Прокуратурата пое курс към пълен произвол
Представете си, че по някаква причина сте обект на следствие за тежко закононарушение от страна на прокуратуратурата. Не е наложително да сте направили нещо неправилно. Достатъчно е просто да сте неуместен на някого от властта. Доказателствата против вас са събрани по не напълно легален метод, в наличието на поемно лице, което по една или друга причина, е склонно да бъде безгрижно към тези детайлности. Ваши родственици да притиснати в стресовата обстановка да дадат показания против вас. Преди това сте подслушвани дълго и напоително. И всичко това влиза в съда, въпреки че прокурорът въобще не е уверен, че има задоволително доказателства за тезата си. И не стига, че дотук правата ви са внезапно лимитирани, само че и нямате право на трета инстанция, в случай че инцидентно получите неоправдателна присъда на първите две.
Това е фантазията на прокуратурата отпред с Иван Гешев. Амбициозната промяна е препоръчана, макар че към този момент четвърти месец протестиращите упорстват за оставката на основния прокурор и на държавното управление. Вместо Висшият правосъден съвет да стартира дисциплинарна инспекция, която да отговори дали с държанието си Гешев нарушава базисните правила на демокрацията, основният прокурор ни пробутва фундаментални промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които евентуално болшинството в парламента просто ще подпечата. И надали ще се запита дали прокуратурата не предлага промени, които да я улесняват прекомерно много в контраст на публичния интерес и на отбраната на главните права на жителите. А това в един миг може да злепостави самата концепция за правораздаване, да сътвори предпоставки
не за ред, а за боязън и страх и произвол.
Най-фрапиращото предложение е за унищожаване на третата инстанция по тежките каузи, т.е. отпадане на контрола за правда. Според предложенията, в случай че някой бъде наказан на 20 години, или на пожизнен затвор на две инстанции, той непосредствено влиза в пандиза, без да има право да изиска и висшият съд да се произнесе. " Не знам страна, в която човек, наказан на пожизнен затвор, да няма право на висш съд като касационна инстанция ", разяснява пред " Сега " правист, експерт по наказателно право.
В българската процедура не са необичайност случаите, в които третата инстанция прекатурва напълно решенията на първите две. Най-ярките образци в това отношение са два. Това лято Върховен касационен съд анулира оправдателната присъда, четена на две инстанции от спецсъда по прословутото дело " САПАРД " против предприемача Марио Николов. В претекстовете на спецсъда има толкоз доста неясноти и несъгласия, че не излиза наяве за какво предприемачът е оневинен, установи висшата инстанция. Но пък някогашният втори човек в ГЕРБ Цветан Цветанов сега щеше да е в пандиза с 4-годишна присъда за отхвърли му да позволи сложени от съд специфични разследващи средства, в случай че не беше Върховен касационен съд. Той получи неоправдателни присъди и на двете по-долни инстанции, преди Върховен касационен съд да го оправдае.
Зад това предложение блестящо прозира желанието
да бъде зачеркнат висшият съд
от веригата за надзор на актовете на специализираните съдилища. Тази упоритост на прокуратурата не е от през вчерашния ден и тя е прокарвана упорито през последните години. Софийският градски съд дълго време беше бодил в очите на държавното обвиняване, тъй като в него катастрофираха доста от делата за корупция по висшите етажи на властта, с които прокуратурата се хвалеше. За да бъде " решен " този проблем, ГЕРБ сътвориха спецсъда и трансферираха там делата за корупция. За да не бъде нарушена Конституцията, която не разрешава изключително правораздаване, Върховен касационен съд остана като последна инстанции за надзор и на спецсъдилищата. Сега обаче се желае и тази бариера да падне. До какъв произвол може да се стигне демонстрират безобразията, които стават в спецсъдилищата там, където Върховен касационен съд не се намесва - по ограниченията за неотклонение. Под най-разнообразни претекстове обвинени прекарват в ареста години наред, без да има заплаха да се укрият, или да извършат друго закононарушение. Което отваря необятно вратата за неоправдателни присъди против България в Съда за правата на индивида в Страсбург.
