Доц. Румяна Маринова-Христиди: Българи с различни виждания се обединиха, за да спасят евреите
Преди 80 години българи с разнообразни специалности и политически визии се сплотиха, с цел да спасят своите еврейски сънародници. Този акт сподели човещината и хуманността на българите по време на най-жестоката война в човешката история. Трябва да отдадем заслуженото на нашите почтени предшественици.
Това съобщи в изявление за БГНЕС доцент доктор Румяна Маринова-Христиди от Историческия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “, където преподава специалността „ Хебраистика “.
Спасяването на българските евреи не би трябвало нито да бъде национализирано, нито приватизирано.
„ Не можем да приказваме в никакъв случай за целия народ, тъй като в един народ постоянно има разнообразни хора, разнообразни кръгове. Можем да приказваме за държание на по-голямата част от българския народ, тъй като българският народ, в по-голямата си част, е Спасителят на българските евреи “, съобщи доцент Маринова-Христиди във връзка със събитията от март 1943 година, когато българите не позволяват изпращането на своите еврейски съграждани в лагерите на гибелта в хитлеристка Германия.
Тя акцентира, че тук не става дума за еднократен акт. „ Говорим за дълготрайно държание, в течение на повече от три години, в което огромната част от българския народ, без значение дали става дума за хора, заемащи някакви позиции, или хора, които са свързани с евреите, или най-обикновените български жители, са посочили едно държание на съпричастност към еврейските сънародници. Това държание дава оправдание на депутатите от опозицията в Народното събрание, на Българската православна черква, на някои от ръководителите на българската страна тогава да вземат решения, които в последна сметка ще доведат до спасението на тази общественост “, означи доцент Христиди.
В същото време не можем и да приватизираме спасението. „ Не можем да създадем обстоен лист на спасителите и не е належащо да го създадем – ние имаме както „ знайните “ спасители, тези имена, които непрестанно повтаряме, по този начин имаме и доста „ незнайни “, сподели историкът.
Според нея би трябвало да има Пантеон на праведниците, т.е. на незабравените и непознатите лица на спасението, защото в архивите откриваме все нови и нови свидетелства за това по какъв начин елементарни жители, чиито имена ние не знаем, или не са необятно известни, са помагали съответно, защитавали са и са заемали почтена позиция.
„ Сред спасителите преди всичко би трябвало да откроим Българската православна черква. Тя е единствената православна черква в Европа като институция, а не като самостоятелни актове, която през цялото време на преследванията против евреите, почнали със Закона за отбрана на нацията, и се стигне до самия завършек на войната, заема една извънредно почтена обществена позиция. Тя е документирана и в протоколите на Светия синод и в доста от дейностите на нейните духовни водачи – митрополитите Стефан и Кирил, което в действителност е европейско изключение и дава мотив за доста горделивост и почитание към БПЦ “, съобщи доцент Христиди.
На последващо място са Димитър Пешев и 43 депутати, които подписват подписката против депортацията, както и редица други професионални съюзи на юристи, лекари, доста интелектуалци, писатели и политици от целия политически набор.
„ За първи път в българската история виждаме хора, които са от извънредно левия до извънредно десния политически набор, които нямат нищо общо между тях, и се разминават по всички останали тематики, обединени в отбрана на еврейските ни сънародници. Има доста други, които можем да споменем, само че главно става дума за държание – дълготрайно държание, доста години, на по-голямата част от българското общество, което не прояви неприятното отношение към своите сънародници, а в противен случай направи всичко допустимо да облекчи техните премеждия “, съобщи историкът.
Сред професионалните организации, които заемат почтена позиция, изключително се откроява Съюзът на юристите.
„ Говорим освен за юристите, които несъмнено имат доста огромна документирана заслуга с тяхното писмо против Закона за отбрана на нацията. Като представители на свободните специалности те могат да изкажат по-независимо мнение. Останалата част от юридическата колегия – съдиите, прокурорите, магистратите – са държавни чиновници, те би трябвало да служат на страната и на закона, даже той да е неправдив “, съобщи доцент Христиди и означи, че в действителност тъкмо тук се личи професионалното и почтено държание на по-голямата част от юридическата колегия. „ Позицията на българските съдии, прокурори, следователи е доста комплицирана, тъй като те би трябвало да служат на страната. От друга страна те служат на съвестта си, и тъкмо тук е моментът да отбележим по какъв метод те са помагали. Българската юридическа колегия в никакъв случай не е била кръволошка, тя има дълга история в отбрана на онеправданите в България, която стартира доста преди Втората международна война, само че тя сподели това свое държание, и по време на Втората международна война и на анти-еврейското законодателство точно посредством използването на закона. Законът не е прилаган в цялата му тежест, или най-малко е бил прилаган по метод, в който е бил по-гъвкав, ненапълно с професионална ловкост. Това да бъдеш евреин не е било утежняващо събитие в очите на българските адвокати “, означи историкът.
