567 млн. лв. е филантропският потенциал на българското общество
Предизвикателствата, които засегнаха района на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) през последните две години - световната пандемия, климатичната рецесия, а в този момент и войната в Украйна, потвърдиха повече от всеки път какъв брой решаваща роля има филантропията в построяването на мощно гражданско общество.
Близо 6 от 10 жители в района на ЦИЕ имат вяра, че актуалните провокации изискват по-голяма социална ангажираност.
България също има голям филантропски капацитет, един от най-големите в ЦИЕ. Това се споделя в проучване извършено от Social Impact Alliance for Central and Eastern Europe и сътрудници, съгласно което българските жители биха могли да подаряват съвсем двойно повече в сравнение с сега. Въпреки това разнообразни данъчни и правни спънки не престават да попречват развиването на обществената отговорност в страната.
Данните, събрани от Social Impact Alliance for Central and Eastern Europe, демонстрират, че 49% от българите към този момент са подготвени да заплащат повече за артикули и услуги, предлагани от обществено виновни марки. Също по този начин, фирмите от ден на ден стартират да ползват виновни и устойчиви практики, стимулирани от възходящата осведоменост измежду чиновници, вложители и консуматори.
50% от българите вършат финансови дарения за обществени дела, като все още годишният принос възлиза на 235 млн. лв. (140 лв. на дарител), 42% подаряват артикули като медикаменти и храни, а 32% от българите са взели участие в доброволческа активност през последните 12 месеца.
Въпреки това, филантропският капацитет на българското общество е доста по-висок – при подобаваща мотивация и унищожаване на пречките жителите биха могли да подаряват до 567 млн. лв. за обществени дела годишно, което е над двойно повече в сравнение с подаряват в този момент, се споделя в отчета.
Как да укрепим екосистемата за обществено влияние и да улесним по-информираното, целеустремено и дейно дарителство в България?
„ Предприятията и хората са все по-склонни да ангажират своите запаси - пари, време и умения - за справяне с най-належащите обществени и екологични провокации.
Улесняването им е в полза на всички нас. Надяваме се, че рекомендациите, направени в съдействие с организациите, формиращи екосистемата за обществено влияние в България, ще оказват помощ за установяване на целите и предприемане на подобаващите дейности “, сподели Анна Корженевска, създател на Social Impact Alliance for Central and Eastern Europe.
Нестабилната политическа обстановка попречва разговора с обществения бранш
В България главно затруднение пред създаването на дълготрайни тактики и дейности е неналичието на непоклатимост на централното държавно управление.
С многократните смени на държавните управления през последните две години, в това число на министрите, отговарящи за обществените въпроси, ефикасният разговор и реализирането на измененията са сложни. Ето за какво е належащо да се насърчи хоризонталният метод към обществените въпроси и общата тактика. Би било потребно да има специфичен орган или лице, което да дава отговор за това във всички министерства.
Правителството предприе стъпка в тази посока, като сътвори независим отдел към Министерството на труда и обществената политика, с цел да улесни обмена на познания сред другите заинтригувани страни, които към този момент разполагат с известни познания, само че биха имали изгода от по-активен метод.
Недостатъчно дълготрайно финансиране на обществени цели
Както и в други страни от района, в България доминира краткосрочно и учредено на планове финансиране. Също по този начин доминира методът „ тук и в този момент “, а не задълбоченият разбор на казуса. Фондовете на Европейски Съюз, въпреки и евентуален източник на дълготрайно финансиране, са свързани с провокации като взискателна администрация и отчетност.
Международните частни фондации в миналото бяха значим източник на дълготрайно финансиране, само че доста от тях се отдръпнаха след присъединението на България към Европейски Съюз, като одобриха, че фондовете на Европейски Съюз ще покрият нужните средства.
Оказа се обаче, че доста организации започнаха да дават обществени услуги на страната, като по този метод още веднъж станаха подвластни от обществено финансиране.
Завръщането на интернационалните донори в България би осигурило непоклатимост, до момента в който поддръжка в региона на фондовете на Европейски Съюз във връзка с правенето на заявки и отчитането остава нужда.
„ Като организация с задача за възстановяване на бизнес средата, капиталовия климат и стандарта на живот в страната, ние имаме вяра, че застъпничеството за работлив разговор и партньорство е от основно значение за основаването на постоянна дълготрайна поддръжка и прекосяването оттатък краткосрочно финансиране учредено на планове.
