Ню имидж обезкръви боянчани
Преди много години видна столична адвокатка сподели, че е заблуда да се чака справедливостта законът и правосъдните органи да гледат в една посока. Колкото и нелогично да звучеше това нейно изказване тогава, с годините практиката в нашенските правосъдни зали не просто удостовери тези й думи, ами ги наложи като главен декор на ужасяващата картина на родното правораздаване.
Такъв е казусът със притежателите на земи в землището на Киноцентъра, които повече от десетилетие водят борба, с цел да потвърдят, че
земите на бабите и дядовците им действително са заграбени
от приватизатора на "Бояна филм " - американската компания "Ню имидж ".
Сагата с напазаруваното за жълти стотинки дружество за кино произвеждане, стартира в комфортното време на безредие (на 24 юни 2005-а, ден откакто Симеон Сакскобургготски съобщи властта на Сергей Станишев). Точно тогава Агенцията за приватизация избра "Ню имидж " за победител в състезанието за продажбата на 95% от капитала на държавното сдружение. Цената на договорката беше 6.25 млн. евро, а обещанията на американския вложител включваха 31 млн. вложения. Сред "постигнатите " условия по договорката беше и това 30% от сумата да може да се заплати под формата на обезщетителни принадлежности, или, казано простичко, сдружението беше изтъргувано за към 5 млн. евро. По-малко от месец по-късно (на 16 август) договорката към този момент беше подписана, макар че двамата изгубили претенденти апелираха процедурата. По това време хората от киногилдията съществено се усъмниха, че купувачът на построените върху стотиците декари земя студия и уреди за кино произвеждане ще разпродаде скъпоструващите земи на киноцентъра, а няма да се концентрира върху правенето на изкуство. Все отново да напомним, че ставаше дума за 302 дка златна земя, която приватизаторът закупи за по 16 евро на кв. м, когато сходни терени се търгуваха по 100 евро за квадрат. А като бонус получи и съществуващите там здания и уреди.
Поради разразилите се кавги и подозрения, че надали отсега нататък ще става дума за произвеждане на филми, изразени даже от новия тогава министър на културата Стефан Данаилов, той изиска повече гаранции за опазване на статута на Киноцентъра. Затова след порядъчно закъснение Агенцията за приватизация предложи нови условия по договорката. Така десетгодишният период за ипотека върху земята в Бояна, която беше учредена в интерес на страната, беше продължен на 20 години. Като в допълнение изискване беше сложено и условието в същия интервал да се резервира предметът на активност на киноцентъра. Това ненапълно успокои хората и обезпечи безпрепятственото прекачване на собствеността на "Ню имидж ". Шефът на компанията Дейвид Варод подписа контракта през януари 2006 година.
Още по това време стана ясно
че има съществени несъответствия в контракта за ипотека, където бяха записани 335 дка, в случай че Киноцентърът притежаваше документи за благосъстоятелност върху 302 дка - факт, който беше осветен от тогавашния шеф на Киноцентъра Евгени Михайлов. От самата компания пък обясняваха, че разликата идвала от "цифровото снимане на територията ", което било по-прецизно и по тази причина в контракта за ипотека били записани и двете числа...?!
Нахалството на приватизатора стигна до такава степен, че малко по-късно той заведе правосъден иск за 3 млн.евро против българската страна (в лицето на Агенцията за следприватизационен контрол), с които настояваше да му бъдат обезщетени отчасти 1.338 млн.евро за... претърпени вреди. Сред "аргументите " за претенцията бяха такива като покриване на вреди от това, че предоставеният му парцел не е бил урегулиран и че трябвало да влага в електрическа, противопожарна и ВИК апаратура, защото заварените не били годни за потребление. С думи елементарни, посредством правни "врътки " американската компания се опита да си върне забележителна част от "инвестицията ". При всички свои "оплаквания " тогава обаче необичайно за какво пропусна да заяви, че за част от парцелите към този момент има предявени реституционни искания и точно заради тази причина в контракта за приватизация 5% от капитала на сдружението са заделени точно за обезщетяване на някогашни притежатели.
