Проф. Христина Вучева: Защо паричната и фискалната политика са важни за общото европейско бъдеще
Преди месец разбрахме, че ЕЦБ е подготвена да възобнови прекратеното в края на 2018 година изкупуване на активи. Тя понижи лихвата от -0.4 на -0.5 %. Това провокира най-различни мнения – от утвърждение до цялостно отказване.
Подобни разногласия в Съединени американски щати за политиката на ФЕД се чуват от месеци. Там интензивният покровител за понижаване на лихвите е самият Доналд Тръмп. Той даже заплаши с уволняване шефа на ФЕД, в случай че не побърза с понижението. По същата причина турският гуверньор на Централната банка беше уволнен от Реджеп Тайип Ердоган през лятото на 2019 година
След известието на ЕЦБ обичайните разбирачи у нас незабавно жигосаха като неправилна политиката за потребление на ниските лихви и увеличението на паричната маса като инструмент за влияние върху растежа. Нашите чистофайници са срещу намесата на централните банки, по този начин както са срещу интервенция на държавните управления.
В доста европейски страни от дълго време се води полемика за умелото съчетаване на фискалната и парична политика при въздействието върху растежа. Странното е, че от тези полемиките не проличава да се търси опора в насъбрания през годините опит на развитите страни. Брюкселските експерти са въвели някакъв кодов език, който прави неразбираеми вероятните ходове и рекомендации на европейските специалисти. На срещата на финансовите министри в Хелзинки на 14 и 15 септември 2019 година френският финансов министър даде следната рекомендация, с цел да се подкрепи растежа: „ Повече вложения от страни, които имат фискално пространство да го направят; повече промени в страни, в които е ниска производителността; икономии на държавни разноски. ”
Страни с фискално пространство, съгласно брюкселския език, са Германия и Холандия, които осъществят бюджетни остатъци. Страните, на които се предлагат промени най-вероятно сме ние, Румъния и още няколко. Ако я нямаше потребността от третата рекомендация, евентуално имената на страните щяха да съществуват в това изявление. Но тъй като потребността от понижение на разноски поради големия обществен дълг се отнася за остарели членки на съюза, в това число Франция и Италия, рекомендациите на френския финансов министър са без адрес.
Този метод няма да способства за реализирането на предложеното от Марио Драги уместно съчетаване на фискални и парични ограничения. Тези, които имат задоволително свои бюджетни пари без да се постанова да усилват дефицити и задължения, надали се нуждаят от напомняне извън, с цел да ги изразходват за своите страни. Известно е, че в Германия от дълго време се приказва за такива ограничения. Що се отнася до групата страни с ниска продуктивност, на които обичайно се предлага да вършат промени – това към този момент омръзна на всички. Препоръката за ограничение на държавните разноски е най-неработеща. Евентуалното потребление на държавни разноски за стимулиране на растежа ще усили прекалено общественият дълг в тези страни, чийто задължения от дълго време са минали 100% от Брутният вътрешен продукт. Вероятно това е повода напоследък да се чуват гласове за преразглеждане на Пакта за непоклатимост, съгласно които би трябвало строго да се съблюдават фискалните индикатори за недостиг и дълг. Това е тежкият проблем и той напълно не е породен от непрекъснатите обвинени България и Румъния. Нашата страна е една от трите с най-нисък обществен дълг.
