Джордж Фридман: 1989-1992 – глобален поврат
Преди тридесет години в света стартира световен прелом от една епоха в друга. Той стартира през август 1989 година, когато унгарци, австрийци и източногерманци се събраха на общоевропейски пикник в унгарския граничен град Шопрон.
Стотици източногерманци се възползваха от опцията да избягат на Запад, а в миналото уплашените маджарски граничари не направиха нищо, с цел да ги спрат. В понеделник европейските водачи – в това число немският канцлер Ангела Меркел и унгарският министър председател Виктор Орбан, двама противници, състезаващи се за душата на Европа, означиха случая на гала в Шопрон. Европейската история е била дефинирана там преди към три десетилетия, само че от този момент Континентът се пробва да стигне до общо схващане на това определение.
Надежда и заблуда
Събитията в Шопрон бяха началото на края на руската надмощие в Източна Европа. През 1945 година Съветите стигнаха толкоз надалеч на запад, колкото никоя съветска мощ до момента /всъщност армията на Александър Първи, когато освобождаваше за пръв път Европа, по това време от Наполеон, беше достигнала до Париж през 1814 година – бел.ред./. Но към края на 80-те години Съветите се разнищваха от известно време, частично тъй като спадът в цените на петрола и нарастването на разноските за защита ги отслабиха по подобен метод, че така и така тяхната неефективна система не можеше да се оправи. Михаил Горбачов се опита да си купи време и уточни, че не е зложелател на Запада, като се отдръпна към руските граници. Но е мъчно да се спре отстъплението, откакто то стартира, а към януари 1992 година самият Съветски съюз се разпадна. Империята, която царете бяха основали, се раздроби на съставните си елементи, а границите на Русия се отдръпнаха още по-далеч на изток.
Русия към този момент не беше това, което беше. Нито пък Европа беше. Разделението, в което континентът беше заледен през цялата Студена война, към този момент не съществуваше. Имаше възприятие на наслада от подписването на Маастрихтския контракт, който сътвори Европейския съюз – блок, който ще се уголемява на изток на територия, доминирана преди време от Съветите. Това беше време на огромна вяра и заблуда. Химнът на Европейски Съюз се основаваше на „ Ода на насладата “ от Деветата симфония на Бетовен. С края на настъпването на Студената война непреходният мир, който Имануил Кант пророкува, изглеждаше подръка.
Повратът се усещаше и отвън Европа. 1989 година беше годината на митингите на площад Тянанмън. Китайските протестиращи демонстрираха за демократична народна власт, носейки със себе си своя версия на Статуята на свободата. Те смятаха, че основаването на пазарна стопанска система може да докара до народна власт. Централният комитет вярваше в противното и митингите в Пекин не минаха по пътя на демонстрациите в Шопрон. Появиха се танкове, с цел да спрат демонстрациите. Неизвестен мъж се опита да блокира колона танкове, само че не съумя. Неговата орис към момента е неразбираема. И по този начин през 1989 година Китай реши каква страна ще бъде. Това беше страна, ръководена от Комунистическата партия, която позволяваше някои лимитирани частни стопански действия, само че в никакъв случай не даваше власт, която тя не можеше да вземе назад.
Според теориите на икономическата и политическата философия, методът на Китай не би трябвало да работи. Но го направи. Китай размени Япония като стопанска система, за която мнозина имаха вяра, че ще изпревари Съединени американски щати. Япония, откакто се възвърне от Втората международна война посредством експорт на евтини артикули в Съединени американски щати и други страни, беше икономическо знамение. Но Съединени американски щати се сблъскваха с Япония поради навика ѝ да блокира вноса от Съединени американски щати, до момента в който наводнява американските пазари със лични артикули. Заплахите бяха отправяни от двете страни, само че не бяха нужни. Износителите процъфтяват единствено когато имат клиенти и обилни маржове на облага. Япония държи на своите клиенти, като понижава цените. Но както се понижаваха цените, по този начин стана и със способността на японските компании да изплащат заемите си. Поради което банките рухнаха. Япония беше изпаднала в икономическа рецесия и загуби статута си на най-невероятната стопанска система, виждана в миналото. Хората, надяващи се да намерят работа в капиталова компания, стопираха да учат японски и вместо това започнаха да учат мандарин. Настъпи промяна на караула, като всички мечти се разпалиха.