Другото фрапиращо искане на прокуратурата е при огледи, претърсвания, изземвания, следствени експерименти и разпознаване на лица и предмети да се понижат поемните лица от две до " най-малко едно ". " До законовия най-малко от едно поемно лице следва да се прибягва единствено в изключителни случаи – когато дейностите по следствие се правят в труднодостъпни местности; когато е допустимо да възникне заплаха за живота или здравето на поемното лице; когато намирането на второ поемно лице е мъчно и ще забави съществено действието по следствието, а то е наложително или е неповторимо, както и в други сходни случаи ", мотивира се прокуратурата.
Поемните лица в действителност са гаранция, че няма да бъдат подхвърлени и фабрикувани доказателства. Затова поражда въпросът - в случай че проверяващите правят единствено законосъобразни дейности, какво им пречат движимостите лица. Ако в трудностъпните местности е достъпил прокурор и едно поемно лица, за какво да не може да стигне и второ?! Ако прокурорските подбуди бяха благородни, можеше да се предложи да бъдат съобразени европейските рекомендации за цялостен видеозапис на дейностите по следствието. Но това не се предлага въобще.
С предложенията също по този начин се прави опит
да се подсигуряват роднинските показания
- в случай че някой един път е дал показания, въпреки и законът да му дава право като непосредствен родственик да не го прави, той да не може да се откаже от казаното. Става дума за показанията на брачен партньор, прогресивен, низходящ, брат, сестра и този, с който обвиненият е във фактическо общуване. В момента тези лица имат право да откажат да дават показания. " Възможността очевидец да обезсилва по своя воля непринудено дадени и законосъобразно събрани доказателствени материали опонира както на правилото за откриване на обективната истина, по този начин и на безспорната у нас идея за субектите на ръководно-решаващата функционалност в наказателния развой ", стимулира се обвиняването. И предизвестява, че би трябвало да има ефикасни процесуални гаранции, че отводът от правото да не се дават показания във щета на лица, с които очевидецът е в изключително близки връзки, е " осведомен и непринуден, експлицитен и категоричен ".
По време на следствията обаче при разпитите на очевидците не постоянно участва юрист. Така се явява заплахата, в случай че някой е в стрес, или е бил притиснат от проверяващите да даде показания, които уличават околните му, той повече да не може да ги отдръпна. Т.е. прокуратурата иска да постига доказателствени резултати посредством свидетелски показания на хора, които имат морално и законово съображение да не свидетелстват. Не е ясно и по какъв начин ще се подсигурява, че очевидецът е бил осведомен за правата си категорично и недвусмислено и че непринудено се е отказал от тях.
Друго
рисково предложение е да има по-дълги периоди за потребление на СРС-та
при следствие на тежки закононарушения срещу републиката (измяна, изменничество и шпионство, измама и вредителство), както и на проведена престъпност. Идеята, която идва на фона на действително неработещото Бюро за надзор на СРС-тата, е срокът да стане до 4 месеца с опция за удължение на до 12, а за чиновници под прикритие - до 6 месеца, с алтернатива за удължение до година и половина. В момента законът регламентира срок за използване на СРС до 2 месеца с опция за удължение до най-много половин година.
" Мотиви за това се извеждат от спецификите на активността на проведените незаконни групи и от нужния по-дълъг интервал за следенето ѝ, а за сътрудниците под прикритие - и от продължителния интервал за инфилтриране в незаконната група и основаване на връзки на доверие. Тези закононарушения са освен деликатно подготвяни, само че също по този начин професионално реализирани и прикривани ", изяснява прокуратурата. За закононарушенията против републиката няма аргументация.
Друго прокурорско предпочитание, обвързвано със СРС-тата, е, отводите за използването им да могат да стачкуват пред ръководителя на горната правосъдна инстанция. Интересното е, че това е единственият случай, в който прокуратурата желае интервенция на по-горна инстанция. През 2019 година да вземем за пример в спецсъда са постъпили 3406 каузи по Закона за СРС. Няма данни за отводите, само че те по предписание се броят на пръсти. Всеизвестно е и че прекомерно дребна част от употребяваните СРС-та - под 10%, се трансформират в доказателства по делата.
