Преди около 2000 години най-силната държава в западния свят -

Преди към 2000 години най-силната страна в западния свят - Римската империя, си сложила за цел да завладее земите от двете страни на Балкана и да доближи Черно море. Това е част от проектите на международните господари по това време за завладяване на нови територии, откакто към този момент са покорили Македония и Ахая.

Първата инвазия е на пълководеца Марк Лукул, който завладява гръцките понтийски градове. Аполония Понтика, сегашен Созопол, оказал най-яростна опозиция, по тази причина е изцяло срутен, а статуята на господ Аполон била отнесена в Рим. Това се случило към 72-71 година преди новата епоха.

През 29-28 година преди Христа пълководецът Марк Лициний Крас подхванал два похода на Балканите. При първия сложил под властта на Рим племената, населяващи десния бряг на Дунава, а втория път се насочил на юг от Стара планина и нанесъл тежко проваляне на тракийските племена. Така през 12-та година след Христа римляните основали провинция Мизия, а през 45-та година - провинция Тракия, на териториите на траките.

Владетелите на света незабавно почнали огромна активност в новите си завоевания. Най-важната част от активността им било строителството на пътища за военни и икономически потребности. Пътните артерии трябвало да обезпечават връзка с основните пътища на империята, както и да свързват огромните градове на новите римски провинции, които били мотор на стопанския и боен живот в присъединените към Рим територии.

Римляните работили по една и съща скица на всички места, където установявали своето владичество. Те укрепявали и уголемявали най-удобните градове, които към този момент били основани, или съграждали изцяло нови градове предвид на своите потребности, най-често на мястото на остарели селища.

Настанявайки се в Мизия и Тракия, римляните заварили огромни и добре развити тракийски селища, в които били подхванати обилни строителни действия, и в тези обитаеми места били основани условия за живот, каквито имало в огромните градове на империята другаде. Възникнали и нови огромни римски градове, най-много тук-там, където имало римски военни лагери. Тези градове били издигнати главно поради военни потребности.

Ето някои от най-големите градове от римско време - новопостроени, и остарели тракийски селища, които се радвали на подем през римската ера - Тримонциум (днешен Пловдив), Сердика (София), Улпия Ескус (град до село Гиген, община Плевен), Нове (град до сегашен Свищов), Анхиало (днешния град Поморие), Рациария (до днешното село Арчар), Никополис пъкъл Иструм ( покрай Велико Търново), Кабиле (до днешния град Ямбол), Диоклецианополис (до днешния град Хисаря) и други. Ще представим някои от тях.

Тримонциум

Безспорно с най-голяма популярност в римската ера се употребил Тримонциум (днешен Пловдив), който бил център и столица на римската провинция Тракия. Дълго преди да дойдат римляните, още по времето на Троя, към 6000 години преди новата епоха зародило антично населено място. Смята се, че името му е било Кендрисос, на името на основното провидение Аполон Кендрисос. Около 1200 години преди Христа траките построили свое укрепено населено място с името Евмолпия. По-късно бащата на Александър Македонски - Филип, го покорил и нарекъл на свое име- Филипополис. Когато траките си върнали града, почнали да го назовават Пулпудева. Марк Лукул го завладял за малко през 72 година преди новата епоха, а през 46 година след Христа градът дефинитивно влезнал в състава на римската империя. Наречен е Тримонциум (Трихълмие) от римляните, само че е по-известен като Филипополис. Това е най-големият, ослепителен и хубав град, който е бил метрополия (столица) на провинция Тракия.

Освен хубостта римляните оценили стратегическото състояние на града, през който прекосявал основният боен път на Балканите - Виа Милитарис. Римляните почнали епохално строителство в града. Построили публични здания, храмове, съкровищница, бани, одеон, театри, огромен стадион. Градът се увеличен и надхвърлил доста първичните си размери. Старите крепостни стени били издигнати още веднъж, а през 172 година император Марк Аврелий издигнал още една крепостна стена, която опасвала разширения град. Канализацията и водоснабдителната система са били най-хубавите от това време. Много римски градежи са разкрити и не престават да се разкриват и през днешния ден. Те основават картината на един огромен, укрепен и богат римски град.

