Варненското златно съкровище
Преди 40 години във Варна е намерено най-старото злато в света. Това е доказателство, че най-древната цивилизация е обитавала нашите земи.
През 1972 година при изкопни работи в региона на Варненското езеро на повърхността излизат златни късчета със странна форма. 22-годишният юноша, който намира скъпоценностите, в началото не схваща, че това е злато поради бледия му цвят. Разровил и прибрал всичко, което съумял да откри в една кутия за обувки и го оставил в кабината на багера му.
Младият Райчо Николов се прибрал в родния Дългопол и посочил откритото на своите родители, а те се свързали със съседа, проф. Димитър Златарски, който по това време бил началник на локалния музей. Той незабавно се обадил на археолози и на шефа на Варненския музей – доктор Иван Иванов. Започнали разкопки на мястото.
Направените по-късно проучвания демонстрират, че това е чисто 24 каратово злато. Археолозите са безапелационни, че то е част от гробен инвентар в халколитно гробище, което датира от към 5000-4400 година прочие Хр.
Намереното злато е същинска сензация. По целият свят находките са известни с името Съкровището на варненския халколитен некропол, а цивилизацията, на която то е принадлежало „ Култура Варна ”.
Това е най-голямото количество на обработено злато от 5 хил.г. прочие Хр в целия свят. Разкопани са 7500 кв.м. и в тях са открити 294 гроба с над 3000 декорации от злато с общо тегло над 6.5 кг. Съкровището е отпреди 7000 години, а точно от края петото и началото на четвъртото хилядолетие прочие Хр. Това е късната каменно-медна ера. Допреди откриването на съкровището се е считало, че първият метал, който е култивиран от индивида е мед, само че след тези разкрития се оказва, че златото в действителност стартира да се употребява още с медта и от антични времена е било знак на власт и господство.
Едно от последните проучвания демонстрира, че Варненското богатство е първото удостоверение за човешка мисъл на нашата планета. Колкото и необикновено да звучи, цивилизацията, която е живяла по нашите земи е познавала златното сечение фи и цифрата Пи.
В един от множеството гробове са открити два златни бика, разнообразни по мярка. По-малкият бик има 45 точки, а по-големият има 56. Тези цифри, умножени по растежа на по-големия бик, който е 58.17мм дават височината на Великата Хеопсова пирамида – 146.5 метра.
Друг доста забавен факт е, че царският лакът, който е бил употребен за мерна единица от строителите на египетските пирамиди е заложен като пример в откритите артефакти. Открита е керамична купа, със златни инкрустации и диаметър, който с безспорна акуратност е еднакъв на царски лакът или по-точно 52.36 см.