Само че част от тях не са обезщетени и до през днешния ден. Но по тази причина пък са принудени да водят безкрайни правосъдни каузи, с цел да потвърдят правата си. Маститите юристи на американската компания се заемат със задачата
да обезкръвят "съпротивата "
на хората, чиито земи са били отнети при построяването на Киноцентъра и даже тези в покрайнината по елементарния и потвърдено изпитан способ у нас - посредством нескончаеми правосъдни каузи. Преди градежа на Киноцентъра това са били аграрни земи, чиито притежатели след 9 септември 1944-а са били принудени да ги вкарат в ТКЗС-то. В регистрите на учредената тогава кооперация са били записвани имената на хората, които доброзорлем са се разделили със земите си и точните квадратури на всеки имот. По-късно те са били одържавени и трансферирани от кооперацията за построяването на Киноцентъра. Точно тези книги на кооперацията обаче необичайно за какво са... изчезнали. А тази "липса " се оказва много комфортен мотив при бъдещите правосъдни каузи сред компанията приватизатор и притежателите на земи.
Голяма част от тези хора (повечето на честна възраст) стартират да се
"препъват " в комплицираните юридически "врътки "
и към днешна дата доста от тях са били принудени да се откажат да се борят за земите си. Нека не забравяме, че, първо, всички те предостатъчно са се охарчили, до момента в който преминат през стъргалото на нашенската администрация, с цел да съберат всички нужни документи, с цел да потвърдят собствеността си върху въпросните терени, а по-късно са били "потопени " във водовъртежа на правосъдни разпри с новите чорбаджии на Киноцентъра. А това "упражнение " умерено може да докара елементарния човек до просешка сопа. Каквато може би е била и задачата.
Има, несъмнено, и такива, които към момента философски устоят на "напъна ". Такъв е казусът с наследниците на умрелия през 1974-а Никола Миков, чиято орис в този момент следва да взема решение Върховният касационен съд. Повече от десетилетие след приватизацията тези хора са принудени да потвърждават, че са притежатели на закупения от техния дядо още през 1920-а парцел от близо 4 дка (нотариален акт №769, вписан в регистрите под дело №1449 от 19 юни 1920-а), който първо е бил вкаран в ТКЗС-то и на процедура лишен от "народната власт " през 1948-а, а след това и одържавен за потребностите на българското кино произвеждане. След измененията през 1989-а и признатите реституционни закони те предявяват своите искания за възобновяване на собствеността си. Доказват с документи правата си и резонно получават законно обоснованото решение на поземлената комисия в община "Витоша " за възобновяване на 26 февруари 1992 година. Но явно единствено на книга. Четвърт век по-късно, а и до ден сегашен наследниците на Миков не могат да влязат във притежание на парцела си, защото след "народната власт " той за следващ път е възложен на някой различен, само че този път под формата на приватизационна договорка. И оттук нататък стартира същинското вървене по тъгите.
Адвокатите на Варод съумяват
да извадят от "девет кладенеца вода "
с цел да оспорят собствеността им. Оказва се, че без значение от притежавания нотариален акт решението за възобновяване на собствеността на земята им и всички съпровождащи документи, които я потвърждават и които съгласно сякаш конституционното право на благосъстоятелност би трябвало да бъде "неприкосновена ", не са задоволителни, когато против тях се изправя не законното право, а това на по-силния. Следват десетки правосъдни каузи с изменчив за същинските притежатели на земята триумф.
В тази връзка един от наследниците, Борислав Радованов, описа пред в. "БАНКЕРЪ ": "Ню имидж " пристигнаха у нас с огромни обещания, като се представяха за "голям " вложител, а се оказа, че са тук просто да ни ограбят. Вече повече от четвърт век фамилията ми води безусловно неравна борба с хора, които намират елементарен достъп до всичко, което им би трябвало и на които за жалост нашата страна отвори необятно порти. Тя им разреши да се подиграват с труда, достолепието и имуществото на елементарните хора. Нали разбирате, че надали средностатистическият (а постоянно и не до такава степен състоятелен) жител на България е в положение да се опълчи на скъпо платените адвокатски адвокатски фирми, които работят за тях.
