Защо се радваме, че в България не идват мигранти?
Представете си какъв брой скъпи биха били за нашата обезлюдяваща се стопанска система доста от хората, които в този момент стоят пред залостените граници. Хора, които желаят да работят, да живеят като нас. Трябва ни единствено интелигентен механизъм. В това е уверен проф. Ивайло Дичев в коментар за Deutsche Welle .
„ Човек не може да стъпи два пъти в същите страхове, тъй като и страховете се трансформират, и той към този момент не е същият “, би споделил един Хераклит за мигрантската рецесия през днешния ден. Колкото и да се стараят публицистите, политическото земетресение от 2015-2016 надали ще се повтори.
Първо, през днешния ден имаме театрална режисура (по израза на Весела Чернева), която е надалеч от онази страшна филантропична злополука. Организира я Ердоган за шантаж на Запада. Подлъгани, нещастни хора бяха извозени до границата. Някои с плачещи деца на ръце, други с подготвени лозунги, трети рецитиращи претенции на добър британски език.
Другата смяна е обвързвана с новото държавно управление на Гърция, което няма никакво желание да пропуща хората в посока Западна Европа. Нека напомним, че таман пробивът на гръцката граница през 2015 породи това, което тогава нарекохме „ Балкански маршрут “ - точно той изпълни Югоизточна Европа до Австрия и Унгария и принуди Меркел да отвори границите, с цел да помогне. Сега я упрекват, че била поканила бежанците, само че това е неистина - тъй като бежанците минаха месеци по-рано гръцката граница. Днес се е втвърдила освен Гърция, само че и всички по пътя на северозапад. Така бедните излъгани мигранти се оказаха пушечно месо на пропагандата.
Ако обаче има нещо непроменяемо, то е българското паве в потока на събитията. По нашата граница няма никакъв мигрантски напън, само че ежедневно ни облъчват с ужаси към нашествието, напомнят към този момент тиражирани мечти какъв брой ужасно било преди, когато пълчищата минали и опустошили всичко по пътя си. Отново се появиха паравоенни ловци на мигранти - по османско време са им викали „ башибозук “. В американски уебсайт писаха за една такава група в Странджа, ръководена от някогашния полковник Владимир Русев. (За Динко не сме чули още, какво стана с този човек?) А в действителност мирантите заобикалят българската граница - тъй като са чували, че там ги чакат страшни неща: пердах, грабежи, насилия. Странното е, че нашего брата се гордее с тези истории: дано ги плашим, та да заобикалят издалеч. Само дето след това отново ще даваме пари, с цел да лъскаме имиджа на страната ни.
Разбира се, че би трябвало да пазим границата, само че дано сме наясно - пазим Европа, а не себе си, тъй като тук никой не желае да остава. И щом пазим Европа, хубаво е да го вършим като европейци, не като последните диваци. Освен това сегашната човешка вълна явно е ориентирана само към Гърция. А и помислете: в случай че влязат през България, мигрантите ще са свършили единствено половината работа, тъй като занапред ще им следва да влизат в Шенген.
С пиара на Борисов сме привикнали - главното във външната политика той е научил от Живков: „ да се снишим, до момента в който мине бурята “. Лично аз считам, че сходна невзискателност не е непотребна за една дребна страна. По-важно е каква позиция ще заемем в Брюксел, когато тръгнат да създават (най-после!) някаква единна миграционна политика. Засега не се задава консенсус, на вятъра предсказвам какво тъкмо мислят нашите по въпроса. Не не слушам и ясна рецензия във връзка с съветската военна интервенция, която продължава да провокира целия този смут. Защото нещастието в Идлиб е мотив да се замислим за непрекъснатите освобождения, на които тази империя подлага разнообразни нации. Хубаво е да се договаря, да се умиротворява обстановката, само че в сходни случаи моралната оценка дава гръбнак на дипломацията.
Новата медийно-мигрантска вълна евентуално ще даде лек подтик на поувехналите европейски популисти. Този път обаче лаврите ще оберат самите държавни управления, които съществено втвърдиха позициите си - Мицотакис, Борисов, Курц, Орбан. А също и Ердоган - той евентуално въпреки всичко ще получи поддръжка от НАТО, която да ускори позициите му не толкоз в Сирия, колкото вкъщи, където е все по-малко известен. Как го търпят турците - към този момент напълно не разбирам. Надявам се, че малко остана.