Това беше и времето, когато ислямският свят оживя. Почти десетилетие през 80-те години Ирак и Иран водиха война, в която жертвите са доста над 1 милион. От позиция на Съединени американски щати Иран стана зложелател на Съединени американски щати с рухването на шаха. Близкият изток беше украшение, за което би трябвало да се борим, значително, тъй като Персийският залив съдържа нефта, от който зависи световната стопанска система. Следователно войната сред Ирак и Иран беше най-хубавата от всичко на света, защото и двете страни бяха фокусирани една върху друга, нямаха време да тормозят Съединени американски щати, а Съветите бяха безучастни.
Но залозите бяха извънредно високи за Иран и Ирак. Наградата за спечелилия би била надзор над Персийския залив и способността да господства над мюсюлманския свят. Когато войната най-сетне завърши, никоя от страните не завоюва, само че Ирак стигна допустимо най-близо до това. И вярваше, вярно или неправилно, че Съединени американски щати са се съгласили да го оставят да поеме контрола над Кувейт, в случай че завоюва войната против Иран. Така през август 1990 година Ирак нахлу и окупира Кувейт, въпреки да се въздържа от навлизане в Саудитска Арабия.
Саддам Хюсеин като че ли смяташе, че има съгласие със Съединени американски щати. Проблемът беше, че през 1990 година неговите руски настойници, в това число Горбачов, не можеха да бъдат открити. Това значи, че в случай че Съединени американски щати се опълчват на нахлуването на Саддам в Кувейт, Съветите няма да се притекат на помощ от Ирак. Всъщност никой не се притече на помощ от Ирак. Вместо това Съединени американски щати сътвориха коалиция от 39 страни – от Белгия до Хондурас – с цел да изтласкат Ирак от страната.
Краят на геополитическата борба?
След разпадането на Съветския съюз породи убеждението, че краят на Студената война значи завършек на епохата на огромна геополитическа борба. Съединените щати победиха и задачата им беше да ръководят световна система, състояща се от подчинени другари и понякога злотворен режим, откъдето произлиза този чудноват термин. Ирак сигурно имаше злотворен режим, защото не зачиташе Съединени американски щати и искаше да нахлуе в други страни. Зашеметяващото беше какъв брой страни, в това число някои някогашни руски съдружници, откликнаха на американския апел. Някои имаха вяра, че светът ще бъде подобен вечно и че в този момент всичко е обвързвано с стопанската система – или по-точно печеленето на пари. Според тях обединението уточни нов международен ред.
Разбира се, нещата стояха по различен метод. Американските сили бяха помолени да попречат на иракчаните да влязат в Саудитска Арабия. За някои надълбоко религиозни мюсюлмани наличието на американски войски наоколо до Мека и Медина беше осквернение. Те желаеха да унищожат руското наличие в Афганистан, само че бяха ядосани от американското наличие в Саудитска Арабия. От тази почва изникна „ Ал Кайда “.
Периодът от 1989 до 1992 година беше извънреден. Издигането в Източна Европа въодушеви площад Тянанмън, което от своя страна даде да се разбере, че Китай към момента е комунистическа страна с квазисвободен пазар. Японското икономическо знамение се разпадна, като сложи базата за възхода на Китай. Съединените щати станаха безспорният водач на света, наказвайки пакостливи страни и без никакво желание или схващане, сложиха основите на 11 септември.
Има вихри, които се появяват в избрани моменти. 1945 година беше подобен миг, в който целият свят беше предефиниран. Но 1945 година излезе от едно-единствено събитие: провалянето на Япония и Германия. Обаятелното към 1989-1992 година е, че силите, движещи измененията през този тригодишен интервал, бяха доста.
