Най-популярните 200 концепции от световната митология
Популярната поредност от джобни справочници „ Накратко " има ново попълнение - заглавието „ Митовете в резюме " (изд. Книгомания) от Нийл Филип към този момент можете да намерите в книжарниците. Томчето от малко над 400 страници показва 200 основни концепции, съпроводени с черно-бели илюстрации, фотографии, артефакти.
В книгата са подбрани най-известните приказки, саги и митове в света - от Артур и Рицарите на кръглата маса до Зевс и боговете на Олимп, като са добавени и забавни къси мнения за техния генезис, общи тематики и значение. Сред най-популярните легенди са сюжетите за Херакъл, Тезей и Минотавъра, Едип и Сфинкса, Троянския кон, странстванията на Одисей, Язон и Златното руно, Гилгамеш и Големия потоп, великата всеотдайност на Один, Тор в страната на великаните, търсенето на Свещения Граал и доста много други.
Нийл Филип e aвтор на голям брой книги, измежду които „ Книга за британския фолклор " „ Митове и митове ", „ Илюстрована книга за митовете " и „ Приключенията на Одисей ". Публикувал е публикации в разнообразни списания и е писал текстове за сцена, екран и радиопредавания.
Митовете са най-великите истории, които в миналото са били разказвани. Предавани от потомство на потомство в продължение на хиляди години, те стават пример за всички по-късни разкази на човечеството със своите безконечни тематики - за сътворението и заличаването, за ориста и лукавството, за героизма и жестокостта, за чувствителността и войната.
Митовете, сходно на приказките, съдържат слова, влияещи на човешкото въображение, а въображението употребява разнообразни метафори, с цел да придаде съответното значение на тази книжовност. Трансформиращата мощ на въображението е мотивацията, стояща зад всяка митология.
Разказите в нея имат тази специфичност, че се развиват посредством разгръщането на сцена след сцена, като в сънищата, а не по рационалния модел на събитията, последващи едно след друго. Тези подиуми и изобразеното на тях съдържат закодирани фундаментални истини за човешката природа и държание. Именно посредством този механизъм на превръщането на хрумвания в облици митовете съумяват да развият своята многоликост, своята пригодливост и множеството равнища на интерпретация на съдържащото се в тях.
Митовете съставляват комплицирана комбинация от изобретателните, духовните и обществените импулси на човечеството. Те имат най-различни функционалности - религиозни, естетически или свързани с практиката. Митологичното изложение може да бъде изразено с думи, с облици и знаци, да бъде показано в драма или танц или да придобие формата на обред или гала. Митовете не са просто занимателни истории, които хората са си разказвали в предишното. Те съставляват нужните организиращи правила, оформящи обществата и движещи напред всяка една просвета.
В „ Митовете в резюме " текстовете на Нийл Филип показват:
Митовете на Древен Египет Митовете на Месопотамия Митовете на Древна Гърция Митовете на Древен Рим Митовете на келтите Митовете на Скандинавия Митовете на Северна Америка Митовете на Мексико и Централна Америка Митовете на Южна Америка Митовете на Африка Митовете на Океания Митовете на Китай
Митовете на Япония
Митовете на Индия
МИТОВЕТЕ НАКРАТКО
200 основни концепции,
обяснени просто
Нийл Филип
Формат: 12,5*12,5 см
Обем: 416 с. (черно-бяла)
Корица: мека
Превод от англ.: Илия Илиев
ISBN: 9786191954094
Цена: 15,90 лева
Линк към уеб страницата:
Най-известните приказки, саги и митове в света, показани по завладяващ метод. От Артур и Рицарите на кръглата маса до Зевс и боговете на Олимп.
Митовете са най-великите истории, които в миналото са били разказвани. Предавани от потомство на потомство в продължение на хиляди години, те стават пример за всички по-късни разкази на човечеството със своите безконечни тематики - за сътворението и заличаването, за ориста и лукавството, за героизма и жестокостта, за чувствителността и войната.
В книгата са преразказани към 200 мита на античните гърци, римляни, египтяни, келти, скандинавци, източни нации, американци, африканци и поданици на Океания. Добавени са и къси мнения за техния генезис, общи тематики и значение.
Тук ще откриете легендите за: Херакъл, за Тезей и Минотавъра, Едип и Сфинкса, Троянския кон, странстванията на Одисей, Язон и Златното руно, Гилгамеш и Големия потоп, великата всеотдайност на Один, Тор в страната на великаните, търсенето на Свещения Граал и доста много други.
За създателя:
Нийл Филип е печелил разнообразни награди като фолклорист и стихотворец. Автор е на голям брой книги, измежду които „ Книга за британския фолклор " на издателство „ Пенгуин ", „ Митове и митове ", „ Илюстрована книга за митовете " и „ Приключенията на Одисей ". Публикувал е публикации в разнообразни списания и е писал текстове за сцена, екран и радиопредавания.
