Кога хората за започнали да виждат синия цвят
Преди няколко дни интернет пространството пощуря в опитите си да дефинира цвета на дизайнерска рокля, пусната в обществените мрежи. Някои хора я възприемаха като синьо-черна, други златисто-черна и така нататък Това породи разгоряването на тематиката какво въздействие оказват цветовете върху груповото ни схващане.
С следствие, подбудено от следващата интернет фикс идея, се е захванал и Кевин Лориа от списание Бизнес Инсайдър Австралия. Той пази теорията, че синият цвят не бил възприеман от хората, преди те да дадат дума определение за него. За да види по кое време тъкмо е станало това, той и екипът му са почнали да търсят първите писмени свидетелства за думата.
Преди към 150 години английският академик Уилям Гладстон, до момента в който изучавал Омировата Одисея, е забелязал, че античният стихотворец е имал някои неконвенционални описания на цветовете. Така да вземем за пример медът е разказан като зелен, до момента в който желязото е наречено виолетово. Никъде в текста не е назван синият цвят. При сходни проучвания на антични текстове на редица други езици също липсва каквото и да е споменаване на небесния цвят.
Всъщност, първото споменаване на синьото е отпреди към 4500 години. Психологът Джулс Давидов отишъл в Намибия, с цел да организира опит с племето Химба. В езика на туземците няма обособени дума за синьо и когато се желало от тях да изберат наследник квадрат измежду група от зелени, те срещали изключителни компликации.
За да опишат зеления цвят, на хората от племето им били нужни доста повече думи. В последна сметка заключението на множеството захванали се с тематиката е, че не може тъкмо да се дефинира по кое време хората са почнали да виждат в синьо.
Това е по този начин, тъй като цветовете съществуват единствено като усещане. Точно и по тази причина е мъчно да се дефинира дали те в действителност са били далтонисти или просто думата, определяща синия цвят, е липсвала в речника им, с цел да изразят това, което виждат.