Прокуратурата желае още да бъдат
занижени изискванията при събирането на доказателства
и внасянето на делата в съда. " Всяко официално нарушаване в процеса на събиране на доказателства води до тяхната невалидност. Това доста усложнява процеса на доказване. И се стига до оправдателни присъди при ясни доказателства за създателя на закононарушенията и виновността му ", оплака се заместничката на Гешев Красимира Филипова, до момента в който представяше предложенията. Излиза, че прокуратурата желае разрешение да нарушава разпоредбите безнаказано. Никой не си е направил минимални старания да изследва практиката, възмущават се съдии с дълготраен опит. И изясняват, че един факт може да бъде потвърден с разнообразни начини. Например, в случай че протоколът за претършуване и изземване на откритите опиати има недостатък, съдът може да се позове на свидетелските показания за откриването им, както и на експертизите. Това не значи, че опиатите ще бъдат пренебрегнати като доказателства по делото. Има и образци за корист от страна на проверяващите във връзка с доказателствата. Най-фрапантният образец е делото за " абсолютния нарушител " - процесът за подкуп срещу съдията Петър Сантиров, някогашния боен министър Николай Цонев и финансиста Тенчо Попов. Тримата бяха оправда тримата, като съдът категорично уточни делото като " емблематичен образец за провокация към рушвет ", инсценирана и извършена от тогавашния следовател Петьо Петров, по-известен като Петьо Еврото.
Следващото недоволство на прокуратурата е, че в този момент българският стандарт изисква прокурорът да е убеден, че са налице всички доказателства за откриване на истината, с цел да внесе делото в съда. Сравнителният разбор показвал, че в други страни като Франция, Италия и Германия това не е по този начин. Само че нито една от тези страни не е била осъждана в Страсбург поради проблеми с безконтролността на основния прокурор. А и доверието в правосъдната система там е доста по-голямо, в сравнение с в България. Отделен въпрос е, че по принцип едно дело без солидни доказателства би трябвало да не издържи в съда, без значение по какви претекстове е стигнало до там.
" При съществуващото състояние – нерешени институционални проблеми с отчетността и отговорността на основния прокурор; липса на гаранции за професионална автономия по делата на редовите прокурори; липса на безапелационен способен отговор на обвиняванията за двоен стандарт и преходен метод за следствие на лица, а не на престъпления; отвод да се проверяват интензивно обществено известни обстоятелства за закононарушения – самодейността да се снижи стандартът на доказване е освен юридически, но и етично проблематична ", заключи углавен арбитър пред " Сега ".
България е страна с пренебрежимо дребен % оправдателни присъди - към 3%. Ако задачата са 100% неоправдателни присъди, напряко да закриваме съда.
Това е фантазията на прокуратурата отпред с Иван Гешев. Амбициозната промяна е препоръчана, макар че към този момент четвърти месец протестиращите упорстват за оставката на основния прокурор и на държавното управление. Вместо Висшият правосъден съвет да стартира дисциплинарна инспекция, която да отговори дали с държанието си Гешев нарушава базисните правила на демокрацията, основният прокурор ни пробутва фундаментални промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които евентуално болшинството в парламента просто ще подпечата. И надали ще се запита дали прокуратурата не предлага промени, които да я улесняват прекомерно много в контраст на публичния интерес и на отбраната на главните права на жителите. А това в един миг може да злепостави самата концепция за правораздаване, да сътвори предпоставки
не за ред, а за боязън и страх и произвол.
Най-фрапиращото предложение е за унищожаване на третата инстанция по тежките каузи, т.е. отпадане на контрола за правда. Според предложенията, в случай че някой бъде наказан на 20 години, или на пожизнен затвор на две инстанции, той непосредствено влиза в пандиза, без да има право да изиска и висшият съд да се произнесе. " Не знам страна, в която човек, наказан на пожизнен затвор, да няма право на висш съд като касационна инстанция ", разяснява пред " Сега " правист, експерт по наказателно право.
В българската процедура не са необичайност случаите, в които третата инстанция прекатурва напълно решенията на първите две. Най-ярките образци в това отношение са два. Това лято Върховен касационен съд анулира оправдателната присъда, четена на две инстанции от спецсъда по прословутото дело " САПАРД " против предприемача Марио Николов. В претекстовете на спецсъда има толкоз доста неясноти и несъгласия, че не излиза наяве за какво предприемачът е оневинен, установи висшата инстанция. Но пък някогашният втори човек в ГЕРБ Цветан Цветанов сега щеше да е в пандиза с 4-годишна присъда за отхвърли му да позволи сложени от съд специфични разследващи средства, в случай че не беше Върховен касационен съд. Той получи неоправдателни присъди и на двете по-долни инстанции, преди Върховен касационен съд да го оправдае.