Юридическата колегия е най-голямата професионална мощ в тогавашна България. Тя е най-силната, най-значимата, в основата на държавността. Юристите са заемали разнообразни позиции, и в страната, и в разнообразни структури, тъй че техните дейности са извънредно значими. Мнозина от тях са ангажирани и с директни дейности. Самият Димитър Пешев е правист.
Българската еврейска общественост след Втората международна война оказва цялостно подпомагане на България, застъпвайки се за нея на Парижката мирна конференция, която разисква идния кротичък контракт със страната ни. Изпраща се меморандум.
„ Именно по гледище на Консисторията на българските евреи Парижкият кротичък контракт, който България подписва на 10-ти февруари 1947 година, е единственият, който не съдържа специфични клаузи за малцинствата “, означи доцент Христиди.
Тя прикани да се фокусираме върху положителното и положителния образец.
„ Напоследък има доста отрицателни вести, сякаш се търси постоянно неприятното, отрицателното, даже когато имаме позитивни образци, търсим сякаш по какъв начин да ги омаловажим или пък да кажем „ Не, то не е било тъкмо по този начин “. Реалността е доста нюансирана от това, което ние можем да изразим единствено с думи. Разбира се, че никой не е единствено добър или единствено неприятен. Нека да отчетем обстоятелството, че българският народ, по време на Втората международна война, сподели извънредно благородно държание – изключение в Европа. Именно тази дребна, патриархална България, с 80% земеделско население, само че със здрав традиционен морал, с извънреден барометър за положително и зло, в действителност сподели извънредно почтено, човешко и хуманно държание и не разреши неговите сънародници евреи да бъдат депортирани. Нека да отчетем този факт, дано се гордеем без това да бъде мотив за идеализиране на каквато и да е обстановка, само че дано да отдадем дължимото на нашите предшественици, тъй като те в действителност са били почтени “, съобщи пред БГНЕС доцент доктор Румяна Маринова-Христиди. /БГНЕС
Това съобщи в изявление за БГНЕС доцент доктор Румяна Маринова-Христиди от Историческия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “, където преподава специалността „ Хебраистика “.
Спасяването на българските евреи не би трябвало нито да бъде национализирано, нито приватизирано.
„ Не можем да приказваме в никакъв случай за целия народ, тъй като в един народ постоянно има разнообразни хора, разнообразни кръгове. Можем да приказваме за държание на по-голямата част от българския народ, тъй като българският народ, в по-голямата си част, е Спасителят на българските евреи “, съобщи доцент Маринова-Христиди във връзка със събитията от март 1943 година, когато българите не позволяват изпращането на своите еврейски съграждани в лагерите на гибелта в хитлеристка Германия.
Тя акцентира, че тук не става дума за еднократен акт. „ Говорим за дълготрайно държание, в течение на повече от три години, в което огромната част от българския народ, без значение дали става дума за хора, заемащи някакви позиции, или хора, които са свързани с евреите, или най-обикновените български жители, са посочили едно държание на съпричастност към еврейските сънародници. Това държание дава оправдание на депутатите от опозицията в Народното събрание, на Българската православна черква, на някои от ръководителите на българската страна тогава да вземат решения, които в последна сметка ще доведат до спасението на тази общественост “, означи доцент Христиди.
В същото време не можем и да приватизираме спасението. „ Не можем да създадем обстоен лист на спасителите и не е належащо да го създадем – ние имаме както „ знайните “ спасители, тези имена, които непрестанно повтаряме, по този начин имаме и доста „ незнайни “, сподели историкът.
Според нея би трябвало да има Пантеон на праведниците, т.е. на незабравените и непознатите лица на спасението, защото в архивите откриваме все нови и нови свидетелства за това по какъв начин елементарни жители, чиито имена ние не знаем, или не са необятно известни, са помагали съответно, защитавали са и са заемали почтена позиция.