С обединените старания на всички заинтригувани страни можем да създадем по-ефективна и устойчива система в интерес на всички българи “, сподели Иван Михайлов, основен изпълнителен шеф на AmCham България.
Липса на поредност при определенията и стандартизираната терминология
В региона на обществените предприятия и вложенията с позитивно обществено или екологично влияние, тъй наречените impact investing, постоянно има комплициране и липса на изясненост.
За някои тези вложения са по-скоро нова форма на филантропия, в сравнение с действителна опция на обичайните вложения.
Нефинансовата отчетност също е нов детайл за доста от предприятията (особено за местните), като понастоящем липсват ясни насоки.
Стандартите следва да са интернационалните и да са съобразени с световната верига на доставки. Стандартизацията е значима, както и експертната помощ и насоки, с които да се дадат уточнения за постигането на положителни резултати.
Предприятията в този момент основават профилирани екипи, които да се занимават с това. За да се решат тези проблеми, би било от изгода да се разработят еднопосочна терминология, принадлежности за премерване на въздействието, стандартизирана нефинансовата отчетност и да се обменят познания в тази област.
Липса на разпространение и поддръжка в региона на вложенията с влияние
Инвеститорите виждат, че обществените въпроси стават все по-важни, само че се нуждаят от насоки какво значи това за тях. Не е ясно по какъв начин да се мери въздействието и какво тъкмо значат този вид вложения. Темата е нова и неразбираема. Ето за какво би било потребно вложителите да разполагат с набор от елементарни и разбираеми насоки и положителни практики.
Струва си също по този начин да се обмисли даване на поддръжка от страна на обществената администрация за понижаване на капиталовия риск (например данъчни стимули).
„ Вярваме, че превъзмогването на пречките, обрисувани в съдействие с организациите, формиращи българската екосистема за обществено влияние, ще помогне да се дефинират целите и да се насочат по-нататъшните дейности, като се повлияе позитивно на равнището на обществена ангажираност измежду частните донори през идващите години ”, сподели Анна Корженевска.
Липса на система от тласъци, изразяваща се в данъчни облекчения
Понастоящем физическите лица могат да приспаднат 5%, 15% или 50% от сумата от данъчната основа за направените от тях дарения, а предприятията могат да понижат финансовия си резултат, при изискване че разноските за дарения възлизат на 10%, 15% или 50% от счетоводната им облага, само че приспаданията не са толкоз обилни поради ниския размер на налога (10% върху приходите и върху приходите на физическите лица).
Също по този начин, даренията в интерес на организации с нестопанска цел в частна изгода не се признават за данъчни цели, а условията за документиране на данъчни облекчения са тежки и могат да възпрат евентуалните донори.
„ За да се реши този проблем, следва да се обмисли смяна на механизма или въвеждане на други типове тласъци, като да вземем за пример преференциално отнасяне при търгове измежду други. С опростяването на условията за документиране и разширението на листата на приетите бенефициери би се понижила административната тежест и би се насърчи поддръжката за по-широк кръг дела и организации. ”, сподели Вяра Тодорова, сътрудник отдел „ Данъци ” в „ Джингов, Гугински, Кючуков и Величков ”.
Строги правила за реализиране на комерсиална активност от юридически лица с нестопанска цел
Понастоящем Законът за юридическите лица с нестопанска цел разрешава на юридическите лица с нестопанска цел да правят активност, посредством която да генерират доходи, само че приходите се таксуват с корпоративен налог (10%) и са свързани с избрани условия и ограничавания.
Например стопанската активност би трябвало да добавя предмета на главната активност на юридическото лице с нестопанска цел и облагата не може да бъде разпределена като дивиденти, което лимитира достъпа до външни източници на финансиране.
Поради тези ограничавания стопанската активност нормално се лимитира до продажбата на дребни предмети или до рекламни действия. Този проблем би могъл да се реши посредством ясни насоки и образци, които да оказват помощ на юридическите лица с нестопанска цел да схванат типовете икономически действия, които могат да се смятат за допълващи тяхната задача. Това ще помогне на организациите да се ориентират в условията и да подсигуряват спазването на закона, като в същото време уголемяват капацитета си за генериране на доходи.
Липса на изясненост по отношение на Данък добавена стойност върху безвъзмездните услуги
Принципно Данък добавена стойност не се дължи при безвъзмездното предложение на услуги, свързани с активността на сдружението, само че неналичието на ясни насоки и двусмислието постановат самостоятелно пояснение.