Зад това предложение блестящо прозира желанието
да бъде зачеркнат висшият съд
от веригата за надзор на актовете на специализираните съдилища. Тази упоритост на прокуратурата не е от през вчерашния ден и тя е прокарвана упорито през последните години. Софийският градски съд дълго време беше бодил в очите на държавното обвиняване, тъй като в него катастрофираха доста от делата за корупция по висшите етажи на властта, с които прокуратурата се хвалеше. За да бъде " решен " този проблем, ГЕРБ сътвориха спецсъда и трансферираха там делата за корупция. За да не бъде нарушена Конституцията, която не разрешава изключително правораздаване, Върховен касационен съд остана като последна инстанции за надзор и на спецсъдилищата. Сега обаче се желае и тази бариера да падне. До какъв произвол може да се стигне демонстрират безобразията, които стават в спецсъдилищата там, където Върховен касационен съд не се намесва - по ограниченията за неотклонение. Под най-разнообразни претекстове обвинени прекарват в ареста години наред, без да има заплаха да се укрият, или да извършат друго закононарушение. Което отваря необятно вратата за неоправдателни присъди против България в Съда за правата на индивида в Страсбург.
Другото фрапиращо искане на прокуратурата е при огледи, претърсвания, изземвания, следствени експерименти и разпознаване на лица и предмети да се понижат поемните лица от две до " най-малко едно ". " До законовия най-малко от едно поемно лице следва да се прибягва единствено в изключителни случаи – когато дейностите по следствие се правят в труднодостъпни местности; когато е допустимо да възникне заплаха за живота или здравето на поемното лице; когато намирането на второ поемно лице е мъчно и ще забави съществено действието по следствието, а то е наложително или е неповторимо, както и в други сходни случаи ", мотивира се прокуратурата.
Поемните лица в действителност са гаранция, че няма да бъдат подхвърлени и фабрикувани доказателства. Затова поражда въпросът - в случай че проверяващите правят единствено законосъобразни дейности, какво им пречат движимостите лица. Ако в трудностъпните местности е достъпил прокурор и едно поемно лица, за какво да не може да стигне и второ?! Ако прокурорските подбуди бяха благородни, можеше да се предложи да бъдат съобразени европейските рекомендации за цялостен видеозапис на дейностите по следствието. Но това не се предлага въобще.
С предложенията също по този начин се прави опит
да се подсигуряват роднинските показания
- в случай че някой един път е дал показания, въпреки и законът да му дава право като непосредствен родственик да не го прави, той да не може да се откаже от казаното. Става дума за показанията на брачен партньор, прогресивен, низходящ, брат, сестра и този, с който обвиненият е във фактическо общуване. В момента тези лица имат право да откажат да дават показания. " Възможността очевидец да обезсилва по своя воля непринудено дадени и законосъобразно събрани доказателствени материали опонира както на правилото за откриване на обективната истина, по този начин и на безспорната у нас идея за субектите на ръководно-решаващата функционалност в наказателния развой ", стимулира се обвиняването. И предизвестява, че би трябвало да има ефикасни процесуални гаранции, че отводът от правото да не се дават показания във щета на лица, с които очевидецът е в изключително близки връзки, е " осведомен и непринуден, експлицитен и категоричен ".
По време на следствията обаче при разпитите на очевидците не постоянно участва юрист. Така се явява заплахата, в случай че някой е в стрес, или е бил притиснат от проверяващите да даде показания, които уличават околните му, той повече да не може да ги отдръпна. Т.е. прокуратурата иска да постига доказателствени резултати посредством свидетелски показания на хора, които имат морално и законово съображение да не свидетелстват. Не е ясно и по какъв начин ще се подсигурява, че очевидецът е бил осведомен за правата си категорично и недвусмислено и че непринудено се е отказал от тях.