Колкото повече се отсрочва ясното артикулиране на проблемите, свързани с растежа и с икономическите механизми на ръководство на Европейския съюз, толкоз по-трудно тези проблеми ще се вземат решение. При тези условия ще бъде невероятно да се изпълнят рекомендациите на ЕЦБ за ловко съчетаване и потребление на фискална и парична политика. Всичко това се случва не тъй като не съществува общо европейско министерство на финансите, както настояват някои френски, а и наши специалисти. Една от аргументите се крие в пренебрегването на съществуващият от десетилетия опит при потребление на фискалните и парични принадлежности, както и в това, че се позволява неизясненост по отношение на наличието на общата икономическа политика на Европейския съюз. Известно е, че за такава се приказва от началото на 1992 година след контракта от Маастрихт и изключително от 1999 година, когато се поставя началото на общата валута. За страдание, през последните години се появиха нови изказвания за вероятното наличие на икономическа политика, които нито са потвърдени, нито даже задоволително аргументирани. От сходен темперамент е съждението, че е невероятно да има обща валута, когато бюджетните политики са национални. Този принцип се поддържа от тези, които не схващат смисъла и наличието на националните държавни бюджети. Тези бюджети са на първо място еманация на конституционните права на хората и финансова основа на взаимното и общо живеене на тези хора в съответната страна. Колкото до общата икономическа политика, тя е доста тъкмо дефинирана в решенията и резолюциите на ЕЦБ в интервала 1999-2000 година
При рецензиите по отношение на ЕЦБ постоянно се не помнят даже известни от учебниците истини от началото и края на двадесетия век. Всеки учебник по банки и финанси ще ви покаже, че централните банки са основани преди епохи. Емисионната им активност се е развивала. На избран стадий от това развиване тя се свързва и с изкупуване и пласиране на държавни скъпи бумаги – това, което през днешния ден назоваваме количествени удобства и считаме за оригиналност.
В идващите редове ще се напомнят отдавнашни събития, свързани с ролята на централните банки и фиска, публичните реакции за тяхното потребление, както и позабравени систематизирания за прилаганата през отминалите години фискална и парична политика в Съединени американски щати и в Европа.
Известно е на всички, че рецесията от 1929 година е приета за най-страшната меланхолия, разрушила света. Тя стартира от Съединени американски щати и хвърля Европа в цялостен стопански безпорядък. Според доста откриватели грешката, която се позволява тогава от Съединени американски щати се дължи на прекомерната религия на министъра на финансите Ендрю Мелън в оздравителния резултат на рецесията. Според тази религия рецесията ще почисти всичко неприятно, ще се стартира начисто и ще се тръгне напред с по-голяма скорост. Това е наличието на либерализма от 20-те години на предишния век, прокламиран от Хаек, Мизас, Щумпетер. На последния принадлежи звучащата красиво фраза за „ разрушителното съзидание ”. На процедура през 1929 година става тъкмо противоположното. Разрушението освен не е съзидателно, само че е с мащаби на апокалипсис. Ендрю Мелън подава оставка и е пратен дипломат някъде надалеч от Америка. Интересното в тази ситуация е, че този човек е бил сполучлив банкер и е имал голямо положение за времето си.
Има доста откриватели, които смятат, че разразилата се рецесия от 1929 година е в основата на страшната Втора международна война /1939-1945 г./.
Полезният резултат от всичко това е, че светът схваща и прави оценка нова рецепта за развиване на капитализма. Не би трябвало да се чака всичко да се унищожи. Споменатите нагоре теоретични канони са забравени още в края на 30-те години. Трябва да се реагира като се употребяват опциите на страната, с цел да се лимитират разрушенията на рецесията. Капитализмът като че ли се възражда, въоръжен с нови на практика упътвания и систематизирания. Появява се книгата на Джон Мейнард Кейнс през 1936 година – „ Обща доктрина на парите, лихвата и заетостта “.
Той е бил освен ослепителен академик, само че и незабравим човек с омагьосване и сексапил, който му е осигурявал забележително място освен в средите на учените, само че и измежду посетителите на най-аристократичните британски клубове. На Кейнс изискуем възникването на макроикономиката като просвета и процедура, както и новата роля на държавните бюджети и това, което през днешния ден назоваваме фискална политика и фискални ограничения при регулирането на икономическите цикли. На тази основа са сполучливите диалози в Бретън Уудс през 1944 година на международния либерален експертен хайлайф, в който взе участие и Кейнс. Решенията от Бретън Уудс за фиксиране на курсовете на валутите на западните страни към $, а на $ към златото /1 $ за 35 гр.злато/, както и за основаване на МВФ през 1945 година обезпечават на света най-хубавите в икономическо отношение 30 години. В Бретън Уудс се признава публично господството на Съединени американски щати в международните финанси и окончателното слизане от международната сцена на британската лира. Поради това събитие почналата Студена война през петдесетте години сред досегашните военни съдружници, добива през шестдесетте години доста по-широк обсег.
