Преди по-малко от седмица завърши есенният полусезон в Трета лига

Преди по-малко от седмица приключи есенният полусезон в Трета лига - Югоизточна група. Марица (Пловдив) записа повече от сполучлива футболна есен и ще зимува на второ място, единствено на точка от върха. Преди началото на шампионата мнозина футболни експерти предвидиха, че отборът ще заеме място в средата на таблицата и даже в долната половина, защото " жълто-сините " бяха напуснати от няколко съществени фигури. Плануваното включване в състава на много юноши също бе един от аргумените за тези прогнози. За наслада на почитателите на маричани тези прогнози не се сбъднаха. Нещо повече - тимът воден от треньора Борислав Караматев и неговия екип беше и остава главен кандидат за първото място. Това евентуално е изненада за някои, само че тези, които познават отбора и ситуацията по-отблизо надали са толкоз сюрпризирани. През есенния полусезон тимът на Марица сподели огромно израстване. Това важи в най-голяма степен в тактически проект, а и като нрав. Доста мачове, против мощни противници, бяха извоювани с желязна тактичност и игрова дисциплинираност. Маричани играеха сполучливо, както вкъщи, по този начин и на като посетители. През някои от предишните акции маричани стартираха с дълги серии от победи, само че последователно губеха енерция. През тази отборът се показа устойчиво през целия диапазон, в който се играеха публични срещи. Физическата подготовка също бе на равнище и възпитаниците на Борислав Караматев се показаха устойчиво даже, когато се постановяваше да играят в сбит цикъл сряда-събота. Често пъти травмите скъсяваха застрашително аварийна пейка, а окомплектоването на състава бе сериозен проблем в тези моменти. В тези проблематични моменти се видя взаимозаменяемостта на футболистите на другите позиции, както и характера на младите в състава. Отборът реализира общо 16 победи, от които 13 турнирни и три в шампионата за Купата на България. Като посетители триумфите са 8, тъкмо толкоз са и домакинските победи. Съставът записа единствено едно тъждество, то пристигна при гостуването на Черноморец. Загубите на маричани са общо пет. За състезание те са три, а по един крах " жълто-сините " имат в шампионата за Купата на АФЛ и в този за Купата на България, като в първия случай присъединяване взеха юношите старша възраст. В шампионата за Купата на България пловдивчани излязоха от обласния и зоналния стадий и изгубиха от устойчиво представящия се втородивизионен Локомотив (ГО). В Трета лига Марица позволи две загуби като посетител - от водача Созопол и от Гигант (Съединение) и една като хазаин - от Миньор (Раднево). Това бяха трите срещи, в които отборът не се показа на познатото равнище, а в една от тях и страничните фактори изиграха роля. Футболистите на Марица са отбелязали общо 47 гола - 39 в Трета лига и осем в шампионата за Купата на България. Общо 14 състезатели са осъществили 47-те гола на сметката на тима, което е още едно доказателство за разнообразието в играта и позиционирането на самите играчи. Георги Георгиев и Тодор Тимонов имат по седем гола на сметката си, като Георгиев има и четири гола в шампионата за Купата на България. Даниел Спасов и Олджай Алиев имат по пет гола, като попаденията на Спасов са напълно в шампионата. Головата разлика на тима в Трета лига е 41:12, а това е доказателство и за стабилността в защита, а и за отличното показване на Илия Николов на вратата. Тодор Тимонов евентуално пък е лидер в цялата Трета лига за брой асистенции и бе същински водач на тима. В класацията за най-хубаво нахлуване Марица заема второто място с 41 гола (средно 2.4 гола на мач). Първи е Загорец с 47, а трети Розова котловина с 35. В другата ранглиста - за най-хубава отбрана " жълто-сините " още веднъж са втори с 12 позволени гола (средно 0.7 на мач), толкоз има и Загорец. Созопол е с 6.

