За мир с Русия, САЩ трябва да сложат край на участието си в безсмислени войни
Предстоящата среща сред президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп с съветския президент Владимир Путин е опция за идната смела самодейност на американския президент. Време е Съединени американски щати да спрат разточителните си войни, а Русия може да бъде градивен сътрудник за тази цел, написа Джордж О`Нийл-младши, създател на Комисията за виновна външна политика и член на управлението на Института за американски хрумвания, в материал за списание The American Conservative, представен от организация " Фокус ".
Основната част от медиите от двете страни на Атлантика ще вилнеят против всяко съглашение сред Тръмп и Путин – без значение какво ще планува то. Защо да не бъдат подхванати стъпки, които американската общност инстинктивно ще разбере, и това ще обезпечи поддръжката за президента да постави край един път вечно на интервенциите на Америка в други страни? Освен това какво ще създадат съперниците му? Защо Тръмп да не опита да реализира мир и да стартира развой на излекуване от множеството рани, които американците имат от войните? Американската нация не се заблуждава от подправените изказвания, че Тръмп е мек към тероризма, тя е наясно, че военните намеси на Съединени американски щати постоянно може в действителност да захранят тероризма.
Президентът Тръмп може да предложи евакуиране на американските войски от Афганистан в подмяна на евакуиране на съветските елементи от Сирия (заедно с обещанието, че Съединени американски щати нямат интерес от наново ангажиране в гражданската война в Сирия). Това би било съвместимо с изказванията на Тръмп, че войните на Америка (обявени или не) в Близкия изток са били губещи.
Не е належащо Тръмп да „ признава “ съветската анексия на Крим, само че би трябвало да отстоява позицията, че обстановката в Украйна е въпрос на европейците – и той би трябвало да бъде решен посредством двустранни договаряния сред Русия и Европа.
Разбирането на този мащаб би отстранило главния предлог за безсмисленото натягане на обстановката посредством дипломатическите наказания – като „ разгонването “ на посолството и консулския личен състав – в Русия и Съединени американски щати. Връщането на опцията за свободни пътувания на жители сред двете страни би направило чудеса за понижаване на напрежението. (Не забравяйте, че даже в разгара на Студената война, президентът Дуайт Айзенхауер твърди, че нациите, отказващи контакт една с друга, биха имали податливост да бъдат подозрителни една към друга – и склонни към незначителни спорове, които биха могли да се трансфорат в по-големи войни.)
Американската общност не се интересува от дипломатическия и медиен спектакъл. То се знае, че две неща са правилни: нервността „ Тръмп-Русия " се оказа безполезна (и разсейва от терзанията за икономическия напредък и заетостта); и каквито и да са ползите на Съединени американски щати за сигурността в Близкия изток, ние всички сме по-добре предпазени със съдружници, които са изправени пред същите закани като нас.
Русия има повече аргументи да се тревожи за ислямистския тероризъм, в сравнение с Съединени американски щати. Южната им граница опита в няколко ислямски страни: Турция, Иран, Азербайджан, Туркменистан, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан и Афганистан. Нестабилността, основана от заблудените военни случки на Америка, от години се оказа неуместна за Русия. Според специалисти, които от дълго време учат спецификите на Русия, американската военна експанзия след Студената война почнала на Балканите, довежда до издигането на власт на съветски военни хардлайнери, които са скептични по отношение на искреността на американските желания за мир.
Русия има доста по-добро схващане и въздействие върху множеството от тези страни, в това число върху Иран. Двустранните връзки сред Съединени американски щати и Иран от дълго време са враждебни заради години на интервенция на Вашингтон в Техеран. Отношенията бяха съществено усложнени през 1953 година, когато Централно разузнавателно управление на САЩ и английското разузнаване смъкнаха демократично определения министър председател Мохамед Мосадед и издигнаха бруталния Реза Шах Пахлави на власт. Клавишните воини на Вашингтон в никакъв случай не загатват тази тъжна глава в американската история. Представете си по какъв начин бихме се отнасяли към страна, която се е намесила по подобен метод в политиката ни?!
Колко по-умно би било Русия да работи със своя комшия Иран, с цел да ограничи гражданската война в Йемен, в сравнение с Съединени американски щати да продължава да оказва военна поддръжка на Саудитска Арабия, с цел да задълбочава нещастието там.
