премиерът Бойко Борисов е на посещаване в Северна Македония. В Струмица, родният град на премиера Зоран Заев, ще има взаимно съвещание на българското и македонското държавно управление. След него ща бъдат подписани спогодби за понижаване цената на роуминга, за създаване на нова газова връзка и за обща енергийна борса.
В Скопие Борисов и сътрудника му Зоран Заев ще отбележат втората годишнина от подписването на Договора за другарство, добросъседство и съдействие сред двете страни и за честване на събития и персони от общата ни история - Илинденско-Преображенското въстание и Гоце Делчев.
Договорът сред България и Република Северна Македония беше подписан през 2017 година, с което се даде подтик на устойчивото създаване на другарските и добросъседските връзки. Документът е основа за усилването на съдействието, за разширението на транспортните връзки и връзки, за улеснение на контактите сред жителите на двете страни.
Бойко Борисов и Зоран Заев ще проведат двустранна среща, на която ще обсъдят напредъка на партньорството в двустранен и многостранен проект. Двамата министър председатели ще вземат участие в церемонията по полагане на цветя пред гроба на Гоце Делчев в църквата „ Св. Спас “ в Скопие. Борисов ще организира среща и с президента Стево Пендаровски.
Търговско-икономическите, както и политическите, отношетия сред България и Северна Македония обаче са на приливи и отливи. От 2013 година се следи равномерен растеж на стокообмена, като в последните две години даже трансферира 700 млн. евро. Добрата новна е, че комерсиалното салдо остава позитивно за България.
Данните за предходната година, съпоставени със същия интервал на 2017 година регистрират растеж в стокообмена от 1%, като компании от двете страни са си обменили артикули за 742.8 млн. евро. Расте и износът към прилежащата страна с 3.6%, само че се отбелязва спад във вноса (с 2.1%).
Износът от Република Северна Македония, освен към България, е главно от артикули с ниска степен на обработка - първични материали (руди и концентрати на цветни метали - цинк, олово и мед), металургични произведения - валцувани артикули от желязо и стомана, вино, селскостопански артикули, железни боклуци (скрап), материали за строителството.
Структурата на българския експорт за Република Северна Македония през последните години е сходна със структурата на общия експорт на страната, като преобладават стоките с релативно ниска степен на преправка и полуфабрикатите. А това демонстрира съществуването на одобрени пропорции и известно "циментиране " на тези съотношения. В стойностно отношение максимален е износът на електрическа енергия, на нефтени масла и масла от битуминозни минерали, на други нефтопродукти, черни метали и чугун, слънчогледово, шафраново или памучно масло и техните фракции.
При вноса от Северна Македония в България максимален е делът на оловните, медните и цинкови руди и концентрати - съвсем 50%, плосковалцувани черни метали, железни и пластмасови тръби, жици и кабели.
Перспективни артикули за експорт за Северна Македония са изделията с висока добавена стойност като компютърни детайли и възли, електротехнически материали и съставни елементи, електроенергетично съоръжение, машини и съоръжение за хранително-вкусовата индустрия (месопреработване, млекопреработвателна индустрия, винарство), транспортни средства (автобуси, трактори, леки коли). Стабилни във връзка с износа остават електрическата енергия и нефтените артикули.
В региона на двустранните вложения прави усещане по-голямата интензивност на българските вложители в Република Северна Македония, спрямо тази на македонските компании в България. Сравнително добра интензивност на вложителите от Република Северна Македония се регистрира в секторите селско, ловно и горско стопанство, където те са на второ място (след Австрия - 4%) с дял от 2,1% от общия размер на вложенията в тези браншове.
Сред българските вложения в Северна Македония са придобиването на "Статер Банк " от "Централна кооперативна банка” АД и сливането й с "ЦКБ " АД - Скопие, покупката на най-голямата организация за защита от "СОТ 161 " - Агенция за защита НИКОБ, навлизането на македонския пазар на "Софика Груп " в областта на услугите.
Като по-значими покупко-продажби, осъществени от български компании или такива с българско присъединяване, могат да се откроят: покупката на мажоритарен дял от акциите на фабриката за произвеждане на захар в Битоля от "Литекс България ", най-голямата инвестиция в Северна Македония е в банковата сфера - пазаруването на дял в " “Балканска банка " от "Първа капиталова банка " - София, "Велдер Груп " е с вложения в черната металургия, "Приста Ойл " реализира търговия и дистрибуция на моторни масла, компания "Мега Ел " ЕООД - София закупи 69% от акциите на Фабриката за кабели - Неготино. През февруари 2008 година българската компания “Евроинс” закупи 82% от застрахователната компания "Макошпед ".
През последните години вложенията на българските компании в Северна Македония са съсредоточени в няколко бранша: банкова и застрахователна активност, металургия, хранително-вкусова индустрия, геоложки изследвания, осведомителни технологии и телекомуникации, както и в хотелиерството.
През 2010 година най-значителната инвестиция от Северна Македония в България беше придобиването на 96% в рафинерията за олио "Звезда " в град Долна Митрополия от компания "Брилянт Олио ".
България е заинтригувана от разширението на деловите контакти сред туроператорите от двете страни за увеличението на пътуванията сред двете страни. През предходната година 559 617 македонски туристи са били България (ръст от 2.6 % в съпоставяне със същия интервал на 2017 г.). Българските жители, посетели прилежащата страная пък са 416 448 (ръст от 5% по отношение на 2017 г.).
По брой задграничните жители, посетили нашата страна, Северна Македония заема шесто място за предходната година. Гражданите й пътуват безвизово за България (от 19 декември 2009 г.), което е причина за годишния растеж на македонските туристи. Организирането на чартърни полети от София до Охрид и Скопие до Варна и Бургас или на самолетна връзка по направленията Скопие-София, Скопие-Варна или комбинирана Скопие-София-Варна, може да докара до доста повишаване на туристическия продан сред двете страни.