НАЙ-ПОПУЛЯРНИТЕ 200 КОНЦЕПЦИИ ОТ СВЕТОВНАТА МИТОЛОГИЯ
Популярната поредност от джобни справочници „ Накратко " има ново попълнение - заглавието „ Митовете в резюме " (изд. Книгомания) от Нийл Филип към този момент можете да намерите в книжарниците. Томчето от малко над 400 страници показва 200 основни концепции, съпроводени с черно-бели илюстрации, фотографии, артефакти.
В книгата са подбрани най-известните приказки, саги и митове в света - от Артур и Рицарите на кръглата маса до Зевс и боговете на Олимп, като са добавени и забавни къси мнения за техния генезис, общи тематики и значение. Сред най-популярните легенди са сюжетите за Херакъл, Тезей и Минотавъра, Едип и Сфинкса, Троянския кон, странстванията на Одисей, Язон и Златното руно, Гилгамеш и Големия потоп, великата всеотдайност на Один, Тор в страната на великаните, търсенето на Свещения Граал и доста много други.
Нийл Филип e aвтор на голям брой книги, измежду които „ Книга за британския фолклор " „ Митове и митове ", „ Илюстрована книга за митовете " и „ Приключенията на Одисей ". Публикувал е публикации в разнообразни списания и е писал текстове за сцена, екран и радиопредавания.
Митовете са най-великите истории, които в миналото са били разказвани. Предавани от потомство на потомство в продължение на хиляди години, те стават пример за всички по-късни разкази на човечеството със своите безконечни тематики - за сътворението и заличаването, за ориста и лукавството, за героизма и жестокостта, за чувствителността и войната.
Митовете, сходно на приказките, съдържат слова, влияещи на човешкото въображение, а въображението употребява разнообразни метафори, с цел да придаде съответното значение на тази книжовност. Трансформиращата мощ на въображението е мотивацията, стояща зад всяка митология.
Разказите в нея имат тази специфичност, че се развиват посредством разгръщането на сцена след сцена, като в сънищата, а не по рационалния модел на събитията, последващи едно след друго. Тези подиуми и изобразеното на тях съдържат закодирани фундаментални истини за човешката природа и държание. Именно посредством този механизъм на превръщането на хрумвания в облици митовете съумяват да развият своята многоликост, своята пригодливост и множеството равнища на интерпретация на съдържащото се в тях.
Митовете съставляват комплицирана комбинация от изобретателните, духовните и обществените импулси на човечеството. Те имат най-различни функционалности - религиозни, естетически или свързани с практиката. Митологичното изложение може да бъде изразено с думи, с облици и знаци, да бъде показано в драма или танц или да придобие формата на обред или гала. Митовете не са просто занимателни истории, които хората са си разказвали в предишното. Те съставляват нужните организиращи правила, оформящи обществата и движещи напред всяка една просвета.
В „ Митовете в резюме " текстовете на Нийл Филип показват:
Митовете на Древен Египет
Митовете на Месопотамия
Митовете на Древна Гърция
Митовете на Древен Рим
Митовете на келтите
Митовете на Скандинавия
Митовете на Северна Америка
Митовете на Мексико и Централна Америка
Митовете на Южна Америка
Митовете на Африка
Митовете на Океания
Митовете на КитайМитовете на Япония
Митовете на Индия
Митологията на Древен Египет наподобява разпиляна и объркана с нейните безчет припокриващи се във функционалностите си божества, само че все пак се е запазила изумително постоянна като система в продължение на цели 3000 години. Всички египетски божества били проявления на бога основател Атум (съвършеното цяло), който се проявявал и като бога на слънцето Ра, и като невидимия Амон (двойката, почитана под името Амон-Ра).
Месопотамия става люлка на западната цивилизация. Изредилите се една след друга месопотамски култури - на шумери, акадци, вавилонци, асирийци и перси, основават сходни митологии. Епосът за полубожествения воин Гилгамеш - първият образец за изложение на потопа, прочут ни от библейския роман - демонстрира месопотамския мит като търсещ салдото сред еднообразно рисковите несгоди наводняване и суша.
Древногръцките легенди пораждат като нещо прекомерно локално, опиращо се на локалната общественост, на града и неговите покрайнини. За античните гърци митовете започвали вкъщи - с божествата настойници на дома и обожествяваните духове на предците.
Римската митология включва митовете на Древна Гърция, само че припокриването надалеч не е цялостно. Римските легенди съставляват комплицирана композиция от разнообразни паметни практики и ритуали, свързани с огромни и второстепенни божества от други култури отвън старогръцката - от страната на етруските, от Лациум и от Сирия. Римляните имали прагматично отношение към религията, като при потребност заимствали най-различни божества.
Митовете на келтите в никакъв случай не били записвани, заради което от тях са оживели единствено обособени имена на божества и някои подиуми, показани в творби на изкуството. Едно от божествата, което участва на голям брой надписи от територията, населявана от келтите, е Суцел. Той носи чук, с който евентуално удрял земята през пролетта, с цел да я разсъни от зимен сън, както и гърне или казан - знак на прехраната, прераждането и повторното пробуждане на природата.