Вече четвърто потомство в нашия жанр се опитваме да получим правдивост. Но макар всичките ни старания, похабено време време и не на последно място - средства, които сме вложили, с цел да потвърдим нещо толкоз обикновено като правото си на благосъстоятелност (за която имаме изрядни документи), всякога се сблъскваме с бетонна стена, споделя Радованов. Не мога да ви опиша арогантността, с която техните юристи се отнасяха към нас по време на десетките каузи, които бяхме принудени да водим през всичките тези години. И не на последно място, все по-насаждащото се възприятие на съдба, обезпечена от парите, с които разполагат. Очевидно е, че правдивост у нас няма да получим, само че за разлика от доста мои съграждани, които се умориха - или просто напуснаха този свят, аз не считам да се отхвърлям. Ще потърся правото си в Европейския съд, тъй като съм уверен, че няма различен съд по света (освен нашия), който да се кланя на разнообразни от закона полезности. Тук е моментът да слага и още един въпрос - този път към общината. Знаете ли, че тази компания заплаща такса боклук, що се касае за една приблизително огромна къща в Бояна? И това докога? “
Адвокатът на семейството Марин Йотов също е покъртен от това, което у нас се назовава правораздаване. Пред в. "БАНКЕРЪ " той сподели... чакаме.
Очевидно тази история ще се придвижи в Страсбург. И може би освен тази, а още няколко сходни. Друг е въпросът, че в случай че правозащитният съд се произнесе в интерес на всички тези хора, цената на неоправдателната присъда няма да бъде платена от забъркалите кашата, а сметката ще би трябвало да заплати отново страната. Иначе казано - всички ние. И още веднъж повтаряме въпроса на Борислав Радованов - Докога?!
Приватизаторите постоянно печелят
Адв. Марин Йотов от САК
Отнася се за за парцел от към 4 дка, със статут на ЛИВАДА, който през 2001 година е бил реституиран на наследниците на Никола Миков. Със Заповед № РД-57-231 от 15.06.2001 година на регионалния шеф на София процесният парцел е отписан от актовите книги за държавна благосъстоятелност.
И все пак наследниците на Никола Миков в никакъв случай не съумяват да си влязат във притежание на наследствения парцел.
Достъп им се отхвърля от приватизатора "НЮ БОЯНА ФИЛМ " АД, който стопира освен всевъзможни административни и устройствено-териториални процедури, само че и намерено декларират собственически искания върху парцела.
Истината е, че този терен, както и още доста други парцели на разнообразни хора са отдалечени и по никакъв метод не засягат кинопроизводството, снимачни процеси и площадки, хранилища и административни здания.
Конкретният парцел не попада даже и в кв.1, УПИ I за народен киноцентър, защото - видно от Заповед №РД-09-50-1651/17.12.2007 година на основния проектант на София, парцелът на Никола Миков попада отвън границите на парцел пл.№189, респ. отвън границите на УПИ VII-189 - за киноцентър в кв.1.
Върху терена няма и "реализирано мероприятие " съгласно закона и няма осъществено строително мероприятие в сходство с утвърдени проекти и строителни бумаги. В направения през 1951 Генплан не е планувано застрояване върху процесния терен, след това такова не е планувано и в направения проект от 1972 година, като най-после застрояване не е осъществено макар предвижданията през 2007 година. Имотът се намира отвън границите на обсега, където е планувано застрояване, а точно отвън Зона ІІ - софтуерна зона на Националния киноцентър, и отвън УПИ VII - 189 - за киноцентър в кв. 1.
Но има извършена приватизация, като вместо да отбрани правата и законните ползи на частните лица в приватизационния развой, чиито права на благосъстоятелност преди този момент сякаш е възстановила, страната е присъединила в активите на приватизиращото се дружество и земи на частни лица. При това без тези земи и активи да бъдат наново одържавявани.
По този метод внезапно наследствените парцели на хората се оказват част от приватизираното дружество. А то към този момент има всевъзможни бизнес ползи, свързани освен с киноиндустрията, само че и със строителния бизнес, с създаване на жилищни и административни комплекси и с всякакво предприемачество, и по никакъв метод не е склонно да се разделя с каквото и да е част от активите си.
За страдание в България при правосъден спор и конфликт сред приватизация и реставрация съвсем постоянно печели сдружението приватизатор. Причините за това са доста: по-добро законодателство и по-ефективни приватизационни процедури, спрямо реституцията; всевъзможно подпомагане от държавни органи и властимащи, които постоянно са обвързани директно или непряко с приватизиращото дружество и така нататък
Въпреки всичко това хората не би трябвало да се отхвърлят, а да не престават да отстояват правата си и да търсят правдивост в съда и в интернационалните правосъдни институции.
