Китай разгроми американското разузнаване. САЩ не могат да разберат защо
Преди две години китайските специфични служби в действителност унищожиха цялото американско разузнаване в страната. Десетки незаконни сътрудници и техни информатори бяха изпратени в пандиза или бяха екзекутирани. Във Вашингтон това се дефинира като най-големия неуспех на Централно разузнавателно управление на САЩ за последните десетилетия, а експертите не могат да схванат по какъв начин се проваля разузнаването. И се притесняват, че Пекин ще показа получената информация с Москва.
„ Медоядът” отива на лов
Докато Китай се развива и се трансформира в мощна страна, Вашингтон от близко следи протичащото се в страната. В края на предишното десетилетие Централно разузнавателно управление на САЩ разполага с изчерпателна информация за работата на китайското държавно управление. Тя постъпва директно от коридорите на властта, където американците съумяват да внедрят агентура. Някои от информаторите са чиновницир разочаровали се от страната, проядена от корупция. Има и такива, които са просто платтени.
Но потокът от разследващи данни от Поднебесната стартира да пресъхва и през 2011 година в щаба на Централно разузнавателно управление на САЩ осъзнават доста сериозния проблем, че източниците на информация изчезват един след различен.
Американските специфични служби основават специфична група от изключително скъпи и високопоставени сътрудници на ФБР и Централно разузнавателно управление на САЩ. В строго засекретен щаб в Северна Вирджиния те проучват всяка интервенция, деликатно учат всички сътрудници на посолството на Съединени американски щати в Пекин, без значение от дипломатическия сан.
По някои сведения, тази интервенция има кодово име Honey Badger, което значи „ медояд” (роднина на язовеца от Африка – смел и нападателен див звяр, който на процедура няма естествени врагове).
Предателство или пробив
Разглеждат се две съществени версии. Първата е, че в недрата на американското разузнаване се е заселила къртица, която предава на Пекин информация за агентурната мрежа в Китай. Втората – китайски хакери са провикнали в шифрованата система за връзка.
Приблизително тогава контраразузнаването на КНР разкрива система за наблюдаване, проведена от Агенцията за национална сигурност (АНБ) на Съединени американски щати в Тайван. А Агентите на Централно разузнавателно управление на САЩ попадат на американския студент в Шанхай Глен Шрайвер, който против пари събира сведения от защитителен темперамент за китайското разузнаване. За наставление на американските студенти, учащи се зад граница, ФБР даже разгласява видеоклип, разказващ за измяната на Шрайвер.
Съпоставяйки тези обстоятелства, следователите са по склонни на версията с къртицата. Наистина, най-авторитетният американски контраразузнавач Марк Келтън, оглавяващ групата, като цяло да се съмнява. Може би частично поради това, че той е непосредствен другар на офицера от Централно разузнавателно управление на САЩ, Брайън Кели, който ФБР заподозира неправилно, че работи през 90-те години за Русия.
Но в интерес на втората „ хакерска” версия приказват скоростта и точността, с която китайските специфични служби откриват американските информатори. Освен това, както настояват уредниците на разузнаването, нито един човек в Съединени американски щати, колкото и високо ниво на достъп до секретна информация да има, не може да разполага със сведения по едно и също време за всички сътрудници, които толкоз сполучливо са хванати от Китай.
Загуба на усет
В хода на следствието картината се обрисува непрегледна: постигайки забележителни триумфи в Китай, сътрудниците на Централно разузнавателно управление на САЩ се отпускат, губят зоркост и подценяват разпоредбите на конспирацията. Агентите в Пекин съвсем не трансформират маршрутите на напредване и назначават секрети срещи в едни и същи места – просто подарък за мрежите за наблюдаване, настоящи в страната. Някои офицери на американското разузнаване поддържат връзка с информатори в заведенията за хранене, намиращи се под шапката на специфичните служби, където във всяка маса е вграден микрофон, а келнерите работят за контраразузнаването.