Според скандинавската митология викингите вярвали, че първоначално съществували две царства - едното на леда, а другото - на огъня. Разделяла ги колосална пропаст с изобретателен капацитет - Гинунгагап. От царството на леда - Нифелхайм, в тази пропаст се вливали отровни реки и замръзвали, а в това време натам летели огнени искри и духали горещи ветрове, идващи от царството на огъня Муспелхайм. Там, където ледените северни ветрове срещали огнените южни, се образувала замръзнала отрова и се вселявала в хермафродита Имир.
Митологиите на туземните северноамерикански племена са обединени от общото за всички поклонение пред земята и небето, пред свещената мощ на природата и от връзката сред индивида с животните и заобикалящата го реалност. Много от техните легенди се отнасят за времето на сътворението на света и описват за първите хора, които били по едно и също време човешки същества и животни.
Митологиите на Мексико и Централна Америка са моделирани от културите на ацтеките и маите. Самите ацтеки наследили легенди и божества от по-ранните толтеки, а културите и на ацтеки, и на маи произлизали от първата огромна цивилизация там - олмекската. От олмекската просвета са наследени голям брой общи детайли, измежду които кървавите жертвоприношения, ритуалната игра с топка, пернатата змия и мезоамериканският дълъг календарен цикъл.
В Африка легенди се описват от хиляди години на повече от хиляда езика. Те си остават неразделна част от мисловното и духовното пространство на голям брой африкански култури - отражение на един извънреден свят, цялостен с божества и духове, който се припокрива с забележимата реалност. Същността и насочеността на обособените легенди са прекомерно разнообразни. Например митовете на шилуките, живеещи по горното течение на Нил, са съсредоточени единствено върху основаването и организацията на шилукското общество и неговата система на свещени владетели; до момента в който митовете на догоните в Мали са фокусирани върху толкоз фини елементи от историята на сътворението и на огромните галактически тематики, че са съвсем неразбираеми за външния наблюдаващ.
Богатите митологии на Океания могат да бъдат разграничени на четири съществени категории. Полинезийските легенди, изключително в Нова Зеландия и Хавай, са най-добре структурирани. В Микронезия митовете са свързани с кораловите атоли като Ифалук и отразяват един лиричен и кротичък свят, в който са процъфтявали културни достижения като мореплаване и бодиарт. В Меланезия митовете на Нова Гвинея или на островите в Торесовия пролив отразяват митологично мислене, надълбоко обвързвано с естествената среда и с почитането на предците от времето на сътворението на света.
Китайската митология е разнообразна и комплицирана. Тя се е градила в продължение на 5000 години цивилизация и обгръща легендите на повече от 50 разнообразни малцинствени етнически групи. Класическите китайски легенди включват историята за сътворението на света от великана Пан Гу, който бил роден от галактическото яйце на ин и ян. Други легенди описват за Ну Гуа, основателя на хората; за И, небесния стрелец с лък; за Ю, който обуздал огромния потоп и други
Към тези най-ранни легенди бил прибавен големият мавзолей от божества, присъщи за даоизма, конфуцианството, будизма и националните вярвания, като за всяко едно от тези божества имало обособени митологични разкази. Боговете били схващани като живеещи на небето същества, чийто свят съставлява огледално отражение на двора на китайския император, а отпред на този свят стоял висшият господ - Нефритеният император.
Японската митология е тясно обвързвана и с шинтоистката вяра и нейната съществена идея за „ работа на ками ". Думата ками значи „ богове " или „ свещени сили на природата ". Според японското митологично мислене съществуват безчет доста ками. Някои от тях са велики изобретателни същества, или пък естествени сили, а трети съставляват душите на предците.
Голяма част от комплицираната индийска митологична система се съдържа в индуистката вяра, само че нейните корени се откриват още в индската цивилизация (ок. 2500-1500 година пр.н.е.), когато богът на сътворението и разрушението - Шива, и Великата богиня Деви евентуално към този момент са били почитани. Тези ранни митологични персонажи след това се смесили с ведическите божества на арийците, които нахлули в Индия към 1700 година пр.н.е. Получилата се вследствие на това разбъркване митологична система била разказана за пръв път в Ригведата към 1200 година пр.н.е. Много от основните ведически богове като този на небето - Индра, богът на слънцето Сурия, богът на огъня и жертвоприношенията - Агни, и Ява - богът на гибелта, се почитат и до през днешния ден. Те постоянно имат лимитирана роля измежду многочисления мавзолей на индуистките богове и богини, които съставляват разнообразни аспекти на Брахман - основополагащата съзидателна мощ на Вселената. Освен великите индуистки божества Брахма, Шива и Вишну, индийската митология включва и богатите племенни митологии на обособените етнически групи, като изключително добре са непокътнати митовете на Централна Индия и на североизточните погранични региони.
В „ Митовете в резюме " ще намерите и някои забавни обяснителни текстове, свързани с изясняването на понятието митология, чувството за свещено, връзките мит и шаманизъм, мит и време и мит и вяра, културния подтекст за възникването на митовете, трактовки за края на света. Изданието е уместно за необятна аудитория от тийн читатели и фенове на митовете до познавачи със задълбочени познания. Целта е да провокира интереса ви към издирването на спомагателна литература по всяка една от тематиките.
