Операция Плуто: Газ до дупка, дупка за газ
Преди 77 години започва интервенция „ Овърлорд “, с която стартират и боевете в Нормандия. Тази интервенция е толкоз значима и толкоз монументална, че всички, участващи в нейното обмисляне, знаят, че ще би трябвало да мислят ексцентрично. Както ще покаже историята, съдружниците стават изключително положителни в това, най-много във връзка с нашествието в Нормандия.
Пристанището „ Мълбери B “ през септември 1944 година
Временните сглобяеми пристанища Мълбери, цяла призрачна войска с радиоконтрол на въздушния трафик и надуваеми танкове, камиони и самолети, „ играчките “ на военачалник Пърси Хобарт, танковете и други бронирани транспортни средства, предопределени да разчистват минни полета и други немски трудности, американски плаващи танкове DD, и доста други… всички те са проектирани с единствената цел да заобикалят трудности, както естествени, по този начин и основани от индивида.
Четири години Първа международна война и пет години Втора международна война научaват всички страни за безспорната нужда от огромни и непрекъснати доставки на гориво. Англичаните изпращат по-голямата част от личната си войска в Близкия изток през 1940 година, с цел да защитят избавителната линия на Суецкия канал и нефтените залежи в района. Хитлер разделя силите си в Южна Русия през лятото на 43 година, с цел да завземе петролните залежи на препоръките в Кавказ. Много американски животи са изгубени при бомбардировките на немските петролни залежи в Плоещ в Румъния през лятото на 1943 година
Цитат, приписван на Наполеон, гласи, че „ Една войска върви по стомах “. През 20 век армията върви по своите доставки на петрол и бензин. Планиращите интервенция “ Овърлорд “ знаеха, че би трябвало да доставят петрол и бензин до плажната зона допустимо най-бързо..
Част от решението е интервенция Плуто. PLUTO е кодово наименование/акроним за „ подводен водопровод за превоз на петрол “ (Pipeline Underwater Transportation of Oil).
Идеята е на Артър Хартли, основен инженер на Англо-иранската петролна компания, който работи един до друг с адмирал Луис Маунтбатън, до момента в който той е ръководител на същата компания, както и шеф комбинирани интервенции.
Командването е загрижено, че в рамките на Ламанша немските U и E-лодки, както и Луфтвафе, ще нападат сполучливо постепенно движещи се танкери. Освен това разпределението на корабоплаването, изключително на танкерите, е съществена грижа: множеството от тях са нужни в Тихия океан, където полагането на водопровод е невероятно.
Два типа тръбопроводи са планувани за потребление в Плуто: вид HAIS (за Hartley, Anglo-Iranian, Siemens, компанията, чийто телеграфен водопровод е модифициран за Плуто), и вид HAMEL (комбинация от имената на двамата основни инженери, Hammick и Ellis).
HAIS е еластичен, което е належащо, изключително първоначално и края на тръбопровода, само че съдържа олово – доста олово, което е извънредно скъпо и належащо за други места. HAMEL е по-лек и направен от стомана и други по-евтини материали.
Полагане на част от тръбите по плана
За полагане и преместване на тръбата по дъното на Ламанша е създадена системата CONUNdrum – великански цилиндър с диаметър над 9 метра и тегло 250 тона, върху който тръбата беше навита. Барабаните са изтеглени в морето, изтегляйки те от своя страна тръбопровода зад тях – един великански CONUNdrum може да понесе изумителните 150 километра водопровод!
Но нефтът и бензинът не текат просто от единия завършек на тръбопровода до другия. Мощни помпи са употребявани по крайбрежието на Англия, с цел да доставят горивата до континента. Планирането за локализиране на помпите и тръбопровода и прикриването им на видни места – като салон за сладолед или хотел, да вземем за пример – е история единствено по себе си.
Бензиностанция от интервенция Плуто, замаскирана тогава като магазин за сладолед. Днес е голф игрище.
За страдание на плановиците на Плуто, комбинацията от систематизиране на запаси, време, пари и развиване значи, че тръбопроводите няма да бъдат на място до след десанта в Нормандия. А задачата му е да се достави плажа с петролни артикули директно след инвазията; в тези условия Плуто е неуспех.
Дори след полагането му единствено дребна част от петрола, нужен на съдружниците в Европа, доближава до плажовете в деня на нападението. От юни до октомври 1944 година, когато е най-необходим, Плуто доставя единствено 0,16% от цялото гориво, употребявано от съдружниците в Нормандия. Останалите идват с транспортен съд през Мълбери – опасността от немския флот и Луфтвафе по този начин и не се реализира.
По-късно обаче други тръбопроводи, които употребяват същата технология, са положени от Обединеното кралство до Шербур (операция BAMBI) и Булонски (операция DUMBO). В последна сметка, до момента в който съдружниците напредват през Франция, DUMBO се трансформира в главната петролна артерия от Англия.
След войната икономистът Д. Й. Пейтън-Смит изследва тръбопроводите и стигна до този извод: „ Плуто не способства нищо за доставките на съдружниците в миг, който би бил най-ценен… DUMBO е по-ценен, само че по време, когато триумфът е по-малко значим. “
До края на войната тръбопроводите и технологиите зад Плуто доставят близо 144 милиона американски галона гориво в Европа.
