Предложението на Слави Трифонов за разрешаване на спора между България

Предложението на Слави Трифонов за разрешаване на разногласието сред България и Република Северна Македония (РСМ) не е ориентирано нито към Скопие, нито към Брюксел и Вашингтон. Неговите цели са на първо място вътрешнополитически. Четирите условия на Трифонов звучат по-скоро като „ ултиматум ” към РСМ, Европейски Съюз и Съединени американски щати: „ ще пуснем ” РСМ в Европейски Съюз, в случай че България влезе в Шенген и визите за Съединени американски щати отпаднат, когато се изпълнят изискванията от Договора за другарство и добросъседство, като – за похлупак – жителите на РСМ би трябвало да признаят и „ историческите си български корени ”.

Целта е друга

Уловката е, че основната цел на Трифонов не е разрешаването на спора със съседите. Стремежът е различен: Има Такъв Народ да си върне назад изгубените гласоподаватели в патриотичната ниша и оттатък. С хода си Слави печели най-малкото „ патриотите ”. Макар че някои го упрекнаха в пазарене (Александър Сиди, Борислав Цеков), допускам, че множеството водачи в този електорален сегмент към този момент се тюхкат и се пляскат по главите по какъв начин не са се сетили първи да покажат патриотични мускули като шоумена-политик.

Причината? Повечето от българите упорстват за твърда позиция към участието на РСМ в Европейски Съюз, която не прави взаимни отстъпки с „ нашия народен интерес ”. България не е нито „ възхитен ”, нито „ хладнокръвен ” съдружник на Съединени американски щати и НАТО. Напротив. Много българи хранят благосклонности към Русия на Владимир Путин, а готовността да се притечем на помощ на съдружник от Пакта, попаднал в неволя, изключително в случай че би трябвало да се надигнем против Москва, е срамно ниска. Може и да се намерят българи, за които влизането в Шенген или отпадането на визите за Съединени американски щати не са приоритет; само че голямата част ще се изкефят, че се „ репчим ” на великите сили.

Ето за какво с предлагането си Слави надалеч не намига единствено към ловните полета на националистите (около 15% от избирателите). Закачката му ще се понрави на всички, които се възмущават от антибългарската изразителност в Северна Македония, както и от опитите на Вашингтон и Брюксел да ни „ вразумят ”.

Защо не е персонално мнение на елементарен жител?

Ходът на Слави може да наподобява като елементарен политически флирт с гласоподавателите, само че някои биха възразили, не без съображение, че тук място за смешки и опити няма. Има Такъв Народ са част от ръководството, освен това външната министърка Теодора Генчовска е от тяхната квота. Уговорката на Слави, че споделя „ персоналното си мнение ” (може би следва образеца на министъра на защитата Янев?) не е по никакъв начин уместна. Когато водачът на партия, поела кормилото на страната, се изрича, изключително пък по невралгична външнополитическа тематика, думите му отекват далеко.

Дързост и провокация

В Северна Македония „ договорката ”, препоръчана от Слави, може да предизвика още повече тези, които по никакъв начин не обичат нашата страна. „ Българите напълно си повярваха и към този момент взеха безсрамно да подреждат и на огромните играчи ”, ще кажат някои с гняв и подигравка. Но може да има и такива, измежду които дързостта на Трифонов да провокира почитание.

„ Офертата ” на Трифонов надали ще трогне Европейски Съюз и Съединени американски щати. В Брюксел и Вашингтон сигурно са повдигнали вежди, научавайки за нея. От друга страна, там са привикнали на надалеч по-своенравното държание на черни овци като Унгария и Полша. Въпросът е: желае ли България да се причисли към непрестижния хор на Орбан, Качински и компания?

 

Автор: Петър Чолаков, Дойче веле

Още от АНАЛИЗИ И КОМЕНТАРИ: