Анри Кулев: Царе сме на „Разбий построеното“
Преди месец огромният български режисьор Анри Кулев навърши 70 години. Той е роден в Шумен, приключва анимационна постановка, основател е на повече от 70 анимационни, документални и игрални филми. Сред най-известните му са „ Врабците през октомври “ по сюжет на Станислав Стратиев, „ Смъртта на заека “ и „ Бащата на яйцето “ по сюжети на Борис Христов, „ Г-жа Динозавър “ по сюжет на Рада Москова, „ Цахес “ по сюжет на Христо Ганев. Носител е на всички влиятелни национални кинонагради,повече от десетилетие (1997 - 2008) е сценограф на постановките на огромния режисьор Димитър Гочев в Германия. Предстои да излезе и най-новият му игрален филм „ Имало една война “ с присъединяване на Самуел Финци, Бен Крос, Луиза Григорова, Иван Бърнев, Севар Иванов и други Интервюто е оповестено във вестник „ Монитор, препечатваме го със съкращения.
- Г-н Кулев, на празниците на изкуствата „ Аполония “ ще визиите книгата си „ Ориент SEXpress ”, събрала 300 еротични рисунки от съвсем 3 десетилетия, оригиналите за която бяха показани и в столичната изложба „ Ко-оп “. Променили ли са се с времето визиите ви за еротичното?
- Не, те няма по какъв начин да се трансформират, само че несъмнено аз съм се трансформирал. Всичко стартира доста от дълго време в един от нашите всекидневници – с цел да бъде по-особено, по-интересно, по-провокативно. Тръгнах с тия картинки много страхливо – както с всяко нещо първоначално, само че след това те се развиха. Беше непрекъсната проба-грешка – и със себе си, и с аудиторията, тъй като това е въпрос на взаимна допустимост: еротиката не е всекидневна тематика на свенливия българин и на него също му би трябвало време да я одобри. За страдание, несъмнено, тъй като в еротиката, в телата, в мъжкото, в женското има скрити толкоз доста любопитни неща... Този вид рисунки не са официални проучвания на художник върху пластиката на тялото, вътре в тях има и социум, и препратки към приказките... И те реализираха друго равнище спрямо първосигналната журнална рисунка. Това беше смисълът и аз съм благополучен, че Нов български университет направи жеста да издаде книгата, която беше подготвена от повече от 10 години.
- Според вас българинът има ли задоволително тънка психика, с цел да схваща и да цени еротиката?
- Зависи кой по какъв начин пораства, в каква среда. Смисълът на този вид рисунки и на образованието посредством тях е да може да се избегне тъкмо тази грубоватост, тъй като ние сме постоянно на една крачка от нея. Ако усетът не е заложен още в ранни детски години, в случай че не е деликатно вкаран в главите на децата, нежно и с възприятие за комизъм и отговорност, по-късно идва простащината. Не бих могъл да отговоря на въпроса и от името на една голяма каста в България – мутрите с тяхното отношение към дамите. Но у онази „ приповдигната “ част на хората, които четат, гледат и се интересуват, естествено, картинките би трябвало по някакъв метод да оставят диря. Трудно е, всички сме обособени вселени и всички са възпитавани настрана, учени настрана, тъй че няма явен отговор. И това важи освен за българина. Общо взето, човечеството се движи паралелно и наподобява много еднообразно. Ние се преструваме, че сме разнообразни, тъй като по този начин ни отърва, само че еднообразно на тъпи смешки носят и прословутите европейци, и българите. Те не са по-малко консервативни или по-малко глупави от нас. Всички са сравними – провинцията на всички места по света е просташка и грубовата, тъй като на това я учи битът. Столицата – също.
- На какъв стадий е новият ви игрален филм „ Имало една война “? Бяхте споделили, че търсите спонсори за завършването му. Намерихте ли?
- Завършихме кино лентата. Друг е въпросът, че пари не намерихме и няма да намерим, тъй като просто в България не се намират отвън поддръжката от НФЦ и Българска национална телевизия. У нас хората, които имат пари, не вземат участие във филмовия развой. За тях е доста учудващо, че биха могли да дадат някъде пари. Парите са си техни и тази интелектуална социална милостиня тях ги изумява надълбоко. На мен ми е по-неприятно, че страната се държи по същия метод, че тя не вкара таксите към непознатите продукции, не направи фонд „ Кино “. Ние сме една от дребното страни, които извършват всичко, което им се каже от горе (сега ще въведем и такса Free, което е друга система, с цел да могат да бъдат облагодетелствани още веднъж непознатите продукции), само че не вършим нищо българите продуценти да вземат участие в този развой. Много сме изпълнителни нагоре към „ господарите “ и доста строги и възпитателни надолу към „ прислужниците “. Хората, които нямат самочувствие, правят това на всички места по света.