„ Сред спасителите преди всичко би трябвало да откроим Българската православна черква. Тя е единствената православна черква в Европа като институция, а не като самостоятелни актове, която през цялото време на преследванията против евреите, почнали със Закона за отбрана на нацията, и се стигне до самия завършек на войната, заема една извънредно почтена обществена позиция. Тя е документирана и в протоколите на Светия синод и в доста от дейностите на нейните духовни водачи – митрополитите Стефан и Кирил, което в действителност е европейско изключение и дава мотив за доста горделивост и почитание към БПЦ “, съобщи доцент Христиди.
На последващо място са Димитър Пешев и 43 депутати, които подписват подписката против депортацията, както и редица други професионални съюзи на юристи, лекари, доста интелектуалци, писатели и политици от целия политически набор.
„ За първи път в българската история виждаме хора, които са от извънредно левия до извънредно десния политически набор, които нямат нищо общо между тях, и се разминават по всички останали тематики, обединени в отбрана на еврейските ни сънародници. Има доста други, които можем да споменем, само че главно става дума за държание – дълготрайно държание, доста години, на по-голямата част от българското общество, което не прояви неприятното отношение към своите сънародници, а в противен случай направи всичко допустимо да облекчи техните премеждия “, съобщи историкът.
Сред професионалните организации, които заемат почтена позиция, изключително се откроява Съюзът на юристите.
„ Говорим освен за юристите, които несъмнено имат доста огромна документирана заслуга с тяхното писмо против Закона за отбрана на нацията. Като представители на свободните специалности те могат да изкажат по-независимо мнение. Останалата част от юридическата колегия – съдиите, прокурорите, магистратите – са държавни чиновници, те би трябвало да служат на страната и на закона, даже той да е неправдив “, съобщи доцент Христиди и означи, че в действителност тъкмо тук се личи професионалното и почтено държание на по-голямата част от юридическата колегия. „ Позицията на българските съдии, прокурори, следователи е доста комплицирана, тъй като те би трябвало да служат на страната. От друга страна те служат на съвестта си, и тъкмо тук е моментът да отбележим по какъв метод те са помагали. Българската юридическа колегия в никакъв случай не е била кръволошка, тя има дълга история в отбрана на онеправданите в България, която стартира доста преди Втората международна война, само че тя сподели това свое държание, и по време на Втората международна война и на анти-еврейското законодателство точно посредством използването на закона. Законът не е прилаган в цялата му тежест, или най-малко е бил прилаган по метод, в който е бил по-гъвкав, ненапълно с професионална ловкост. Това да бъдеш евреин не е било утежняващо събитие в очите на българските адвокати “, означи историкът.
Юридическата колегия е най-голямата професионална мощ в тогавашна България. Тя е най-силната, най-значимата, в основата на държавността. Юристите са заемали разнообразни позиции, и в страната, и в разнообразни структури, тъй че техните дейности са извънредно значими. Мнозина от тях са ангажирани и с директни дейности. Самият Димитър Пешев е правист.
Българската еврейска общественост след Втората международна война оказва цялостно подпомагане на България, застъпвайки се за нея на Парижката мирна конференция, която разисква идния кротичък контракт със страната ни. Изпраща се меморандум.
„ Именно по гледище на Консисторията на българските евреи Парижкият кротичък контракт, който България подписва на 10-ти февруари 1947 година, е единственият, който не съдържа специфични клаузи за малцинствата “, означи доцент Христиди.
Тя прикани да се фокусираме върху положителното и положителния образец.
„ Напоследък има доста отрицателни вести, сякаш се търси постоянно неприятното, отрицателното, даже когато имаме позитивни образци, търсим сякаш по какъв начин да ги омаловажим или пък да кажем „ Не, то не е било тъкмо по този начин “. Реалността е доста нюансирана от това, което ние можем да изразим единствено с думи. Разбира се, че никой не е единствено добър или единствено неприятен. Нека да отчетем обстоятелството, че българският народ, по време на Втората международна война, сподели извънредно благородно държание – изключение в Европа. Именно тази дребна, патриархална България, с 80% земеделско население, само че със здрав традиционен морал, с извънреден барометър за положително и зло, в действителност сподели извънредно почтено, човешко и хуманно държание и не разреши неговите сънародници евреи да бъдат депортирани. Нека да отчетем този факт, дано се гордеем без това да бъде мотив за идеализиране на каквато и да е обстановка, само че дано да отдадем дължимото на нашите предшественици, тъй като те в действителност са били почтени “, съобщи пред БГНЕС доцент доктор Румяна Маринова-Христиди. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