Такъв е казусът със притежателите на земи в землището на Киноцентъра, които повече от десетилетие водят борба, с цел да потвърдят, че
земите на бабите и дядовците им действително са заграбени
от приватизатора на "Бояна филм " - американската компания "Ню имидж ".
Сагата с напазаруваното за жълти стотинки дружество за кино произвеждане, стартира в комфортното време на безредие (на 24 юни 2005-а, ден откакто Симеон Сакскобургготски съобщи властта на Сергей Станишев). Точно тогава Агенцията за приватизация избра "Ню имидж " за победител в състезанието за продажбата на 95% от капитала на държавното сдружение. Цената на договорката беше 6.25 млн. евро, а обещанията на американския вложител включваха 31 млн. вложения. Сред "постигнатите " условия по договорката беше и това 30% от сумата да може да се заплати под формата на обезщетителни принадлежности, или, казано простичко, сдружението беше изтъргувано за към 5 млн. евро. По-малко от месец по-късно (на 16 август) договорката към този момент беше подписана, макар че двамата изгубили претенденти апелираха процедурата. По това време хората от киногилдията съществено се усъмниха, че купувачът на построените върху стотиците декари земя студия и уреди за кино произвеждане ще разпродаде скъпоструващите земи на киноцентъра, а няма да се концентрира върху правенето на изкуство. Все отново да напомним, че ставаше дума за 302 дка златна земя, която приватизаторът закупи за по 16 евро на кв. м, когато сходни терени се търгуваха по 100 евро за квадрат. А като бонус получи и съществуващите там здания и уреди.
Поради разразилите се кавги и подозрения, че надали отсега нататък ще става дума за произвеждане на филми, изразени даже от новия тогава министър на културата Стефан Данаилов, той изиска повече гаранции за опазване на статута на Киноцентъра. Затова след порядъчно закъснение Агенцията за приватизация предложи нови условия по договорката. Така десетгодишният период за ипотека върху земята в Бояна, която беше учредена в интерес на страната, беше продължен на 20 години. Като в допълнение изискване беше сложено и условието в същия интервал да се резервира предметът на активност на киноцентъра. Това ненапълно успокои хората и обезпечи безпрепятственото прекачване на собствеността на "Ню имидж ". Шефът на компанията Дейвид Варод подписа контракта през януари 2006 година.
Още по това време стана ясно
че има съществени несъответствия в контракта за ипотека, където бяха записани 335 дка, в случай че Киноцентърът притежаваше документи за благосъстоятелност върху 302 дка - факт, който беше осветен от тогавашния шеф на Киноцентъра Евгени Михайлов. От самата компания пък обясняваха, че разликата идвала от "цифровото снимане на територията ", което било по-прецизно и по тази причина в контракта за ипотека били записани и двете числа...?!
Нахалството на приватизатора стигна до такава степен, че малко по-късно той заведе правосъден иск за 3 млн.евро против българската страна (в лицето на Агенцията за следприватизационен контрол), с които настояваше да му бъдат обезщетени отчасти 1.338 млн.евро за... претърпени вреди. Сред "аргументите " за претенцията бяха такива като покриване на вреди от това, че предоставеният му парцел не е бил урегулиран и че трябвало да влага в електрическа, противопожарна и ВИК апаратура, защото заварените не били годни за потребление. С думи елементарни, посредством правни "врътки " американската компания се опита да си върне забележителна част от "инвестицията ". При всички свои "оплаквания " тогава обаче необичайно за какво пропусна да заяви, че за част от парцелите към този момент има предявени реституционни искания и точно заради тази причина в контракта за приватизация 5% от капитала на сдружението са заделени точно за обезщетяване на някогашни притежатели.
