Първият българин излетя в Космоса преди 39 години
Преди 39 години - на 10 април 1979 година, първият българин излетя в Космоса. Георги Иванов Какалов (на него е кръстен пременикът му - някогашният футболист на Ботев Георги Какалов). Георги първи от сънародниците ни се убеди с очите си, че Земята е кръгла и България я има на картата на Европа (28 години преди Европейски Съюз да одобри като небогати родственици в алианса).
" В 20.34 часа московско време от космодрума в Байконур беше изстрелян галактическият транспортен съд " Союз-33 " за осъществяване на взаимни проучвания и опити по програмата " Интеркосмос ", пилотиран от интернационален екипаж в състав летецът космонавт на Съюз на съветските социалистически републики Николай Рукавишников и българският космонавт откривател майор Георги Иванов ", гласи тогава известието на Българска телеграфна агенция.
За полета на Георги Иванов е създадена впечатляваща галактическа стратегия. Тя планува след скачването на кораба " Союз-33 " с орбиталния комплекс " Салют-6 " - " Союз-32 " да бъдат осъществени взаимни проучвания и опити по програмата " Интеркосмос " с космонавтите Владимир Ляхов и Валерий Рюмин, които работят в околоземна орбита от 25 февруари 1979 година
Космонавтите би трябвало да изпълнят доста необятна научна стратегия, която включва 28 опита (три от които с неповторимо значение) и проучвания в 4 области на науката. За полета са основани напълно български системи и принадлежности.
Специално за полета българските учени основават и разнообразни видове храни в лиофилизиран тип, при който се реализира цялостно опазване на вкусовите, ароматните и питателните качества на продуктите. На галактическата софра от българските учени от Централната лаборатория по лиофилизация и криобиология са готови балкански кашкавал, овче сирене, печени бадеми, горски мед, конфитюр от ягоди и малини и лютеница. На борда на кораба, с който лети първият български космонавт, има и шепа пръст от трите светини на България - Плиска, връх Шипка и Бузлуджа.
На 11 април 1979 година, втория ден от полета на " Союз-33 ", при последните маневри преди скачването със станцията " Салют-6 ", на към 3 км от орбиталната станция отхвърля главният мотор, който е повсеместен за корабите " Союз " - употребява се и за ускоряване, и за понижаване на скоростта, и за маневриране на орбита. По напътствие от Земята те се пробват 6 пъти да го включат. За първи път в историята на руските пилотирани галактически полети мотор на галактически транспортен съд се оказва нередовен. Скачването е анулирано. Ръководителите на полета дават 12-часова насилствена отмора, до момента в който се откри верният излаз. Взема се решение за преустановяване на полета.
За първи път за корабите " Союз " в избраното за втурване време се постанова да бъде включен аварийният мотор, само че и той откакто отработва избраните 180-186 секунди, се постанова да бъде изключен. След по-малко от две денонощия и 31 обиколки полетът на " Союз 33 " завършва с трагично приземяване. Налага се галактическият уред да се приземи по законите на балистиката, като особеното освен това втурване е голямото натоварване на космонавтите, което доближава 8-9 и даже 10 единици (при обикновено 3-4 единици лично тегло).
В Космоса е изхвърлена скъпа инсталация. Прекъсната е връзката със Земята. Спускането продължава 2 минути и половина. Приземяването протича още по-сложно, откакто космонавтите поемат ръчното ръководство. Капсулата се врязва в атмосферата по-остро от естественото, натоварването е голямо, съвсем на границите на човешките благоприятни условия.
Спускаемият уред с екипажа се приземява на 12 април в 19.34 ч. на 320 км югоизточно от гр. Джезказган (на територията на тогавашния СССР) при изключителна комплицирана и сложна конюнктура, основана заради отклонения от планувания режим на работа на сближаващо-коригиращата система на кораба. През целия трагичен полет пулсът на Георги Иванов остава естествен и не се трансформира.
Георги Иванов прави 31 цялостни обиколки към Земята, прекарва в Космоса 1 ден, 23 часа и 1 минута.
Няколко години по-късно запитан дали мисли, че живее втори живот, той дава отговор: " Може би, да. Ако обаче погледнем по-общо, всеки авиатор живее един собствен (най-малко) втори живот. Това са рисковете на специалността ". А на въпроса: " С какви прозрения се върнахте? ", дава отговор - „ Убедих се, че Земята, която считаме за огромна, от Космоса наподобява нежна. А индивидът е в действителност прашинка във Вселената. Нищо че има удивителна интелектуална мощност “.
Според Георги Иванов неговият полет през април 1979 година е достижение на българската авиация и на българските учени, които основават галактически системи и техники, тъй като за полета са направени неповторими уреди, които са употребявани в Космоса и до през днешния ден.