В Скопие Борисов и сътрудника му Зоран Заев ще отбележат втората годишнина от подписването на Договора за другарство, добросъседство и съдействие сред двете страни и за честване на събития и персони от общата ни история - Илинденско-Преображенското въстание и Гоце Делчев.
Договорът сред България и Република Северна Македония беше подписан през 2017 година, с което се даде подтик на устойчивото създаване на другарските и добросъседските връзки. Документът е основа за усилването на съдействието, за разширението на транспортните връзки и връзки, за улеснение на контактите сред жителите на двете страни.
Бойко Борисов и Зоран Заев ще проведат двустранна среща, на която ще обсъдят напредъка на партньорството в двустранен и многостранен проект. Двамата министър председатели ще вземат участие в церемонията по полагане на цветя пред гроба на Гоце Делчев в църквата „ Св. Спас “ в Скопие. Борисов ще организира среща и с президента Стево Пендаровски.
Търговско-икономическите, както и политическите, отношетия сред България и Северна Македония обаче са на приливи и отливи. От 2013 година се следи равномерен растеж на стокообмена, като в последните две години даже трансферира 700 млн. евро. Добрата новна е, че комерсиалното салдо остава позитивно за България.
Данните за предходната година, съпоставени със същия интервал на 2017 година регистрират растеж в стокообмена от 1%, като компании от двете страни са си обменили артикули за 742.8 млн. евро. Расте и износът към прилежащата страна с 3.6%, само че се отбелязва спад във вноса (с 2.1%).
Износът от Република Северна Македония, освен към България, е главно от артикули с ниска степен на обработка - първични материали (руди и концентрати на цветни метали - цинк, олово и мед), металургични произведения - валцувани артикули от желязо и стомана, вино, селскостопански артикули, железни боклуци (скрап), материали за строителството.
Структурата на българския експорт за Република Северна Македония през последните години е сходна със структурата на общия експорт на страната, като преобладават стоките с релативно ниска степен на преправка и полуфабрикатите. А това демонстрира съществуването на одобрени пропорции и известно "циментиране " на тези съотношения. В стойностно отношение максимален е износът на електрическа енергия, на нефтени масла и масла от битуминозни минерали, на други нефтопродукти, черни метали и чугун, слънчогледово, шафраново или памучно масло и техните фракции.
При вноса от Северна Македония в България максимален е делът на оловните, медните и цинкови руди и концентрати - съвсем 50%, плосковалцувани черни метали, железни и пластмасови тръби, жици и кабели.
Перспективни артикули за експорт за Северна Македония са изделията с висока добавена стойност като компютърни детайли и възли, електротехнически материали и съставни елементи, електроенергетично съоръжение, машини и съоръжение за хранително-вкусовата индустрия (месопреработване, млекопреработвателна индустрия, винарство), транспортни средства (автобуси, трактори, леки коли). Стабилни във връзка с износа остават електрическата енергия и нефтените артикули.
В региона на двустранните вложения прави усещане по-голямата интензивност на българските вложители в Република Северна Македония, спрямо тази на македонските компании в България. Сравнително добра интензивност на вложителите от Република Северна Македония се регистрира в секторите селско, ловно и горско стопанство, където те са на второ място (след Австрия - 4%) с дял от 2,1% от общия размер на вложенията в тези браншове.
Сред българските вложения в Северна Македония са придобиването на "Статер Банк " от "Централна кооперативна банка” АД и сливането й с "ЦКБ " АД - Скопие, покупката на най-голямата организация за защита от "СОТ 161 " - Агенция за защита НИКОБ, навлизането на македонския пазар на "Софика Груп " в областта на услугите.
Като по-значими покупко-продажби, осъществени от български компании или такива с българско присъединяване, могат да се откроят: покупката на мажоритарен дял от акциите на фабриката за произвеждане на захар в Битоля от "Литекс България ", най-голямата инвестиция в Северна Македония е в банковата сфера - пазаруването на дял в " “Балканска банка " от "Първа капиталова банка " - София, "Велдер Груп " е с вложения в черната металургия, "Приста Ойл " реализира търговия и дистрибуция на моторни масла, компания "Мега Ел " ЕООД - София закупи 69% от акциите на Фабриката за кабели - Неготино. През февруари 2008 година българската компания “Евроинс” закупи 82% от застрахователната компания "Макошпед ".
През последните години вложенията на българските компании в Северна Македония са съсредоточени в няколко бранша: банкова и застрахователна активност, металургия, хранително-вкусова индустрия, геоложки изследвания, осведомителни технологии и телекомуникации, както и в хотелиерството.
През 2010 година най-значителната инвестиция от Северна Македония в България беше придобиването на 96% в рафинерията за олио "Звезда " в град Долна Митрополия от компания "Брилянт Олио ".
България е заинтригувана от разширението на деловите контакти сред туроператорите от двете страни за увеличението на пътуванията сред двете страни. През предходната година 559 617 македонски туристи са били България (ръст от 2.6 % в съпоставяне със същия интервал на 2017 г.). Българските жители, посетели прилежащата страная пък са 416 448 (ръст от 5% по отношение на 2017 г.).
По брой задграничните жители, посетили нашата страна, Северна Македония заема шесто място за предходната година. Гражданите й пътуват безвизово за България (от 19 декември 2009 г.), което е причина за годишния растеж на македонските туристи. Организирането на чартърни полети от София до Охрид и Скопие до Варна и Бургас или на самолетна връзка по направленията Скопие-София, Скопие-Варна или комбинирана Скопие-София-Варна, може да докара до доста повишаване на туристическия продан сред двете страни.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