В нашата страна, макар че след началото на шестдесетте години комунистическите репресии бяха смекчени доста, се ускори натиска по отношение на научните институти, които се занимаваха с стопански проблеми. Допускаше се да се получава и употребява информация от доста европейски западни страни, само че строго се забраняваше да се загатва даже, че е имало сходно събитие в Бретън Уудс и че капитализма се развива сполучливо на основа на златния стандарт и закрепения валутен курс. До проучване на въпросите за валутния курс се допускаха единствено правоверни членове на партията и в никакъв случаи безпартийни.
Интересното в тази ситуация е, че след 1975 година и настъпване на ерата на глобализацията и ерата на Маргарет Тачър /1979-1990 г./ и по-късно на Рейгън /1981-1989 г./, западният свят не помни Кейнс и се зае да отхвърля ролята на страната и обществените финанси. Настъпи времето на различен огромен икономист – Милтън Фридмън. Той даде обосновката на нова парадигма, съгласно която се отстранява намесата на държавните управления в регулирането и надлежно в макроикономическите принадлежности. Фридман замести обществените финанси с новата роля на паричната политика, реализирана от централните банки. Те би трябвало на основа на закон да бъдат изцяло самостоятелни от политиките на държавните управления, което им разрешава да следват повелите на пазара и да влияят посредством парите върху регулирането на икономическия цикъл. В утвърдилата се по това време като процедура макроикономика, се появяват нови принадлежности свързани с математически модели при потреблението на паричната емисия за въздействие върху стопанската система. Дори към този момент не се приказва за емисионната активност на централните банки, а за ролята им при реализиране на набелязана целева инфлация, която би трябвало да е потребна за всички и да се обезпечава посредством контролиране на паричната маса. Тя към този момент не е нещо несъмнено, както е при златния стандарт. Паричната маса се дефинира от дискреционната активност на специалистите от централните банки и техните парични комитети. От този интервал са и многочислени изявления, които утвърждават все по-голямата роля на финансовите пазари и на паричните регулации. Централните банки стават съществена опора на всички макропрогнози и рекомендации за развиване.
Тази роля на централните банки съществува и до през днешния ден. Тя беше доста обогатена и променена в интервала на рецесията от 2008 година Терминът количествени облекчения се вкара от министерство на финансите на Съединени американски щати и ФЕД при съставянето и използването на програмата от 2009 година за спасяването на няколко финансови институции и на американските автомобилни колоси. Забележителното в тази стратегия е фактът, че едно държавно управление на републиканците, отричащо поредно държавната интервенция и хвалещо ролята на пазара, след известни съмнения от края на 2008 година, реши да даде 800 милиарда $ за избавяне на частни компании. Програмата беше продължена и от държавното управление на президента Барак Обама /2009-2017 г./, което получи властта в средата на 2009 година В резултат рецесията не надвиши границите на криза, не се трансформира в международна меланхолия и разрушенията и загубите бяха лимитирани. Така опитът от 1929 година разреши на света да се оправи по-добре с рецесията от 2008 година, както и с дълговата рецесия в Гърция през 2010 година Това познание предотврати опитите дълговата рецесия да стане рецесия на еврото и то да бъде низвергнато.
Не би трябвало да забравяме, че първите, които отхвърлиха догматичното пояснение на ролята на пазара и се намесиха уверено при първи проблясъци на банкова суматоха, бяха англичаните при случая през 2007 година с банката „ Нортън Рок “. Веднага откакто се появиха опашки пред банката от изплашени спестители, теглещи под паника парите си, ръководителят на британската централна банка изиска и получи от държавното управление обща гаранция за всички влогове и за всички банки. Опашките незабавно изчезнаха. Такава увереност малко по-късно прояви и Ангела Меркел при първите признаци на суматоха и изтегляне от немските спестовни каси.