В поредицата „ Накратко " търсете още книгите:
„ Големите хрумвания в резюме "
„ Психологията в резюме "
„ Философията в резюме "
„ Световната история в резюме "
„ Математиката в резюме "
„ Бъдещето в резюме "
„ Великите речи в резюме "
„ Древният свят в резюме "
„ Втората международна война в резюме "
Откъси от „ Митовете в резюме ":
СТАРОСКАНДИНАВСКИТЕ БОГИНИ (из раздел „ Митове на Скандинавието " )
Повечето староскандинавски легенди описват за подвизите на мъжки божества, така наречен аси. Богините обаче, наричани асинджур, имали не по-малко значение от тях. Исландският стихотворец Снори Стурлусон написа: „ Асинджурите не са нито по-малко свещени, нито силата им е помалка. "
Най-високо от женските божества била сложена Фриг, брачната половинка на Один, която знаела ориста на всички, само че пазела това в загадка. Фриг била почитана като богиня на любовта, само че в митовете не е представяна в тази си роля. Фрея, която от ваните минала към групата на боговете на асите, била по-тясно свързвана с любовта и плодородието и самата тя била ухажвана от неколцина великани. Като щерка на бога на морето Ньорд и на неговата сестра, Фрея евентуално в началото била омъжена за брат си Фрейр, въпреки по-късно брачният партньор ѝ да е назван Од. Когато той я изоставил, тя проливала по него сълзи от злато. Фрея пътувала в каляска, теглена от котки, и имала две скъпи неща - тога от соколови пера и златната огърлица Бризингамен. Богинята Идун пък била пазителка на златните ябълки, които поддържали безконечната младост на божествата.
ПРОИЗХОД НА ТАТУИРАНЕТО (из раздел „ Митовете на Океания " )
Според легендата хитроумният господ Волфат научил мъжете от кораловия атол Ифалук да си вършат обичайните татуировки, поради които дамите харесвали своите любовници. Самият Волфат умеел „ да си поставя " татуировки и след това „ да ги смъква ". Той живеел в небето от
цветя дружно с другите богове. Баща му Лугвейланг всеки ден обикалял всички острови и съобщавал на небесния господ Алуелап по какъв начин живеят хората на тях.
Един ден Волфат видял от небето красива жена и решил да я посети през нощта. Жената се събудила и видяла в стаята си чужд мъж. Тя запалила огън, с цел да види кой е непознатият, и когато видяла черните татуировки по тялото на Волфат, била обхваната от мощно предпочитание.
На сутринта Молфат се завърнал на небето от цветя. Когато се върнал при дамата идната вечер, той бил без своите татуировки. Тогава дамата го отхвърлила и се съгласила да го допусне до леглото си едвам когато той още веднъж покрил тялото си с татуировки. На идващия ден Волфат посочил на мъжете от Ифалук по какъв начин да се татуират благодарение на черни сажди и игла, направена от перо на птиче крило.
ПРОИЗХОДЪТ НА ОРИЗА (из раздел „ Митовете на Япония " )
Когато богинята на слънцето Аматерасу научила, че богинята на храната - Огецу, се намира в Централната земя на Тръстиковите поля (Японските острови), тя изпратила брат си - бога на Луната Цуки-Йоми, да види какво прави. Цуки-Йоми намерил Огецу и тъй като бил доста гладен, жестоко настоял незабавно да му даде да яде. Оскърбената богиня му поднесла гощавка от това, което повърнала и от нейните изпражнения. Цуки-Йоми бил толкоз ядосан от тази гнусна храна, че извадил меча си и умъртвил Огецу. От нейното тяло се появили всички съществени хранителни растения на японците: оризът - от очите ѝ, просото - от ушите, житото - от гениталиите, и соевите зърна - от ректума. Кравите и конете се появили от челото на богинята, а копринените буби - от веждите ѝ.
Когато Цуки-Йоми разказал на сестра си какво е направил, Аматерасу се отрекла от него. Ето за какво от този момент Слънцето и Луната в никакъв случай не могат да бъдат видени дружно на небето. После Аматерасу изпратила да ѝ донесат от всичките богатства, които се появили от тялото на Огецу, с цел да може да ги даде на хората.
ИНАРИ, БОГЪТ НА ОРИЗА
Инари е господ на ориза - главната храна на японците. Изобразяват го като космат мъж, жена или лисица. Макар в Япония най-общо да нямат доверие на лисиците, въпреки всичко те са възприемани като пратеници на господ Инари.
Една история споделя за някакъв фермер, който се оженил за жена, представляваща господ Инари, само че с човешка осанка. Той бил благополучен със брачната половинка си, до момента в който една нощ не видял лисича опашка да се подава отдолу под завивката. Според друга версия на мита фермерът видял жена си да мете двора с опашка. Така или другояче, индивидът схванал, че се е оженил за лисица. Въпреки това траял да живее с жена си и тя му помогнала да измами събирача на налози, като засади ориза си наобратно, тъй че реколтата да остане скрита под водата в оризището.
