Мариана Рибарова-Папиета - направена от постоянство, търпение и малко инат
Представяме ви Папиета – авторка на извънредно истински кожени бижута.
Коя е Марияна Рибарова-Папиета, тук и в този момент?
Марияна е майка, Папиета е работохоличка.
От какво е направена?
От неизменност, самообладание и малко дебелоглав.
Кога разбра, че ръчният труд е твоят път?
Не съм го разбирала. Нещата, върху които работя на този стадий, няма по какъв начин да бъдат направени от машина. Харесва ми дългият път от началото до завършването на един аксесоар. Ако всичко се случва елементарно, изгубвам интерес и религия в това, което върша. Но не бих заложила на ръчното непременно, в случай че от това ще загуби качеството. По-важно е една концепция да бъде осъществена по най-хубавия метод.
Откъде извира вдъхновението за теб? Изисква ли особено внимание или те връхлита внезапно?
Всяко нещо изисква особено внимание. Дори една концепция да се роди за момент, зад нея стои интервал на търсене и доста работа.
Какво е кожата за теб? Защо тъкмо кожа, а не нещо друго?
Когато си купих първото парче кожа, не знаех, че ще стане мой главен материал. Увлякох се от опциите, които постепеннооткривах в нея. Вярвам, че ненапълно се научих да я употребявам по метод,в който да ме разпознават.
За какво не ти остава време през днешния ден?
За среща с другари без мотив.
Доверява ли се българската жена на ръчно направените бижута, които стават все по-актуални?
Хората се доверяват на разнообразни неща и това е въпрос на хармония. Актуално не значи особено. Има създатели, чийто професионализъм заслужава доверие.
Разкажи ни за магията да се роди едно красиво бижу!
Това e моето всекидневие. Няма магия, има работа.
Обичаш ли да работиш по поръчка? И в случай че да, съгласно клиентите ли създаваш бижутата или съгласно вътрешното си чувство, моментно ентусиазъм... друго?
Само в случай че зад това стои провокация и доверие. Не върша взаимни отстъпки със своето.
Какво те движи?
Състезанието със личните ми благоприятни условия.
Какво може да те спре?
Нещо от вътрешната страна, да вземем за пример пренасищане или чувство, че това не е моят път.
Къде искаш да стигнеш?
Искам просто да работя работата си.
Според теб какво пропущаме, какъв цвят или декорация можем да прибавим, с цел да подобрим още чувството и визията на “Момичетата от града ”?
Ето – прибавих се!:)
Коя е Марияна Рибарова-Папиета, тук и в този момент?
Марияна е майка, Папиета е работохоличка.
От какво е направена?
От неизменност, самообладание и малко дебелоглав.
Кога разбра, че ръчният труд е твоят път?
Не съм го разбирала. Нещата, върху които работя на този стадий, няма по какъв начин да бъдат направени от машина. Харесва ми дългият път от началото до завършването на един аксесоар. Ако всичко се случва елементарно, изгубвам интерес и религия в това, което върша. Но не бих заложила на ръчното непременно, в случай че от това ще загуби качеството. По-важно е една концепция да бъде осъществена по най-хубавия метод.
Откъде извира вдъхновението за теб? Изисква ли особено внимание или те връхлита внезапно?
Всяко нещо изисква особено внимание. Дори една концепция да се роди за момент, зад нея стои интервал на търсене и доста работа.
Какво е кожата за теб? Защо тъкмо кожа, а не нещо друго?
Когато си купих първото парче кожа, не знаех, че ще стане мой главен материал. Увлякох се от опциите, които постепеннооткривах в нея. Вярвам, че ненапълно се научих да я употребявам по метод,в който да ме разпознават.
За какво не ти остава време през днешния ден?
За среща с другари без мотив.
Доверява ли се българската жена на ръчно направените бижута, които стават все по-актуални?
Хората се доверяват на разнообразни неща и това е въпрос на хармония. Актуално не значи особено. Има създатели, чийто професионализъм заслужава доверие.
Разкажи ни за магията да се роди едно красиво бижу!
Това e моето всекидневие. Няма магия, има работа.
Обичаш ли да работиш по поръчка? И в случай че да, съгласно клиентите ли създаваш бижутата или съгласно вътрешното си чувство, моментно ентусиазъм... друго?
Само в случай че зад това стои провокация и доверие. Не върша взаимни отстъпки със своето.
Какво те движи?
Състезанието със личните ми благоприятни условия.
Какво може да те спре?
Нещо от вътрешната страна, да вземем за пример пренасищане или чувство, че това не е моят път.
Къде искаш да стигнеш?
Искам просто да работя работата си.
Според теб какво пропущаме, какъв цвят или декорация можем да прибавим, с цел да подобрим още чувството и визията на “Момичетата от града ”?
Ето – прибавих се!:)
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