Мрънкачите се подиграваха на мирната самодейност на Тръмп за Северна Корея, само че все пак той способства за налагането на денуклеаризация и за усмиряване на обстановката на Корейския полуостров (за разлика от напъните на четири предходни администрации на американски президенти). Като се има поради, че Тръмп и Ким Чен-ун въпреки всичко могат да седнат на една маса заседно, какво пречи да бъде реализиран прогрес и с Путин?
Година и половина русофобията беше подклаждана от „ горчивите брътвежи ", произлизащи от провалените политически упоритости на Хилари Клинтън, от представители на военно-индустриалния комплекс, поради корпоративните ползи, от корпоративните медии, от коментатори от Вашингтон, Ню Йорк, Холивуд и задгранични лобисти. Голяма част от тях печелят от безкрайното положение на „ война “ по целия свят, и по-специално с Русия.
Вашингтон и неговите клиенти са ужасени, че „ влакът на войната “ ще бъде занимателен или даже спрян. Нашите клиенти от НАТО се опасяват да носят на гърба си личните си национални отбранителни тежести. Неоконсерваторите от Вашингтон са изцяло подготвени да продължат да губят живота на бойците в преданата ни войска, с цел да защитят както финансирането си, по този начин и международния ред, натрапен от успеха на Запада в Студената война.
Американската нация не се поддава на такива заблуди и е извънредно изтощена от войните, доста от които се водят тук-там, които жителите на Съединени американски щати мъчно биха могли да намерят на глобуса. Тези войни унищожават американски фамилии. Вместо „ поддръжка за войските “, говорете за връщането им вкъщи, с цел да защитят фамилиите си и нашата страна.
Чуваме истории за отделянето на родителите от децата ни по нашите граници, само че не и за това, че американските деца са отделени от родителите им и родителите са отделени от своите синове и дъщери, които извършват войнския си дълг в чужбина.
Срещата на върха Тръмп-Путин на 16 юли е опция за президента на Съединени американски щати да работи самоуверено в лицето на дишащата му във врата съпротива, с цел да бъде реализиран мир в един свят, изтощен от войната. Ако водачът на Белия дом ограничи присъединяване на Съединени американски щати във войни, руско-американските различия ще изчезнат.
Основната част от медиите от двете страни на Атлантика ще вилнеят против всяко съглашение сред Тръмп и Путин – без значение какво ще планува то. Защо да не бъдат подхванати стъпки, които американската общност инстинктивно ще разбере, и това ще обезпечи поддръжката за президента да постави край един път вечно на интервенциите на Америка в други страни? Освен това какво ще създадат съперниците му? Защо Тръмп да не опита да реализира мир и да стартира развой на излекуване от множеството рани, които американците имат от войните? Американската нация не се заблуждава от подправените изказвания, че Тръмп е мек към тероризма, тя е наясно, че военните намеси на Съединени американски щати постоянно може в действителност да захранят тероризма.
Президентът Тръмп може да предложи евакуиране на американските войски от Афганистан в подмяна на евакуиране на съветските елементи от Сирия (заедно с обещанието, че Съединени американски щати нямат интерес от наново ангажиране в гражданската война в Сирия). Това би било съвместимо с изказванията на Тръмп, че войните на Америка (обявени или не) в Близкия изток са били губещи.
Не е належащо Тръмп да „ признава “ съветската анексия на Крим, само че би трябвало да отстоява позицията, че обстановката в Украйна е въпрос на европейците – и той би трябвало да бъде решен посредством двустранни договаряния сред Русия и Европа.
Разбирането на този мащаб би отстранило главния предлог за безсмисленото натягане на обстановката посредством дипломатическите наказания – като „ разгонването “ на посолството и консулския личен състав – в Русия и Съединени американски щати. Връщането на опцията за свободни пътувания на жители сред двете страни би направило чудеса за понижаване на напрежението. (Не забравяйте, че даже в разгара на Студената война, президентът Дуайт Айзенхауер твърди, че нациите, отказващи контакт една с друга, биха имали податливост да бъдат подозрителни една към друга – и склонни към незначителни спорове, които биха могли да се трансфорат в по-големи войни.)
Американската общност не се интересува от дипломатическия и медиен спектакъл. То се знае, че две неща са правилни: нервността „ Тръмп-Русия " се оказа безполезна (и разсейва от терзанията за икономическия напредък и заетостта); и каквито и да са ползите на Съединени американски щати за сигурността в Близкия изток, ние всички сме по-добре предпазени със съдружници, които са изправени пред същите закани като нас.
Русия има повече аргументи да се тревожи за ислямистския тероризъм, в сравнение с Съединени американски щати. Южната им граница опита в няколко ислямски страни: Турция, Иран, Азербайджан, Туркменистан, Казахстан, Узбекистан, Таджикистан, Киргизстан и Афганистан. Нестабилността, основана от заблудените военни случки на Америка, от години се оказа неуместна за Русия. Според специалисти, които от дълго време учат спецификите на Русия, американската военна експанзия след Студената война почнала на Балканите, довежда до издигането на власт на съветски военни хардлайнери, които са скептични по отношение на искреността на американските желания за мир.
Русия има доста по-добро схващане и въздействие върху множеството от тези страни, в това число върху Иран. Двустранните връзки сред Съединени американски щати и Иран от дълго време са враждебни заради години на интервенция на Вашингтон в Техеран. Отношенията бяха съществено усложнени през 1953 година, когато Централно разузнавателно управление на САЩ и английското разузнаване смъкнаха демократично определения министър председател Мохамед Мосадед и издигнаха бруталния Реза Шах Пахлави на власт. Клавишните воини на Вашингтон в никакъв случай не загатват тази тъжна глава в американската история. Представете си по какъв начин бихме се отнасяли към страна, която се е намесила по подобен метод в политиката ни?!
Колко по-умно би било Русия да работи със своя комшия Иран, с цел да ограничи гражданската война в Йемен, в сравнение с Съединени американски щати да продължава да оказва военна поддръжка на Саудитска Арабия, с цел да задълбочава нещастието там.
Мрънкачите се подиграваха на мирната самодейност на Тръмп за Северна Корея, само че все пак той способства за налагането на денуклеаризация и за усмиряване на обстановката на Корейския полуостров (за разлика от напъните на четири предходни администрации на американски президенти). Като се има поради, че Тръмп и Ким Чен-ун въпреки всичко могат да седнат на една маса заседно, какво пречи да бъде реализиран прогрес и с Путин?
Година и половина русофобията беше подклаждана от „ горчивите брътвежи ", произлизащи от провалените политически упоритости на Хилари Клинтън, от представители на военно-индустриалния комплекс, поради корпоративните ползи, от корпоративните медии, от коментатори от Вашингтон, Ню Йорк, Холивуд и задгранични лобисти. Голяма част от тях печелят от безкрайното положение на „ война “ по целия свят, и по-специално с Русия.
Вашингтон и неговите клиенти са ужасени, че „ влакът на войната “ ще бъде занимателен или даже спрян. Нашите клиенти от НАТО се опасяват да носят на гърба си личните си национални отбранителни тежести. Неоконсерваторите от Вашингтон са изцяло подготвени да продължат да губят живота на бойците в преданата ни войска, с цел да защитят както финансирането си, по този начин и международния ред, натрапен от успеха на Запада в Студената война.
Американската нация не се поддава на такива заблуди и е извънредно изтощена от войните, доста от които се водят тук-там, които жителите на Съединени американски щати мъчно биха могли да намерят на глобуса. Тези войни унищожават американски фамилии. Вместо „ поддръжка за войските “, говорете за връщането им вкъщи, с цел да защитят фамилиите си и нашата страна.
Чуваме истории за отделянето на родителите от децата ни по нашите граници, само че не и за това, че американските деца са отделени от родителите им и родителите са отделени от своите синове и дъщери, които извършват войнския си дълг в чужбина.
Срещата на върха Тръмп-Путин на 16 юли е опция за президента на Съединени американски щати да работи самоуверено в лицето на дишащата му във врата съпротива, с цел да бъде реализиран мир в един свят, изтощен от войната. Ако водачът на Белия дом ограничи присъединяване на Съединени американски щати във войни, руско-американските различия ще изчезнат.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