Прочети още на: https://www.dnes.bg/obshtestvo/2014/04/10/35-g-ot-pyrviia-polet-na-bylgarin-v-kosmosa.221924
" В 20.34 часа московско време от космодрума в Байконур беше изстрелян галактическият транспортен съд " Союз-33 " за осъществяване на взаимни проучвания и опити по програмата " Интеркосмос ", пилотиран от интернационален екипаж в състав летецът космонавт на Съюз на съветските социалистически републики Николай Рукавишников и българският космонавт откривател майор Георги Иванов ", гласи тогава известието на Българска телеграфна агенция.
За полета на Георги Иванов е създадена впечатляваща галактическа стратегия. Тя планува след скачването на кораба " Союз-33 " с орбиталния комплекс " Салют-6 " - " Союз-32 " да бъдат осъществени взаимни проучвания и опити по програмата " Интеркосмос " с космонавтите Владимир Ляхов и Валерий Рюмин, които работят в околоземна орбита от 25 февруари 1979 година
Космонавтите би трябвало да изпълнят доста необятна научна стратегия, която включва 28 опита (три от които с неповторимо значение) и проучвания в 4 области на науката. За полета са основани напълно български системи и принадлежности.
Специално за полета българските учени основават и разнообразни видове храни в лиофилизиран тип, при който се реализира цялостно опазване на вкусовите, ароматните и питателните качества на продуктите. На галактическата софра от българските учени от Централната лаборатория по лиофилизация и криобиология са готови балкански кашкавал, овче сирене, печени бадеми, горски мед, конфитюр от ягоди и малини и лютеница. На борда на кораба, с който лети първият български космонавт, има и шепа пръст от трите светини на България - Плиска, връх Шипка и Бузлуджа.
На 11 април 1979 година, втория ден от полета на " Союз-33 ", при последните маневри преди скачването със станцията " Салют-6 ", на към 3 км от орбиталната станция отхвърля главният мотор, който е повсеместен за корабите " Союз " - употребява се и за ускоряване, и за понижаване на скоростта, и за маневриране на орбита. По напътствие от Земята те се пробват 6 пъти да го включат. За първи път в историята на руските пилотирани галактически полети мотор на галактически транспортен съд се оказва нередовен. Скачването е анулирано. Ръководителите на полета дават 12-часова насилствена отмора, до момента в който се откри верният излаз. Взема се решение за преустановяване на полета.
За първи път за корабите " Союз " в избраното за втурване време се постанова да бъде включен аварийният мотор, само че и той откакто отработва избраните 180-186 секунди, се постанова да бъде изключен. След по-малко от две денонощия и 31 обиколки полетът на " Союз 33 " завършва с трагично приземяване. Налага се галактическият уред да се приземи по законите на балистиката, като особеното освен това втурване е голямото натоварване на космонавтите, което доближава 8-9 и даже 10 единици (при обикновено 3-4 единици лично тегло).
В Космоса е изхвърлена скъпа инсталация. Прекъсната е връзката със Земята. Спускането продължава 2 минути и половина. Приземяването протича още по-сложно, откакто космонавтите поемат ръчното ръководство. Капсулата се врязва в атмосферата по-остро от естественото, натоварването е голямо, съвсем на границите на човешките благоприятни условия.
Спускаемият уред с екипажа се приземява на 12 април в 19.34 ч. на 320 км югоизточно от гр. Джезказган (на територията на тогавашния СССР) при изключителна комплицирана и сложна конюнктура, основана заради отклонения от планувания режим на работа на сближаващо-коригиращата система на кораба. През целия трагичен полет пулсът на Георги Иванов остава естествен и не се трансформира.
Георги Иванов прави 31 цялостни обиколки към Земята, прекарва в Космоса 1 ден, 23 часа и 1 минута.
Няколко години по-късно запитан дали мисли, че живее втори живот, той дава отговор: " Може би, да. Ако обаче погледнем по-общо, всеки авиатор живее един собствен (най-малко) втори живот. Това са рисковете на специалността ". А на въпроса: " С какви прозрения се върнахте? ", дава отговор - „ Убедих се, че Земята, която считаме за огромна, от Космоса наподобява нежна. А индивидът е в действителност прашинка във Вселената. Нищо че има удивителна интелектуална мощност “.
Според Георги Иванов неговият полет през април 1979 година е достижение на българската авиация и на българските учени, които основават галактически системи и техники, тъй като за полета са направени неповторими уреди, които са употребявани в Космоса и до през днешния ден.
Прочети още на: https://www.dnes.bg/obshtestvo/2014/04/10/35-g-ot-pyrviia-polet-na-bylgarin-v-kosmosa.221924
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