Може ли Хърватия да се превърне във врата за украинското зърно
Прекратяването на Черноморската зърнена самодейност сложи под сериозна въпросителна продължаването на износа на украинско зърно. Миналата седмица като опция на блокираните и обстрелвани черноморски и дунавски пристанища на Украйна се очерта Хърватия, само че съгласно анализатори разновидността адриатическата страна да се трансформира във врата към света за украинското зърно на този стадий е нереалистичен.
Миналата седмица на посещаване в Украйна дойде хърватският външен министър Гордан Гърлич-Радман. Двамата с украинския си сътрудник Дмитро Кулеба разискаха двустранното съдействие, като от срещата се разбра, че
ударението в диалозите
е било сложено върху разновидността хърватските пристанища да поемат украинския зърнен експорт, както и върху предоставяната от Загреб военна помощ на Киев.
„ Договорихме се за потреблението на хърватските портове на Дунав и Адриатическо море за транспорт на украинско зърно. Предстои да стартираме работа по набелязването на допустимо най-хубавите направления към тези пристанища по този начин, че да използваме оптимално тази опция. Всеки принос в разблокирането на износа, всяка отворена врата е същински принос в гарантирането на продоволствената сигурност на света “, уточни след срещата с хърватския си сътрудник Кулеба, представен от УНИАН.
Украинският посланик номер едно означи, че сходно на диалозите с всички останали сътрудници на Киев основната тематика в разискванията с Гърлич-Радман са били оръжията, само че отхвърли да показа детайлности в тази връзка.
Двамата са разискали и подготовката на интернационална дарителска конференция за разминирането на Украйна, която ще се състои в Загреб през октомври.
Въпросът за украинския зърнен експорт още веднъж излезе на дневен ред, откакто на 17 юли Русия едностранно разгласи, че излиза от
Черноморската зърнена самодейност –
подписаното предходната година с посредничеството на Турция и Организация на обединените нации съглашение за обезпечаване на безвредни коридори за експорт на зърнената годишна продукция на Украйна.
Последвалите удари на Москва по украинските черноморски портове Одеса и Николаев направиха невероятно по-нататъшното им потребление за експорт на зърно, а откакто на прицел бяха взети и дунавските пристанища на Украйна, най-много Измаил и Рени, стана ясно, че и този маршрут е рисков, което наложи Киев да търси различни решения.
Предложението на Загреб да помогне за реализирането на украинския зърнен експорт в началото провокира вдъхновение, че е открит излаз от рецесията с експорта на продукцията на един от най-големите зърнени производители в света, какъвто е Украйна, само че съгласно анализатори това няма да стане елементарно заради редица фактори, един от които са логистичните спънки.
Чисто географски видяно,
украинското зърно би трябвало първо,
по някакъв метод да измине дистанцията от Украйна до Хърватия, което не е малко. Това по обясними аргументи към този момент няма по какъв начин да стане по Дунав през пристанищата Измаил и Рени, по тази причина най-лесният вид е то да се транспорти по Черно море до румънското пристанище Констанца и оттова по Дунав да доближи до хърватското дунавско пристанище Вуковар, отбелязва „ Дойче веле “.
Но портът в този хърватски град е дребен и не има нужните благоприятни условия да поеме такива големи количества артикули. Текущият му потенциал за обработка на товари е 1,2 милиона тона годишно, което звучи внушително, само че това не се отнася за насипни товари като зърното, а за всевъзможни други товари като контейнери и други. Пристанището също така разполага единствено с един-единствен силоз за предпазване на зърно със скромния потенциал от едвам 10 000 тона.
За съпоставяне, по данни на Европейски Съюз сред август 2022 и май 2023 година Украйна е изнесла по черноморските зърнени коридори
над 30 млн. т зърно и други
продоволствени артикули, а за транспорта на целия този размер са били нужни над 1080 кораба, което значи, че Вуковар няма по какъв начин да играе значима роля в реализирането на украинския зърнен експорт.
Проблемен остава въпросът и по какъв начин зърнените товари ще стигнат до огромните адриатически пристанища на Хърватия Задар, Риека или Сплит.
Един огромен камион може да транспорти не повече от 45 т на един курс, което значи, че за превоза на 1 млн. т ще са нужни над 22 000 тежкотоварни автомобила, а надали хърватската пътна мрежа може да поеме подобен трафик, отбелязва „ Дойче веле “.
Остава опцията с железопътните транспорти, само че хърватската жп мрежа не е в положително положение – огромна част от нея даже не е електрифицирана – което ще направи превоза на житото през хърватските железници безценен и муден.