На основа на този опит светът заприказва за промени, които включваха даже възбрана на офшорните компании и техните убежища, а също и връщане в Съединени американски щати на наложителното обособяване на капиталовата от комерсиалната активност в банките и забрани за развихрилото се търгуване с мними активи, опаковани като деривати и нови финансови принадлежности. Това бяха ограничения, които се предлагаха освен от университетските среди, само че и от държавни ръководители на следващото събиране на Г-20 през 2009 година За страдание, множеството от тези доста потребни заключения бяха подценени и забравени през идващите години. Време е в този момент, вместо да се измислят нови изречения за прикриване на действителността, многочислените институционални образования в Европейски Съюз, натоварени да наблюдават риска, стабилността и факторите за напредък, както и потреблението на фискалната и парична политика да се заемат с разбор и обсъждане на всичко това. Сигурно ще стигнат до потребни за всички страни заключения и рекомендации по отношение на намаляване на вероятните неподходящи фактори в общото европейско развиване.
Нека не забравяме, че този опит и систематизирания за минали рецесии, разреши на Марио Драги да изрече през 2012 година няколкото фрази, които избавиха еврото.
„ В рамките на нашия мандат ЕЦБ е подготвена да направи всичко належащо за опазване на еврото. И повярвайте ми, това ще бъде задоволително ”. Преди дни той още веднъж без съмнение твърдо съобщи, че ще възобнови изкупуването на активи, с цел да противодейства на неподходящите процеси в Европейски Съюз, застрашаващи икономическия напредък и стабилността на европейската валута. Криистин Лагард означи, че намира това за вярно решение. Трябва да оказваме помощ това да се реализира, а не голословно да го отхвърляме. Ще бъде добре, в случай че новата европейска комисия, подпомагана от съществуващите многочислени институции и администрации на Европейски Съюз, успее да откри подобаващ метод, с цел да придаде на диалозите за фискалните и парични политики нужната изясненост и практическа полза. /БГНЕС
Подобни разногласия в Съединени американски щати за политиката на ФЕД се чуват от месеци. Там интензивният покровител за понижаване на лихвите е самият Доналд Тръмп. Той даже заплаши с уволняване шефа на ФЕД, в случай че не побърза с понижението. По същата причина турският гуверньор на Централната банка беше уволнен от Реджеп Тайип Ердоган през лятото на 2019 година
След известието на ЕЦБ обичайните разбирачи у нас незабавно жигосаха като неправилна политиката за потребление на ниските лихви и увеличението на паричната маса като инструмент за влияние върху растежа. Нашите чистофайници са срещу намесата на централните банки, по този начин както са срещу интервенция на държавните управления.
В доста европейски страни от дълго време се води полемика за умелото съчетаване на фискалната и парична политика при въздействието върху растежа. Странното е, че от тези полемиките не проличава да се търси опора в насъбрания през годините опит на развитите страни. Брюкселските експерти са въвели някакъв кодов език, който прави неразбираеми вероятните ходове и рекомендации на европейските специалисти. На срещата на финансовите министри в Хелзинки на 14 и 15 септември 2019 година френският финансов министър даде следната рекомендация, с цел да се подкрепи растежа: „ Повече вложения от страни, които имат фискално пространство да го направят; повече промени в страни, в които е ниска производителността; икономии на държавни разноски. ”
Страни с фискално пространство, съгласно брюкселския език, са Германия и Холандия, които осъществят бюджетни остатъци. Страните, на които се предлагат промени най-вероятно сме ние, Румъния и още няколко. Ако я нямаше потребността от третата рекомендация, евентуално имената на страните щяха да съществуват в това изявление. Но тъй като потребността от понижение на разноски поради големия обществен дълг се отнася за остарели членки на съюза, в това число Франция и Италия, рекомендациите на френския финансов министър са без адрес.
