Бактериите, които живеят в устата ви, могат да повлияят не

Бактериите, които живеят в устата ви, могат да повлияят освен на здравето на венците и зъбите, само че и на мозъка ви.

В изследване, извършено измежду 55 участници с леки когнитивни нарушавания (ЛКН), тези, които са имали относително огромно количество бактерии от рода Neisseria в устата си, са се отличавали с по-добра работна памет, изпълнителна функционалност и образно внимание.

Дори измежду 60 души без когнитивни нарушавания, когато Neisseria господства в микробиома на устната празнина, резултатите за работната памет се усъвършенстват.

Настоящото изследване, ръководено от откриватели от Университета на Ексетър в Обединеното кралство, допуска, че когато насърчаваме избрани бактерии в устата, ние бихме могли евентуално да забавим когнитивния крах. Това може да се реализира с пробиотици или пребиотици, които да подтикват и подхранват избрани микробни общности в устната празнина единствено в границите на няколко седмици.

Откритията са в унисон с други скорошни изследвания, които демонстрират, че повода за деменцията може да идва от вътрешността на устата.

През последните години да вземем за пример неприятното здраве на устната празнина се трансформира в главен рисков фактор за утежняване на когнитивните качества. Учените даже откриват някои бактерии, свързани с заболяването на венците, в мозъците на умряли от Алцхаймер.

Гингипаини от P. gingivalis (червено) измежду неврони в мозъка на пациент с заболяването на Алцхаймер (Cortexyme)

Все отново не всички микроби в устата са безусловно нездравословни за мозъка; някои от тях могат да имат и защитно деяние. Подобно на бактериите в червата, добре уравновесеният микробиом е от основно значение.

Родът Neisseria включва повече от 20 типа бактерии, доста от които нормално живеят в носа и устата напълно умерено и даже могат да донесат изгоди за здравето.

Неотдавна изследвания откриват, че бактериите от рода Neisseria могат да намалят систематичното кръвно налягане на индивида, като спомагат за превръщането на богатите на нитрати храни (обикновено зеленчуци) в азотен оксид.

Азотният оксид е основна сигнална молекула в организма, която защищава от болести на венците и оказва помощ за контрола и регулирането на кръвното налягане, както и за реакцията на сърдечносъдовата система при физически извършения. Той може да помогне и за поддържането на мозъка в положително здраве.

Въз основа на последните данни някои невролози подозират, че азотният оксид може да защищава централната нервна система, като подтиква невронната гъвкавост и усъвършенства успеваемостта и силата на нервните известия. Сигналната молекула може даже да понижи невронното инфектиране - главен механизъм на заболяването на Алцхаймер.

Интригуващо е, че хората, които са генетично предразположени към заболяването на Алцхаймер, нормално имат проблеми с естественото произвеждане на азотен оксид.

В актуалното изследване молекулярният биолог Джоанна Льоро и нейните сътрудници откриват, че измежду 33 участници с ЛКН, които са генетично предразположени към заболяването на Алцхаймер, доста от тях имат орални микробиоми, доминирани от рода Prevotella , а не от Neisseria .

Един тип Prevotella , по-специално P. intermedia , е предиктор за нараснал генетичен риск от деменция. Това допуска, че той може да се употребява като ранен маркер за риска от заболяване.

По-високото съответствие на типовете Prevotella indica в микробиома на устната празнина е обвързвано с генетично влечение към заболяването на Алцхаймер. (L'Heureux et al., PNAS Nexus, 2025)

В изследването се открива, че когато доминира родът Prevotella , в устата има по-малко нитрати, които се трансформират в азотен оксид, евентуално тъй като Prevotella употребява нитратите по различен метод.

По този метод, като насърчаваме Neisseria и изкореняваме Prevotella в устата, създателите на проучването считат, че евентуално можем да повлияем на съществуването на азотен оксид и надлежно – да подобрим здравето на мозъка.

Богатите на нитрати диети, като да вземем за пример средиземноморската, са свързани с възстановяване на здравето на мозъка, само че са нужни спомагателни проучвания, с цел да се разбере връзката сред това, което слагаме в устата си, нашия орален микробиом и главните сигнални молекули, създавани от тези микроби.

Например в изследване от 2021 година, извършено измежду здрави възрастни хора, е открита връзка сред оралните микробиоми, доминирани от Neisseria (и един съпътстващ жанр, наименуван Haemophilus ), и устойчивото внимание, даже когато количеството на нитратите в храната се трансформира.

Други проучвания свързват по-високите равнища на Neisseria с по-млада възраст, по-нисък показател на телесна маса, по-малко повредени зъби и непушене.

„ В цялост тези резултати демонстрират, че високото релативно обилие на бактерии, принадлежащи към модула Neisseria-Haemophilus , е обвързвано с по-добри когнитивни резултати при лица с ЛКН, както и при здрави възрастни хора “, заключават Льоро и нейният екип.

Изследването е оповестено в PNAS Nexus.

Източник: Science Alert