Освен това секретната система за връзка Covcom, която употребява агентурната мрежа, съгласно оценката на експертите е много примитивна, а също така влиза в интернет. Всъщност тя копира близкоизточната система, където мрежовата среда е по-малко заплаха. Способността на китайските хакери е очевидно подценена. Следствената група организира тескове за навлизане и открива,че системата съдържа факална неточност: влизайки в нея може да се получи достъп до доста по-широка система за връзка, по която Централно разузнавателно управление на САЩ взаимодейства с агентурната си мреша по целия свят.
За първи път за тази шпионска история през май предходната година описа The New York Times. Анонимни служители по друго време назоваха на публицистите разнообразни числа на загубите – от 12 до 20 души. След това цифрата се усилва до 30 – американското разузнаване се лишава в Китай от толкоз информатори и сътрудници през 2010 година Някои сътрудници съумяват да се изтеглят от страната.
Къртица, но не тази
Паралелно се създава и версията с къртицата. През март 2017 година оказва се за ареста на сътрудницата на Държавния департамент Кандис Клейнборн – по време на разпита със следствената група тя премълчава за връзките си с китайски длъжностни лица. На нейната банкова сметка идват пари от Китай, служителите от КНР я обсипват с дарове, измежду които има АйФон, ноутбук, изцяло мебелирана квартира и доста друго. Но Клейнборн не се признава за отговорна, а по този начин и не съумяват да потвърдят, че разкрива сведения за американските сътрудници.
През януари т.г. на летището в Ню Йорк задържат 53-годишният Джери Чун Шин Ли. Етническият китаец, жител на Съединени американски щати, през 80-те години служи в американските въоръжени сили, а от 1994 година работи в Централно разузнавателно управление на САЩ, където има достъп до секретни документи. През 2007 година той се уволнява и отива със фамилията си в Хонконг, открива се в заложна къща, съсобственикът на която е авторитетен китайски партиен функционер.
През цялото това време американските специфични служби го следят и през 2012 година съумяват да го примамят в Съединени американски щати. Претърсвайки адреса, където той е открит, те откриват две тефтерчета – първото с телефони и адреси, а второто с подробни сведения за сътрудници на Централно разузнавателно управление на САЩ, работещи под прикритие. Там се изброяват същински имена, дати на срещите с връзките, адреси на квартири за явки.
След пет разпита Ли неизвестно за какво е оставен на независимост и му разрешават да се върне в Хонконг. Арестуват го едвам след шест години, обвинявайки го в кражба на секретна информация. Никакви улици, показващи, че е предавал сведения на китайските служби, не са открити от следствието. Освен това откритите у него данни не разрешават да се направи еднопосочен извод за това, че американската мрежа в Китай е разрушена точно от него.
Катастрофални последици
Предателство, хакери, лична небрежност или всичко взето дружно – Централно разузнавателно управление на САЩ и ФБР не знаят какво точно погубва американската разследваща мрежа в Китай. Не знаят и това до каква степен надълбоко китайците са проникнали в системата на американските специфични служби.
Централно разузнавателно управление на САЩ изключително се тревожи от въпроса дали Пекин не е споделил тази информация, а също по този начин достъпа до Covcom с Москва. Точно до момента в който се унищожава американската разследваща мрежа в Китай, от няколко сътрудници, работещи в Русия, престава да постъпва информация.
При всеки случай неуспехът е злополука. В Съединени американски щати признават, че възобновяване на разрушената мрежа ще отнеме дълги години.Или в никакъв случай няма да се случи.
По брой на загубите този крах на Централно разузнавателно управление на САЩ може да се съпоставя с неуспеха на по едно и също време няколкото десетки американски сътрудници в Съюз на съветските социалистически републики. Тогава за всичко е отговорно изменничество – американската агентура е издавана от сътрудника на ФБР Роберт Хансен и началникътт на контраразузнавателното поделение на Централно разузнавателно управление на САЩ Олдрич Еймс. И двамата са вербовани от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) през 70-те и 80-те години.