Този метод няма да способства за реализирането на предложеното от Марио Драги уместно съчетаване на фискални и парични ограничения. Тези, които имат задоволително свои бюджетни пари без да се постанова да усилват дефицити и задължения, надали се нуждаят от напомняне извън, с цел да ги изразходват за своите страни. Известно е, че в Германия от дълго време се приказва за такива ограничения. Що се отнася до групата страни с ниска продуктивност, на които обичайно се предлага да вършат промени – това към този момент омръзна на всички. Препоръката за ограничение на държавните разноски е най-неработеща. Евентуалното потребление на държавни разноски за стимулиране на растежа ще усили прекалено общественият дълг в тези страни, чийто задължения от дълго време са минали 100% от Брутният вътрешен продукт. Вероятно това е повода напоследък да се чуват гласове за преразглеждане на Пакта за непоклатимост, съгласно които би трябвало строго да се съблюдават фискалните индикатори за недостиг и дълг. Това е тежкият проблем и той напълно не е породен от непрекъснатите обвинени България и Румъния. Нашата страна е една от трите с най-нисък обществен дълг.
Колкото повече се отсрочва ясното артикулиране на проблемите, свързани с растежа и с икономическите механизми на ръководство на Европейския съюз, толкоз по-трудно тези проблеми ще се вземат решение. При тези условия ще бъде невероятно да се изпълнят рекомендациите на ЕЦБ за ловко съчетаване и потребление на фискална и парична политика. Всичко това се случва не тъй като не съществува общо европейско министерство на финансите, както настояват някои френски, а и наши специалисти. Една от аргументите се крие в пренебрегването на съществуващият от десетилетия опит при потребление на фискалните и парични принадлежности, както и в това, че се позволява неизясненост по отношение на наличието на общата икономическа политика на Европейския съюз. Известно е, че за такава се приказва от началото на 1992 година след контракта от Маастрихт и изключително от 1999 година, когато се поставя началото на общата валута. За страдание, през последните години се появиха нови изказвания за вероятното наличие на икономическа политика, които нито са потвърдени, нито даже задоволително аргументирани. От сходен темперамент е съждението, че е невероятно да има обща валута, когато бюджетните политики са национални. Този принцип се поддържа от тези, които не схващат смисъла и наличието на националните държавни бюджети. Тези бюджети са на първо място еманация на конституционните права на хората и финансова основа на взаимното и общо живеене на тези хора в съответната страна. Колкото до общата икономическа политика, тя е доста тъкмо дефинирана в решенията и резолюциите на ЕЦБ в интервала 1999-2000 година
При рецензиите по отношение на ЕЦБ постоянно се не помнят даже известни от учебниците истини от началото и края на двадесетия век. Всеки учебник по банки и финанси ще ви покаже, че централните банки са основани преди епохи. Емисионната им активност се е развивала. На избран стадий от това развиване тя се свързва и с изкупуване и пласиране на държавни скъпи бумаги – това, което през днешния ден назоваваме количествени удобства и считаме за оригиналност.
В идващите редове ще се напомнят отдавнашни събития, свързани с ролята на централните банки и фиска, публичните реакции за тяхното потребление, както и позабравени систематизирания за прилаганата през отминалите години фискална и парична политика в Съединени американски щати и в Европа.
Известно е на всички, че рецесията от 1929 година е приета за най-страшната меланхолия, разрушила света. Тя стартира от Съединени американски щати и хвърля Европа в цялостен стопански безпорядък. Според доста откриватели грешката, която се позволява тогава от Съединени американски щати се дължи на прекомерната религия на министъра на финансите Ендрю Мелън в оздравителния резултат на рецесията. Според тази религия рецесията ще почисти всичко неприятно, ще се стартира начисто и ще се тръгне напред с по-голяма скорост. Това е наличието на либерализма от 20-те години на предишния век, прокламиран от Хаек, Мизас, Щумпетер. На последния принадлежи звучащата красиво фраза за „ разрушителното съзидание ”. На процедура през 1929 година става тъкмо противоположното. Разрушението освен не е съзидателно, само че е с мащаби на апокалипсис. Ендрю Мелън подава оставка и е пратен дипломат някъде надалеч от Америка. Интересното в тази ситуация е, че този човек е бил сполучлив банкер и е имал голямо положение за времето си.
