Потвърдено: човек може да поддържа само 150 приятелства
Преди 30 години Робин Дънбар разгласява теорията си, че хората могат да поддържат другарска група от най-вече 150 души, а дълбоките другарски контакти са 5. Въпреки многото опити да се оспори изказванието му, то устоя инспекцията на времето. Сега тази теза е подкрепена и от неврологията, и от статистиката. Ето анализът на самия Дънбар, оповестен в The Conversation.
Точно преди 30 години размишлявах върху въпроса за числеността на „ приятелският кръг " на приматите, съотнесена по отношение на размера на мозъка им. Тогава излезе тази взаимосвързаност: колкото по-голям е мозъкът, толкоз по-широка е дружеската група. Беше ми любопитно какви са тези индикатори при хората. Изчисленията ме доведоха до 150. Тъй като това изглеждаше малко, побързах да отида в библиотеката, с цел да потърся данни за естествените размери на човешките групи. Ловците - нашите предшественици, са живеели в многостепенни общества, където групи от човеци образували йерархично слоеста конструкция - фамилии в групи, групи в общности, общности в племена.
Общностното равнище на организация се оказа съвсем тъкмо 150. Така се родиха „ хипотезата за обществения мозък “ и „ цифрата на Дънбар “, като първата се отнася до връзката сред размера на групата и размера на мозъка при приматите, а втората - за естествената хорска група - към 150 души. " Числото на Дънбар " притегля огромно внимание през годините. Използва се при проектирането на платформи за обществени медии, както и като основа за „ скрито здрависване “ - онлайн логаритми за сигурност и програмен продукт за разкриване на ботове.
ОпонентитеПрез последните 30 години се показваха старателно и непрекъснато рецензии на тази догадка. Най-често срещаният контрааргумент е, че човешкото държание е културно обусловено и по тази причина не може да бъде подчинено на същите биологични правила като държанието на приматите. Друг вид на това изказване е, че мрежовите платформи като LinkedIn ни разрешиха да поддържаме по-обширни обществени линии от контакти. Учени от Стокхолм години наред вадиха статистически данни, с цел да ме опровергаят. Не доближиха до нищо, което е научно доказано и годно за издание в университетските среди.
Повечето от тези контратвърдения не признават, че „ Числото на Дънбар " се отнася за качествени взаимоотношения, а не просто за познатите, които съставляват по-непринудените външни пластове на нашите обществени мрежи, отвън 150-те ни значими другарства.
Увеличава ли се „ Числото на Дънбар " Доказателствата, че персоналните ни обществени мрежови контакти и естествените общности са формирани от към 150 души, порастват доста през последното десетилетие. Виждаме го в контакт-групите за телефонни диалози, групите във Фейсбук, описите с коледни картички, военните бойни елементи и онлайн игри. Тази причинност важи при църковните конгрегации, англосаксонските села, общностите от бронзовата ера, свързани с каменните кръгове.Моите проучвания демонстрират, че можем да поддържаме единствено пет интимни другарства - само че знаем имената на до 1500 души.
По сходен метод механизмът за свързване, основан на допиране, който държи тези групи дружно - механизъм, който експлоатира ендорфиновата система на мозъка - е общ както за хората, по този начин и за приматите. Ето за какво прегръдката и физическото докосване са толкоз значими в нашите взаимоотношения.
Източник
Точно преди 30 години размишлявах върху въпроса за числеността на „ приятелският кръг " на приматите, съотнесена по отношение на размера на мозъка им. Тогава излезе тази взаимосвързаност: колкото по-голям е мозъкът, толкоз по-широка е дружеската група. Беше ми любопитно какви са тези индикатори при хората. Изчисленията ме доведоха до 150. Тъй като това изглеждаше малко, побързах да отида в библиотеката, с цел да потърся данни за естествените размери на човешките групи. Ловците - нашите предшественици, са живеели в многостепенни общества, където групи от човеци образували йерархично слоеста конструкция - фамилии в групи, групи в общности, общности в племена.
Общностното равнище на организация се оказа съвсем тъкмо 150. Така се родиха „ хипотезата за обществения мозък “ и „ цифрата на Дънбар “, като първата се отнася до връзката сред размера на групата и размера на мозъка при приматите, а втората - за естествената хорска група - към 150 души. " Числото на Дънбар " притегля огромно внимание през годините. Използва се при проектирането на платформи за обществени медии, както и като основа за „ скрито здрависване “ - онлайн логаритми за сигурност и програмен продукт за разкриване на ботове.
ОпонентитеПрез последните 30 години се показваха старателно и непрекъснато рецензии на тази догадка. Най-често срещаният контрааргумент е, че човешкото държание е културно обусловено и по тази причина не може да бъде подчинено на същите биологични правила като държанието на приматите. Друг вид на това изказване е, че мрежовите платформи като LinkedIn ни разрешиха да поддържаме по-обширни обществени линии от контакти. Учени от Стокхолм години наред вадиха статистически данни, с цел да ме опровергаят. Не доближиха до нищо, което е научно доказано и годно за издание в университетските среди.
Повечето от тези контратвърдения не признават, че „ Числото на Дънбар " се отнася за качествени взаимоотношения, а не просто за познатите, които съставляват по-непринудените външни пластове на нашите обществени мрежи, отвън 150-те ни значими другарства.
Увеличава ли се „ Числото на Дънбар " Доказателствата, че персоналните ни обществени мрежови контакти и естествените общности са формирани от към 150 души, порастват доста през последното десетилетие. Виждаме го в контакт-групите за телефонни диалози, групите във Фейсбук, описите с коледни картички, военните бойни елементи и онлайн игри. Тази причинност важи при църковните конгрегации, англосаксонските села, общностите от бронзовата ера, свързани с каменните кръгове.Моите проучвания демонстрират, че можем да поддържаме единствено пет интимни другарства - само че знаем имената на до 1500 души.
Как да ни стига времето - прочети в този брой:Доказателства от неврологиятаНие също по този начин попълнихме доста от поведенческите и неврокогнитивните елементи, които стоят в основата на обществената мозъчна догадка. Много проучвания на невроизображения сочат, че както при хората, по този начин и при маймуните, размерите на обществената мрежа на индивида корелират с размера на тяхната невронна мрежа по дифолт - огромната мозъчна верига, която ръководи обществените взаимоотношения.
По сходен метод механизмът за свързване, основан на допиране, който държи тези групи дружно - механизъм, който експлоатира ендорфиновата система на мозъка - е общ както за хората, по този начин и за приматите. Ето за какво прегръдката и физическото докосване са толкоз значими в нашите взаимоотношения.
Източник
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