„ За реализирането на такава транспортна интервенция ще са нужни големи инвестиции и много време. Това ще отнеме години. Не единствено железниците, само че и пристанищата, за които сега се приказва, не са подготвени да поемат такива огромни размери насипни товари. Всичко това ще излезе доста скъпо “, сподели пред „ Дойче веле “ Любо Юрчич, почетен професор в стопанския факултет на Загребския университет и някогашен стопански министър на Хърватия.
Износът през Хърватия няма да е изключително преференциален за Украйна от финансова позиция. Житото сега се търгува на интернационалните пазари на цени от към 350 евро за звук, а царевицата – на 260 евро/т, което значи, че даже и Хърватия да успее да изнесе 1 млн. тона зърно, това ще донесе облага от едвам 300 млн. евро.
При това огромна част от тези пари няма да стигнат до украинските земеделци, защото всеки по транспортната верига също ще желае да удържи за себе си някаква облага.
Според Юрчич разноските по износа на украинското зърно ще бъдат безпричинно високи за Хърватия и това няма да може да бъде обезщетено даже и от позитивното влияние, който ще бъде генерирано за експорта на Киев.
Освен помощта в продоволствената сфера Загреб оказва на Киев и военна помощ. През май Хърватия
подари на Украйна 14 хеликоптера Ми-8,
само че съгласно Юрчич тази поддръжка, както и обещаното подпомагане за износа на зърно са по-скоро алегоричен жест без кой знае каква действителна тежест. Той даде образец с военната помощ, която Хърватия е предоставила до момента на Украйна, която по думите му е „ в границите на статистическата неточност “.
„ Дали става дума за хеликоптерите или за друго въоръжение и муниции, всичко това е израз на алегорична поддръжка. Вероятно украинците са изразходили предоставените боеприпаси единствено за един ден. “
Според Юрчич жестът на хърватския външен министър при визитата му в Киев предходната седмица е бил ориентиран с изключение на към Украйна и към Европейската комисия. „ Хърватия постоянно показва по-голяма поддръжка за самодейностите на Европейски Съюз, в сравнение с съюзът желае от нея, обрисувайки се като една от страните в Евросъюза с най-голяма благоразположеност към политиката на Брюксел “, уточни Юрчич.
По думите му с предлагането за зърното Хърватия на първо място е желала да покаже съпричастност с Украйна, както и че е на нейна страна и че я поддържа. „ Това беше по-скоро алегоричен жест на поддръжка “, сподели той.
Източник: Българска телеграфна агенция
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Миналата седмица на посещаване в Украйна дойде хърватският външен министър Гордан Гърлич-Радман. Двамата с украинския си сътрудник Дмитро Кулеба разискаха двустранното съдействие, като от срещата се разбра, че
ударението в диалозите
е било сложено върху разновидността хърватските пристанища да поемат украинския зърнен експорт, както и върху предоставяната от Загреб военна помощ на Киев.
„ Договорихме се за потреблението на хърватските портове на Дунав и Адриатическо море за транспорт на украинско зърно. Предстои да стартираме работа по набелязването на допустимо най-хубавите направления към тези пристанища по този начин, че да използваме оптимално тази опция. Всеки принос в разблокирането на износа, всяка отворена врата е същински принос в гарантирането на продоволствената сигурност на света “, уточни след срещата с хърватския си сътрудник Кулеба, представен от УНИАН.
Украинският посланик номер едно означи, че сходно на диалозите с всички останали сътрудници на Киев основната тематика в разискванията с Гърлич-Радман са били оръжията, само че отхвърли да показа детайлности в тази връзка.
Двамата са разискали и подготовката на интернационална дарителска конференция за разминирането на Украйна, която ще се състои в Загреб през октомври.
Въпросът за украинския зърнен експорт още веднъж излезе на дневен ред, откакто на 17 юли Русия едностранно разгласи, че излиза от
Черноморската зърнена самодейност –
подписаното предходната година с посредничеството на Турция и Организация на обединените нации съглашение за обезпечаване на безвредни коридори за експорт на зърнената годишна продукция на Украйна.
Последвалите удари на Москва по украинските черноморски портове Одеса и Николаев направиха невероятно по-нататъшното им потребление за експорт на зърно, а откакто на прицел бяха взети и дунавските пристанища на Украйна, най-много Измаил и Рени, стана ясно, че и този маршрут е рисков, което наложи Киев да търси различни решения.
Предложението на Загреб да помогне за реализирането на украинския зърнен експорт в началото провокира вдъхновение, че е открит излаз от рецесията с експорта на продукцията на един от най-големите зърнени производители в света, какъвто е Украйна, само че съгласно анализатори това няма да стане елементарно заради редица фактори, един от които са логистичните спънки.