Всяка пролет господ Инари слиза от планинското си жилище по планинските потоци, снабдяващи оризищата с вода, а наесен се връща назад горе. Тъй като оризът е знак на благосъстоянието, Инари се уважава и като господ на търговците.
В книгата са подбрани най-известните приказки, саги и митове в света - от Артур и Рицарите на кръглата маса до Зевс и боговете на Олимп, като са добавени и забавни къси мнения за техния генезис, общи тематики и значение. Сред най-популярните легенди са сюжетите за Херакъл, Тезей и Минотавъра, Едип и Сфинкса, Троянския кон, странстванията на Одисей, Язон и Златното руно, Гилгамеш и Големия потоп, великата всеотдайност на Один, Тор в страната на великаните, търсенето на Свещения Граал и доста много други.
Нийл Филип e aвтор на голям брой книги, измежду които „ Книга за британския фолклор " „ Митове и митове ", „ Илюстрована книга за митовете " и „ Приключенията на Одисей ". Публикувал е публикации в разнообразни списания и е писал текстове за сцена, екран и радиопредавания.
Митовете са най-великите истории, които в миналото са били разказвани. Предавани от потомство на потомство в продължение на хиляди години, те стават пример за всички по-късни разкази на човечеството със своите безконечни тематики - за сътворението и заличаването, за ориста и лукавството, за героизма и жестокостта, за чувствителността и войната.
Митовете, сходно на приказките, съдържат слова, влияещи на човешкото въображение, а въображението употребява разнообразни метафори, с цел да придаде съответното значение на тази книжовност. Трансформиращата мощ на въображението е мотивацията, стояща зад всяка митология.
Разказите в нея имат тази специфичност, че се развиват посредством разгръщането на сцена след сцена, като в сънищата, а не по рационалния модел на събитията, последващи едно след друго. Тези подиуми и изобразеното на тях съдържат закодирани фундаментални истини за човешката природа и държание. Именно посредством този механизъм на превръщането на хрумвания в облици митовете съумяват да развият своята многоликост, своята пригодливост и множеството равнища на интерпретация на съдържащото се в тях.
Митовете съставляват комплицирана комбинация от изобретателните, духовните и обществените импулси на човечеството. Те имат най-различни функционалности - религиозни, естетически или свързани с практиката. Митологичното изложение може да бъде изразено с думи, с облици и знаци, да бъде показано в драма или танц или да придобие формата на обред или гала. Митовете не са просто занимателни истории, които хората са си разказвали в предишното. Те съставляват нужните организиращи правила, оформящи обществата и движещи напред всяка една просвета.
В „ Митовете в резюме " текстовете на Нийл Филип показват:
Митовете на Древен Египет Митовете на Месопотамия Митовете на Древна Гърция Митовете на Древен Рим Митовете на келтите Митовете на Скандинавия Митовете на Северна Америка Митовете на Мексико и Централна Америка Митовете на Южна Америка Митовете на Африка Митовете на Океания Митовете на Китай
Митовете на Япония
Митовете на Индия
МИТОВЕТЕ НАКРАТКО
200 основни концепции,
обяснени просто
Нийл Филип
Формат: 12,5*12,5 см
Обем: 416 с. (черно-бяла)
Корица: мека
Превод от англ.: Илия Илиев
ISBN: 9786191954094
Цена: 15,90 лева
Линк към уеб страницата:
Най-известните приказки, саги и митове в света, показани по завладяващ метод. От Артур и Рицарите на кръглата маса до Зевс и боговете на Олимп.
Митовете са най-великите истории, които в миналото са били разказвани. Предавани от потомство на потомство в продължение на хиляди години, те стават пример за всички по-късни разкази на човечеството със своите безконечни тематики - за сътворението и заличаването, за ориста и лукавството, за героизма и жестокостта, за чувствителността и войната.
В книгата са преразказани към 200 мита на античните гърци, римляни, египтяни, келти, скандинавци, източни нации, американци, африканци и поданици на Океания. Добавени са и къси мнения за техния генезис, общи тематики и значение.
Тук ще откриете легендите за: Херакъл, за Тезей и Минотавъра, Едип и Сфинкса, Троянския кон, странстванията на Одисей, Язон и Златното руно, Гилгамеш и Големия потоп, великата всеотдайност на Один, Тор в страната на великаните, търсенето на Свещения Граал и доста много други.
За създателя:
Нийл Филип е печелил разнообразни награди като фолклорист и стихотворец. Автор е на голям брой книги, измежду които „ Книга за британския фолклор " на издателство „ Пенгуин ", „ Митове и митове ", „ Илюстрована книга за митовете " и „ Приключенията на Одисей ". Публикувал е публикации в разнообразни списания и е писал текстове за сцена, екран и радиопредавания.
НАЙ-ПОПУЛЯРНИТЕ 200 КОНЦЕПЦИИ ОТ СВЕТОВНАТА МИТОЛОГИЯ
Популярната поредност от джобни справочници „ Накратко " има ново попълнение - заглавието „ Митовете в резюме " (изд. Книгомания) от Нийл Филип към този момент можете да намерите в книжарниците. Томчето от малко над 400 страници показва 200 основни концепции, съпроводени с черно-бели илюстрации, фотографии, артефакти.