Има доста откриватели, които смятат, че разразилата се рецесия от 1929 година е в основата на страшната Втора международна война /1939-1945 г./.
Полезният резултат от всичко това е, че светът схваща и прави оценка нова рецепта за развиване на капитализма. Не би трябвало да се чака всичко да се унищожи. Споменатите нагоре теоретични канони са забравени още в края на 30-те години. Трябва да се реагира като се употребяват опциите на страната, с цел да се лимитират разрушенията на рецесията. Капитализмът като че ли се възражда, въоръжен с нови на практика упътвания и систематизирания. Появява се книгата на Джон Мейнард Кейнс през 1936 година – „ Обща доктрина на парите, лихвата и заетостта “.
Той е бил освен ослепителен академик, само че и незабравим човек с омагьосване и сексапил, който му е осигурявал забележително място освен в средите на учените, само че и измежду посетителите на най-аристократичните британски клубове. На Кейнс изискуем възникването на макроикономиката като просвета и процедура, както и новата роля на държавните бюджети и това, което през днешния ден назоваваме фискална политика и фискални ограничения при регулирането на икономическите цикли. На тази основа са сполучливите диалози в Бретън Уудс през 1944 година на международния либерален експертен хайлайф, в който взе участие и Кейнс. Решенията от Бретън Уудс за фиксиране на курсовете на валутите на западните страни към $, а на $ към златото /1 $ за 35 гр.злато/, както и за основаване на МВФ през 1945 година обезпечават на света най-хубавите в икономическо отношение 30 години. В Бретън Уудс се признава публично господството на Съединени американски щати в международните финанси и окончателното слизане от международната сцена на британската лира. Поради това събитие почналата Студена война през петдесетте години сред досегашните военни съдружници, добива през шестдесетте години доста по-широк обсег.
В нашата страна, макар че след началото на шестдесетте години комунистическите репресии бяха смекчени доста, се ускори натиска по отношение на научните институти, които се занимаваха с стопански проблеми. Допускаше се да се получава и употребява информация от доста европейски западни страни, само че строго се забраняваше да се загатва даже, че е имало сходно събитие в Бретън Уудс и че капитализма се развива сполучливо на основа на златния стандарт и закрепения валутен курс. До проучване на въпросите за валутния курс се допускаха единствено правоверни членове на партията и в никакъв случаи безпартийни.
Интересното в тази ситуация е, че след 1975 година и настъпване на ерата на глобализацията и ерата на Маргарет Тачър /1979-1990 г./ и по-късно на Рейгън /1981-1989 г./, западният свят не помни Кейнс и се зае да отхвърля ролята на страната и обществените финанси. Настъпи времето на различен огромен икономист – Милтън Фридмън. Той даде обосновката на нова парадигма, съгласно която се отстранява намесата на държавните управления в регулирането и надлежно в макроикономическите принадлежности. Фридман замести обществените финанси с новата роля на паричната политика, реализирана от централните банки. Те би трябвало на основа на закон да бъдат изцяло самостоятелни от политиките на държавните управления, което им разрешава да следват повелите на пазара и да влияят посредством парите върху регулирането на икономическия цикъл. В утвърдилата се по това време като процедура макроикономика, се появяват нови принадлежности свързани с математически модели при потреблението на паричната емисия за въздействие върху стопанската система. Дори към този момент не се приказва за емисионната активност на централните банки, а за ролята им при реализиране на набелязана целева инфлация, която би трябвало да е потребна за всички и да се обезпечава посредством контролиране на паричната маса. Тя към този момент не е нещо несъмнено, както е при златния стандарт. Паричната маса се дефинира от дискреционната активност на специалистите от централните банки и техните парични комитети. От този интервал са и многочислени изявления, които утвърждават все по-голямата роля на финансовите пазари и на паричните регулации. Централните банки стават съществена опора на всички макропрогнози и рекомендации за развиване.
