Представете си Англия от края на 18 век. Време на

Представете си Англия от края на 18 век. Време на обилни рокли, изискани обноски и… обществени ограничавания, изключително за дамите. В този свят се появява Джейн Остин – не просто дама, а дама с перо, чиито романи ще преобърнат визиите за женската литература.

Родена в семейство на аристократи, Остин познава от близко живота на висшето общество. Но вместо да се отдаде на нехаен живот, тя сграбчва перото и потопява четката си в мастилото, с цел да разкрие същинската същина на този свят – неговите предубеждения, суетата, търсенето на обич и благополучие.

Романите ѝ не са просто истории, а остри сатири, рисуващи портрети на герои, като че ли излезли от действителния живот. Дали е гордата и предубедена Елизабет Бенет от „ Гордост и предубеждения “, или сестрите Дашууд от „ Разум и усеща “, всяка от героините ѝ е жива, с своите достолепия и недостатъци.

Остин не се опасява да приказва за неразрешени тематики – за брака по сметка, за обществените неравенства, за битката на дамите за своето място в обществото. Нейните героини не са безпомощни принцеси, а смели дами, търсещи същинската обич и своето благополучие.

Творчеството на Джейн Остин е освен занимателно и увлекателно, само че и надълбоко проницателно. Нейните романи ни карат да се замислим за безконечните човешки полезности – за любовта, другарството, фамилията, за търсенето на смисъла в живота.

Днес, два века след гибелта ѝ, Джейн Остин остава една от най-обичаните и четени писателки в света. Нейните романи са преведени на десетки езици, филмирани са неведнъж, а героините ѝ не престават да въодушевяват читатели по целия свят.

Гордостта се отнася повече към мнението ни за нас самите, а суетността към това, което бихме желали другите да мислят за нас.

Няма нищо по-измамно от привидната невзискателност. Зад нея нормално се крие неуважение на непознатото мнение, а от време на време – фукане.

Суетата въздействаща върху слабия разум, води до най-различни беди.

Жената си мисли, че да я харесват значи безусловно да я обичат.

Всичко е за предпочитане и понасяне пред брак без обич.

Има хора, които колкото повече правиш за тях, толкоз по-малко те вършат за себе си.

Човек, който си губи своето време, постоянно без минимум разкаяние на съвестта протяга ръка и на непознатото.

Егоизмът постоянно би трябвало да бъде прощаван, тъй като за него няма нито лек, нито вяра.

Животът е само бърза поредност от ангажиращи глупости.

Колкото повече опознавам света, толкоз повече се отчайвам от него; и всеки минал ден ме убеждава в несъвършенството на човешкия темперамент и в лъжливата фасада на достолепието и благоразумието.

С удивление откривам, че по-добре е да нямаш никакъв разум, в сравнение с да не използваш мозъка си по предопределение.

Облеклото е безсмислена отличителна линия и непотребната угриженост за него постоянно проваля задачата му.

Не желая хората да са доста разбрани, тъй като по този начин ми икономисват неприятностите от това, да ги одобрявам прекалено много.

Всеки се увлича с лекост – да ти хареса някой е нещо естествено, само че колцина от нас са задоволително смели да се влюбят надълбоко без да има вяра?

Недей поради един избран човек да изменяш на визиите си за морал и честност и не се мъчи да убеждаваш и себе си, и мене, че егоизмът бил демонстрация на здравомислие, а безразличието към следствията – гаранция за благополучие.

Момичетата мечтаят или да се омъжат, или да се влюбят нещастно. 

План, който предвещава единствено наслаждения в никакъв случай не се осъществява; дребните неволи защищават от цялостно отчаяние.

Има толкоз типове обич, колкото и мигове във времето.

Познавайте личното си благополучие. Не искайте друго, с изключение на самообладание – или пък му дайте по-вълнуващо име: наречете го Надежда.

Ние можем да бъдем по-добри водачи за себе си от всеки различен.

Приятелството сигурно е най-хубавият еликсир за болката от любовните разочарования.

Няма нещо, което не бих направила за същинските си другари. Не умея да обичам хората половинчато, не ми е в природата.

Всеки човек е заобиколен от цялостен квартал доброволни шпиони.

Няма сексапил, който да е еднакъв на добротата на сърцето.

Общоизвестна истина е, че всеки богат млад мъж би трябвало да си вземе брачна половинка. Все едно какво усеща подобен един човек, все едно какво си показва, когато за първи път идва в някой край, тази истина е така надълбоко загнездена в съзнанието на новите му съседи, щото всяко семейство го възприема като законна благосъстоятелност на една от дъщерите си.

Големият доход е най-хубавата рецепта за благополучие, която съм чувала.

Изразът „ бясно влюбен “ е толкоз изхабен, толкоз неразбираем и така неустановен, че нищо не приказва.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в  Телеграм :

Вижте още: Разумът без възприятие е горчив и изсъхнал залък – ШАРЛОТ БРОНТЕ