Лора Каравелова е била първата Мис София
Преди седмица един от най-големите познавачи на живота и делото на Пею Крачолов Яворов, уредникът на музея на поета в Чирпан Тодор Иванов ни описа малко известни обстоятелства за неговите детски години и ранна младост (тук). При раждането му баба му Хаджимитра го е отписала от живота, тъй като бебето било хилаво и болно. Чак на три години Пею споделил първата си дума: Мамо! и татко му цяла седмица черпил града с най-хубавото си вино. Заради бомбето и цигарата, с които ученикът Пею пък се явил в Чирпан в една от ваканциите, Тотю Крачолов спрял издръжката му и геният останал с девети клас обучение.
Първата работа на Яворов, откакто отива в София, е да се срещне и запознае с Гоце Делчев, споделя господин Иванов. В къщата на Крачолови непрестанно се приказва за Македония. Първият другар на Яворов, 17- годишният Константин Нунков, с който са седели на един чин в гимназията, е първият чирпанлия, който през 1895 година отпътува въстаник в Македония. Вдъхновен от подвига му, Пею Крачолов за първи път разгласява стихотворение във вестник, то се споделя „ Напред “. От 20 чирпански четници четирима умират като воеводи, в това число и първият братовчед на Яворов Костадин Крачолов. Единственият наследник на чичо му Пею, тежко ранен от турците, се самоубива покрай Преспанското езеро.
Срещата с Гоце Делчев е паметна за поета. Те стават другари до гроб. Под негово въздействие Яворов четири пъти върви в Македония: три пъти като въстаник и един път като воевода. Михаил Чаков написа в спомените си: Ние знаехме кое е сред нас. Това беше нашият македонски Ботев. Имахме го за провидение, пазехме го като очите си. И когато четата пресича ледените води на река Брегалница, бойците вършат столче с ръцете си, Яворов сяда, с цел да не си накваси нозете и да се разболее.
През 1903 година Яворов шест месеца е в Македония с четите на Гоце Делчев и Яне Сандански. Но Гоце пада погубен, Илинденско-Преображенското въстание е разгромено. Изклани са 9000 българи, 200 села са опожарени, 50 000 бягат, с цел да се спасят. Яворов е в рецесия, мисли за гибелта. Спасява го работата. Пише биографията на Гоце. Издава втора книга със стихове, в предговора на която Пенчо Славейков написа: „ Поезията на Яворов не е за фасулковци”, споделя ни откривателят на чирпанския талант.
Известно е, че по Яворов въздишат доста софийски хубавици. Една от тях е украинската еврейка Дора Габе. Тя е първата жена, издала стихосбирка у нас. Озаглавила я „ Теменуги”. Това не е инцидентно хрумнало й заглавие. Просто всяка заран едно момче тичало до хотел „ Империал”, където Дора била отседнала, и й подавало букетче теменуги. Те, несъмнено, били от кавалера на България Пею Яворов.
Ученичката Мария /Мина/ Тодорова от Елена сменя Дора в сърцето на поета. Изоставената хубавица плаче цяла нощ, а до края на живота си, който продължава 100 години, споделя: „ След Яворов всички други ми се костваха нищожни”.
Голямата му обич Мина почива на 13 юли 1910 година в един католически интернат в Париж. Лекарите са безпомощни пред туберкулозата, която я мори. От този момент Яворов освен стопира да написа лирика, само че я намразва вечно. В последните дни и часове, когато Мина е в мъка, братята й не разрешават на обичания да се елементарни с нея. В идващите месеци той всеки ден върви на гроба й с букет червени цветя. Появата на една жена там и фактът, че тя му предлага любовта си и сърцето си, обаче го скандализира. Той я прогонва, с цел да се срещне още веднъж с нея четири месеца по-късно по обяд в един парижки ресторант.
Всъщност Яворов се е срещнал с въпросната дама още през съдбовната за него 2006-а. Тогава тя носела в чантата си последния брой на списание „ Мисъл”, в което са оповестени стихове на Яворов, въодушевени от Дора Габе и Мина Тодорова. Сякаш трите вдъхновения са се събрали дружно.