Само че част от тях не са обезщетени и до през днешния ден. Но по тази причина пък са принудени да водят безкрайни правосъдни каузи, с цел да потвърдят правата си. Маститите юристи на американската компания се заемат със задачата
да обезкръвят "съпротивата "
на хората, чиито земи са били отнети при построяването на Киноцентъра и даже тези в покрайнината по елементарния и потвърдено изпитан способ у нас - посредством нескончаеми правосъдни каузи. Преди градежа на Киноцентъра това са били аграрни земи, чиито притежатели след 9 септември 1944-а са били принудени да ги вкарат в ТКЗС-то. В регистрите на учредената тогава кооперация са били записвани имената на хората, които доброзорлем са се разделили със земите си и точните квадратури на всеки имот. По-късно те са били одържавени и трансферирани от кооперацията за построяването на Киноцентъра. Точно тези книги на кооперацията обаче необичайно за какво са... изчезнали. А тази "липса " се оказва много комфортен мотив при бъдещите правосъдни каузи сред компанията приватизатор и притежателите на земи.
Голяма част от тези хора (повечето на честна възраст) стартират да се
"препъват " в комплицираните юридически "врътки "
и към днешна дата доста от тях са били принудени да се откажат да се борят за земите си. Нека не забравяме, че, първо, всички те предостатъчно са се охарчили, до момента в който преминат през стъргалото на нашенската администрация, с цел да съберат всички нужни документи, с цел да потвърдят собствеността си върху въпросните терени, а по-късно са били "потопени " във водовъртежа на правосъдни разпри с новите чорбаджии на Киноцентъра. А това "упражнение " умерено може да докара елементарния човек до просешка сопа. Каквато може би е била и задачата.
Има, несъмнено, и такива, които към момента философски устоят на "напъна ". Такъв е казусът с наследниците на умрелия през 1974-а Никола Миков, чиято орис в този момент следва да взема решение Върховният касационен съд. Повече от десетилетие след приватизацията тези хора са принудени да потвърждават, че са притежатели на закупения от техния дядо още през 1920-а парцел от близо 4 дка (нотариален акт №769, вписан в регистрите под дело №1449 от 19 юни 1920-а), който първо е бил вкаран в ТКЗС-то и на процедура лишен от "народната власт " през 1948-а, а след това и одържавен за потребностите на българското кино произвеждане. След измененията през 1989-а и признатите реституционни закони те предявяват своите искания за възобновяване на собствеността си. Доказват с документи правата си и резонно получават законно обоснованото решение на поземлената комисия в община "Витоша " за възобновяване на 26 февруари 1992 година. Но явно единствено на книга. Четвърт век по-късно, а и до ден сегашен наследниците на Миков не могат да влязат във притежание на парцела си, защото след "народната власт " той за следващ път е възложен на някой различен, само че този път под формата на приватизационна договорка. И оттук нататък стартира същинското вървене по тъгите.
Адвокатите на Варод съумяват
да извадят от "девет кладенеца вода "
с цел да оспорят собствеността им. Оказва се, че без значение от притежавания нотариален акт решението за възобновяване на собствеността на земята им и всички съпровождащи документи, които я потвърждават и които съгласно сякаш конституционното право на благосъстоятелност би трябвало да бъде "неприкосновена ", не са задоволителни, когато против тях се изправя не законното право, а това на по-силния. Следват десетки правосъдни каузи с изменчив за същинските притежатели на земята триумф.
В тази връзка един от наследниците, Борислав Радованов, описа пред в. "БАНКЕРЪ ": "Ню имидж " пристигнаха у нас с огромни обещания, като се представяха за "голям " вложител, а се оказа, че са тук просто да ни ограбят. Вече повече от четвърт век фамилията ми води безусловно неравна борба с хора, които намират елементарен достъп до всичко, което им би трябвало и на които за жалост нашата страна отвори необятно порти. Тя им разреши да се подиграват с труда, достолепието и имуществото на елементарните хора. Нали разбирате, че надали средностатистическият (а постоянно и не до такава степен състоятелен) жител на България е в положение да се опълчи на скъпо платените адвокатски адвокатски фирми, които работят за тях.