х х х
Обикновено „ чуждата” агентурна мрежа се унищожава преди доста съществени събития. Когато не се чака нищо съществено, допускат различен вид „ игри” с нея.
Превод: Поглед.инфо
„ Медоядът” отива на лов
Докато Китай се развива и се трансформира в мощна страна, Вашингтон от близко следи протичащото се в страната. В края на предишното десетилетие Централно разузнавателно управление на САЩ разполага с изчерпателна информация за работата на китайското държавно управление. Тя постъпва директно от коридорите на властта, където американците съумяват да внедрят агентура. Някои от информаторите са чиновницир разочаровали се от страната, проядена от корупция. Има и такива, които са просто платтени.
Но потокът от разследващи данни от Поднебесната стартира да пресъхва и през 2011 година в щаба на Централно разузнавателно управление на САЩ осъзнават доста сериозния проблем, че източниците на информация изчезват един след различен.
Американските специфични служби основават специфична група от изключително скъпи и високопоставени сътрудници на ФБР и Централно разузнавателно управление на САЩ. В строго засекретен щаб в Северна Вирджиния те проучват всяка интервенция, деликатно учат всички сътрудници на посолството на Съединени американски щати в Пекин, без значение от дипломатическия сан.
По някои сведения, тази интервенция има кодово име Honey Badger, което значи „ медояд” (роднина на язовеца от Африка – смел и нападателен див звяр, който на процедура няма естествени врагове).
Предателство или пробив
Разглеждат се две съществени версии. Първата е, че в недрата на американското разузнаване се е заселила къртица, която предава на Пекин информация за агентурната мрежа в Китай. Втората – китайски хакери са провикнали в шифрованата система за връзка.
Приблизително тогава контраразузнаването на КНР разкрива система за наблюдаване, проведена от Агенцията за национална сигурност (АНБ) на Съединени американски щати в Тайван. А Агентите на Централно разузнавателно управление на САЩ попадат на американския студент в Шанхай Глен Шрайвер, който против пари събира сведения от защитителен темперамент за китайското разузнаване. За наставление на американските студенти, учащи се зад граница, ФБР даже разгласява видеоклип, разказващ за измяната на Шрайвер.
Съпоставяйки тези обстоятелства, следователите са по склонни на версията с къртицата. Наистина, най-авторитетният американски контраразузнавач Марк Келтън, оглавяващ групата, като цяло да се съмнява. Може би частично поради това, че той е непосредствен другар на офицера от Централно разузнавателно управление на САЩ, Брайън Кели, който ФБР заподозира неправилно, че работи през 90-те години за Русия.
Но в интерес на втората „ хакерска” версия приказват скоростта и точността, с която китайските специфични служби откриват американските информатори. Освен това, както настояват уредниците на разузнаването, нито един човек в Съединени американски щати, колкото и високо ниво на достъп до секретна информация да има, не може да разполага със сведения по едно и също време за всички сътрудници, които толкоз сполучливо са хванати от Китай.
Загуба на усет
В хода на следствието картината се обрисува непрегледна: постигайки забележителни триумфи в Китай, сътрудниците на Централно разузнавателно управление на САЩ се отпускат, губят зоркост и подценяват разпоредбите на конспирацията. Агентите в Пекин съвсем не трансформират маршрутите на напредване и назначават секрети срещи в едни и същи места – просто подарък за мрежите за наблюдаване, настоящи в страната. Някои офицери на американското разузнаване поддържат връзка с информатори в заведенията за хранене, намиращи се под шапката на специфичните служби, където във всяка маса е вграден микрофон, а келнерите работят за контраразузнаването.
Освен това секретната система за връзка Covcom, която употребява агентурната мрежа, съгласно оценката на експертите е много примитивна, а също така влиза в интернет. Всъщност тя копира близкоизточната система, където мрежовата среда е по-малко заплаха. Способността на китайските хакери е очевидно подценена. Следствената група организира тескове за навлизане и открива,че системата съдържа факална неточност: влизайки в нея може да се получи достъп до доста по-широка система за връзка, по която Централно разузнавателно управление на САЩ взаимодейства с агентурната си мреша по целия свят.