Лора Каравелова е интелигентна, владее няколко езика, свири на пиано и цигулка и е доста хубава. Когато е единствено на двадесет години, тя печели състезанието по хубост, проведен от сдружението на публицистите. Така става първата Мис София, както бихме споделили през днешния ден.
Яворов е назначен за драматург на Народния спектакъл. Пиесата му „ В полите на Витоша”, отдадена на любовта му с Мина, се играе с голям триумф, а една анкета го дефинира като втория стихотворец на България след Вазов. Той е на върха на славата, споделя господин Тодор Иванов. И несъмнено би останал задълго там, в случай че ориста - Лора Каравелова, не го преследваше толкоз грабителски. До време неприятното предусещане го е карало да бяга. Същите паники имал и татко му Тотю, който по никакъв начин не харесвал бъдещата си снаха. Но ето какво се случва в една злощастна зимна нощ. В 11 часа някой чука на вратата на поета. „ Отварям и какво да видя учуден - написа Яворов - Лора, прегазила половин снежна София. Със сведени очи и задавен глас тя пита: „ Ще имаш ли коравосърдечието да ме върнеш мене, която те боготвори”. И тази нощ, братко аз се сдадох, Лора ме победи”. Така приключва писмото си Пею до своя шурей Никола Найденов. Това е началото на края на житейските пътища и на двамата влюбени. Но кой ли може да го знае. Те са най-скандалната двойка - тя още неразведена, само че в това време са и най-красивата, и най-талантливият. Движението стопира там, където се появят. Яворов и Лора са върхът, който бленуват доста българи.
Подобно на бащата на Пею, който не харесва бъдещата си снаха, майката на Лора пък не харесва шурей си. Въпреки това упорства: „ Лоро, ти не можеш да му бъдеш любовница, най-малко семейството му вземи”. През септември 1912 година стартира Балканската война. Пею Яворов става воевода на чета 15. Преди да тръгне обаче, в подуенската черква красивата щерка на Петко Каравелов става негова брачна половинка. На визитните си картички тя написа: Госпожа П.К.Яворова. На фронта Яворов с четата си освобождава Неврокоп, през днешния ден Гоце Делчев, и една седмица е първият му кмет.
Много е писано и разказвано за трагичната нощ на 30 ноември 1913 година, когато Лора, обхваната от ревнивост, се прострелва съдбовно в сърцето, а Яворов след изстрел в слепоочието ослепява.
Тази нощ прекатурва живота му. На 14 януари 1914 година той е уволнен от театъра. В София се носи мълвата, че той е умъртвил брачната половинка си. Геният с изключение на кьорав, и оклеветен, няма към този момент работа, пари, другари. И в този заплашителен за него миг арменците му оферират пари, македонците и банкерът Атанас Буров - също. Поетът обаче отхвърля. „ Братя, давайте вашите пари на сираците и вдовиците на тези, които починаха за нашата Македония”, споделя Яворов. По-малкият му брат Атанас написа: „ Истината беше, че последните дни гладът беше пристигнал при нас, нямахме пари за ястие, само че брат ни Пею не искаше да имаме пари, той бързаше да отиде при Лора и майка ни.”
Във Виена Яворов схваща, че не може да бъде оздравял, в София стартира „ Дело 305”, в което е умишлен за палач. На 29 октомври 1914 година поетът се прибира със своя бастун и черните очила, споделя шефът на фондация „ Яворов” Тодор Иванов. Хазяйката го вижда обезверен, подтиснат, черпи го кафе и го успокоява. След като той се качва на втория етаж, тя чува тропот. Мисли, че е трамвай. Яворов към този момент е изпил чаша мощна отрова и се е прострелял. Това е краят.
Същата тази София, която убива гения с клеветата, че е палач, в този момент се изсипва на погребението. Трамваите и файтоните стопират. Той е облечен във воеводска униформа и положен до гроба на Лора. Два месеца по-късно, на 5 януари 1915 година, в Карнобат се самоубива Никола Крачолов, по-малкият брат на Яворов. Той е единствено на 27 години, изпива голяма доза стрихнин и оставя записка: „ Животът ми, след гибелта на брат ми Пею, се обезсмисля”. По същото време два опита за самоубийство прави и най- дребният брат Атанас. Той на двадесет. Студент по право. Спасяват го.
