Голяма инжекция за икономиката, ако се хванем за Зелената сд...
Преходът към въглеродно неутрална промишленост и плануваните за това средства от Европейския съюз са действителна опция България да навакса в стопански аспект през идващите години.
Един от главните акценти в първите два парламентарни дни беше планът на Плана за възобновяване, който страната ни би трябвало да показа до края на месеца в Брюксел. От него зависи значително дълготрайното икономическо развиване на България, откакто от Европейски Съюз взеха решение да употребяват антикризисните ограничения като самобитна „ врата “ към уговорките по Европейския зелен пакт и задачите, сложени там.
Зелена договорка по своята същина включва разнообразни съставни елементи. Освен като политика на Европейски Съюз за понижаване на климатичните промени, тя е обвързвана с възстановяване живота на хората. Европейският зелен пакт обаче е
част и от новата политика на напредък за Стария континент,
която да трансформира съюза в стопански устойчиво място и водач в икономическите трендове през идващите десетилетия.
Целта на Европейския зелен пакт е да подсигурява, че до 2050 година освен Европейски Съюз, само че и цяла Европа ще стане въглеродно безпристрастен континент. Тук идва ролята на Зелената договорка в промишлеността. Целта е елементарна - кръгова стопанска система с ниски или нулеви излъчвания. За задачата още при подписването на пакта през 2019 година беше очакван голям финансов запас, който да подтиква членките да следват заложените в договорката цели.
Затова Европейската зелена договорка предлага основаването на механизъм за обективен преход. Той е фокусиран върху районите и секторите, които ще бъдат най-засегнати от прехода, поради тяхната взаимозависимост от изкопаеми горива, в това число въглища, торф и петролни шисти или индустриални процеси, отделящи парникови газове.
Програмата за развиване на районите 2021-2027 година е главният инструмент, през който страната ни ще може да се възползва от средствата на Европейски Съюз и
да осъществя концепция за обективен преход към въглеродно неутрална стопанска система
и нулеви излъчвания. А съгласно всички справедливи индикатори на съюза, страната ни ще бъде една от членките, които ще бъдат най-сериозен бенефициент по средствата в идващите 7 години.
Анализът на Европейска комисия демонстрира, че българската стопанска система е измежду тези с най-висока въглеродна активност. През 2017 година България се е нуждаела от 3,8 пъти повече сила и е имала 4,4 пъти повече излъчвания на въглерод на единица Брутният вътрешен продукт от междинното за Европейски Съюз. Освен това, през 2017 година към 48% от електрическата енергия в страната е създадена от електроцентрали, работещи с въглища - безспорен отрицателен връх за Европейски Съюз.
Ефектите от Зелената договорка не се лимитират единствено до радикална промяна в силата. Сектори като индустрията, превоза, земеделието и околната среда също се чака да бъдат мощно наранени и всеки от тях ще бъде обект на промяна, с цел да покрие условията на Европейски Съюз.
За страни като България задачата става доста по-сложна, тъй като с изключение на да се възвръща стопански от рецесията, основана от ковид, тя би трябвало и да понижи въглеродните излъчвания, като от самото начало основава и резистентен стопански напредък. Според заложените цели, с които страната ни се е заела,
у нас би трябвало да понижим производството на електрическа енергия от въглища близо 19 пъти
за идващите 20 години, до под 2% от общия дял електрическа енергия от 18,7 TWh през 2020 година до под 1 TWh през 2040 година Един от главните цели в програмата все още е ориентиран към въглищния бранш, съсредоточен в три района - Стара Загора, Кюстендил и Перник. Над 120 000 души ще бъдат наранени единствено в тези три района и най-малко още толкоз в цялата страна.
Регионите в страната ще бъдат изправени пред дълбока икономическа промяна през идващите десетилетия и в случай че не бъдат създадени подобаващи проекти, те ще бъдат изложени на риск от задълбочаване на икономическия спад, безработицата, в това число прекачване на безработица от закриване на мини, обезлюдяване и беднотия. Според плановете се чака в страната
да бъдат наранени над 90 000 души, заети във въгледобива и произвеждане на електрическа енергия.
Като се има поради, че приходите в засегнатите браншове са измежду най-високите в стопанската система, резултатът върху чиновниците евентуално ще се придвижи и върху техните фамилии, което значи, че броят на засегнатите лица в семействата ще доближи над 210 хиляди души.
Средства за справяне с тези резултати обаче ще има. Те ще са с изключение на по линия на Зелената договорка, само че и по Плана за възобновяване, който към този момент директно е привързан с рационализация, енергийна успеваемост и понижени на нездравословни излъчвания. Макар и точната финансова рамка за страна през този 7-годишен интервал още да не е финализирана, както в Брюксел, по този начин и у нас всички са наясно, че страната ни ще е един от най-сериозните бенефициенти.
Общата финансова поддръжка по пакета е над 1 трилион евро, само че комисията по отношение на пандемията и излизането от рецесиите съумя да добави спомагателни средства от близо 700 милиарда към тази сума. Към момента е ясно, че от тези спомагателни средства България ще получи непосредствено обезпечени към 6 милиарда единствено по единия от проектите, или над 10% от Брутният вътрешен продукт на страната ни, което е измежду трите най-високи стойности за Съюза. Според прогнозите, до 2028 година у нас могат да влязат над 40 милиарда безплатна помощ от Европейски Съюз.
Очаква се страните, предали проекти до 30 април, да могат да се възползват още през юли от първите средства. Точно това прави толкоз значим планът на Плана за възобновяване, направен от ГЕРБ. Той ще се разисква обществено през днешния ден и ще влезе за спор в новия парламент в сряда, 21 април. Този проект е самобитна входна врата за страната ни към идващите три десетилетия на Европейски Съюз и определян от мнозина като златния късмет за България да „ догони “ останалата част от съюза.