Данъчните органи могат да изчислят разноските за осъществената работа и да чакат заплащане на Данък добавена стойност, в случай че преценяват, че няма връзка. За да се избегне погрешно пояснение, значимо е да се разработят ясни насоки, с които да се дефинират събитията, при които доставките на безплатни услуги са освободени от Данък добавена стойност.
Тези насоки следва да обрисуват съответни критерии, с които се открива ясна връзка сред предоставените услуги и активността или задачите на сдружението.
„ За да развием устойчива филантропия, се нуждаем от надеждни данни и шерване на познания. Централна и Източна Европа има действителна опция да продължи да построява просвета на филантропия и устойчива обществена поддръжка. Ето за какво е значимо да се ангажират всички участници в обществото по стратегически и дълготраен метод “, добави Лиза Белозерова, старши управител за Европа, Близкия изток и Африка в Гугъл.org, който поддържа изследването.
Проучването „ Филантропия и корпоративна обществена отговорност в Централна и Източна Европа “ е извършено през април и май 2023 година от Social Impact Alliance for Central and Eastern Europe, Американската комерсиална камара в България (AmCham България) и „ Джингов, Гугински, Кючуков и Величков " („ ДГКВ ”) с поддръжката на Гугъл.org.
Целият отчет може да видите ТУК
Проучването „ Филантропия и корпоративна обществена отговорност в ЦИЕ | БЪЛГАРИЯ беше извършено през април и май 2023 година от Social Impact Alliance for Central and Eastern Europe, самостоятелен, аполитичен мозъчен концерн - с поддръжката на Гугъл.org.
Безценна безплатна поддръжка бе предоставена от Американската комерсиална камара в България и адвокатското сдружение „ Джингов, Гугински, Кючуков и Величков “ („ ДГКВ ”).
В първичната фаза е картографирана българската екосистема, с цел да се разпознават основните участници, представляващи разнообразни среди и гледни точки. Експерти от 20 деликатно подбрани организации - най-много представителни организации за бизнеса, вложителите, нестопанските организации, университетските среди, както и обществената администрация и организациите, подкрепящи обществената ангажираност в България, са поканени да вземат участие в самостоятелни задълбочени изявленията, извършени онлайн по структуриран сюжет.
Близо 6 от 10 жители в района на ЦИЕ имат вяра, че актуалните провокации изискват по-голяма социална ангажираност.
България също има голям филантропски капацитет, един от най-големите в ЦИЕ. Това се споделя в проучване извършено от Social Impact Alliance for Central and Eastern Europe и сътрудници, съгласно което българските жители биха могли да подаряват съвсем двойно повече в сравнение с сега. Въпреки това разнообразни данъчни и правни спънки не престават да попречват развиването на обществената отговорност в страната.
Данните, събрани от Social Impact Alliance for Central and Eastern Europe, демонстрират, че 49% от българите към този момент са подготвени да заплащат повече за артикули и услуги, предлагани от обществено виновни марки. Също по този начин, фирмите от ден на ден стартират да ползват виновни и устойчиви практики, стимулирани от възходящата осведоменост измежду чиновници, вложители и консуматори.
50% от българите вършат финансови дарения за обществени дела, като все още годишният принос възлиза на 235 млн. лв. (140 лв. на дарител), 42% подаряват артикули като медикаменти и храни, а 32% от българите са взели участие в доброволческа активност през последните 12 месеца.
Въпреки това, филантропският капацитет на българското общество е доста по-висок – при подобаваща мотивация и унищожаване на пречките жителите биха могли да подаряват до 567 млн. лв. за обществени дела годишно, което е над двойно повече в сравнение с подаряват в този момент, се споделя в отчета.
Как да укрепим екосистемата за обществено влияние и да улесним по-информираното, целеустремено и дейно дарителство в България?
„ Предприятията и хората са все по-склонни да ангажират своите запаси - пари, време и умения - за справяне с най-належащите обществени и екологични провокации.
Улесняването им е в полза на всички нас. Надяваме се, че рекомендациите, направени в съдействие с организациите, формиращи екосистемата за обществено влияние в България, ще оказват помощ за установяване на целите и предприемане на подобаващите дейности “, сподели Анна Корженевска, създател на Social Impact Alliance for Central and Eastern Europe.