Блестящ правист през годините и цар Борис и Георги Димитров го канят да стане министър на правораздаването. Отказва. Той ненавижда София, която е умъртвила брат му. Остава вечно в Чирпан.
Исак ГОЗЕС
Първата работа на Яворов, откакто отива в София, е да се срещне и запознае с Гоце Делчев, споделя господин Иванов. В къщата на Крачолови непрестанно се приказва за Македония. Първият другар на Яворов, 17- годишният Константин Нунков, с който са седели на един чин в гимназията, е първият чирпанлия, който през 1895 година отпътува въстаник в Македония. Вдъхновен от подвига му, Пею Крачолов за първи път разгласява стихотворение във вестник, то се споделя „ Напред “. От 20 чирпански четници четирима умират като воеводи, в това число и първият братовчед на Яворов Костадин Крачолов. Единственият наследник на чичо му Пею, тежко ранен от турците, се самоубива покрай Преспанското езеро.
Срещата с Гоце Делчев е паметна за поета. Те стават другари до гроб. Под негово въздействие Яворов четири пъти върви в Македония: три пъти като въстаник и един път като воевода. Михаил Чаков написа в спомените си: Ние знаехме кое е сред нас. Това беше нашият македонски Ботев. Имахме го за провидение, пазехме го като очите си. И когато четата пресича ледените води на река Брегалница, бойците вършат столче с ръцете си, Яворов сяда, с цел да не си накваси нозете и да се разболее.
През 1903 година Яворов шест месеца е в Македония с четите на Гоце Делчев и Яне Сандански. Но Гоце пада погубен, Илинденско-Преображенското въстание е разгромено. Изклани са 9000 българи, 200 села са опожарени, 50 000 бягат, с цел да се спасят. Яворов е в рецесия, мисли за гибелта. Спасява го работата. Пише биографията на Гоце. Издава втора книга със стихове, в предговора на която Пенчо Славейков написа: „ Поезията на Яворов не е за фасулковци”, споделя ни откривателят на чирпанския талант.
Известно е, че по Яворов въздишат доста софийски хубавици. Една от тях е украинската еврейка Дора Габе. Тя е първата жена, издала стихосбирка у нас. Озаглавила я „ Теменуги”. Това не е инцидентно хрумнало й заглавие. Просто всяка заран едно момче тичало до хотел „ Империал”, където Дора била отседнала, и й подавало букетче теменуги. Те, несъмнено, били от кавалера на България Пею Яворов.
Ученичката Мария /Мина/ Тодорова от Елена сменя Дора в сърцето на поета. Изоставената хубавица плаче цяла нощ, а до края на живота си, който продължава 100 години, споделя: „ След Яворов всички други ми се костваха нищожни”.
Голямата му обич Мина почива на 13 юли 1910 година в един католически интернат в Париж. Лекарите са безпомощни пред туберкулозата, която я мори. От този момент Яворов освен стопира да написа лирика, само че я намразва вечно. В последните дни и часове, когато Мина е в мъка, братята й не разрешават на обичания да се елементарни с нея. В идващите месеци той всеки ден върви на гроба й с букет червени цветя. Появата на една жена там и фактът, че тя му предлага любовта си и сърцето си, обаче го скандализира. Той я прогонва, с цел да се срещне още веднъж с нея четири месеца по-късно по обяд в един парижки ресторант.
Всъщност Яворов се е срещнал с въпросната дама още през съдбовната за него 2006-а. Тогава тя носела в чантата си последния брой на списание „ Мисъл”, в което са оповестени стихове на Яворов, въодушевени от Дора Габе и Мина Тодорова. Сякаш трите вдъхновения са се събрали дружно.
Лора Каравелова е интелигентна, владее няколко езика, свири на пиано и цигулка и е доста хубава. Когато е единствено на двадесет години, тя печели състезанието по хубост, проведен от сдружението на публицистите. Така става първата Мис София, както бихме споделили през днешния ден.