Но да се върнем към кино лентата. Той е приключен, само че, несъмнено – с големи загуби. Да не приказвам, че главният екип не е взел и стотинка от хонорарите си и няма по какъв начин да вземе, тъй като няма от кое място. Следващата крачка е разпространяването. И то е огромна суматоха за всеки български филм, тъй като има и монополисти, и комплицирани проблеми с публиката, и обири през интернет... Тези неща не се трансформират с годините, както не се трансформира и обичаят да се разяснява, че българските филми са неприятни, тъй като не вземат „ Оскар “... „ Имало една война “ ще има сигурно премиера на фестивала „ Златна роза “ във Варна при започване на октомври, само че за софийска премиера още не ми е ясно по кое време и по какъв начин... Трудно е, още повече че публиката се промени: младежите и децата, които гледат кино, много-много не се интересуват от Сръбско-българската война, те не знаят нищо за историята ни, а задачата на този филм е да се споделя за тия работи. Мисля, че той ще откри феновете си, само че въпреки всичко зависи от доста неща – значимо е по какъв начин младите ще погледнат на него.
- А какво става с българската анимация? Преди десетилетия тя имаше своите международни триумфи, а в този момент сякаш пробивът на един наш съотечественик в Канада – Тео Ушев, ни пристигна като знамение невиждано?
- Държавата обича да припознава съумелите хора, тя не се занимава с губещите. И защото Канада е страна, която доста държи на своята просвета, тя рано или късно ще добута Тео Ушев до този „ Оскар “, канадския. Въпросът е, че ние не се занимаваме със себе си и с филмите си, а с концепцията, че Ушев е роден някъде в България. Не обичам да приказвам по тематиката, тъй като всяка дума се пояснява превратно - „ Ама той Анри завижда... “, което ми е безпределно непознато. Пък и с Тео сме положителни другари. Пък и нямам причина. А с анимацията стана това, за което говорихме доскоро. Има една общественост, която се назовава „ студия “ – общ брой от креативен персони. Когато тя съществува, могат да се вършат положителни неща; когато всичко се трансферира на правилото „ Всяка коза за собствен крайник “ – надали. Ние сме царе на „ Разбий издигнатото “. Всяка година излизат прелестни студенти по анимация, само че те са комплицирани, тъй като виждат, че няма огромна вероятност. Разговарях с разнообразни малките екрани да се направи дребна анимационна студия към някоя от тях, само че очевидно още не е пристигнало времето. Всичко ще пристигна с времето си. Преди се смеех на думите на царя „ Когато му пристигна времето “, в този момент виждам какъв брой житейски правилни са те. Или от позицията на Съдбата – когато му пристигна времето, се раждаш; когато му пристигна времето, живееш; когато му пристигна времето, умираш...
- Г-н Кулев, на празниците на изкуствата „ Аполония “ ще визиите книгата си „ Ориент SEXpress ”, събрала 300 еротични рисунки от съвсем 3 десетилетия, оригиналите за която бяха показани и в столичната изложба „ Ко-оп “. Променили ли са се с времето визиите ви за еротичното?
- Не, те няма по какъв начин да се трансформират, само че несъмнено аз съм се трансформирал. Всичко стартира доста от дълго време в един от нашите всекидневници – с цел да бъде по-особено, по-интересно, по-провокативно. Тръгнах с тия картинки много страхливо – както с всяко нещо първоначално, само че след това те се развиха. Беше непрекъсната проба-грешка – и със себе си, и с аудиторията, тъй като това е въпрос на взаимна допустимост: еротиката не е всекидневна тематика на свенливия българин и на него също му би трябвало време да я одобри. За страдание, несъмнено, тъй като в еротиката, в телата, в мъжкото, в женското има скрити толкоз доста любопитни неща... Този вид рисунки не са официални проучвания на художник върху пластиката на тялото, вътре в тях има и социум, и препратки към приказките... И те реализираха друго равнище спрямо първосигналната журнална рисунка. Това беше смисълът и аз съм благополучен, че Нов български университет направи жеста да издаде книгата, която беше подготвена от повече от 10 години.
- Според вас българинът има ли задоволително тънка психика, с цел да схваща и да цени еротиката?