Тази роля на централните банки съществува и до през днешния ден. Тя беше доста обогатена и променена в интервала на рецесията от 2008 година Терминът количествени облекчения се вкара от министерство на финансите на Съединени американски щати и ФЕД при съставянето и използването на програмата от 2009 година за спасяването на няколко финансови институции и на американските автомобилни колоси. Забележителното в тази стратегия е фактът, че едно държавно управление на републиканците, отричащо поредно държавната интервенция и хвалещо ролята на пазара, след известни съмнения от края на 2008 година, реши да даде 800 милиарда $ за избавяне на частни компании. Програмата беше продължена и от държавното управление на президента Барак Обама /2009-2017 г./, което получи властта в средата на 2009 година В резултат рецесията не надвиши границите на криза, не се трансформира в международна меланхолия и разрушенията и загубите бяха лимитирани. Така опитът от 1929 година разреши на света да се оправи по-добре с рецесията от 2008 година, както и с дълговата рецесия в Гърция през 2010 година Това познание предотврати опитите дълговата рецесия да стане рецесия на еврото и то да бъде низвергнато.
Не би трябвало да забравяме, че първите, които отхвърлиха догматичното пояснение на ролята на пазара и се намесиха уверено при първи проблясъци на банкова суматоха, бяха англичаните при случая през 2007 година с банката „ Нортън Рок “. Веднага откакто се появиха опашки пред банката от изплашени спестители, теглещи под паника парите си, ръководителят на британската централна банка изиска и получи от държавното управление обща гаранция за всички влогове и за всички банки. Опашките незабавно изчезнаха. Такава увереност малко по-късно прояви и Ангела Меркел при първите признаци на суматоха и изтегляне от немските спестовни каси.
На основа на този опит светът заприказва за промени, които включваха даже възбрана на офшорните компании и техните убежища, а също и връщане в Съединени американски щати на наложителното обособяване на капиталовата от комерсиалната активност в банките и забрани за развихрилото се търгуване с мними активи, опаковани като деривати и нови финансови принадлежности. Това бяха ограничения, които се предлагаха освен от университетските среди, само че и от държавни ръководители на следващото събиране на Г-20 през 2009 година За страдание, множеството от тези доста потребни заключения бяха подценени и забравени през идващите години. Време е в този момент, вместо да се измислят нови изречения за прикриване на действителността, многочислените институционални образования в Европейски Съюз, натоварени да наблюдават риска, стабилността и факторите за напредък, както и потреблението на фискалната и парична политика да се заемат с разбор и обсъждане на всичко това. Сигурно ще стигнат до потребни за всички страни заключения и рекомендации по отношение на намаляване на вероятните неподходящи фактори в общото европейско развиване.
Нека не забравяме, че този опит и систематизирания за минали рецесии, разреши на Марио Драги да изрече през 2012 година няколкото фрази, които избавиха еврото.
„ В рамките на нашия мандат ЕЦБ е подготвена да направи всичко належащо за опазване на еврото. И повярвайте ми, това ще бъде задоволително ”. Преди дни той още веднъж без съмнение твърдо съобщи, че ще възобнови изкупуването на активи, с цел да противодейства на неподходящите процеси в Европейски Съюз, застрашаващи икономическия напредък и стабилността на европейската валута. Криистин Лагард означи, че намира това за вярно решение. Трябва да оказваме помощ това да се реализира, а не голословно да го отхвърляме. Ще бъде добре, в случай че новата европейска комисия, подпомагана от съществуващите многочислени институции и администрации на Европейски Съюз, успее да откри подобаващ метод, с цел да придаде на диалозите за фискалните и парични политики нужната изясненост и практическа полза. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