Утрото е по-мъдро от вечерта? Да, така е, показва проучване
Наспи се, нещата наподобяват по-добре на сутринта. Или в български вид постоянно известната сентенция - " Утрото е по-мъдро от вечерта ".
Това постоянно срещано и много банално утешение в действителност си има научна аргументация.
В просторно изследване откриватели стигат до изводите, че в реалност заран, откакто се събудим, светът наподобява много по-добре.
Хората стартират деня в най-хубаво въодушевление заран, само че го приключват в най-лошото положение на духа, към среднощ, демонстрират резултатите, показва " Гардиън ". Денят от седмицата и сезонът също имат значение. Психичното здраве също има наклонност да бъде по-разнообразно през уикендите, само че по-стабилно през седмицата, съгласно изследване, ръководено от University College London.
„ Като цяло нещата наподобяват по-добре заран “, заключават откривателите.
Констатациите им бяха публикувани в списанието BMJ Mental Health.
Психичното здраве и благоденствие са динамични по природа и подлежат на смяна за къси и дълги интервали. Малко изследвания обаче преглеждат по какъв начин те могат да се трансформират в течение на деня. Учените се фокусират да проучат дали времето от деня е обвързвано с вариациите в психологичното здраве, щастието, удовлетвореността от живота, възприятието, че животът си коства, както и самотата. Те също искат да схванат дали тези асоциации варират съгласно деня, сезона или годината. Анализират данни от социалното изследване на UCL Covid-19, което започва през март 2020 година и включва редовно наблюдаване до ноември 2021 година, а по-късно в допълнение наблюдаване до март 2022 година В базата данни са включени и оценени близо 1 млн. отговора от съвсем 50 хиляди пълнолетни в интервал от над две години.
Въпросите, на които би трябвало да дават отговор участниците, са от вида на: " През последвата седмица, какъв брой щастлив/а се чувствахте? ", " Колко задоволен сте от живота си? ", " До какво степен чувствате, че нещата, които вършите в живота си са смислени? "
Фактори като възраст, здравословно положение и трудова претовареност са взети поради.
Резултатите демонстрират, че щастието, удовлетвореността от живота и оценките за смислеността на личните дейности са постоянно по-високо оценени в понеделниците и петъците, в сравнение с през неделите, щастието остава високо и във вторниците. Няма доказателства, че самотата се трансформира според от дните от седмицата.
Има и ясни доказателства за въздействието на сезоните върху настроението. През зимата хората имат по-високи равнища на признаци на меланхолия и тревога, по-ниски на благополучие, задоволеност от живота и чувство, че има смисъл. Най-добро е психологичното здраве през лятото. Но сезоните не засягат измененията в границите на деня.
Това е проучване, обвързвано с наблюдаване, по тази причина и не се извежда в изводите от него причинно-следствена връзка. Може въздействие върху отговорите да оказва по кое време хората избират да отговарят на въпросите, както и не се вземат под внимание фактори като цикли на съня, кличатични особености и т. н.
Но измененията в психологичното здраве и благоденствието в границите на деня могат да се обяснят от психически промени, свързани с телесния часовник, споделят откривателите.
" Например, кортизолът е хормон, който контролира настроението, мотивацията и страха. Неговият пик е малко откакто се събудим, а стойностите му са най-ниски към времето за сън ", показват те.
Разликата сред работните дни и уикенда може да идва от смяната в последователността на дневните интензивности, които са разнообразни.
" Нашите резултати демонстрират, че като цяло психологичното здраве на хората е по-добро заран и най-лошо в среднощ ", изяснява доктор Фейфел Бу, един от създателите на проучването, от департамента по бихевиористични науки и здраве на UCL.
Той показва, че въпреки всичко този модел може да е повлиян от това кога хората избират да отговорят на въпросите от изследването, в сравнение с от директното въздействие на несъмнено време от деня. Така тези, които към този момент се усещат по-добре заран, може би са по-склонни да отделят време да дават отговор на въпросите.