Нестабилната политическа обстановка попречва разговора с обществения бранш
В България главно затруднение пред създаването на дълготрайни тактики и дейности е неналичието на непоклатимост на централното държавно управление.
С многократните смени на държавните управления през последните две години, в това число на министрите, отговарящи за обществените въпроси, ефикасният разговор и реализирането на измененията са сложни. Ето за какво е належащо да се насърчи хоризонталният метод към обществените въпроси и общата тактика. Би било потребно да има специфичен орган или лице, което да дава отговор за това във всички министерства.
Правителството предприе стъпка в тази посока, като сътвори независим отдел към Министерството на труда и обществената политика, с цел да улесни обмена на познания сред другите заинтригувани страни, които към този момент разполагат с известни познания, само че биха имали изгода от по-активен метод.
Недостатъчно дълготрайно финансиране на обществени цели
Както и в други страни от района, в България доминира краткосрочно и учредено на планове финансиране. Също по този начин доминира методът „ тук и в този момент “, а не задълбоченият разбор на казуса. Фондовете на Европейски Съюз, въпреки и евентуален източник на дълготрайно финансиране, са свързани с провокации като взискателна администрация и отчетност.
Международните частни фондации в миналото бяха значим източник на дълготрайно финансиране, само че доста от тях се отдръпнаха след присъединението на България към Европейски Съюз, като одобриха, че фондовете на Европейски Съюз ще покрият нужните средства.
Оказа се обаче, че доста организации започнаха да дават обществени услуги на страната, като по този метод още веднъж станаха подвластни от обществено финансиране.
Завръщането на интернационалните донори в България би осигурило непоклатимост, до момента в който поддръжка в региона на фондовете на Европейски Съюз във връзка с правенето на заявки и отчитането остава нужда.
„ Като организация с задача за възстановяване на бизнес средата, капиталовия климат и стандарта на живот в страната, ние имаме вяра, че застъпничеството за работлив разговор и партньорство е от основно значение за основаването на постоянна дълготрайна поддръжка и прекосяването оттатък краткосрочно финансиране учредено на планове.
С обединените старания на всички заинтригувани страни можем да създадем по-ефективна и устойчива система в интерес на всички българи “, сподели Иван Михайлов, основен изпълнителен шеф на AmCham България.
Липса на поредност при определенията и стандартизираната терминология
В региона на обществените предприятия и вложенията с позитивно обществено или екологично влияние, тъй наречените impact investing, постоянно има комплициране и липса на изясненост.
За някои тези вложения са по-скоро нова форма на филантропия, в сравнение с действителна опция на обичайните вложения.
Нефинансовата отчетност също е нов детайл за доста от предприятията (особено за местните), като понастоящем липсват ясни насоки.
Стандартите следва да са интернационалните и да са съобразени с световната верига на доставки. Стандартизацията е значима, както и експертната помощ и насоки, с които да се дадат уточнения за постигането на положителни резултати.
Предприятията в този момент основават профилирани екипи, които да се занимават с това. За да се решат тези проблеми, би било от изгода да се разработят еднопосочна терминология, принадлежности за премерване на въздействието, стандартизирана нефинансовата отчетност и да се обменят познания в тази област.
Липса на разпространение и поддръжка в региона на вложенията с влияние
Инвеститорите виждат, че обществените въпроси стават все по-важни, само че се нуждаят от насоки какво значи това за тях. Не е ясно по какъв начин да се мери въздействието и какво тъкмо значат този вид вложения. Темата е нова и неразбираема. Ето за какво би било потребно вложителите да разполагат с набор от елементарни и разбираеми насоки и положителни практики.
Струва си също по този начин да се обмисли даване на поддръжка от страна на обществената администрация за понижаване на капиталовия риск (например данъчни стимули).
„ Вярваме, че превъзмогването на пречките, обрисувани в съдействие с организациите, формиращи българската екосистема за обществено влияние, ще помогне да се дефинират целите и да се насочат по-нататъшните дейности, като се повлияе позитивно на равнището на обществена ангажираност измежду частните донори през идващите години ”, сподели Анна Корженевска.
Липса на система от тласъци, изразяваща се в данъчни облекчения
Понастоящем физическите лица могат да приспаднат 5%, 15% или 50% от сумата от данъчната основа за направените от тях дарения, а предприятията могат да понижат финансовия си резултат, при изискване че разноските за дарения възлизат на 10%, 15% или 50% от счетоводната им облага, само че приспаданията не са толкоз обилни поради ниския размер на налога (10% върху приходите и върху приходите на физическите лица).
