Преди повече от 500 години Бермудският триъгълник в Атлантика благодарение

Преди повече от 500 години Бермудският триъгълник в Атлантика с помощта на Колумб и неговия религиозен екипаж бил обкръжен от ореол на загадъчност. Самият Колумб отбелязвал в бордовия дневник всеки чудноват факт, само че с течение на времето всеки един от тях бил пресилен, най-много тъй като моряците изключително доста се бояли от всичко, което не можели да си обяснят.

Едно известие на Колум по време на прекосяването му във водите на Бермудския триъгълник, разказва „ големи огнени езици ”, които падали в морето. Всички отзиви сочат, че мореплавателите най-вероятно са попаднали на метеоритен дъжд, който значително изправил смелостта им на морски откриватели пред тестване. Екипажът на кораба бил на прага на отчаянието, тъй като един от метеорите, който очевидно е бил с големи размери, паднал напълно покрай кораба.

Преминаването на Колумбовия екипаж през Бермудския триъгълник било повече от необичайно и наситено с необясними случки. Към началото на втората седмица от октомври, съгласно записаните обстоятелства, Колумб се оказал в следващото обезверено състояние, вследствие на което матросите намерено отказвали да се подчинят на заповедите му, претендирали да се върнат обратно. В течение на седмици те виждали птици и растения от суша, които ги карали да се надяват, че скоро ще доближат най-сетне до стремежи бряг. С всеки минал ден броят на птиците и растенията растял, само че утрото не разкривало пред погледите им суша.

Понякога моряците вземали облаците на хоризонта за крайбрежна линия земя и постоянно превъзбудено крещели, че най-накрая са достигнали континент или остров. По този метод целият екипаж изпадал в буйна наслада, само че след нея идвало новото разоарование, че земя по този начин и не се появява. За да предотврати такива крайности, Колумб в края на краищата издал разпореждане, че в случай че някой извика „ Земя! ” и в течение на три дни това не се удостовери, той ще загуби право на награда, която била обещана на оня, който на първо време види същинската суша.

Към 11 октомври към този момент имало ясни признаци, че брегът е близо, което предиздвикало самият Колумб да се изкачи на палубата и да се вглежда към хоризонта. Около 22 часа вечерта капитанът бил окуражен от някаква светлина в далечината. Отчаян от безбройните подправени опити преди този момент, той привикал един от матросите, който също удостоверил, че вижда светлина.

Третият придошъл моряк обаче не видял светлия лъч, вследствие на което известието за земя по този начин и не било публикувано измежду обезверения екипаж, лутащ се из водите на Бермудския труъгълник. Около 4 часа по-късно обаче най-сетне Колумбовия транспортен съд достигнал до по този начин бленувата суша и този път в действителност.