Вече четвърто потомство в нашия жанр се опитваме да получим правдивост. Но макар всичките ни старания, похабено време време и не на последно място - средства, които сме вложили, с цел да потвърдим нещо толкоз обикновено като правото си на благосъстоятелност (за която имаме изрядни документи), всякога се сблъскваме с бетонна стена, споделя Радованов. Не мога да ви опиша арогантността, с която техните юристи се отнасяха към нас по време на десетките каузи, които бяхме принудени да водим през всичките тези години. И не на последно място, все по-насаждащото се възприятие на съдба, обезпечена от парите, с които разполагат. Очевидно е, че правдивост у нас няма да получим, само че за разлика от доста мои съграждани, които се умориха - или просто напуснаха този свят, аз не считам да се отхвърлям. Ще потърся правото си в Европейския съд, тъй като съм уверен, че няма различен съд по света (освен нашия), който да се кланя на разнообразни от закона полезности. Тук е моментът да слага и още един въпрос - този път към общината. Знаете ли, че тази компания заплаща такса боклук, що се касае за една приблизително огромна къща в Бояна? И това докога? “
Адвокатът на семейството Марин Йотов също е покъртен от това, което у нас се назовава правораздаване. Пред в. "БАНКЕРЪ " той сподели... чакаме.
Очевидно тази история ще се придвижи в Страсбург. И може би освен тази, а още няколко сходни. Друг е въпросът, че в случай че правозащитният съд се произнесе в интерес на всички тези хора, цената на неоправдателната присъда няма да бъде платена от забъркалите кашата, а сметката ще би трябвало да заплати отново страната. Иначе казано - всички ние. И още веднъж повтаряме въпроса на Борислав Радованов - Докога?!
Приватизаторите постоянно печелят
Адв. Марин Йотов от САК
Отнася се за за парцел от към 4 дка, със статут на ЛИВАДА, който през 2001 година е бил реституиран на наследниците на Никола Миков. Със Заповед № РД-57-231 от 15.06.2001 година на регионалния шеф на София процесният парцел е отписан от актовите книги за държавна благосъстоятелност.
И все пак наследниците на Никола Миков в никакъв случай не съумяват да си влязат във притежание на наследствения парцел.
Достъп им се отхвърля от приватизатора "НЮ БОЯНА ФИЛМ " АД, който стопира освен всевъзможни административни и устройствено-териториални процедури, само че и намерено декларират собственически искания върху парцела.
Истината е, че този терен, както и още доста други парцели на разнообразни хора са отдалечени и по никакъв метод не засягат кинопроизводството, снимачни процеси и площадки, хранилища и административни здания.
Конкретният парцел не попада даже и в кв.1, УПИ I за народен киноцентър, защото - видно от Заповед №РД-09-50-1651/17.12.2007 година на основния проектант на София, парцелът на Никола Миков попада отвън границите на парцел пл.№189, респ. отвън границите на УПИ VII-189 - за киноцентър в кв.1.
Върху терена няма и "реализирано мероприятие " съгласно закона и няма осъществено строително мероприятие в сходство с утвърдени проекти и строителни бумаги. В направения през 1951 Генплан не е планувано застрояване върху процесния терен, след това такова не е планувано и в направения проект от 1972 година, като най-после застрояване не е осъществено макар предвижданията през 2007 година. Имотът се намира отвън границите на обсега, където е планувано застрояване, а точно отвън Зона ІІ - софтуерна зона на Националния киноцентър, и отвън УПИ VII - 189 - за киноцентър в кв. 1.
Но има извършена приватизация, като вместо да отбрани правата и законните ползи на частните лица в приватизационния развой, чиито права на благосъстоятелност преди този момент сякаш е възстановила, страната е присъединила в активите на приватизиращото се дружество и земи на частни лица. При това без тези земи и активи да бъдат наново одържавявани.
По този метод внезапно наследствените парцели на хората се оказват част от приватизираното дружество. А то към този момент има всевъзможни бизнес ползи, свързани освен с киноиндустрията, само че и със строителния бизнес, с създаване на жилищни и административни комплекси и с всякакво предприемачество, и по никакъв метод не е склонно да се разделя с каквото и да е част от активите си.
За страдание в България при правосъден спор и конфликт сред приватизация и реставрация съвсем постоянно печели сдружението приватизатор. Причините за това са доста: по-добро законодателство и по-ефективни приватизационни процедури, спрямо реституцията; всевъзможно подпомагане от държавни органи и властимащи, които постоянно са обвързани директно или непряко с приватизиращото дружество и така нататък
Въпреки всичко това хората не би трябвало да се отхвърлят, а да не престават да отстояват правата си и да търсят правдивост в съда и в интернационалните правосъдни институции.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