В книгата са подбрани най-известните приказки, саги и митове в света - от Артур и Рицарите на кръглата маса до Зевс и боговете на Олимп, като са добавени и забавни къси мнения за техния генезис, общи тематики и значение. Сред най-популярните легенди са сюжетите за Херакъл, Тезей и Минотавъра, Едип и Сфинкса, Троянския кон, странстванията на Одисей, Язон и Златното руно, Гилгамеш и Големия потоп, великата всеотдайност на Один, Тор в страната на великаните, търсенето на Свещения Граал и доста много други.
Нийл Филип e aвтор на голям брой книги, измежду които „ Книга за британския фолклор " „ Митове и митове ", „ Илюстрована книга за митовете " и „ Приключенията на Одисей ". Публикувал е публикации в разнообразни списания и е писал текстове за сцена, екран и радиопредавания.
Митовете са най-великите истории, които в миналото са били разказвани. Предавани от потомство на потомство в продължение на хиляди години, те стават пример за всички по-късни разкази на човечеството със своите безконечни тематики - за сътворението и заличаването, за ориста и лукавството, за героизма и жестокостта, за чувствителността и войната.
Митовете, сходно на приказките, съдържат слова, влияещи на човешкото въображение, а въображението употребява разнообразни метафори, с цел да придаде съответното значение на тази книжовност. Трансформиращата мощ на въображението е мотивацията, стояща зад всяка митология.
Разказите в нея имат тази специфичност, че се развиват посредством разгръщането на сцена след сцена, като в сънищата, а не по рационалния модел на събитията, последващи едно след друго. Тези подиуми и изобразеното на тях съдържат закодирани фундаментални истини за човешката природа и държание. Именно посредством този механизъм на превръщането на хрумвания в облици митовете съумяват да развият своята многоликост, своята пригодливост и множеството равнища на интерпретация на съдържащото се в тях.
Митовете съставляват комплицирана комбинация от изобретателните, духовните и обществените импулси на човечеството. Те имат най-различни функционалности - религиозни, естетически или свързани с практиката. Митологичното изложение може да бъде изразено с думи, с облици и знаци, да бъде показано в драма или танц или да придобие формата на обред или гала. Митовете не са просто занимателни истории, които хората са си разказвали в предишното. Те съставляват нужните организиращи правила, оформящи обществата и движещи напред всяка една просвета.
В „ Митовете в резюме " текстовете на Нийл Филип показват:
Митовете на Древен Египет
Митовете на Месопотамия
Митовете на Древна Гърция
Митовете на Древен Рим
Митовете на келтите
Митовете на Скандинавия
Митовете на Северна Америка
Митовете на Мексико и Централна Америка
Митовете на Южна Америка
Митовете на Африка
Митовете на Океания
Митовете на КитайМитовете на Япония
Митовете на Индия
Митологията на Древен Египет наподобява разпиляна и объркана с нейните безчет припокриващи се във функционалностите си божества, само че все пак се е запазила изумително постоянна като система в продължение на цели 3000 години. Всички египетски божества били проявления на бога основател Атум (съвършеното цяло), който се проявявал и като бога на слънцето Ра, и като невидимия Амон (двойката, почитана под името Амон-Ра).
Месопотамия става люлка на западната цивилизация. Изредилите се една след друга месопотамски култури - на шумери, акадци, вавилонци, асирийци и перси, основават сходни митологии. Епосът за полубожествения воин Гилгамеш - първият образец за изложение на потопа, прочут ни от библейския роман - демонстрира месопотамския мит като търсещ салдото сред еднообразно рисковите несгоди наводняване и суша.
Древногръцките легенди пораждат като нещо прекомерно локално, опиращо се на локалната общественост, на града и неговите покрайнини. За античните гърци митовете започвали вкъщи - с божествата настойници на дома и обожествяваните духове на предците.
Римската митология включва митовете на Древна Гърция, само че припокриването надалеч не е цялостно. Римските легенди съставляват комплицирана композиция от разнообразни паметни практики и ритуали, свързани с огромни и второстепенни божества от други култури отвън старогръцката - от страната на етруските, от Лациум и от Сирия. Римляните имали прагматично отношение към религията, като при потребност заимствали най-различни божества.
Митовете на келтите в никакъв случай не били записвани, заради което от тях са оживели единствено обособени имена на божества и някои подиуми, показани в творби на изкуството. Едно от божествата, което участва на голям брой надписи от територията, населявана от келтите, е Суцел. Той носи чук, с който евентуално удрял земята през пролетта, с цел да я разсъни от зимен сън, както и гърне или казан - знак на прехраната, прераждането и повторното пробуждане на природата.
Според скандинавската митология викингите вярвали, че първоначално съществували две царства - едното на леда, а другото - на огъня. Разделяла ги колосална пропаст с изобретателен капацитет - Гинунгагап. От царството на леда - Нифелхайм, в тази пропаст се вливали отровни реки и замръзвали, а в това време натам летели огнени искри и духали горещи ветрове, идващи от царството на огъня Муспелхайм. Там, където ледените северни ветрове срещали огнените южни, се образувала замръзнала отрова и се вселявала в хермафродита Имир.