За първи път за тази шпионска история през май предходната година описа The New York Times. Анонимни служители по друго време назоваха на публицистите разнообразни числа на загубите – от 12 до 20 души. След това цифрата се усилва до 30 – американското разузнаване се лишава в Китай от толкоз информатори и сътрудници през 2010 година Някои сътрудници съумяват да се изтеглят от страната.
Къртица, но не тази
Паралелно се създава и версията с къртицата. През март 2017 година оказва се за ареста на сътрудницата на Държавния департамент Кандис Клейнборн – по време на разпита със следствената група тя премълчава за връзките си с китайски длъжностни лица. На нейната банкова сметка идват пари от Китай, служителите от КНР я обсипват с дарове, измежду които има АйФон, ноутбук, изцяло мебелирана квартира и доста друго. Но Клейнборн не се признава за отговорна, а по този начин и не съумяват да потвърдят, че разкрива сведения за американските сътрудници.
През януари т.г. на летището в Ню Йорк задържат 53-годишният Джери Чун Шин Ли. Етническият китаец, жител на Съединени американски щати, през 80-те години служи в американските въоръжени сили, а от 1994 година работи в Централно разузнавателно управление на САЩ, където има достъп до секретни документи. През 2007 година той се уволнява и отива със фамилията си в Хонконг, открива се в заложна къща, съсобственикът на която е авторитетен китайски партиен функционер.
През цялото това време американските специфични служби го следят и през 2012 година съумяват да го примамят в Съединени американски щати. Претърсвайки адреса, където той е открит, те откриват две тефтерчета – първото с телефони и адреси, а второто с подробни сведения за сътрудници на Централно разузнавателно управление на САЩ, работещи под прикритие. Там се изброяват същински имена, дати на срещите с връзките, адреси на квартири за явки.
След пет разпита Ли неизвестно за какво е оставен на независимост и му разрешават да се върне в Хонконг. Арестуват го едвам след шест години, обвинявайки го в кражба на секретна информация. Никакви улици, показващи, че е предавал сведения на китайските служби, не са открити от следствието. Освен това откритите у него данни не разрешават да се направи еднопосочен извод за това, че американската мрежа в Китай е разрушена точно от него.
Катастрофални последици
Предателство, хакери, лична небрежност или всичко взето дружно – Централно разузнавателно управление на САЩ и ФБР не знаят какво точно погубва американската разследваща мрежа в Китай. Не знаят и това до каква степен надълбоко китайците са проникнали в системата на американските специфични служби.
Централно разузнавателно управление на САЩ изключително се тревожи от въпроса дали Пекин не е споделил тази информация, а също по този начин достъпа до Covcom с Москва. Точно до момента в който се унищожава американската разследваща мрежа в Китай, от няколко сътрудници, работещи в Русия, престава да постъпва информация.
При всеки случай неуспехът е злополука. В Съединени американски щати признават, че възобновяване на разрушената мрежа ще отнеме дълги години.Или в никакъв случай няма да се случи.
По брой на загубите този крах на Централно разузнавателно управление на САЩ може да се съпоставя с неуспеха на по едно и също време няколкото десетки американски сътрудници в Съюз на съветските социалистически републики. Тогава за всичко е отговорно изменничество – американската агентура е издавана от сътрудника на ФБР Роберт Хансен и началникътт на контраразузнавателното поделение на Централно разузнавателно управление на САЩ Олдрич Еймс. И двамата са вербовани от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) през 70-те и 80-те години.
х х х
Обикновено „ чуждата” агентурна мрежа се унищожава преди доста съществени събития. Когато не се чака нищо съществено, допускат различен вид „ игри” с нея.
Превод: Поглед.инфо
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