Един от главните акценти в първите два парламентарни дни беше планът на Плана за възобновяване, който страната ни би трябвало да показа до края на месеца в Брюксел. От него зависи значително дълготрайното икономическо развиване на България, откакто от Европейски Съюз взеха решение да употребяват антикризисните ограничения като самобитна „ врата “ към уговорките по Европейския зелен пакт и задачите, сложени там.
Зелена договорка по своята същина включва разнообразни съставни елементи. Освен като политика на Европейски Съюз за понижаване на климатичните промени, тя е обвързвана с възстановяване живота на хората. Европейският зелен пакт обаче е
част и от новата политика на напредък за Стария континент,
която да трансформира съюза в стопански устойчиво място и водач в икономическите трендове през идващите десетилетия.
Целта на Европейския зелен пакт е да подсигурява, че до 2050 година освен Европейски Съюз, само че и цяла Европа ще стане въглеродно безпристрастен континент. Тук идва ролята на Зелената договорка в промишлеността. Целта е елементарна - кръгова стопанска система с ниски или нулеви излъчвания. За задачата още при подписването на пакта през 2019 година беше очакван голям финансов запас, който да подтиква членките да следват заложените в договорката цели.
Затова Европейската зелена договорка предлага основаването на механизъм за обективен преход. Той е фокусиран върху районите и секторите, които ще бъдат най-засегнати от прехода, поради тяхната взаимозависимост от изкопаеми горива, в това число въглища, торф и петролни шисти или индустриални процеси, отделящи парникови газове.
Програмата за развиване на районите 2021-2027 година е главният инструмент, през който страната ни ще може да се възползва от средствата на Европейски Съюз и
да осъществя концепция за обективен преход към въглеродно неутрална стопанска система
и нулеви излъчвания. А съгласно всички справедливи индикатори на съюза, страната ни ще бъде една от членките, които ще бъдат най-сериозен бенефициент по средствата в идващите 7 години.
Анализът на Европейска комисия демонстрира, че българската стопанска система е измежду тези с най-висока въглеродна активност. През 2017 година България се е нуждаела от 3,8 пъти повече сила и е имала 4,4 пъти повече излъчвания на въглерод на единица Брутният вътрешен продукт от междинното за Европейски Съюз. Освен това, през 2017 година към 48% от електрическата енергия в страната е създадена от електроцентрали, работещи с въглища - безспорен отрицателен връх за Европейски Съюз.
Ефектите от Зелената договорка не се лимитират единствено до радикална промяна в силата. Сектори като индустрията, превоза, земеделието и околната среда също се чака да бъдат мощно наранени и всеки от тях ще бъде обект на промяна, с цел да покрие условията на Европейски Съюз.
За страни като България задачата става доста по-сложна, тъй като с изключение на да се възвръща стопански от рецесията, основана от ковид, тя би трябвало и да понижи въглеродните излъчвания, като от самото начало основава и резистентен стопански напредък. Според заложените цели, с които страната ни се е заела,
у нас би трябвало да понижим производството на електрическа енергия от въглища близо 19 пъти
за идващите 20 години, до под 2% от общия дял електрическа енергия от 18,7 TWh през 2020 година до под 1 TWh през 2040 година Един от главните цели в програмата все още е ориентиран към въглищния бранш, съсредоточен в три района - Стара Загора, Кюстендил и Перник. Над 120 000 души ще бъдат наранени единствено в тези три района и най-малко още толкоз в цялата страна.
Регионите в страната ще бъдат изправени пред дълбока икономическа промяна през идващите десетилетия и в случай че не бъдат създадени подобаващи проекти, те ще бъдат изложени на риск от задълбочаване на икономическия спад, безработицата, в това число прекачване на безработица от закриване на мини, обезлюдяване и беднотия. Според плановете се чака в страната
да бъдат наранени над 90 000 души, заети във въгледобива и произвеждане на електрическа енергия.
Като се има поради, че приходите в засегнатите браншове са измежду най-високите в стопанската система, резултатът върху чиновниците евентуално ще се придвижи и върху техните фамилии, което значи, че броят на засегнатите лица в семействата ще доближи над 210 хиляди души.
Средства за справяне с тези резултати обаче ще има. Те ще са с изключение на по линия на Зелената договорка, само че и по Плана за възобновяване, който към този момент директно е привързан с рационализация, енергийна успеваемост и понижени на нездравословни излъчвания. Макар и точната финансова рамка за страна през този 7-годишен интервал още да не е финализирана, както в Брюксел, по този начин и у нас всички са наясно, че страната ни ще е един от най-сериозните бенефициенти.
Общата финансова поддръжка по пакета е над 1 трилион евро, само че комисията по отношение на пандемията и излизането от рецесиите съумя да добави спомагателни средства от близо 700 милиарда към тази сума. Към момента е ясно, че от тези спомагателни средства България ще получи непосредствено обезпечени към 6 милиарда единствено по единия от проектите, или над 10% от Брутният вътрешен продукт на страната ни, което е измежду трите най-високи стойности за Съюза. Според прогнозите, до 2028 година у нас могат да влязат над 40 милиарда безплатна помощ от Европейски Съюз.
Очаква се страните, предали проекти до 30 април, да могат да се възползват още през юли от първите средства. Точно това прави толкоз значим планът на Плана за възобновяване, направен от ГЕРБ. Той ще се разисква обществено през днешния ден и ще влезе за спор в новия парламент в сряда, 21 април. Този проект е самобитна входна врата за страната ни към идващите три десетилетия на Европейски Съюз и определян от мнозина като златния късмет за България да „ догони “ останалата част от съюза.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