Общият знаменател е, че страни като Съветския съюз, Япония и Иран просто са изчерпали място за маневриране, оставяйки вратата отворена за страни като Китай да преминат през нея. Съветският съюз, Иран и Япония бяха излезли от Втората международна война отслабени и се бориха за възобновяване. Този солиден прелом се случи към 45 години по-късно и ни даде днешния Китай, джихадистите и Русия, които към момента се пробват да се възстановят. /БГНЕС
————-
Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс “
Стотици източногерманци се възползваха от опцията да избягат на Запад, а в миналото уплашените маджарски граничари не направиха нищо, с цел да ги спрат. В понеделник европейските водачи – в това число немският канцлер Ангела Меркел и унгарският министър председател Виктор Орбан, двама противници, състезаващи се за душата на Европа, означиха случая на гала в Шопрон. Европейската история е била дефинирана там преди към три десетилетия, само че от този момент Континентът се пробва да стигне до общо схващане на това определение.
Надежда и заблуда
Събитията в Шопрон бяха началото на края на руската надмощие в Източна Европа. През 1945 година Съветите стигнаха толкоз надалеч на запад, колкото никоя съветска мощ до момента /всъщност армията на Александър Първи, когато освобождаваше за пръв път Европа, по това време от Наполеон, беше достигнала до Париж през 1814 година – бел.ред./. Но към края на 80-те години Съветите се разнищваха от известно време, частично тъй като спадът в цените на петрола и нарастването на разноските за защита ги отслабиха по подобен метод, че така и така тяхната неефективна система не можеше да се оправи. Михаил Горбачов се опита да си купи време и уточни, че не е зложелател на Запада, като се отдръпна към руските граници. Но е мъчно да се спре отстъплението, откакто то стартира, а към януари 1992 година самият Съветски съюз се разпадна. Империята, която царете бяха основали, се раздроби на съставните си елементи, а границите на Русия се отдръпнаха още по-далеч на изток.
Русия към този момент не беше това, което беше. Нито пък Европа беше. Разделението, в което континентът беше заледен през цялата Студена война, към този момент не съществуваше. Имаше възприятие на наслада от подписването на Маастрихтския контракт, който сътвори Европейския съюз – блок, който ще се уголемява на изток на територия, доминирана преди време от Съветите. Това беше време на огромна вяра и заблуда. Химнът на Европейски Съюз се основаваше на „ Ода на насладата “ от Деветата симфония на Бетовен. С края на настъпването на Студената война непреходният мир, който Имануил Кант пророкува, изглеждаше подръка.
Повратът се усещаше и отвън Европа. 1989 година беше годината на митингите на площад Тянанмън. Китайските протестиращи демонстрираха за демократична народна власт, носейки със себе си своя версия на Статуята на свободата. Те смятаха, че основаването на пазарна стопанска система може да докара до народна власт. Централният комитет вярваше в противното и митингите в Пекин не минаха по пътя на демонстрациите в Шопрон. Появиха се танкове, с цел да спрат демонстрациите. Неизвестен мъж се опита да блокира колона танкове, само че не съумя. Неговата орис към момента е неразбираема. И по този начин през 1989 година Китай реши каква страна ще бъде. Това беше страна, ръководена от Комунистическата партия, която позволяваше някои лимитирани частни стопански действия, само че в никакъв случай не даваше власт, която тя не можеше да вземе назад.
Според теориите на икономическата и политическата философия, методът на Китай не би трябвало да работи. Но го направи. Китай размени Япония като стопанска система, за която мнозина имаха вяра, че ще изпревари Съединени американски щати. Япония, откакто се възвърне от Втората международна война посредством експорт на евтини артикули в Съединени американски щати и други страни, беше икономическо знамение. Но Съединени американски щати се сблъскваха с Япония поради навика ѝ да блокира вноса от Съединени американски щати, до момента в който наводнява американските пазари със лични артикули. Заплахите бяха отправяни от двете страни, само че не бяха нужни. Износителите процъфтяват единствено когато имат клиенти и обилни маржове на облага. Япония държи на своите клиенти, като понижава цените. Но както се понижаваха цените, по този начин стана и със способността на японските компании да изплащат заемите си. Поради което банките рухнаха. Япония беше изпаднала в икономическа рецесия и загуби статута си на най-невероятната стопанска система, виждана в миналото. Хората, надяващи се да намерят работа в капиталова компания, стопираха да учат японски и вместо това започнаха да учат мандарин. Настъпи промяна на караула, като всички мечти се разпалиха.
