БАН брои рапаните в Черно море
Предстои ново проучване за положението на популацията на рапаните, заяви за Българска телеграфна агенция шефът на Института по рибни запаси – Варна към Селскостопанската академия Елица Петрова. Тя посочи, че то ще продължи 10 дни.
Учените ще изследват 53 точки по цялото крайбрежие. Петрова добави още, че до момента в който при другите черноморски страни този вид проучвания се вършат на дълбочина до 35 метра, българските учени ще набират данни до 45 метра дълбочина, оповестява lupa.bg.
Проучванията на екипа на Института са в границите на огромна научно-изследователска стратегия за рапаните, която се финансира по план BlackSea4Fish, към Генералната комисия по риболовство за Средиземно и Черно море (General Fisheries Commission for the Mediterranean - GFCM). Петрова напомни, че по този план към този момент се работи от две години. Той се осъществя в партньорство сред България, Румъния, Грузия, Турция, Украйна.
Изследванията за положението на рапаните се вършат едновременно – пролет и есен, изясни Петрова. По думите ѝ всички държави-участнички в плана употребяват еднакъв апарат и ползват унифицирани протоколи и методика. Събират се данни и за при улова, в това число морски отпадък.
Събраната информация от време на време се дискутира на срещи сред страните, добави Петрова. По думите ѝ данните се сплотяват, с цел да се види общата картина, като крайната цел е да бъде взето решение за ръководството на запаса от рапани в Черно море.
Генералната комисия приема, че те са стопански запас, макар че са инвазивен тип за акваторията, добави Петрова. По думите ѝ позицията е, че откакто се добиват в огромни количества, за рапаните би трябвало да има обединен метод за ръководството на типа, който ще бъде оптимално деликатен, като се вземат поради ползите на другите заинтригувани страни.
Тя не изключи изцяло опцията за улова на рапани също да бъдат избрани квоти за обособените страни, изключително като се има поради, че през последните години те са намалели, както като количество, по този начин и като размер.
В момента само Румъния е определила квота за улова на този тип охлюви, само че тя е национална и не е обвързана с решения на Европейската комисия, уточни Петрова.
Състоянието на популацията от рапани в нашите води ще бъде тематика на среща, която Институтът провежда на 28 април. Срещата е част от огромния " Форум за дребномащабния лов на риба в Черно море " на GFCM, за разискване на проблемите по ръководство на запасите на рапана.
Петрова посочи, че полемиката ще бъде на национално равнище и ще бъдат поканени представители на рибарския отрасъл, Селскостопанската академия, министерството на земеделието, Басейновата дирекция, Изпълнителна организация по риболовство и аквакултури. Ще се включат и представители на научно-изследователската стратегия, в това число координаторът ѝ Хюсеин Озбилгин. За 9 май е планувана интернационална среща на страните-участнички в плана, на която ще бъдат систематизирани събраните до в този момент данни.
На въпрос дали ще остане в действие правилото в морето да има зона, в която уловът на рапани да бъде неразрешен, Петрова уточни, че такава е препоръчана и избрана през 2017 година в региона Обзор – Бяла, като се обмисля да бъдат препоръчани нови, с цел да се реализира периодично повтаряне на зоните.
" Съхранената природа и възобновено биоразнообразие: българското и европейското измерение " е тематика на полемиката, която ще се организира на 29 април в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в Русе. Срещата е в границите на самодейността на Агенцията „ Български гласове за Европа “.
За рапаните
Рапанът (Rapana venosa) е граблив морски охлюв от жанр Рапани. Неговата татковина са Средните и Южните елементи на Японско море (на север до Владивосток и брега на Северна Япония).
Видът за първи път е открит в Черно море през 1946 година в залива на Новоросийск (североизточното крайбрежие на Черно море). Оттам се популяризира в Азовско море и източните елементи на Средиземно море. Към 1950 година провокира огромни разрушения по мидените банки на Кавказкото крайбрежие, по-късно и на Крим.
Между 1959 и 1972 година към този момент се популяризира и в западното и в южното крайбрежие на Черно море.
През 1970 година към този момент е нормален тип за целия Черноморски басейн.
През 1973 година е разказано и съществуването му по Италианското крайбрежие на Адриатическо море, а през 1998 година - и в залива Чесапийк по Северноамериканското крайбрежие на Атлантическия океан.
Има записано находище на рапан и по югоизточните крайбрежия на Южна Америка.
Пренасът на типа от родните му места в други морета и океани се реализира с баластни води и полепнали пашкули с яйца по дъното на корабите.
Рапанът се храни с елементарна черна мида (Mytilus galloprovincialis) и стриди в Черно море. Този яростен морски див звяр от ден на ден уголемява ареала си с времето - с изключение на по скалисто дъно, към този момент може да се открие и в дълбоки води и даже по тинесто дъно.
В България до 90-те години на XX век на рапана се е гледало единствено като на материал за сувенири. Дебелата черупка е задоволително огнеупорна, с цел да се употребява за пепелници, а ръбатата повърхнина я е правила устойчива без обработка. Чрез изтриване се е премахвала по-голямата част от черупката, а оставащата плоска централна част се е употребила за медальони. Различни фигурки се вършат от слепени черупки на рапани и миди.