Друго
рисково предложение е да има по-дълги периоди за потребление на СРС-та
при следствие на тежки закононарушения срещу републиката (измяна, изменничество и шпионство, измама и вредителство), както и на проведена престъпност. Идеята, която идва на фона на действително неработещото Бюро за надзор на СРС-тата, е срокът да стане до 4 месеца с опция за удължение на до 12, а за чиновници под прикритие - до 6 месеца, с алтернатива за удължение до година и половина. В момента законът регламентира срок за използване на СРС до 2 месеца с опция за удължение до най-много половин година.
" Мотиви за това се извеждат от спецификите на активността на проведените незаконни групи и от нужния по-дълъг интервал за следенето ѝ, а за сътрудниците под прикритие - и от продължителния интервал за инфилтриране в незаконната група и основаване на връзки на доверие. Тези закононарушения са освен деликатно подготвяни, само че също по този начин професионално реализирани и прикривани ", изяснява прокуратурата. За закононарушенията против републиката няма аргументация.
Друго прокурорско предпочитание, обвързвано със СРС-тата, е, отводите за използването им да могат да стачкуват пред ръководителя на горната правосъдна инстанция. Интересното е, че това е единственият случай, в който прокуратурата желае интервенция на по-горна инстанция. През 2019 година да вземем за пример в спецсъда са постъпили 3406 каузи по Закона за СРС. Няма данни за отводите, само че те по предписание се броят на пръсти. Всеизвестно е и че прекомерно дребна част от употребяваните СРС-та - под 10%, се трансформират в доказателства по делата.
Прокуратурата желае още да бъдат
занижени изискванията при събирането на доказателства
и внасянето на делата в съда. " Всяко официално нарушаване в процеса на събиране на доказателства води до тяхната невалидност. Това доста усложнява процеса на доказване. И се стига до оправдателни присъди при ясни доказателства за създателя на закононарушенията и виновността му ", оплака се заместничката на Гешев Красимира Филипова, до момента в който представяше предложенията. Излиза, че прокуратурата желае разрешение да нарушава разпоредбите безнаказано. Никой не си е направил минимални старания да изследва практиката, възмущават се съдии с дълготраен опит. И изясняват, че един факт може да бъде потвърден с разнообразни начини. Например, в случай че протоколът за претършуване и изземване на откритите опиати има недостатък, съдът може да се позове на свидетелските показания за откриването им, както и на експертизите. Това не значи, че опиатите ще бъдат пренебрегнати като доказателства по делото. Има и образци за корист от страна на проверяващите във връзка с доказателствата. Най-фрапантният образец е делото за " абсолютния нарушител " - процесът за подкуп срещу съдията Петър Сантиров, някогашния боен министър Николай Цонев и финансиста Тенчо Попов. Тримата бяха оправда тримата, като съдът категорично уточни делото като " емблематичен образец за провокация към рушвет ", инсценирана и извършена от тогавашния следовател Петьо Петров, по-известен като Петьо Еврото.
Следващото недоволство на прокуратурата е, че в този момент българският стандарт изисква прокурорът да е убеден, че са налице всички доказателства за откриване на истината, с цел да внесе делото в съда. Сравнителният разбор показвал, че в други страни като Франция, Италия и Германия това не е по този начин. Само че нито една от тези страни не е била осъждана в Страсбург поради проблеми с безконтролността на основния прокурор. А и доверието в правосъдната система там е доста по-голямо, в сравнение с в България. Отделен въпрос е, че по принцип едно дело без солидни доказателства би трябвало да не издържи в съда, без значение по какви претекстове е стигнало до там.
" При съществуващото състояние – нерешени институционални проблеми с отчетността и отговорността на основния прокурор; липса на гаранции за професионална автономия по делата на редовите прокурори; липса на безапелационен способен отговор на обвиняванията за двоен стандарт и преходен метод за следствие на лица, а не на престъпления; отвод да се проверяват интензивно обществено известни обстоятелства за закононарушения – самодейността да се снижи стандартът на доказване е освен юридически, но и етично проблематична ", заключи углавен арбитър пред " Сега ".
България е страна с пренебрежимо дребен % оправдателни присъди - към 3%. Ако задачата са 100% неоправдателни присъди, напряко да закриваме съда.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