Това беше и времето, когато ислямският свят оживя. Почти десетилетие през 80-те години Ирак и Иран водиха война, в която жертвите са доста над 1 милион. От позиция на Съединени американски щати Иран стана зложелател на Съединени американски щати с рухването на шаха. Близкият изток беше украшение, за което би трябвало да се борим, значително, тъй като Персийският залив съдържа нефта, от който зависи световната стопанска система. Следователно войната сред Ирак и Иран беше най-хубавата от всичко на света, защото и двете страни бяха фокусирани една върху друга, нямаха време да тормозят Съединени американски щати, а Съветите бяха безучастни.
Но залозите бяха извънредно високи за Иран и Ирак. Наградата за спечелилия би била надзор над Персийския залив и способността да господства над мюсюлманския свят. Когато войната най-сетне завърши, никоя от страните не завоюва, само че Ирак стигна допустимо най-близо до това. И вярваше, вярно или неправилно, че Съединени американски щати са се съгласили да го оставят да поеме контрола над Кувейт, в случай че завоюва войната против Иран. Така през август 1990 година Ирак нахлу и окупира Кувейт, въпреки да се въздържа от навлизане в Саудитска Арабия.
Саддам Хюсеин като че ли смяташе, че има съгласие със Съединени американски щати. Проблемът беше, че през 1990 година неговите руски настойници, в това число Горбачов, не можеха да бъдат открити. Това значи, че в случай че Съединени американски щати се опълчват на нахлуването на Саддам в Кувейт, Съветите няма да се притекат на помощ от Ирак. Всъщност никой не се притече на помощ от Ирак. Вместо това Съединени американски щати сътвориха коалиция от 39 страни – от Белгия до Хондурас – с цел да изтласкат Ирак от страната.
Краят на геополитическата борба?
След разпадането на Съветския съюз породи убеждението, че краят на Студената война значи завършек на епохата на огромна геополитическа борба. Съединените щати победиха и задачата им беше да ръководят световна система, състояща се от подчинени другари и понякога злотворен режим, откъдето произлиза този чудноват термин. Ирак сигурно имаше злотворен режим, защото не зачиташе Съединени американски щати и искаше да нахлуе в други страни. Зашеметяващото беше какъв брой страни, в това число някои някогашни руски съдружници, откликнаха на американския апел. Някои имаха вяра, че светът ще бъде подобен вечно и че в този момент всичко е обвързвано с стопанската система – или по-точно печеленето на пари. Според тях обединението уточни нов международен ред.
Разбира се, нещата стояха по различен метод. Американските сили бяха помолени да попречат на иракчаните да влязат в Саудитска Арабия. За някои надълбоко религиозни мюсюлмани наличието на американски войски наоколо до Мека и Медина беше осквернение. Те желаеха да унищожат руското наличие в Афганистан, само че бяха ядосани от американското наличие в Саудитска Арабия. От тази почва изникна „ Ал Кайда “.
Периодът от 1989 до 1992 година беше извънреден. Издигането в Източна Европа въодушеви площад Тянанмън, което от своя страна даде да се разбере, че Китай към момента е комунистическа страна с квазисвободен пазар. Японското икономическо знамение се разпадна, като сложи базата за възхода на Китай. Съединените щати станаха безспорният водач на света, наказвайки пакостливи страни и без никакво желание или схващане, сложиха основите на 11 септември.
Има вихри, които се появяват в избрани моменти. 1945 година беше подобен миг, в който целият свят беше предефиниран. Но 1945 година излезе от едно-единствено събитие: провалянето на Япония и Германия. Обаятелното към 1989-1992 година е, че силите, движещи измененията през този тригодишен интервал, бяха доста.
Общият знаменател е, че страни като Съветския съюз, Япония и Иран просто са изчерпали място за маневриране, оставяйки вратата отворена за страни като Китай да преминат през нея. Съветският съюз, Иран и Япония бяха излезли от Втората международна война отслабени и се бориха за възобновяване. Този солиден прелом се случи към 45 години по-късно и ни даде днешния Китай, джихадистите и Русия, които към момента се пробват да се възстановят. /БГНЕС
————-
Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс “
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