Също по този начин, даренията в интерес на организации с нестопанска цел в частна изгода не се признават за данъчни цели, а условията за документиране на данъчни облекчения са тежки и могат да възпрат евентуалните донори.
„ За да се реши този проблем, следва да се обмисли смяна на механизма или въвеждане на други типове тласъци, като да вземем за пример преференциално отнасяне при търгове измежду други. С опростяването на условията за документиране и разширението на листата на приетите бенефициери би се понижила административната тежест и би се насърчи поддръжката за по-широк кръг дела и организации. ”, сподели Вяра Тодорова, сътрудник отдел „ Данъци ” в „ Джингов, Гугински, Кючуков и Величков ”.
Строги правила за реализиране на комерсиална активност от юридически лица с нестопанска цел
Понастоящем Законът за юридическите лица с нестопанска цел разрешава на юридическите лица с нестопанска цел да правят активност, посредством която да генерират доходи, само че приходите се таксуват с корпоративен налог (10%) и са свързани с избрани условия и ограничавания.
Например стопанската активност би трябвало да добавя предмета на главната активност на юридическото лице с нестопанска цел и облагата не може да бъде разпределена като дивиденти, което лимитира достъпа до външни източници на финансиране.
Поради тези ограничавания стопанската активност нормално се лимитира до продажбата на дребни предмети или до рекламни действия. Този проблем би могъл да се реши посредством ясни насоки и образци, които да оказват помощ на юридическите лица с нестопанска цел да схванат типовете икономически действия, които могат да се смятат за допълващи тяхната задача. Това ще помогне на организациите да се ориентират в условията и да подсигуряват спазването на закона, като в същото време уголемяват капацитета си за генериране на доходи.
Липса на изясненост по отношение на Данък добавена стойност върху безвъзмездните услуги
Принципно Данък добавена стойност не се дължи при безвъзмездното предложение на услуги, свързани с активността на сдружението, само че неналичието на ясни насоки и двусмислието постановат самостоятелно пояснение.
Данъчните органи могат да изчислят разноските за осъществената работа и да чакат заплащане на Данък добавена стойност, в случай че преценяват, че няма връзка. За да се избегне погрешно пояснение, значимо е да се разработят ясни насоки, с които да се дефинират събитията, при които доставките на безплатни услуги са освободени от Данък добавена стойност.
Тези насоки следва да обрисуват съответни критерии, с които се открива ясна връзка сред предоставените услуги и активността или задачите на сдружението.
„ За да развием устойчива филантропия, се нуждаем от надеждни данни и шерване на познания. Централна и Източна Европа има действителна опция да продължи да построява просвета на филантропия и устойчива обществена поддръжка. Ето за какво е значимо да се ангажират всички участници в обществото по стратегически и дълготраен метод “, добави Лиза Белозерова, старши управител за Европа, Близкия изток и Африка в Гугъл.org, който поддържа изследването.
Проучването „ Филантропия и корпоративна обществена отговорност в Централна и Източна Европа “ е извършено през април и май 2023 година от Social Impact Alliance for Central and Eastern Europe, Американската комерсиална камара в България (AmCham България) и „ Джингов, Гугински, Кючуков и Величков " („ ДГКВ ”) с поддръжката на Гугъл.org.
Целият отчет може да видите ТУК
Проучването „ Филантропия и корпоративна обществена отговорност в ЦИЕ | БЪЛГАРИЯ беше извършено през април и май 2023 година от Social Impact Alliance for Central and Eastern Europe, самостоятелен, аполитичен мозъчен концерн - с поддръжката на Гугъл.org.
Безценна безплатна поддръжка бе предоставена от Американската комерсиална камара в България и адвокатското сдружение „ Джингов, Гугински, Кючуков и Величков “ („ ДГКВ ”).
В първичната фаза е картографирана българската екосистема, с цел да се разпознават основните участници, представляващи разнообразни среди и гледни точки. Експерти от 20 деликатно подбрани организации - най-много представителни организации за бизнеса, вложителите, нестопанските организации, университетските среди, както и обществената администрация и организациите, подкрепящи обществената ангажираност в България, са поканени да вземат участие в самостоятелни задълбочени изявленията, извършени онлайн по структуриран сюжет.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