Яворов е назначен за драматург на Народния спектакъл. Пиесата му „ В полите на Витоша”, отдадена на любовта му с Мина, се играе с голям триумф, а една анкета го дефинира като втория стихотворец на България след Вазов. Той е на върха на славата, споделя господин Тодор Иванов. И несъмнено би останал задълго там, в случай че ориста - Лора Каравелова, не го преследваше толкоз грабителски. До време неприятното предусещане го е карало да бяга. Същите паники имал и татко му Тотю, който по никакъв начин не харесвал бъдещата си снаха. Но ето какво се случва в една злощастна зимна нощ. В 11 часа някой чука на вратата на поета. „ Отварям и какво да видя учуден - написа Яворов - Лора, прегазила половин снежна София. Със сведени очи и задавен глас тя пита: „ Ще имаш ли коравосърдечието да ме върнеш мене, която те боготвори”. И тази нощ, братко аз се сдадох, Лора ме победи”. Така приключва писмото си Пею до своя шурей Никола Найденов. Това е началото на края на житейските пътища и на двамата влюбени. Но кой ли може да го знае. Те са най-скандалната двойка - тя още неразведена, само че в това време са и най-красивата, и най-талантливият. Движението стопира там, където се появят. Яворов и Лора са върхът, който бленуват доста българи.
Подобно на бащата на Пею, който не харесва бъдещата си снаха, майката на Лора пък не харесва шурей си. Въпреки това упорства: „ Лоро, ти не можеш да му бъдеш любовница, най-малко семейството му вземи”. През септември 1912 година стартира Балканската война. Пею Яворов става воевода на чета 15. Преди да тръгне обаче, в подуенската черква красивата щерка на Петко Каравелов става негова брачна половинка. На визитните си картички тя написа: Госпожа П.К.Яворова. На фронта Яворов с четата си освобождава Неврокоп, през днешния ден Гоце Делчев, и една седмица е първият му кмет.
Много е писано и разказвано за трагичната нощ на 30 ноември 1913 година, когато Лора, обхваната от ревнивост, се прострелва съдбовно в сърцето, а Яворов след изстрел в слепоочието ослепява.
Тази нощ прекатурва живота му. На 14 януари 1914 година той е уволнен от театъра. В София се носи мълвата, че той е умъртвил брачната половинка си. Геният с изключение на кьорав, и оклеветен, няма към този момент работа, пари, другари. И в този заплашителен за него миг арменците му оферират пари, македонците и банкерът Атанас Буров - също. Поетът обаче отхвърля. „ Братя, давайте вашите пари на сираците и вдовиците на тези, които починаха за нашата Македония”, споделя Яворов. По-малкият му брат Атанас написа: „ Истината беше, че последните дни гладът беше пристигнал при нас, нямахме пари за ястие, само че брат ни Пею не искаше да имаме пари, той бързаше да отиде при Лора и майка ни.”
Във Виена Яворов схваща, че не може да бъде оздравял, в София стартира „ Дело 305”, в което е умишлен за палач. На 29 октомври 1914 година поетът се прибира със своя бастун и черните очила, споделя шефът на фондация „ Яворов” Тодор Иванов. Хазяйката го вижда обезверен, подтиснат, черпи го кафе и го успокоява. След като той се качва на втория етаж, тя чува тропот. Мисли, че е трамвай. Яворов към този момент е изпил чаша мощна отрова и се е прострелял. Това е краят.
Същата тази София, която убива гения с клеветата, че е палач, в този момент се изсипва на погребението. Трамваите и файтоните стопират. Той е облечен във воеводска униформа и положен до гроба на Лора. Два месеца по-късно, на 5 януари 1915 година, в Карнобат се самоубива Никола Крачолов, по-малкият брат на Яворов. Той е единствено на 27 години, изпива голяма доза стрихнин и оставя записка: „ Животът ми, след гибелта на брат ми Пею, се обезсмисля”. По същото време два опита за самоубийство прави и най- дребният брат Атанас. Той на двадесет. Студент по право. Спасяват го.
Блестящ правист през годините и цар Борис и Георги Димитров го канят да стане министър на правораздаването. Отказва. Той ненавижда София, която е умъртвила брат му. Остава вечно в Чирпан.
Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