Чисто географски видяно,
украинското зърно би трябвало първо,
по някакъв метод да измине дистанцията от Украйна до Хърватия, което не е малко. Това по обясними аргументи към този момент няма по какъв начин да стане по Дунав през пристанищата Измаил и Рени, по тази причина най-лесният вид е то да се транспорти по Черно море до румънското пристанище Констанца и оттова по Дунав да доближи до хърватското дунавско пристанище Вуковар, отбелязва „ Дойче веле “.
Но портът в този хърватски град е дребен и не има нужните благоприятни условия да поеме такива големи количества артикули. Текущият му потенциал за обработка на товари е 1,2 милиона тона годишно, което звучи внушително, само че това не се отнася за насипни товари като зърното, а за всевъзможни други товари като контейнери и други. Пристанището също така разполага единствено с един-единствен силоз за предпазване на зърно със скромния потенциал от едвам 10 000 тона.
За съпоставяне, по данни на Европейски Съюз сред август 2022 и май 2023 година Украйна е изнесла по черноморските зърнени коридори
над 30 млн. т зърно и други
продоволствени артикули, а за транспорта на целия този размер са били нужни над 1080 кораба, което значи, че Вуковар няма по какъв начин да играе значима роля в реализирането на украинския зърнен експорт.
Проблемен остава въпросът и по какъв начин зърнените товари ще стигнат до огромните адриатически пристанища на Хърватия Задар, Риека или Сплит.
Един огромен камион може да транспорти не повече от 45 т на един курс, което значи, че за превоза на 1 млн. т ще са нужни над 22 000 тежкотоварни автомобила, а надали хърватската пътна мрежа може да поеме подобен трафик, отбелязва „ Дойче веле “.
Остава опцията с железопътните транспорти, само че хърватската жп мрежа не е в положително положение – огромна част от нея даже не е електрифицирана – което ще направи превоза на житото през хърватските железници безценен и муден.
„ За реализирането на такава транспортна интервенция ще са нужни големи инвестиции и много време. Това ще отнеме години. Не единствено железниците, само че и пристанищата, за които сега се приказва, не са подготвени да поемат такива огромни размери насипни товари. Всичко това ще излезе доста скъпо “, сподели пред „ Дойче веле “ Любо Юрчич, почетен професор в стопанския факултет на Загребския университет и някогашен стопански министър на Хърватия.
Износът през Хърватия няма да е изключително преференциален за Украйна от финансова позиция. Житото сега се търгува на интернационалните пазари на цени от към 350 евро за звук, а царевицата – на 260 евро/т, което значи, че даже и Хърватия да успее да изнесе 1 млн. тона зърно, това ще донесе облага от едвам 300 млн. евро.
При това огромна част от тези пари няма да стигнат до украинските земеделци, защото всеки по транспортната верига също ще желае да удържи за себе си някаква облага.
Според Юрчич разноските по износа на украинското зърно ще бъдат безпричинно високи за Хърватия и това няма да може да бъде обезщетено даже и от позитивното влияние, който ще бъде генерирано за експорта на Киев.
Освен помощта в продоволствената сфера Загреб оказва на Киев и военна помощ. През май Хърватия
подари на Украйна 14 хеликоптера Ми-8,
само че съгласно Юрчич тази поддръжка, както и обещаното подпомагане за износа на зърно са по-скоро алегоричен жест без кой знае каква действителна тежест. Той даде образец с военната помощ, която Хърватия е предоставила до момента на Украйна, която по думите му е „ в границите на статистическата неточност “.
„ Дали става дума за хеликоптерите или за друго въоръжение и муниции, всичко това е израз на алегорична поддръжка. Вероятно украинците са изразходили предоставените боеприпаси единствено за един ден. “
Според Юрчич жестът на хърватския външен министър при визитата му в Киев предходната седмица е бил ориентиран с изключение на към Украйна и към Европейската комисия. „ Хърватия постоянно показва по-голяма поддръжка за самодейностите на Европейски Съюз, в сравнение с съюзът желае от нея, обрисувайки се като една от страните в Евросъюза с най-голяма благоразположеност към политиката на Брюксел “, уточни Юрчич.
По думите му с предлагането за зърното Хърватия на първо място е желала да покаже съпричастност с Украйна, както и че е на нейна страна и че я поддържа. „ Това беше по-скоро алегоричен жест на поддръжка “, сподели той.
Източник: Българска телеграфна агенция
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