В идеалния вид Европейски Съюз най-накрая ще се активизира и ще създаде обща миграционна политика, каквато чакаме към този момент най-малко пет години. В нея ясно би трябвало да се разделят бежанци от стопански мигранти. За цялата компликация по разпределянето на първите се изля доста мастило. Затова да обърнем внимание на втората тематика, която идва на дневен ред с новата рецесия.
Застаряваща Европа не може да мине без стопански мигранти - тя приема и ще продължава да приема хора. Но по какъв начин да става това? Определено не с провиране под телени мрежи. Трябва да има законен механизъм за набиране на претенденти, квоти, правила, центрове вътре в самите страни, ударени от стопански компликации. Човек не може да не се трогне от решителността на тези хора - желаят да работят, желаят да живеят най-малко малко като нас.
Според мен честен принцип на актуалния свят е да няма изцяло затворени порти - пред всеки човек би трябвало да има късмет. В Съединени американски щати са измислили своята лотария за зелени карти, с цел да поддържат вярата, че всеки има право на шанс в този живот. За нас в Европа въпросът е дали ще даваме късмет на този, който преплува реки и се надбягва с полицията, или на този, който учи, гради CV, кандидатства по избрания ред. Безспорно сме за второто, нали?
Представете си какъв брой скъпи биха били доста от тези хора за нашата обезлюдяваща се стопанска система, в случай че, несъмнено, бъдат подбирани с някаква точкова система като канадската и обвързани с трудови контракти за избран интервал от време. Франция и Англия одобряват годишно по 200-300 хиляди индивида. И защото ние сме десетина пъти по-малки, а интеграционните ни качества - по-лоши, дано тогава решим да взимаме по 15 000 годишно. С тъкмо толкоз понижава популацията ни всяка година. Пределно ясно е обаче, че това няма да стане в обозримо време. Ще писнат расистите, че тия били мюсюлмани, ще писнат левите, че ще им вземат работата, ще писнат феновете демографи да взимаме „ наши “ от Бесарабия, ще писнат етническите българи, че поддръжката за тези хора била дискриминация по отношение на останалите. И по този начин ще си седим: ние тук без служащи, те отвъд - без работа.
„ Човек не може да стъпи два пъти в същите страхове, тъй като и страховете се трансформират, и той към този момент не е същият “, би споделил един Хераклит за мигрантската рецесия през днешния ден. Колкото и да се стараят публицистите, политическото земетресение от 2015-2016 надали ще се повтори.
Първо, през днешния ден имаме театрална режисура (по израза на Весела Чернева), която е надалеч от онази страшна филантропична злополука. Организира я Ердоган за шантаж на Запада. Подлъгани, нещастни хора бяха извозени до границата. Някои с плачещи деца на ръце, други с подготвени лозунги, трети рецитиращи претенции на добър британски език.
Другата смяна е обвързвана с новото държавно управление на Гърция, което няма никакво желание да пропуща хората в посока Западна Европа. Нека напомним, че таман пробивът на гръцката граница през 2015 породи това, което тогава нарекохме „ Балкански маршрут “ - точно той изпълни Югоизточна Европа до Австрия и Унгария и принуди Меркел да отвори границите, с цел да помогне. Сега я упрекват, че била поканила бежанците, само че това е неистина - тъй като бежанците минаха месеци по-рано гръцката граница. Днес се е втвърдила освен Гърция, само че и всички по пътя на северозапад. Така бедните излъгани мигранти се оказаха пушечно месо на пропагандата.
Ако обаче има нещо непроменяемо, то е българското паве в потока на събитията. По нашата граница няма никакъв мигрантски напън, само че ежедневно ни облъчват с ужаси към нашествието, напомнят към този момент тиражирани мечти какъв брой ужасно било преди, когато пълчищата минали и опустошили всичко по пътя си. Отново се появиха паравоенни ловци на мигранти - по османско време са им викали „ башибозук “. В американски уебсайт писаха за една такава група в Странджа, ръководена от някогашния полковник Владимир Русев. (За Динко не сме чули още, какво стана с този човек?) А в действителност мирантите заобикалят българската граница - тъй като са чували, че там ги чакат страшни неща: пердах, грабежи, насилия. Странното е, че нашего брата се гордее с тези истории: дано ги плашим, та да заобикалят издалеч. Само дето след това отново ще даваме пари, с цел да лъскаме имиджа на страната ни.