Сердика

На мястото на доста остаряло населено място още от времето на неолита, известно с името Сердика, през римската ера израснал огромен и незабравим град с помощта на обстоятелството, че селището е било на пътя на Виа Милитарис.

Римляните завзели Сердика през 29 година след Христа, а император Марк Улпий Траян го трансформирал след 106 година от новата епоха в център на римски административен регион. Постепенно градът се увеличен, бил е издигнат амфитеатър, както и здания за администрацията и други публични постройки. Император Аврелиан, за който се допуска, че е роден в Сердика, разширил града и построил нова крепостна стена. При император Константин Велики градът станал център на свещеник и тук е призован значим събор. Римските историци определили града като огромен и фамозен.

Нове

Нове е римски град, издигнат поради лагер на римските легиони на брега на река Дунав, покрай днешния град Свищов.

Основите на лагера са сложени през 45 година след Христа от император Клавдий. Намира се върху остаряло тракийско населено място.

Най-напред за лагера са били отделени 17 хектара повърхност, само че по-късно са добавени още 10 хектара. Лагерът имал форма на правоъгълник и бил обкръжен с крепостна стена, с по една врата на всяка от стените. В крепостта се намирали щабът на легиона, военната болница, банята, казармите и други здания за военни потребности.

Извън крепостните стени се намирало цивилно населено място. То последователно се разраствало и през V и VІ век към този момент било център на свещеник. Имало е цялостен комплекс с огромна и дребна базилика, голяма баня и превъзходна постройка за поклонниците на мъченика свети Лупус, локален светец. Нове е бил необятно прочут град в римско време и е посещаван от доста императори.

Днес са останали единствено останките на този град, който е извънредно добре изследван и е разгласен за монумент с национално значение.

Анхиало

Римските писмени монументи оповестяват, че Анхиало се е появил с помощта на друга колония на Черно море, която била гръцка - Аполония (днешен Созопол). Новият град трябвало да дава отговор на комерсиалните потребности на Аполония и по тази причина мястото му е подбрано доста деликатно. Двата града се намират на северния и южния бряг на Бургаския залив и по този начин се е направлявала търговията по целия залив.

След като римляните завземат града, той бележи същински подем. Лично император Траян подрежда да се построи нов град. Този град е очакван като център за романизиране на тази част от Черноморския район и като противник на гръцкото въздействие. Римляните последователно трансформират Анхиало в огромен и богат град, който съперничел даже на Филипополис.

В крепостните стени влизали 60 хектара повърхност. При разкопките на остарялото римско населено място е направено значимо изобретение - градежът на улиците се отличават от всички познати римски градежи у нас. Положени са носещи зидове, вкопани в земята, върху които са сложени огромни плочи, с цел да се улесни напредването по нестабилния песъчлив терен. Откритията демонстрират, че е имало величествени частни здания, както и богат храм, свидетелстващи, че в това богато населено място е кипял многолюден публичен и набожен живот.

Диоклецианополис

Градът носи името на своя създател - император Диоклециан (284-305 г). Намира се покрай днешния град Хисаря.

През І век на първо време се появило населено място към пътна станция сред Филопополис и Ескус. Селището имало естествено благосъстояние, доста ценено от римляните - минерални извори. Древните жители на Вечния град добре познавали лечебната мощ на минералната вода и на такива места строели бани, терми, както и светилища на своите богове-лечители. Наличието на минерални извори на това място трансформирало бързо селището в един от най-големите курортни центрове на Римската империя.

Градът се простирал на 300 хектара повърхност и бил трети по величина след Филопополис и Августа Траяна. Той бил наобиколен със здрава крепостна стена, разполагал с канализация и тръбопровод. Най-важни били термите, от които са разкрити четири броя, само че евентуално са били доста повече. Термите са имали подово отопление и басейни, богата вътрешна декорация от мрамор, скулптури, колони, цветни мозайки и фонтани. Курортното населено място е посещавано от императори и знатни римляни.

В града римляните построили амфитеатър, а богати търговци издигнали същински дворци. Животът в този огромен курортен център в никакъв случай не замирал.