- Зависи кой по какъв начин пораства, в каква среда. Смисълът на този вид рисунки и на образованието посредством тях е да може да се избегне тъкмо тази грубоватост, тъй като ние сме постоянно на една крачка от нея. Ако усетът не е заложен още в ранни детски години, в случай че не е деликатно вкаран в главите на децата, нежно и с възприятие за комизъм и отговорност, по-късно идва простащината. Не бих могъл да отговоря на въпроса и от името на една голяма каста в България – мутрите с тяхното отношение към дамите. Но у онази „ приповдигната “ част на хората, които четат, гледат и се интересуват, естествено, картинките би трябвало по някакъв метод да оставят диря. Трудно е, всички сме обособени вселени и всички са възпитавани настрана, учени настрана, тъй че няма явен отговор. И това важи освен за българина. Общо взето, човечеството се движи паралелно и наподобява много еднообразно. Ние се преструваме, че сме разнообразни, тъй като по този начин ни отърва, само че еднообразно на тъпи смешки носят и прословутите европейци, и българите. Те не са по-малко консервативни или по-малко глупави от нас. Всички са сравними – провинцията на всички места по света е просташка и грубовата, тъй като на това я учи битът. Столицата – също.
- На какъв стадий е новият ви игрален филм „ Имало една война “? Бяхте споделили, че търсите спонсори за завършването му. Намерихте ли?
- Завършихме кино лентата. Друг е въпросът, че пари не намерихме и няма да намерим, тъй като просто в България не се намират отвън поддръжката от НФЦ и Българска национална телевизия. У нас хората, които имат пари, не вземат участие във филмовия развой. За тях е доста учудващо, че биха могли да дадат някъде пари. Парите са си техни и тази интелектуална социална милостиня тях ги изумява надълбоко. На мен ми е по-неприятно, че страната се държи по същия метод, че тя не вкара таксите към непознатите продукции, не направи фонд „ Кино “. Ние сме една от дребното страни, които извършват всичко, което им се каже от горе (сега ще въведем и такса Free, което е друга система, с цел да могат да бъдат облагодетелствани още веднъж непознатите продукции), само че не вършим нищо българите продуценти да вземат участие в този развой. Много сме изпълнителни нагоре към „ господарите “ и доста строги и възпитателни надолу към „ прислужниците “. Хората, които нямат самочувствие, правят това на всички места по света.
Но да се върнем към кино лентата. Той е приключен, само че, несъмнено – с големи загуби. Да не приказвам, че главният екип не е взел и стотинка от хонорарите си и няма по какъв начин да вземе, тъй като няма от кое място. Следващата крачка е разпространяването. И то е огромна суматоха за всеки български филм, тъй като има и монополисти, и комплицирани проблеми с публиката, и обири през интернет... Тези неща не се трансформират с годините, както не се трансформира и обичаят да се разяснява, че българските филми са неприятни, тъй като не вземат „ Оскар “... „ Имало една война “ ще има сигурно премиера на фестивала „ Златна роза “ във Варна при започване на октомври, само че за софийска премиера още не ми е ясно по кое време и по какъв начин... Трудно е, още повече че публиката се промени: младежите и децата, които гледат кино, много-много не се интересуват от Сръбско-българската война, те не знаят нищо за историята ни, а задачата на този филм е да се споделя за тия работи. Мисля, че той ще откри феновете си, само че въпреки всичко зависи от доста неща – значимо е по какъв начин младите ще погледнат на него.
- А какво става с българската анимация? Преди десетилетия тя имаше своите международни триумфи, а в този момент сякаш пробивът на един наш съотечественик в Канада – Тео Ушев, ни пристигна като знамение невиждано?
- Държавата обича да припознава съумелите хора, тя не се занимава с губещите. И защото Канада е страна, която доста държи на своята просвета, тя рано или късно ще добута Тео Ушев до този „ Оскар “, канадския. Въпросът е, че ние не се занимаваме със себе си и с филмите си, а с концепцията, че Ушев е роден някъде в България. Не обичам да приказвам по тематиката, тъй като всяка дума се пояснява превратно - „ Ама той Анри завижда... “, което ми е безпределно непознато. Пък и с Тео сме положителни другари. Пък и нямам причина. А с анимацията стана това, за което говорихме доскоро. Има една общественост, която се назовава „ студия “ – общ брой от креативен персони. Когато тя съществува, могат да се вършат положителни неща; когато всичко се трансферира на правилото „ Всяка коза за собствен крайник “ – надали. Ние сме царе на „ Разбий издигнатото “. Всяка година излизат прелестни студенти по анимация, само че те са комплицирани, тъй като виждат, че няма огромна вероятност. Разговарях с разнообразни малките екрани да се направи дребна анимационна студия към някоя от тях, само че очевидно още не е пристигнало времето. Всичко ще пристигна с времето си. Преди се смеех на думите на царя „ Когато му пристигна времето “, в този момент виждам какъв брой житейски правилни са те. Или от позицията на Съдбата – когато му пристигна времето, се раждаш; когато му пристигна времето, живееш; когато му пристигна времето, умираш...
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