Разбира се, че би трябвало да пазим границата, само че дано сме наясно - пазим Европа, а не себе си, тъй като тук никой не желае да остава. И щом пазим Европа, хубаво е да го вършим като европейци, не като последните диваци. Освен това сегашната човешка вълна явно е ориентирана само към Гърция. А и помислете: в случай че влязат през България, мигрантите ще са свършили единствено половината работа, тъй като занапред ще им следва да влизат в Шенген.
С пиара на Борисов сме привикнали - главното във външната политика той е научил от Живков: „ да се снишим, до момента в който мине бурята “. Лично аз считам, че сходна невзискателност не е непотребна за една дребна страна. По-важно е каква позиция ще заемем в Брюксел, когато тръгнат да създават (най-после!) някаква единна миграционна политика. Засега не се задава консенсус, на вятъра предсказвам какво тъкмо мислят нашите по въпроса. Не не слушам и ясна рецензия във връзка с съветската военна интервенция, която продължава да провокира целия този смут. Защото нещастието в Идлиб е мотив да се замислим за непрекъснатите освобождения, на които тази империя подлага разнообразни нации. Хубаво е да се договаря, да се умиротворява обстановката, само че в сходни случаи моралната оценка дава гръбнак на дипломацията.
Новата медийно-мигрантска вълна евентуално ще даде лек подтик на поувехналите европейски популисти. Този път обаче лаврите ще оберат самите държавни управления, които съществено втвърдиха позициите си - Мицотакис, Борисов, Курц, Орбан. А също и Ердоган - той евентуално въпреки всичко ще получи поддръжка от НАТО, която да ускори позициите му не толкоз в Сирия, колкото вкъщи, където е все по-малко известен. Как го търпят турците - към този момент напълно не разбирам. Надявам се, че малко остана.
В идеалния вид Европейски Съюз най-накрая ще се активизира и ще създаде обща миграционна политика, каквато чакаме към този момент най-малко пет години. В нея ясно би трябвало да се разделят бежанци от стопански мигранти. За цялата компликация по разпределянето на първите се изля доста мастило. Затова да обърнем внимание на втората тематика, която идва на дневен ред с новата рецесия.
Застаряваща Европа не може да мине без стопански мигранти - тя приема и ще продължава да приема хора. Но по какъв начин да става това? Определено не с провиране под телени мрежи. Трябва да има законен механизъм за набиране на претенденти, квоти, правила, центрове вътре в самите страни, ударени от стопански компликации. Човек не може да не се трогне от решителността на тези хора - желаят да работят, желаят да живеят най-малко малко като нас.
Според мен честен принцип на актуалния свят е да няма изцяло затворени порти - пред всеки човек би трябвало да има късмет. В Съединени американски щати са измислили своята лотария за зелени карти, с цел да поддържат вярата, че всеки има право на шанс в този живот. За нас в Европа въпросът е дали ще даваме късмет на този, който преплува реки и се надбягва с полицията, или на този, който учи, гради CV, кандидатства по избрания ред. Безспорно сме за второто, нали?
Представете си какъв брой скъпи биха били доста от тези хора за нашата обезлюдяваща се стопанска система, в случай че, несъмнено, бъдат подбирани с някаква точкова система като канадската и обвързани с трудови контракти за избран интервал от време. Франция и Англия одобряват годишно по 200-300 хиляди индивида. И защото ние сме десетина пъти по-малки, а интеграционните ни качества - по-лоши, дано тогава решим да взимаме по 15 000 годишно. С тъкмо толкоз понижава популацията ни всяка година. Пределно ясно е обаче, че това няма да стане в обозримо време. Ще писнат расистите, че тия били мюсюлмани, ще писнат левите, че ще им вземат работата, ще писнат феновете демографи да взимаме „ наши “ от Бесарабия, ще писнат етническите българи, че поддръжката за тези хора била дискриминация по отношение на останалите. И по този начин ще си седим: ние тук без служащи, те отвъд - без работа.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