" Жълто-сините " разделят първото място по максимален брой победи със същите тимове - по 13, а по минимум позволени загуби пловдивчани са втори с три загуби. Ако създадем класиране единствено сред тимовете от топ 3, то маричани заемат 2-то място и там. Всички тези цифри демонстрират, че “Марица” напълно справедливо е на позицията, която заема. И през тази есен “Марица” бе измежду образците за феърплей и уместност, като грубостите липсваха напълно от играта на отбора. Обстановката в съблекалнята, разбирателството сред играчите и треньорския щаб, както и сред самите футболистите са значими в актуалния футбол. Това е и едно от най-големите достижения в представителния отбор на “Марица”. Отборът наподобява на едно огромно, заедно семейство. Това бе един от главните причини в интерес на маричани през тази футболна есен. Безспорно едно от най-големите достолепия за тима през тази есен е включването на малдите в състава. Повечето от тях демонстрираха зрялост, дисциплинираност, темперамент и положителни футболни умения. Видимо е, че това е вярната посока - сплавта сред юношите и опитните състезатели е формулата за триумф, само че това зависи и от качествата на всеки един от тях. А те потвърдиха, че доверието на треньорския щаб към тях не е инцидентно. Това развиване на нещата в състава би трябвало да бъде още един тласък за всички момчета от школата и те да вложат още по-големи старания и усърдие с цел да се усъвършенстват. Защото в “Марица” имат бъдеще! Друга позитивна наклонност, която наложително би трябвало да се означи е нарасналият зрителски интерес към домакинските срещи на “Марица”. Макар и с дребни темпове клубът последователно съумява да обърне тази статистика, която е самобитен камшик въобще за българския футбол. Верните почитатели още веднъж бяха на стадион “Марица”, за което клубът не един път изрече благодарности. Играта на тима, както и положителните резултати притеглят от ден на ден фенове на футболната игра. Малките стъпки в вярната посока носят огромна вяра, че след не доста време стадионът край реката ще се цялостно още веднъж, както беше през 90-те. Всичко до тук нямаше да бъде допустимо без дейностите на един човек - президентът Христо Христов. Той се потвърди като толерантен и проникновен човек и макар лимитираните финансови благоприятни условия, с добра организация и вярна политика тимът демонстрира положителни резултати. Трябва да се означи, че “Марица” има по-малък бюджет от тимове като “Созопол”, “Загорец”, “Гигант”, “Миньор” (Раднево), “Розова долина” и много други. Без да гони наложителни бързи резултати Христов съумява да окуражи играчи и треньори. Тенденцията от ден на ден юноши да бъдат налагани в представителния отбор е горделивост за него и за клуба. Налагането на юноши не е изключително известна политика в българските клубове, евентуално тъй като крие опасности по отношение на резултатите. Президентът и треньорският щаб на “Марица” не се опасяват от сходни опасности и тази наклонност при “жълто-сините” явно ще се трансформира в традиция. А маричани имат пребогата такава в този аспект. Минусите, които би трябвало да се отчетат през есента са няколко. В някои от срещите с тимове от средата на таблицата се видяха нотки на подценяване. Това се случи основно в средата на полусезона. И през този сезон треньорският щаб на отбора няма никакъв избор за върха на офанзивата. Борислав Караматев съумя да се оправи с този проблем, употребявайки разнообразни приоми, само че въпреки всичко казусът остава. Слабото съдийство в някои срещи не съумя да спре стремежа на маричани, само че несъмнено оставя горчива нотка у почитателите. Друг проблем пред клуба е положението на терена на стадион “Марица”. Въпреки неистовите старания и грижи той си остава в не изключително положително положение. Този проблем няма по какъв начин да бъде решен едностранно от клуба, още повече, че след събитията от 2011 година стадионът бе актуван като общинска благосъстоятелност. Напомняме, че стадионите на останалите клубове в града са дадени на концесии. По сходен метод стои въпросът и с терените до Английската гимназия. Друг дълготраен проблем е неналичието на сериозен интерес от страна на пловдивския бизнес. Отдръпването на фирмите от футболните клубове е всеобщ проблем. “Марица” е клуб с съвсем 100 годишна история и обичаи, а управлението потвърди че не са нужни големи средства, когато се работи старателно. За това клубът заслужава финансова поддръжка от страна на пловдивския бизнес и подпомагане от страна на Общината, по отношение на базата. Гореизложеното приказва, че “Марица” е един добре уравновесен тим, който сподели темперамент, бележи израстване и играе нападателен и комбинативен футбол, прелестен за феновете. Треньорският щаб е приключил изключителна работа, а организационно тимът е гарантиран. В умозаключение може да се направи изводът, че “жълто-сините” записаха повече от сполучлив есенен полусезон. Привържениците на маричани са обнадеждени, че и пролетта ще бъде такава. Със сигурност всички в клуба ще продължат да работят в тенденция 2020 да бъде още по-успешна. Снимки: Иван Йочев, Sportal.bg