Митологиите на туземните северноамерикански племена са обединени от общото за всички поклонение пред земята и небето, пред свещената мощ на природата и от връзката сред индивида с животните и заобикалящата го реалност. Много от техните легенди се отнасят за времето на сътворението на света и описват за първите хора, които били по едно и също време човешки същества и животни.
Митологиите на Мексико и Централна Америка са моделирани от културите на ацтеките и маите. Самите ацтеки наследили легенди и божества от по-ранните толтеки, а културите и на ацтеки, и на маи произлизали от първата огромна цивилизация там - олмекската. От олмекската просвета са наследени голям брой общи детайли, измежду които кървавите жертвоприношения, ритуалната игра с топка, пернатата змия и мезоамериканският дълъг календарен цикъл.
В Африка легенди се описват от хиляди години на повече от хиляда езика. Те си остават неразделна част от мисловното и духовното пространство на голям брой африкански култури - отражение на един извънреден свят, цялостен с божества и духове, който се припокрива с забележимата реалност. Същността и насочеността на обособените легенди са прекомерно разнообразни. Например митовете на шилуките, живеещи по горното течение на Нил, са съсредоточени единствено върху основаването и организацията на шилукското общество и неговата система на свещени владетели; до момента в който митовете на догоните в Мали са фокусирани върху толкоз фини елементи от историята на сътворението и на огромните галактически тематики, че са съвсем неразбираеми за външния наблюдаващ.
Богатите митологии на Океания могат да бъдат разграничени на четири съществени категории. Полинезийските легенди, изключително в Нова Зеландия и Хавай, са най-добре структурирани. В Микронезия митовете са свързани с кораловите атоли като Ифалук и отразяват един лиричен и кротичък свят, в който са процъфтявали културни достижения като мореплаване и бодиарт. В Меланезия митовете на Нова Гвинея или на островите в Торесовия пролив отразяват митологично мислене, надълбоко обвързвано с естествената среда и с почитането на предците от времето на сътворението на света.
Китайската митология е разнообразна и комплицирана. Тя се е градила в продължение на 5000 години цивилизация и обгръща легендите на повече от 50 разнообразни малцинствени етнически групи. Класическите китайски легенди включват историята за сътворението на света от великана Пан Гу, който бил роден от галактическото яйце на ин и ян. Други легенди описват за Ну Гуа, основателя на хората; за И, небесния стрелец с лък; за Ю, който обуздал огромния потоп и други
Към тези най-ранни легенди бил прибавен големият мавзолей от божества, присъщи за даоизма, конфуцианството, будизма и националните вярвания, като за всяко едно от тези божества имало обособени митологични разкази. Боговете били схващани като живеещи на небето същества, чийто свят съставлява огледално отражение на двора на китайския император, а отпред на този свят стоял висшият господ - Нефритеният император.
Японската митология е тясно обвързвана и с шинтоистката вяра и нейната съществена идея за „ работа на ками ". Думата ками значи „ богове " или „ свещени сили на природата ". Според японското митологично мислене съществуват безчет доста ками. Някои от тях са велики изобретателни същества, или пък естествени сили, а трети съставляват душите на предците.
Голяма част от комплицираната индийска митологична система се съдържа в индуистката вяра, само че нейните корени се откриват още в индската цивилизация (ок. 2500-1500 година пр.н.е.), когато богът на сътворението и разрушението - Шива, и Великата богиня Деви евентуално към този момент са били почитани. Тези ранни митологични персонажи след това се смесили с ведическите божества на арийците, които нахлули в Индия към 1700 година пр.н.е. Получилата се вследствие на това разбъркване митологична система била разказана за пръв път в Ригведата към 1200 година пр.н.е. Много от основните ведически богове като този на небето - Индра, богът на слънцето Сурия, богът на огъня и жертвоприношенията - Агни, и Ява - богът на гибелта, се почитат и до през днешния ден. Те постоянно имат лимитирана роля измежду многочисления мавзолей на индуистките богове и богини, които съставляват разнообразни аспекти на Брахман - основополагащата съзидателна мощ на Вселената. Освен великите индуистки божества Брахма, Шива и Вишну, индийската митология включва и богатите племенни митологии на обособените етнически групи, като изключително добре са непокътнати митовете на Централна Индия и на североизточните погранични региони.
В „ Митовете в резюме " ще намерите и някои забавни обяснителни текстове, свързани с изясняването на понятието митология, чувството за свещено, връзките мит и шаманизъм, мит и време и мит и вяра, културния подтекст за възникването на митовете, трактовки за края на света. Изданието е уместно за необятна аудитория от тийн читатели и фенове на митовете до познавачи със задълбочени познания. Целта е да провокира интереса ви към издирването на спомагателна литература по всяка една от тематиките.
В поредицата „ Накратко " търсете още книгите:
„ Големите хрумвания в резюме "
„ Психологията в резюме "
„ Философията в резюме "
„ Световната история в резюме "
„ Математиката в резюме "
„ Бъдещето в резюме "
„ Великите речи в резюме "
„ Древният свят в резюме "
„ Втората международна война в резюме "
Откъси от „ Митовете в резюме ":
СТАРОСКАНДИНАВСКИТЕ БОГИНИ (из раздел „ Митове на Скандинавието " )
Повечето староскандинавски легенди описват за подвизите на мъжки божества, така наречен аси. Богините обаче, наричани асинджур, имали не по-малко значение от тях. Исландският стихотворец Снори Стурлусон написа: „ Асинджурите не са нито по-малко свещени, нито силата им е помалка. "
Най-високо от женските божества била сложена Фриг, брачната половинка на Один, която знаела ориста на всички, само че пазела това в загадка. Фриг била почитана като богиня на любовта, само че в митовете не е представяна в тази си роля. Фрея, която от ваните минала към групата на боговете на асите, била по-тясно свързвана с любовта и плодородието и самата тя била ухажвана от неколцина великани. Като щерка на бога на морето Ньорд и на неговата сестра, Фрея евентуално в началото била омъжена за брат си Фрейр, въпреки по-късно брачният партньор ѝ да е назван Од. Когато той я изоставил, тя проливала по него сълзи от злато. Фрея пътувала в каляска, теглена от котки, и имала две скъпи неща - тога от соколови пера и златната огърлица Бризингамен. Богинята Идун пък била пазителка на златните ябълки, които поддържали безконечната младост на божествата.
ПРОИЗХОД НА ТАТУИРАНЕТО (из раздел „ Митовете на Океания " )
Според легендата хитроумният господ Волфат научил мъжете от кораловия атол Ифалук да си вършат обичайните татуировки, поради които дамите харесвали своите любовници. Самият Волфат умеел „ да си поставя " татуировки и след това „ да ги смъква ". Той живеел в небето от
цветя дружно с другите богове. Баща му Лугвейланг всеки ден обикалял всички острови и съобщавал на небесния господ Алуелап по какъв начин живеят хората на тях.
Един ден Волфат видял от небето красива жена и решил да я посети през нощта. Жената се събудила и видяла в стаята си чужд мъж. Тя запалила огън, с цел да види кой е непознатият, и когато видяла черните татуировки по тялото на Волфат, била обхваната от мощно предпочитание.
На сутринта Молфат се завърнал на небето от цветя. Когато се върнал при дамата идната вечер, той бил без своите татуировки. Тогава дамата го отхвърлила и се съгласила да го допусне до леглото си едвам когато той още веднъж покрил тялото си с татуировки. На идващия ден Волфат посочил на мъжете от Ифалук по какъв начин да се татуират благодарение на черни сажди и игла, направена от перо на птиче крило.
ПРОИЗХОДЪТ НА ОРИЗА (из раздел „ Митовете на Япония " )
Когато богинята на слънцето Аматерасу научила, че богинята на храната - Огецу, се намира в Централната земя на Тръстиковите поля (Японските острови), тя изпратила брат си - бога на Луната Цуки-Йоми, да види какво прави. Цуки-Йоми намерил Огецу и тъй като бил доста гладен, жестоко настоял незабавно да му даде да яде. Оскърбената богиня му поднесла гощавка от това, което повърнала и от нейните изпражнения. Цуки-Йоми бил толкоз ядосан от тази гнусна храна, че извадил меча си и умъртвил Огецу. От нейното тяло се появили всички съществени хранителни растения на японците: оризът - от очите ѝ, просото - от ушите, житото - от гениталиите, и соевите зърна - от ректума. Кравите и конете се появили от челото на богинята, а копринените буби - от веждите ѝ.
Когато Цуки-Йоми разказал на сестра си какво е направил, Аматерасу се отрекла от него. Ето за какво от този момент Слънцето и Луната в никакъв случай не могат да бъдат видени дружно на небето. После Аматерасу изпратила да ѝ донесат от всичките богатства, които се появили от тялото на Огецу, с цел да може да ги даде на хората.
ИНАРИ, БОГЪТ НА ОРИЗА
Инари е господ на ориза - главната храна на японците. Изобразяват го като космат мъж, жена или лисица. Макар в Япония най-общо да нямат доверие на лисиците, въпреки всичко те са възприемани като пратеници на господ Инари.
Една история споделя за някакъв фермер, който се оженил за жена, представляваща господ Инари, само че с човешка осанка. Той бил благополучен със брачната половинка си, до момента в който една нощ не видял лисича опашка да се подава отдолу под завивката. Според друга версия на мита фермерът видял жена си да мете двора с опашка. Така или другояче, индивидът схванал, че се е оженил за лисица. Въпреки това траял да живее с жена си и тя му помогнала да измами събирача на налози, като засади ориза си наобратно, тъй че реколтата да остане скрита под водата в оризището.
Всяка пролет господ Инари слиза от планинското си жилище по планинските потоци, снабдяващи оризищата с вода, а наесен се връща назад горе. Тъй като оризът е знак на благосъстоянието, Инари се уважава и като господ на търговците.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