" Тези открития са забавни, само че би трябвало да бъдат повторени и в други проучвания, с цел да се изключят изцяло евентуалните фактори, които въздействат. Ако бъдат валидирани, могат да имат съществено практическо значение ", счита ученият.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Това постоянно срещано и много банално утешение в действителност си има научна аргументация.
В просторно изследване откриватели стигат до изводите, че в реалност заран, откакто се събудим, светът наподобява много по-добре.
Хората стартират деня в най-хубаво въодушевление заран, само че го приключват в най-лошото положение на духа, към среднощ, демонстрират резултатите, показва " Гардиън ". Денят от седмицата и сезонът също имат значение. Психичното здраве също има наклонност да бъде по-разнообразно през уикендите, само че по-стабилно през седмицата, съгласно изследване, ръководено от University College London.
„ Като цяло нещата наподобяват по-добре заран “, заключават откривателите.
Констатациите им бяха публикувани в списанието BMJ Mental Health.
Психичното здраве и благоденствие са динамични по природа и подлежат на смяна за къси и дълги интервали. Малко изследвания обаче преглеждат по какъв начин те могат да се трансформират в течение на деня. Учените се фокусират да проучат дали времето от деня е обвързвано с вариациите в психологичното здраве, щастието, удовлетвореността от живота, възприятието, че животът си коства, както и самотата. Те също искат да схванат дали тези асоциации варират съгласно деня, сезона или годината. Анализират данни от социалното изследване на UCL Covid-19, което започва през март 2020 година и включва редовно наблюдаване до ноември 2021 година, а по-късно в допълнение наблюдаване до март 2022 година В базата данни са включени и оценени близо 1 млн. отговора от съвсем 50 хиляди пълнолетни в интервал от над две години.
Въпросите, на които би трябвало да дават отговор участниците, са от вида на: " През последвата седмица, какъв брой щастлив/а се чувствахте? ", " Колко задоволен сте от живота си? ", " До какво степен чувствате, че нещата, които вършите в живота си са смислени? "
Фактори като възраст, здравословно положение и трудова претовареност са взети поради.
Резултатите демонстрират, че щастието, удовлетвореността от живота и оценките за смислеността на личните дейности са постоянно по-високо оценени в понеделниците и петъците, в сравнение с през неделите, щастието остава високо и във вторниците. Няма доказателства, че самотата се трансформира според от дните от седмицата.
Има и ясни доказателства за въздействието на сезоните върху настроението. През зимата хората имат по-високи равнища на признаци на меланхолия и тревога, по-ниски на благополучие, задоволеност от живота и чувство, че има смисъл. Най-добро е психологичното здраве през лятото. Но сезоните не засягат измененията в границите на деня.
Това е проучване, обвързвано с наблюдаване, по тази причина и не се извежда в изводите от него причинно-следствена връзка. Може въздействие върху отговорите да оказва по кое време хората избират да отговарят на въпросите, както и не се вземат под внимание фактори като цикли на съня, кличатични особености и т. н.
Но измененията в психологичното здраве и благоденствието в границите на деня могат да се обяснят от психически промени, свързани с телесния часовник, споделят откривателите.
" Например, кортизолът е хормон, който контролира настроението, мотивацията и страха. Неговият пик е малко откакто се събудим, а стойностите му са най-ниски към времето за сън ", показват те.
Разликата сред работните дни и уикенда може да идва от смяната в последователността на дневните интензивности, които са разнообразни.
" Нашите резултати демонстрират, че като цяло психологичното здраве на хората е по-добро заран и най-лошо в среднощ ", изяснява доктор Фейфел Бу, един от създателите на проучването, от департамента по бихевиористични науки и здраве на UCL.
Той показва, че въпреки всичко този модел може да е повлиян от това кога хората избират да отговорят на въпросите от изследването, в сравнение с от директното въздействие на несъмнено време от деня. Така тези, които към този момент се усещат по-добре заран, може би са по-склонни да отделят време да дават отговор на въпросите.
" Тези открития са забавни, само че би трябвало да бъдат повторени и в други проучвания, с цел да се изключят изцяло евентуалните фактори, които въздействат. Ако бъдат валидирани, могат да имат съществено практическо значение ", счита ученият.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