Учените ще изследват 53 точки по цялото крайбрежие. Петрова добави още, че до момента в който при другите черноморски страни този вид проучвания се вършат на дълбочина до 35 метра, българските учени ще набират данни до 45 метра дълбочина, оповестява lupa.bg.
Проучванията на екипа на Института са в границите на огромна научно-изследователска стратегия за рапаните, която се финансира по план BlackSea4Fish, към Генералната комисия по риболовство за Средиземно и Черно море (General Fisheries Commission for the Mediterranean - GFCM). Петрова напомни, че по този план към този момент се работи от две години. Той се осъществя в партньорство сред България, Румъния, Грузия, Турция, Украйна.
Изследванията за положението на рапаните се вършат едновременно – пролет и есен, изясни Петрова. По думите ѝ всички държави-участнички в плана употребяват еднакъв апарат и ползват унифицирани протоколи и методика. Събират се данни и за при улова, в това число морски отпадък.
Събраната информация от време на време се дискутира на срещи сред страните, добави Петрова. По думите ѝ данните се сплотяват, с цел да се види общата картина, като крайната цел е да бъде взето решение за ръководството на запаса от рапани в Черно море.
Генералната комисия приема, че те са стопански запас, макар че са инвазивен тип за акваторията, добави Петрова. По думите ѝ позицията е, че откакто се добиват в огромни количества, за рапаните би трябвало да има обединен метод за ръководството на типа, който ще бъде оптимално деликатен, като се вземат поради ползите на другите заинтригувани страни.
Тя не изключи изцяло опцията за улова на рапани също да бъдат избрани квоти за обособените страни, изключително като се има поради, че през последните години те са намалели, както като количество, по този начин и като размер.
В момента само Румъния е определила квота за улова на този тип охлюви, само че тя е национална и не е обвързана с решения на Европейската комисия, уточни Петрова.
Състоянието на популацията от рапани в нашите води ще бъде тематика на среща, която Институтът провежда на 28 април. Срещата е част от огромния " Форум за дребномащабния лов на риба в Черно море " на GFCM, за разискване на проблемите по ръководство на запасите на рапана.
Петрова посочи, че полемиката ще бъде на национално равнище и ще бъдат поканени представители на рибарския отрасъл, Селскостопанската академия, министерството на земеделието, Басейновата дирекция, Изпълнителна организация по риболовство и аквакултури. Ще се включат и представители на научно-изследователската стратегия, в това число координаторът ѝ Хюсеин Озбилгин. За 9 май е планувана интернационална среща на страните-участнички в плана, на която ще бъдат систематизирани събраните до в този момент данни.
На въпрос дали ще остане в действие правилото в морето да има зона, в която уловът на рапани да бъде неразрешен, Петрова уточни, че такава е препоръчана и избрана през 2017 година в региона Обзор – Бяла, като се обмисля да бъдат препоръчани нови, с цел да се реализира периодично повтаряне на зоните.
" Съхранената природа и възобновено биоразнообразие: българското и европейското измерение " е тематика на полемиката, която ще се организира на 29 април в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция в Русе. Срещата е в границите на самодейността на Агенцията „ Български гласове за Европа “.
За рапаните
Рапанът (Rapana venosa) е граблив морски охлюв от жанр Рапани. Неговата татковина са Средните и Южните елементи на Японско море (на север до Владивосток и брега на Северна Япония).
Видът за първи път е открит в Черно море през 1946 година в залива на Новоросийск (североизточното крайбрежие на Черно море). Оттам се популяризира в Азовско море и източните елементи на Средиземно море. Към 1950 година провокира огромни разрушения по мидените банки на Кавказкото крайбрежие, по-късно и на Крим.
Между 1959 и 1972 година към този момент се популяризира и в западното и в южното крайбрежие на Черно море.
През 1970 година към този момент е нормален тип за целия Черноморски басейн.
През 1973 година е разказано и съществуването му по Италианското крайбрежие на Адриатическо море, а през 1998 година - и в залива Чесапийк по Северноамериканското крайбрежие на Атлантическия океан.
Има записано находище на рапан и по югоизточните крайбрежия на Южна Америка.
Пренасът на типа от родните му места в други морета и океани се реализира с баластни води и полепнали пашкули с яйца по дъното на корабите.
Рапанът се храни с елементарна черна мида (Mytilus galloprovincialis) и стриди в Черно море. Този яростен морски див звяр от ден на ден уголемява ареала си с времето - с изключение на по скалисто дъно, към този момент може да се открие и в дълбоки води и даже по тинесто дъно.
В България до 90-те години на XX век на рапана се е гледало единствено като на материал за сувенири. Дебелата черупка е задоволително огнеупорна, с цел да се употребява за пепелници, а ръбатата повърхнина я е правила устойчива без обработка. Чрез изтриване се е премахвала по-голямата част от черупката, а оставащата плоска централна част се е употребила за медальони. Различни фигурки се вършат от слепени черупки на рапани и миди.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